Д-р Ярон Брук: Икономиите са рецепта за стагнация

Д-р Ярон Брук: Икономиите са рецепта за стагнация

Председателят на института "Айн Ранд" в Ъруин, Калифорния, пред "Капитал"

8464 прочитания

© Капитал


Можем ли да се върнем към икономическия растеж отпреди кризата или по-скромните темпове са новата нормалност?

Годините преди 2008 бяха бумът на неустойчивия имотен балон. Главна причина за него бе политиката на Федералния резерв да държи нивата на лихвите под пазарните през по-голямата част на миналото десетилетие. След срива Фед продължи със същата политика, която всъщност предизвика кризата – да инжектира трилиони долари в икономиката, за да поддържа кредитите изкуствено евтини. Имаме всички основания да се страхуваме от още един, вероятно дори по-лош, бъдещ балон в някой сектор. Докато правителството се намесва в икономиката до такава степен, ще ставаме свидетели на още повече кризи като настоящата. За да има напредък, трябва да вървим към либерализиране на икономиката, да намалим правителствената намеса и да гарантираме индивидуалните права.  

Можем ли да обвиняваме лошия политически отговор в Европа и САЩ за ниския икономически ръст и високата безработица сега? Или нищо не можеше да се направи, за да се предотврати всичко това?

Правителствената политика помогна за създаването на кризата, а отговорът само увеличи проблемите. Реакцията на кризата се изразяваше в още от същата тази намеса, която всъщност я причини – количествено облекчаване, огромни спасителни пакети, прилагане на закона "Дод-Франк"  (основан на два принципа – намаляване на риска, поеман от банките, и повече защита на потребителите – бел. ред.). Това само ще влошава нещата в бъдеще.

Лошата форма на банките допринася ли за ниския растеж?

Банковата и финансовата система в САЩ днес са един от най-силно регулираните сектори на икономиката. Федералният резерв на практика планира централно паричното предлагане и ние страдаме от последиците от този факт. Банките и финансистите са затънали в регулации, което ги принуждава да затегнат правилата за отпускане на заеми, а това затруднява предприемачите и собствениците на малки бизнеси. Ако правителството освободи банковата система, това ще бъде невероятно предимство за икономиката.

В Европа основният отговор на кризата бе да се затегнат коланите. Не е ли прекалено суров режимът на икономии и къде е балансът между фискалната стабилност и растежа?

Цялата концепция на икономиите е объркваща и умишлено заблуждаваща. Това, което Европа и САЩ трябва да направят, е да свият размера на правителството. Трябва да предприемат значително орязване на разходите във всички публични сфери, но преди всичко в социалните системи и разходите за регулаторните агенции. В същото време трябва да бъде възприета политика на дерегулация (премахване на регулациите върху бизнеса), на освобождаване на капитала и на намаляване на данъците. Увеличаването на регулациите и вдигането на данъците е сигурна рецепта за икономическа стагнация. Но точно това се прави в името на икономиите. Това, което трябва да се постави под въпрос и рано или късно да се отмени, е моралният принцип, който стои в основата на социалната държава - а именно, че нуждите на някои хора трябва да се задоволяват от благосъстоянието, което произвеждат други. Тази гледна точка трябва да бъде изкоренена, ако искаме фундаментална промяна към икономически ръст.    

Какво могат да направят правителствата, за да стимулират растежа и заетостта? В какво да инвестират повече развитите страни – в инфраструктура, в образование или в нещо друго?

Правителството не трябва да се меси, да регулира, контролира и инвестира в икономиката. Трябва да намали данъците и най-вече да да премахне всички протекции на трудовия пазар. За да стимулира заетостта, трябва да освободи пазара на труда. Когато хората са свободни да наемат и уволняват служители, заетостта се покачва. Други политики, които трябва да бъдат прекратени, са например минималната заплата, ограничаването над работните часове и т.н. В допълнение  една голяма дерегулация на бизнеса би стимулирала значими инвестиции и икономически растеж. В крайна сметка, за да постигнем истински просперитет, трябва да има разграничение между правителството и икономиката. Единствената истинска работа на правителството е да гарантира индивидуалните права. Точка по въпроса.

Как може малка страна като България да бъде конкурентна? Достатъчни ли са ниските данъци и фискалната стабилност?

Аз бих насърчил България да се стреми да се превърне в еталон на истинския laissez-faire капитализъм. Направете страната си най-лесното място за започване на бизнес. Станете лидер в защитата на индивидуалните права. Привлечете най-ярките умове и най-амбициозните предприемачи, като осигурите свободен и неограничаван пазар. Това е амбициозна цел, която отнема време, но постигането на истински свободно общество е морална идея, към която си заслужава да се стремите.

В представите на мнозина именно Америка е идеал за свободна държава. Но наскоро тя бе блокирана от спирането на държавната администрация. Навреди ли това на икономиката и направи ли САЩ да изглеждат по-слаби?

Тези, които са обезпокоени за американската икономика, трябва да се притесняват от неудържимото харчене от страна на държавата, най-вече социалните програми – тема, на която се отделя твърде малко внимание. Необузданото увеличаване на държавните регулации възпрепятства възможностите за успех на всички американци. Тази тенденция, която расте от много години, подкопава бъдещето на Америка. Иначе скорошното спиране на работата на администрацията няма да има значителни дългосрочни последици за икономиката на САЩ.

Имат ли все още САЩ апетит да бъдат незаменим глобален лидер или амбициите на страната са по-малки, както намекна президентът Обама при последната си реч пред ООН?

Това, което бих искал да видя, е американско лидерство – както политическо така и интелектуално – което иска да превърне страната в пътеводител на свободата, пример, на който останалите да подражават и от който да се учат. Това трябва да бъде глобалното лидерство, към което да се стремим. Преди десетилетия Айн Ранд написа книгата "Капитализмът: непознатият идеал". Дори в Америка, дори днес, капитализмът остава слабо разбран. И не се смята за морален идеал. Ние в института "Айн Ранд" се стремим да променим това.

От началото на кризата се задава въпросът от какъв вид капитализъм имаме нужда. Какъв е вашият отговор?

С термина капитализъм често се злоупотребява, защото се разбира погрешно. В САЩ няма капитализъм и никога не го е имало в най-чистия смисъл на понятието вид. Имаме смесена икономика – комбинация между икономическа свобода и контрол. Истинският капитализъм трябва да бъде laissez-faire – пълно разделение между икономиката и държавата, като единствената задача на правителството е да защитава индивидуалните права. При една истинска капиталистическа система трябва да има полиция, армия и съдебна система, но правителството не бива да се меси в образованието, енергетиката, транспорта, земеделието, банковата система, здравеопазването и т.н.

Същинския аргумент в защита на чистия капитализъм е морален – ключов довод, който Айн Ранд направи. Капитализмът е единствената обществена система, която позволява на хората да преуспяват. При него пътят за най-добрите сред нас остава отворен, позволява на хората да се развиват и да преследват целите, които според самите тях обслужват най-добре собствения им живот.

Като се има предвид, че капитализмът е толкова погрешно разбиран, основите на свободата и свободната търговия са под истинска атака. Въпросът дали капитализмът ще продължи да вдъхновява страните по света ще се реши във водената в момента интелектуална битка. Има реален риск постигнатият голям напредък в много части на света да бъде изгубен, ако не се защитават правилните доводи в полза на капитализма.

Какви са най-големите рискове пред световната икономика в момента?

Тенденциите изглеждат застрашителни – на Запад държавната регулация се разраства, а индивидуалните права се свиват. Познаваме икономическите и политически катастрофи, към които води този път. Историята трябва да ни е научила на това. Знаем също, че има различна алтернатива, която можем и трябва да изберем – свят на напредъка, растежа и свободата. Рискът е, че времето, с което разполагаме, за да защитаваме правилните идеи и да променим посоката, се топи.

 

Профил

Д-р Ярон Брук е предприемач, философ, академичен преподавател и председател и изпълнителен директор на института "Айн Ранд" в Ъруин, Калифорния. Освен управляващ партньор на фирмата за инвестицонно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифорния, той е колумнист на Forbes, като негови статии са публикувани и в Wall Street Journal, USA Today, Business Daily, и други авторитетни издания. Брук е съавтор с Дон Уоткинс от института "Айн Ранд" на националния бестселър "Пазарна революция: Как идеите на Айн Ран могат да сложат край на голямата държава". Той ще изнесе лекция на 7 ноември от 17 ч. в зала "София" на "Грандхотел София".

Можем ли да се върнем към икономическия растеж отпреди кризата или по-скромните темпове са новата нормалност?

Годините преди 2008 бяха бумът на неустойчивия имотен балон. Главна причина за него бе политиката на Федералния резерв да държи нивата на лихвите под пазарните през по-голямата част на миналото десетилетие. След срива Фед продължи със същата политика, която всъщност предизвика кризата – да инжектира трилиони долари в икономиката, за да поддържа кредитите изкуствено евтини. Имаме всички основания да се страхуваме от още един, вероятно дори по-лош, бъдещ балон в някой сектор. Докато правителството се намесва в икономиката до такава степен, ще ставаме свидетели на още повече кризи като настоящата. За да има напредък, трябва да вървим към либерализиране на икономиката, да намалим правителствената намеса и да гарантираме индивидуалните права.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


39 коментара
  • 1
    krasi_m23 avatar :-|
    krasi_m23

    Капитал,

    Тоя път се изложихте. Това, което казва Ярон Брук е, че в името на икономиите се увеличват регулациите и се вдигат данъците, което е сигурна рецепта за икономическа стагнация.

