Шшшшшшшт, шпионираме ви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шшшшшшшт, шпионираме ви

Ще си говорим или ще се слушаме?

Шшшшшшшт, шпионираме ви

Вашингтон ще трябва да преосмисли гигантския обхват на разузнаването си, да го контролира по-добре и да реши дали си струва да ядосва съюзниците си

Светломира Гюрова
8432 прочитания

Ще си говорим или ще се слушаме?

© reuters


"Шпионирането съществува от времето на Адам и Ева." С това изказване бившият мексикански президент Висенте Фокс печели приза за най-хладнокръвна реакция след разкритията, че американската Агенция за национална сигурност (NSA) години наред е подслушвала лидерите на 35 държави. Останалите не приеха нещата толкова философски.

Най-силен беше фурорът в Германия, където разкритието за следеното на личния мобилен телефон на канцлера Ангела Меркел е особено чувствително заради призраците на "Гестапо" и "Щази". Посланикът на САЩ в Берлин беше привикан от външния министър Гидо Вестервеле, за да му бъде обяснено колко неприемливо е да се шпионират приятели. Американските първи дипломати в Париж и Мадрид също имаха напрегнати срещи. А президентът Барак Обама получи гневно обаждане от Меркел и трябваше да й се извини (което стана голяма новина в Германия и почти никаква в САЩ).

Докато групата на сърдитите съюзници расте, а директорът на NSA Кийт Александър контраатакува с изявления, че събираните от агенцията му данни за десетки милиони телефонни разговори в Европа всъщност са й предоставени от службите във Франция, Испания и останалите, администрацията на Обама продължава да не може да намери убедителна линия на защита. Откакто разкритията на някогашния сътрудник на NSA и настоящ беглец в Русия Едуард Сноудън поставиха Вашингтон в ситуацията да наруши първото правило на шпионажа - никога не се оставяй да бъдеш хванат, Белият дом се държи забележително тромаво. Докато в списъка на мишените бяха държави като Мексико и Бразилия, отговорът беше в стил "голяма работа, всички го правят". Когато нещата стигнаха до мобилния телефон на германския канцлер и стана ясно, че САЩ не само шпионират близките си съюзници в Европа, но и Обама или не е имал представа какво правят подчинените му служби, или лъже Меркел и останалите, оправданията на Белия дом станаха съвсем "патетични" (по определението на в. New York Times).

Макар да е малко вероятно да предизвика драматичен разрив между САЩ и Европа, всичко това най-малкото оставя неприятен привкус. И за да се възстанови добрата атмосфера, Вашингтон ще трябва да преосмисли гигантския обхват на разузнавателната си дейност, да я контролира по-добре и да реши дали си струва да прави нещо само защото го може. Особено ако така рискува да ядосва съюзници и да вреди на репутацията си. 

Какво е малко следене между приятели

"Епизодът с Меркел вдигна историята на съвсем друго ниво. Това не е нещо, което може да бъде обяснено с антитерористични мерки. И е възможно да има промяна на отношенията между Берлин и Вашингтон поне на лично ниво. Сътрудничеството между разузнавателните агенции също може да бъде засегнато", казва пред "Капитал" д-р Йоханес Тим от авторитетната германска фондация "Наука и политика" (SWP).

Всъщност именно заради добрата съвместна работа между специалните служби от двете страни на Атлантическия океан е малко странно лидерите на ЕС да са толкова смаяни и шокирани от разкритията. По-циничните коментари във Вашингтон дори са, че европейците са лицемерни и с шумните си оплаквания целят да си осигурят по-силна позиция в течащите преговори за споделяне на данни и свободна търговия между Брюксел и Вашингтон.

"Европейските лидери не би трябвало да са изненадани. Те са замесени в същите разузнавателни практики, а в много случаи са и съучастници", казва пред "Капитал" Хосук Ли-Макияма, директор на базирания в Брюксел European Centre for International Political Economy (ECIPE). И добавя, че "поне част от посланието на Меркел за "накърненото доверие" към Америка е за вътрешна употреба - за публиката в Германия и Европа, и не е адресирано към САЩ".

Наистина гневът, макар и изразен на висок глас, беше внимателно премерен. Една от причините за предпазливостта е, че американците, макар да имат най-мащабната програма за електронно следене, съвсем не са единствените, които го правят. Както казва пред в. Le Figaro Бернар Скарсини, бивш шеф на френската агенция за вътрешно разузнаване, "озадачен съм от подобен тревожен наивитет. Човек би си помислил, че политиците не четат докладите, които получават. Службите прекрасно знаят, че всяка държава, дори когато сътрудничи с други в сферата на антитероризма, шпионира съюзниците си".

Освен това европейските лидери са наясно, че зависят от американците за предотвратяването на терористични атаки на Стария континент. И предположенията са, че цената, която Берлин може да поиска от Вашингтон за потушаване на скандала, е да получава още повече разузнавателни данни и да бъде включен в съюза на "Петте очи" (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, които имат споразумение да не се шпионират взаимно и да споделят информация).

И все пак според д-р Йоханес Тим поне част от изненадата на европейските лидери е искрена. "Изглежда те наистина не са знаели колко широк е обхватът на следенето", смята анализаторът от SWP. Или както беше признал преди време бившият френски външен министър Бернар Кушнер, "нека бъдем честни, ние също подслушваме. Всеки слуша всички останали. Разликата е, че нямаме същите средства като американците - което ни прави завистливи". Сега европейците просто си дадоха сметка, че докато в областта на електронния шпионаж те и останалият свят имат пушки, САЩ разполагат с ядрен арсенал.

Етичен кодекс за шпиони

Точно фактът, че NSA като прахосмукачка засмуква толкова много данни за врагове и приятели, е големият проблем, казва пред "Капитал" журналистът и автор на три книги за американската разузнавателна агенция Джеймс Бамфорд (виж интервюто с него тук). Тя събира огромно количество информация, но контролът върху нея е твърде слаб. Това важи с особена сила за дейността й навън. "Подслушването на американски граждани се контролира строго от съда, Конгреса и Белия дом. Но когато става въпрос за чужденци, режимът е много по-хлабав", обяснява пред "Капитал" Реймънд Тантър, преподавател в Georgetown University и член на Съвета по национална сигурност към Белия дом при президента Роналд Рейгън.

Скандалът може да е шанс за Обама най-после да се изправи срещу една самозабравила се и станала свръхмогъща агенция. За превръщането й в такава помогнаха две неща. Едното е масираното увеличаване на ресурсите на тайните служби в САЩ в отговор на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. И второто е технологичният скок в един свят на глобални комуникации и гигантски масиви от електронни данни. 

Решението как, дали и срещу кого трябва да се използват разузнавателните способности обаче трябва да е политическо, особено когато се касае за лидера на страна като Германия. Защото въпросът е дали наистина си струва да се рискува накърняването на важни дипломатически, търговски и икономически интереси, ако шпионажът бъде разкрит?

Според д-р Йоханес Тим нарушаването на доверието между САЩ и ЕС няма да спре преговорите по създаване на най-голямата зона за свободна търговия в света (т.нар. TTIP, или трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции), но ще ги направи по-трудни и европейците може да поискат в пакета да бъдат включени и правила за защита на данните. "Същевременно други споразумения като това за обмена на банкови данни чрез мрежата SWIFT и за споделянето на информация за пасажери, пътуващи между ЕС и САЩ, могат да бъдат предоговорени или прекратени"  смята анализаторът от SWP.

Освен това подозрението към Вашингтон може се прехвърли и върху американските компании. Според една консултантска фирма щетите от това, че вероятно фирми от САЩ ще бъдат блокирани да участват в технологични сделки в чужбина заради съмнения, че сътрудничат на NSA или са уязвими към следене от нейна страна, може да надхвърлят 35 млрд. долара. И като се сумират външнополитическите и икономическите щети, се вижда, "че вредата върху американските интереси в чужбина е много по-голяма, отколкото биха могли да ни нанесат терористите", отбелязва главният редактор на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф. Дали получената информация от телефона на Меркел е била толкова ценна, че да балансира всичко това?

"Шпионирането съществува от времето на Адам и Ева." С това изказване бившият мексикански президент Висенте Фокс печели приза за най-хладнокръвна реакция след разкритията, че американската Агенция за национална сигурност (NSA) години наред е подслушвала лидерите на 35 държави. Останалите не приеха нещата толкова философски.

Най-силен беше фурорът в Германия, където разкритието за следеното на личния мобилен телефон на канцлера Ангела Меркел е особено чувствително заради призраците на "Гестапо" и "Щази". Посланикът на САЩ в Берлин беше привикан от външния министър Гидо Вестервеле, за да му бъде обяснено колко неприемливо е да се шпионират приятели. Американските първи дипломати в Париж и Мадрид също имаха напрегнати срещи. А президентът Барак Обама получи гневно обаждане от Меркел и трябваше да й се извини (което стана голяма новина в Германия и почти никаква в САЩ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Администрацията на Обама определено се издъни с прибързаните си решения по този случай, включително и с отнемането на паспорта на Сноуден когато той беше в Москва. Крайно глупаво и непрофесионално, вместо да го остави да стигне до страна където САЩ има по-силно влияние. За системите на подслушване и господството на САЩ в електронния шпионаж дори няма какво да се спори, щом като всички протоколи и основни мрежи са американски.

  • 2
    donio avatar :-|
    donio

    Такова нещо дори при комунизма не се е случвало.А секретните затвори и секретните полети и секретните задържания и изявленята на бившия шеф на ЦРУ оня пишман курварин,че всичко"което се движи е обект на следене".С такива съюзници не ти трябват душмани.САЩ гледат на европейските страни не като на съюзници,а като васали-схващате ли разликата?При комунизма всяка съюзна страна е поддържала свой официален представител и е било забрането вербовката на агенти в съюзни страни.Освен това съюзните страни от бившия блок пътуваха без визи,а сега имаме бази,но плащаме визи ега ти съюзниците... за някои са.А що се касае до подслушването на телефоните на държавни глави в европейските страни това си е рутинна операция за проверка на агента.

  • 3
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    Евросъюзниците на САЩ няма какво да се оплакват. Когато в продължение на години си си свалил гащите, е малко късно да протестираш, че те ...уважават.

  • 4
    xyha avatar :-|
    xyha

    "Изглежда те наистина не са знаели колко широк е обхватът на следенето" .

    Не знаели те , актьори са всичките . Няма морал никакъв.

  • 5
    2.5 avatar :-P
    2.5

    "Според една консултантска фирма щетите от това, че вероятно фирми от САЩ ще бъдат блокирани да участват в технологични сделки в чужбина заради съмнения, че сътрудничат на NSA или са уязвими към следене от нейна страна, може да надхвърлят 35 млрд. долара."

    Досега такива съмнения е нямало?

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    И баба знае, че съюзниците се подслушват един друг, само не разбрах защо го вихрят този скандал и се подритват взаимно по кокалчетата ...

  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#2:"donio"]При комунизма всяка съюзна страна е поддържала свой официален представител и е било забрането вербовката на агенти в съюзни страни.Освен това съюзните страни от бившия блок пътуваха без визи[/quote]

    Опа, май попресоли супата.

    Ти (ако си бил малък, родителите ти) колко често ходиха на екскурзии до Берлин, Прага или Москва?

    А за двойни агенти, може би е хубаво да попрочетеш биографиите на Георги Димитров и Андрей Луканов.

  • 8
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#6:"Нефертити"]И баба знае, че съюзниците се подслушват един друг, само не разбрах защо го вихрят този скандал и се подритват взаимно по кокалчетата ...[/quote]

    Явно статията не си прочел(а) ама поне коментара пред твоя да беше забелязал(а)...

  • 9
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Проблемът с подслушването е проблем с доверието и суверенитета на всяка страна. Кой може да претендира за независимост и влияние, без надеждни съюзници и без своите тайни, които му дават предимството на изненадата в случай на нужда?

    Понастоящем САЩ печатат долари без покрити и ни залъгват със способността си да гарантират и опазват световния мир. Въпросът е до кога ще са в състояние да го правят, и какво ще се случи със света, когато тази лъжа не може повече да се крие?!

    Вече нищо няма да е както преди между партньорите, и тогава на каква сигурност ще можем да се надяваме, въпреки че цената й главоломна се увеличава и повлича всичко останало.

  • 10
    ruark avatar :-|
    ruark

    подслушват не подслушват, немската икономика се движи нагоре и има търговски излишъци всяка година. шпиониране нешпиониране немските автомобили са по добри от американските от гледна точка на икономичност.
    по време на студената война западна германия не можеше така силно да се оплаче от подслушването на УСА. сега обаче положението е друго. германия има силни пазари в русия и китай и останалата част на света. от 2012 не плаща репарации и стана непостоянен член на съвета за сигурност. сега немците искат малко повече тежест и разполагат с много по силни карти от тогавашната разрушена и победена държава.
    след като решенията в ЕУ все повече зависят от германия нормално е германия да се стреми в света към по голяма политическа тежест. Понеже икономическите васали или сътрудници в западна европа като австрия, отчасти швейцария,отчасти франция са доста икономически силни тоест със пазари и конкурентни стоки по целия свят. нейната тежест е още по голяма.
    и през последните години не случайно немците създаваха работни места в англия и УСА и големите им концерни създадоха холдинг за притежание на ресурси по целия свят чрез дългоср. договори и много пари, като в фрика, южна америка и тнт, за да могат да имат по добри карти и да въведът в зависимост УСА и Англия.
    ако всички немски концерни почнат да съкратят производствата в УСА и Англия, тези две държави ще се сблъскат с проблеми с безработицата....... УСА правят политика чрез шпионаж, войни, пари, натиск и разделяй и владей в чужбина. немците и др. инвестират в УСА и създават раб. места и така УСА администрация трябва да се съобразява с техните претенции и искания. тоест УСА започва без да иска да се съобразява с този фактор. Това явление се наблюдава през последните 5 години. само до преди 5 години ауди не произвеждаше нищо в УСА. сега почти всички немски автоконцерни произвеждат там и то в голям стил. това са работни места, данъци и инвестиции в реалната икономика, и то без никакви субсидии от правителството на УСА. това е само в автомобилният сектор. да не говорим за хим, машинен и тнт. сектори. Докато световни концерни напускат англия и УСА немците отварят раб. места там и продават на техните пазари и пак са конкурентно способни на азиатската инванзия.....
    така че сега немците имат 3 валета и 4 девтки и играта е всичко кос......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK