Докато работехте по първата си книга за NSA, "Замъкът на загадките", агенцията не беше щастлива от интереса ви към нейната работа. Как ви показа недоволството си?

Два пъти ме заплашиха с разследване за шпионаж. В крайна сметка, не можаха да докажат нищо, защото аз бях просто един писател. Но не искаха да публикувам книгата и направиха всичко възможно да я спрат. Обискираха библиотеката, в която събирах данни за нея, и свалиха от полиците материали, които ползвах в работа си. Опитаха се да получат копие от книгата преди печат, за да я прегледат и евентуално да издействат спирането й чрез съда. Бяха разстроени, защото никой дотогава не беше публикувал книга за NSA. След това обаче някак приеха, че няма да изчезна. Просто трябва да съществуваме паралелно един с друг.

Години по-късно NSA дори ви помогна в работата върху вашата втора книга за нея, Body of Secrets. Как ги убедихте в това?

Тогавашният директор Майкъл Хейдън имаше съвсем различен подход. Той не искаше да е във враждебни отношения с мен и се съгласи на някои от исканията ми. Сред тях бяха обиколка из агенцията и интервюта с високопоставени служители. Хейдън дори веднъж ме покани на вечеря у дома си. И, ако щете вярвайте, след излизането на книгата, организира за мен раздаване на автографи в сградата на NSA. Тази книга не беше враждебна спрямо агенцията. Тя излезе малко преди терористичните атаки от 11 септември 2001 г. По това време NSA не се занимаваше с шпионаж вътре в страната. Не правеше нещата, за които говорим днес.

Третата ми книга, "Цитадела на тайните" (The Shadow Factory), излезе след 11 септември и беше критична към NSA, защото в нея описах подслушването, с което се занимаваха. И тогава агенцията отново спря да ме харесва.

NSA събира огромно количество данни. Защо тогава не знаеше нищо за плановете за атентат по време на маратона в Бостън тази пролет?

Проблемът е, че агенцията събира прекалено много информация. Тя трупа една електронна купа сено, която е страшно висока. И колкото повече расте купата сено, толкова по-трудно става да се открие в нея иглата.

Истинският проблем обаче, който никой не обсъжда, е причината за съществуването на NSA. Тя беше създадена навремето с една основна цел – да предотврати неочаквана атака срещу САЩ от страна на Съветския съюз и нападение с ядрено оръжие. След края на студената война NSA започна да търси нова мисия. В момента се опитва да се превърне във водещата антитерористична организация в страната. Проблемът е, че това не й се удава. Тя изпусна първия атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк (1993 г.), атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания (1998 г.), тази срещу американския военен кораб – миноносеца Cole, край Йемен (2000 г.), атентатора от "Таймс скуеър" в Ню Йорк (2010 г.) и онзи, който се опита да взриви самолет в САЩ със скрит в бельото си експлозив (2009 г.). Изпусна и атентаторите от Бостън.

Дежурното обяснение на хора от тайните служби е, че те са предотвратили много повече терористични атаки, за които дори не предполагаме.

Това са глупости. Повярвайте ми, ако NSA беше успяла да предотврати значима терористична атака, щяхме да слушаме за това от всякъде.

Очаквате ли острите реакциите в САЩ и по света около разкритията, свързани с бившия служител на NSA Едуард Сноудън, да доведат до преосмисляне на методите на работа на агенцията?

Президентът Барак Обама каза, че в резултат на скандала около Меркел процесите на събиране на информация ще бъдат преосмислени. Нямам обаче представа дали това действително ще бъде направено.

Кое е по-лошо - това, че NSA събира огромно количество лични данни, или това, че млад външен служител като Сноудън е в състояние да се добере до тайните за работата й и незабелязано да ги изнесе на бял свят?

Механизмите за контрол на агенцията са толкова слаби, че някой като Едуард Сноудън, който е ниско в йерархията, може да прекара 3-4 месеца в извличане на най-секретната информация на NSA, да отиде на т.нар. ваканция в Хонконг и никой дори не разбра за това, докато той сам не го обяви публично. Ако той не беше направил това, NSA още нямаше да знае за изнесените данни. Това е опасността – можете да имате един Едуард Сноудън, който разобличава работата й не от морални подбуди, а е шпионин, продаващ информация на чужда държава. Или един Едуард Сноудън, който е престъпник и продава данните на организирана престъпна група или на терористи. Това е големият проблем – една агенция, която събира огромно количество лични данни, но има много слаба система за съхраняването им.