Официалните причини за тази стъпка без прецедент в 68-годишната история на ООН звучат кухо и доста противоречиво. Според Рияд Съветът за сигурност се е провалил по отношение на ситуацията в Палестина и гражданската война в Сирия. Ето защо "Кралство Саудитска Арабия, основавайки се на историческите си отговорности към своя народ, арабските и ислямските нации, както и всички народи по света, които се борят за мир и стабилност, няма друг избор, освен да откаже членство в Съвета за сигурност, докато последният не бъде реформиран и не му бъдат предоставени средства, за да изпълнява дълга си и да поема своите отговорности с цел да брани мира и сигурността в света."

От една страна, твърденията са верни - едва ли мнозина биха спорили, Съветът за сигурност е не особено ефективен и е съставен по архаичен принцип. Друг въпрос е дали точно Саудитска Арабия със своята печална репутация по отношение на човешките права или пък с факта, че е сред най-големите доставчици на оръжие за сирийския конфликт, е в най-добрата позиция да говори за двойни стандарти. В същото време не става ясно какви точно реформи в Съвета за сигурност очаква Рияд, а и е спорно доколко поведението му би помогнало за случването на каквито и да било промени, след като е по-логично да настоява за тях отвътре. Все пак е показателно, че страни като Египет, Йордания, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Катар (или практически всички близки до САЩ арабски държави в Близкия изток) подкрепят позицията на Рияд.

Със своето изненадващо и необичайно открито поведение Саудитска Арабия не само загатва намерение да затвърди позиция на регионален водач, но и изпраща ясно послание към близкия си съюзник Вашингтон. И то гласи, че от гледна точка на Рияд САЩ се превръщат в един все по-малко надежден партньор, който в последните месеци направи в Близкия изток три неща, които стреснаха и разгневиха саудитското кралско семейство - отказа се от военен удар срещу Сирия, разкритикува военния преврат в Египет и се впусна ентусиазирано в преговори с регионалния съперник на Рияд Иран.

Труден баланс

"Саудитците съвсем не са сред феновете на Арабската пролет", казва пред "Капитал" Джулиън Барнс-Дейси от лондонския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Саудитската монархия се чувстваше много по-комфортно в компанията на авторитарните арабски режими от миналото, защото с тях имаше ясно установени и предвидими отношения, които днес са до голяма степен само спомен.

От една страна, вълната от продемократични протести, която обхвана арабския свят през 2011 г., изплаши династията Ал Сауд, че може да сложи край на властта й, по същия начин както това се случи с режима на Хосни Мубарак в Египет. И Рияд отдели много време и ресурси, за да избегне тази опасност. От друга страна, последвалият възход на популистки ислямистки партии в региона също е заплаха за оцеляването на кралската фамилия. "Мюсюлманските братя" и останалите близки до тях движения винаги са се обявявали против старите монархически династии, защото според тях монарсите са сред най-големите предатели на мюсюлманите и исляма като цяло, заради своите близки отношения и дори зависимост от Запада", обяснява Барнс-Дейси. Така Рияд рискува дългосрочно да се озове изолиран в регион, доминиран от правителства, които са враждебни идеологически и които подкрепят ислямистките групировки вътре в самата Саудитска Арабия.

Арабската пролет само допълва един по-стар проблем на Риад. "Още от ислямската революция в Техеран през 1979 г. Саудитска Арабия разглежда режима в Иран като свой основен противник", казва за "Капитал" Йоел Гузански от Института за национални изследвания по сигурността в Тел Авив. Аятоласите напълно споделят омразата на "Мюсюлмански братя" по отношение на монархиите. И в същото време шиитски Иран винаги е бил противник номер едно за Саудитска Арабия, с който тя трудно може да се справи без помощ отвън.

"След като през 2003 г. САЩ нападнаха Ирак и премахнаха Саддам Хюсеин, основната противотежест на Иран в региона бе премахната. В крайна сметка Багдад попадна в сферата на влияние на Техеран и това му даде възможност да засили позициите си в целия регион", казва Джулиън Барнс-Дейси. Така през последните години Рияд се оказва в тежката и несигурна позиция да се бори едновременно срещу намесата на Иран в Ирак и Сирия, като подкрепя движенията, близки до "Мюсюлмански братя" в двете страни, и в същото време да се бори срещу Братството в Египет, като подкрепя военните в Кайро.

Кандидат с много особености

Именно в този контекст идеята на Рияд да кандидатства за членство в Съвета за сигурност на ООН изглеждаше логична. "Саудитска Арабия винаги е предпочитала да прави дипломация зад кулисите, без да привлича много внимание. Развитията в региона обаче я издърпаха под прожекторите на международната политическа сцена, без тя да го търси", смята анализаторът от ЕСВП. И допълва, че "действията им така или иначе вече трудно можеха да останат тайна, защото бяха следени от целия свят. А едно членство в Съвета за сигурност щеше поне да им придаде международен престиж и да им осигури възможност пряко да участват в дискусиите за бъдещето на региона - и най-вече за Сирия и иранската ядрена програма - на най-високо ниво", посочва Барнс-Дейси. Според него обаче в даден момент в Рияд са си дали сметка, че участието в дебатите само по себе си няма да им помогне съществено на фона на неотстъпчивостта на Русия и нейното право на вето. В същото време особено през последните месеци стана видимо, че в много отношения позициите на Рияд и Вашингтон - ключов съюзник и гарант за сигурността на Саудитска Арабия, се разминават значително. В Египет през юли саудитците подкрепиха военния преврат, докато американците го заклеймиха и намалиха помощта си за Кайро. По-късно, след като бе установена употребата на химическо оръжие в Сирия, Рияд настояваше за военен удар срещу Асад, но Вашингтон предпочете руското предложение за унищожаване на химическия арсенал.

"Сирийският президент Башар Асад прекрачи червените линии на Обама, но това не доведе до нищо. Дори във Вашингтон сега се чуват гласове, които хвалят Асад колко много помощ оказвал на експертите по премахване на химическите оръжия", казва Йоел Гузански. "Днес САЩ водят преговори с Иран и саудитците, както и редица страни от региона, се притесняват, че в крайна сметка режимът в Техеран ще бъде признат за легитимен и санкциите срещу него ще паднат, без обаче сигурността на останалите да бъде достатъчно добре гарантирана. В Рияд смятат, че американците са твърде меки и вече не са партньор, на който може да се разчита. И именно това послание изпратиха на Вашингтон с оттеглянето си от Съвета за сигурност."

Друг е въпросът какви ще са ползите от театралния жест на Рияд. Кралското семейство няма как да не си дава сметка, че само трудно ще удържи на натиска на Иран и ще трябва да продължа да разчита на помощта и сътрудничеството със САЩ. И с този ход то оставя вратата за това открехната. "Ако бяха влезли в Съвета за сигурност, откритите търкания между Рияд и Вашингтон щяха да се превърнат в едва ли не ежедневие. Проблемите между тях само можеха да се задълбочат и Саудитска Арабия щеше да започне да изглежда изолирана, без съюзници", обяснява Джулиън Барнс-Дейси. С действията си арабската монархия избегна тази опасност и напомни за себе си, без това да доведе до влошаване на отношенията.

В същото време Рияд успя да обедини около себе си редица арабски страни, които изпитват сходни страхове. "Занапред може да се очаква Саудитска Арабия да започне да води малко по-едностранна и независима от САЩ политика в региона. Но това не означава, че "специалните отношения" между двете страни скоро ще останат в миналото", смята анализаторът от ЕСВП. Просто защото основните причини за тях все още са налице - саудитците могат да влияят силно върху количествата петрол, предлагани на пазарите, и съответно върху цената на суровината, докато американците са на практика единствените, които могат да гарантират сигурността в Персийския залив. Във или извън ООН, двете страни едва ли ще се отдалечат твърде много една от друга.