Джеймс Бамфорд: NSA шпионира винаги, когато може

Журналистът и автор на книги за NSA пред "Капитал"

Защо Вашингтон шпионира близки съюзници като германския канцлер Ангела Меркел?

Агенцията за национална сигурност (NSA) шпионира винаги, когато може - това не е въпрос на "трябва" или "иска". Нямам представа какво са се надявали да получат в случая с Меркел.

Възможно ли е президентът Барак Обама да не е знаел за подслушването на частния мобилен телефон на Меркел?

При подслушване на чуждестранен лидер на съюзническа страна, особено в случая на частен телефон, NSA трябва да получи одобрението на президента. Белият дом отрича или не коментира въпроса, но това е моето разбиране на нещата.

Вие написахте на страницата си във Facebook, че в момента сте в Берлин, за да разследвате скандала около мобилния телефон на германския канцлер. Не се ли притеснявате, че NSA също ще прочете това съобщение?

Разследвам работата на NSA от 1980 г. Правя онова, което трябва да правя, те - също. Просто трябва да приема факта, че може би ме подслушват. Когато разговарям с източници на информация, никога не го правя по телефона или в интернет. Винаги се срещам с тях лично, на място, на което смятам, че е най-малко вероятно да ни подслушват.

Докато работехте по първата си книга за NSA, "Замъкът на загадките", агенцията не беше щастлива от интереса ви към нейната работа. Как ви показа недоволството си?

Два пъти ме заплашиха с разследване за шпионаж. В крайна сметка, не можаха да докажат нищо, защото аз бях просто един писател. Но не искаха да публикувам книгата и направиха всичко възможно да я спрат. Обискираха библиотеката, в която събирах данни за нея, и свалиха от полиците материали, които ползвах в работа си. Опитаха се да получат копие от книгата преди печат, за да я прегледат и евентуално да издействат спирането й чрез съда. Бяха разстроени, защото никой дотогава не беше публикувал книга за NSA. След това обаче някак приеха, че няма да изчезна. Просто трябва да съществуваме паралелно един с друг.

Години по-късно NSA дори ви помогна в работата върху вашата втора книга за нея, Body of Secrets. Как ги убедихте в това?

Тогавашният директор Майкъл Хейдън имаше съвсем различен подход. Той не искаше да е във враждебни отношения с мен и се съгласи на някои от исканията ми. Сред тях бяха обиколка из агенцията и интервюта с високопоставени служители. Хейдън дори веднъж ме покани на вечеря у дома си. И, ако щете вярвайте, след излизането на книгата, организира за мен раздаване на автографи в сградата на NSA. Тази книга не беше враждебна спрямо агенцията. Тя излезе малко преди терористичните атаки от 11 септември 2001 г. По това време NSA не се занимаваше с шпионаж вътре в страната. Не правеше нещата, за които говорим днес.

Третата ми книга, "Цитадела на тайните" (The Shadow Factory), излезе след 11 септември и беше критична към NSA, защото в нея описах подслушването, с което се занимаваха. И тогава агенцията отново спря да ме харесва.

NSA събира огромно количество данни. Защо тогава не знаеше нищо за плановете за атентат по време на маратона в Бостън тази пролет?

Проблемът е, че агенцията събира прекалено много информация. Тя трупа една електронна купа сено, която е страшно висока. И колкото повече расте купата сено, толкова по-трудно става да се открие в нея иглата.

Истинският проблем обаче, който никой не обсъжда, е причината за съществуването на NSA. Тя беше създадена навремето с една основна цел – да предотврати неочаквана атака срещу САЩ от страна на Съветския съюз и нападение с ядрено оръжие. След края на студената война NSA започна да търси нова мисия. В момента се опитва да се превърне във водещата антитерористична организация в страната. Проблемът е, че това не й се удава. Тя изпусна първия атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк (1993 г.), атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания (1998 г.), тази срещу американския военен кораб – миноносеца Cole, край Йемен (2000 г.), атентатора от "Таймс скуеър" в Ню Йорк (2010 г.) и онзи, който се опита да взриви самолет в САЩ със скрит в бельото си експлозив (2009 г.). Изпусна и атентаторите от Бостън.

Дежурното обяснение на хора от тайните служби е, че те са предотвратили много повече терористични атаки, за които дори не предполагаме.

Това са глупости. Повярвайте ми, ако NSA беше успяла да предотврати значима терористична атака, щяхме да слушаме за това от всякъде.

Очаквате ли острите реакциите в САЩ и по света около разкритията, свързани с бившия служител на NSA Едуард Сноудън, да доведат до преосмисляне на методите на работа на агенцията?

Президентът Барак Обама каза, че в резултат на скандала около Меркел процесите на събиране на информация ще бъдат преосмислени. Нямам обаче представа дали това действително ще бъде направено.

Кое е по-лошо - това, че NSA събира огромно количество лични данни, или това, че млад външен служител като Сноудън е в състояние да се добере до тайните за работата й и незабелязано да ги изнесе на бял свят?

Механизмите за контрол на агенцията са толкова слаби, че някой като Едуард Сноудън, който е ниско в йерархията, може да прекара 3-4 месеца в извличане на най-секретната информация на NSA, да отиде на т.нар. ваканция в Хонконг и никой дори не разбра за това, докато той сам не го обяви публично. Ако той не беше направил това, NSA още нямаше да знае за изнесените данни. Това е опасността – можете да имате един Едуард Сноудън, който разобличава работата й не от морални подбуди, а е шпионин, продаващ информация на чужда държава. Или един Едуард Сноудън, който е престъпник и продава данните на организирана престъпна група или на терористи. Това е големият проблем – една агенция, която събира огромно количество лични данни, но има много слаба система за съхраняването им.

Профил

Когато Джеймс Бамфорд критикува работата на NSA, той знае как да го прави. Просто защото 67-годишният журналист разследва агенцията още от 80-те години и е смятан за най-големият познавач на работата й. Той е автор на първата книга, писана някога за тази тайна служба - "Замъкът на загадките" (The Puzzle Palace: A Report on N.S.A., America’s Most Secret Agency), която излиза през 1982 г. Оттогава е написал още две книги от трилогията си за NSA, като последната, "Цитаделата на тайните" (The Shadow Factory), стана бестселър на в. New York Times и беше обявена от в. Washington Post за "една от най-добрите книги на 2008 г."