    ТОест регулациите и данъците са причината за стагнацията, а не икономиите :)

  • 2
    plf avatar :-|
    plf

    До коментар [#1] от "krasi_m23":

    Не го схавщам аз така - според него трябва да се намалят регулациите за да се подпомогне излизането от стагнацията.

  • 3
    pruch avatar :-P
    pruch

    "Икономиите са майка на мизерията." -Ганю Балкански председател на института по сливова ракия и ребърца алангле ,съкратено ИСРА.

  • 4
    djb95 avatar :-|
    djb95

    Това е най-бруталната и радикална икономическа философия , насочена срещу държавата , която съм срещал. Държавата да няма социални функции , да не регулира нищо , да не харчи пари за образование , здравеопазване, трудовите права - въобще да седи в ъгъла и да " гарантира индивидуалните права " Корпорациите да са свободни да правят с клиентите и работниците си каквото поискат.САЩ не били капиталистическа страна все още.Този краен либерализъм доведе до това милиони американци да нямат никакви социални права - образование , здравеопазване , пенсионно осигуряване и т.н. А какво да правим с хората , които не могат да си позволят университет, здравно осигуряване или пенсия. Които нямат чисто физически или умствени способности да бъдат в елита.Тях да ги изтребим ли ?Института по пазарна икономика сигурно са във възторг то идеите на този гуру

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#0:"К-л"]Това, което Европа и САЩ трябва да направят, е да свият размера на правителството. Трябва да предприемат значително орязване на разходите във всички публични сфери, но преди всичко в социалните системи и разходите за регулаторните агенции. В същото време трябва да бъде възприета политика на дерегулация (премахване на регулациите върху бизнеса), на освобождаване на капитала и на намаляване на данъците.[/quote]
    Великият мистър Брук май е пропуснал да забележи тенденциите в САЩ в последно време, а именно: сериозното намаляване размера на федералните и местните служби през последните 3-4 години, отвързаните ръце на банкерите в последните 15-20 години и намалените в продължение на поне десет години подоходни данъци (особено за костюмари като Великия Мистър Брук).

    Като цяло статията представя изводите на поредния "специалист", произтичащи от взирането в кристалната топка и чесането по врата.

  • 6
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Тоя чичо доктор е включил на макс. булшит генератора.
    А нещата са много прости. Не може докато бордовете на директорите си делят печалбите на корпорациите, като си взмат мазни тлъсти бонуси всяка година, докато бачкаторите ги натискат да работят за по-ниски заплати.

    Ето тука един чивяк обяснява нещо интересно по темата.
    https://www.youtube.com/watch?v=nHFVAWRwgBU

  • 7
    zo avatar :-|
    zo

    Име: Ярон
    Институт: Айн Ранд

    има ли нужда да знам повече?!

  • 8
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    До коментар [#7] от "zo":

    Има нужда разбира се, седи и гледай как хората захлебват кинти, като дават напълно неработещи съвети.

  • 9
    pitashtia avatar :-|
    Питащият

    Поредният Айн Ранд тъпанар. Стагнацията ще продължи дори богатите и бизнеса да не плащат данъци и да няма държава, защото няма да има кой да купува. И без това чрез офшорните зони се спестяват колосални пари, но те няма как да се инвестират в растеж при изоставане на доходите от производителността и дефлационен натиск. Капиталът иска да не плаща нито за труд, нито за услугите на държавата, които все му се виждат скъпи, но тогава за кого ще произвежда? Толкова е елементарно това ,което се случва, че не разбирам как не ги е срам да говорят простотии. В глобален мащаб е нарушено тотално равновесието между наемния труд и капитала в полза на капитала и от там се получават всички негативни последици при ожесточената конкуренция в глобалното село. Състезанието по мизерия води до стагнация и ще завърши с тотална и продължителна депресия. Ако доходите не съответстват нарастящата производителност за кого ще се върти иконимическата машина , за този 1% или за обедняващата средна класа?

  • 10
    joan12 avatar :-|
    joan12

    До коментар [#4] от "djb95":

    не съм съгласен с теб. Според определени автори именно държавната намеса е причина за кризата. Аз лично бих го попитал следното което би представлявало интерес поне за мен. Как ще се постигне съвършен пазар в икономиката ако девиза на тези хора е, че капитализма е единствената система при които никой никого не ограбва. В света в момента господстват смесени икономики. какво миси за лобизма. Капитализъм или комунизъм за мен са утопии също като да отидеш в рая.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход