На ръба на пропастта, отново

Почеркът на "Ал Каида" е ясно разпознаваем

На ръба на пропастта, отново

С изострянето на сирийската криза насилието между сунити и шиити се завърна в Ирак, а "Ал Каида" изживява ренесанс

Марина Станева
6719 прочитания

Почеркът на "Ал Каида" е ясно разпознаваем

© Reuters


В Ирак отново се издигат бариери между сунитските и шиитските квартали. Терорът се завръща с пълна сила в страната, достигайки най-високото си ниво от печалната 2008 г. От началото на годината дните без смъртни случаи вследствие на насилие са само 16, а анализатори говорят за разпалване на нова сектантска война. Атаките на автобусни спирки, кафенета и ресторанти са ежедневие по улиците на Багдад, Мосул, Басра и много други градове. Не бе пощаден дори предимно мирният полуавтономен Иракски Кюрдистан.

Във всяка друга страна взривяването на 15 коли-бомби в столицата в един и същ ден и последвалата кървава баня (както стана миналия месец в Багдад) биха били безпрецедентно събитие. Но в Ирак то мина като нещо почти нормално. Тези нападения, резултат на конфликта между сунити и шиити, в голяма част са приписвани на "Ал Каида", която изживява ренесанс и атакува силите за сигурност и други правителствени служители. Целта на организацията, както и на свързаните с нея "Ислямска държава в Ирак и Леванта" и други формации, е атентатите да бъдат зрелищни, с много жертви и широко медийно отразяване. Затова те са много добре координирани и по възможност на повече места едновременно. Подобни инциденти се случват средно на всеки 10 дни, а по данни на ООН от началото на 2013 г. до сега загиналите цивилни са над 5740 (виж инфографиката).

Но освен тези мащабни нападения за общия хаос в Ирак допринасят и по-ограничените атаки както на сунитски, така и на шиитски местни милиции. Принадлежността към тези групировки е основният източник на приходи за членовете им и те не се колебаят да нанасят удари по джамии, проповедници и обикновени хора от вражеската страна. Между 2006 и 2008 г. въпросните милиции влязоха в открита война помежду си, предизвиквайки масово преселение на шиити, живеещи в предимно сунитски области и обратното. "Днес има завръщане към тези мрачни дни, когато само фактът, че си сунит или шиит, можеше да стане причина да те убият, ако попаднеш в грешния квартал или се натъкнеш на грешната милиция", предупреждава Мустафа Хабиб от иракския информационен сайт niqash.org.

С малко помощ от Сирия

Като фактор с най-голямо значение за нарастващото насилие се очертава преливането на сирийския конфликт извън границите на страната. "Сирийската криза се превърна в гражданска война, което доведе до засилване на сектантското противопоставяне между сунити и шиити. В момента наблюдаваме това разделение в целия регион начело с Иран от едната страна, и на Саудитска Арабия - от другата", обяснява пред "Капитал" иракският анализатор и журналист от кувейтския вестник "Ал Уатан" Мохамед Халаф. Според него в този контекст трябва да бъдат разглеждани и сблъсъците в Ирак. Сунитската "Ал Каида" и джихадистките формации, които се събират в Сирия, опитват да проникнат в Ирак, да завладеят територии и да саботират опита за изграждане на демокрация. "Това, което улеснява организацията да дестабилизира и да нанася удари по иракските институции, е фактът, че сунитската общност в страната е маргинализирана и се чувства уязвена от изтласкването й от властта и от вземането на важните решения. Сунитските региони и провинции са изоставени от правителството и се превръщат в седалище на "Ал Каида" и на различни формации, изповядващи насилие. Те се съюзяват с джихадистите в Сирия и така създадоха "Ислямската държава в Ирак и Леванта", като новата им стратегия е да окупират цели градове в Ирак и по този начин да подкопават сигурността", казва Халаф.

Персонална вина за покачващото се насилие има и премиерът Нури ал Малики. Въпреки че амбициозният шиит, който често е обвиняван в авторитаризъм, работи в тясно сътрудничество с Вашингтон и американските сили в Ирак до изтеглянето им в края на 2011 г., той често търпи критики, че се опитва да консолидира властта си чрез потискане на сунитската опозиция. По времето на Саддам Хюсеин сунитите, които са малцинство и представляват около 35% от населението, държаха повечето властови постове, докато шиитите бяха онеправдани. Но сега ролите, изглежда, се размениха.

Политика на реваншизма

Малики поляризира страната, като преследва сунитски и кюрдски движения и пренебрегва институции като парламента и съда. За много сунити в момента иракските сили за сигурност се явяват равносилни на шиитските милиции, капсулирайки ги в подобни на гето квартали, в които са подложени на репресивни политики и икономическа изолация. Често те са убивани като акт на отмъщение за дейността на "Ал Каида", която пък избира за свои мишени шиитите. А фрагментираният парламент и корумпираното и некомпетентно правителство изглеждат неспособни да реагират на тази спирала от насилие.

"Имаме лошо управление на структурите за сигурност в страната. Малики е иззел всички функции и в негови ръце е не само премиерският пост, а и вътрешното и военното министерство, министерството по националната сигурност и агенцията по разузнаването. Той ръководи всичко и това не води до ефективна работа на тези институции", обяснява Халаф. Според него Малики концентрира цялата тази власт, защото не иска да допусне намесата на други представители на политическите сили и се страхува сунитската общност да не излъчи хора, които няма да му бъдат удобни и ще представляват опозиция при вземането на решения.

Но има и друг съществен проблем. След изтеглянето си от Ирак американските сили оставиха вакуум в сферата на сигурността. И нито отбраната, нито полицията са готови да се справят с насилието, тъй като нямат необходимия опит. Недостатъчни са и структурите по разузнаване и събиране на информация, които превантивно да се противопоставят на атентаторите. "Претоварените сили за борба с тероризма нямат достатъчно капацитет, а финансирането им е заплетено в бюрокрация и вътрешни политически боричкания. Те не могат да се мерят с големите разузнавателни и авиационни ресурси, които САЩ вкараха в успешната борба срещу "Ал Каида" в периода 2006 - 2010 г.", твърди пред британската ВВС анализаторът Майкъл Найтс от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

В края на октомври Малики беше във Вашингон, за да обсъди с президента Барак Обама активизацията на терористичната организация. Но американският президент не направи никакви нови предложения за военна помощ, а подчерта, че иракското правителство трябва да положи дългосрочни усилия за помирение и изграждане на доверие сред населението, особено сред сунитите. Малики замина за Вашингтон с надеждата, че срещата му с Обама и исканията му за повече помощ ще дадат тласък за спечелването на трети мандат на изборите догодина. Но засега не показва с нищо, че заслужава такава подкрепа.

В Ирак отново се издигат бариери между сунитските и шиитските квартали. Терорът се завръща с пълна сила в страната, достигайки най-високото си ниво от печалната 2008 г. От началото на годината дните без смъртни случаи вследствие на насилие са само 16, а анализатори говорят за разпалване на нова сектантска война. Атаките на автобусни спирки, кафенета и ресторанти са ежедневие по улиците на Багдад, Мосул, Басра и много други градове. Не бе пощаден дори предимно мирният полуавтономен Иракски Кюрдистан.

Във всяка друга страна взривяването на 15 коли-бомби в столицата в един и същ ден и последвалата кървава баня (както стана миналия месец в Багдад) биха били безпрецедентно събитие. Но в Ирак то мина като нещо почти нормално. Тези нападения, резултат на конфликта между сунити и шиити, в голяма част са приписвани на "Ал Каида", която изживява ренесанс и атакува силите за сигурност и други правителствени служители. Целта на организацията, както и на свързаните с нея "Ислямска държава в Ирак и Леванта" и други формации, е атентатите да бъдат зрелищни, с много жертви и широко медийно отразяване. Затова те са много добре координирани и по възможност на повече места едновременно. Подобни инциденти се случват средно на всеки 10 дни, а по данни на ООН от началото на 2013 г. до сега загиналите цивилни са над 5740 (виж инфографиката).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    едно лошо развитие, което може да видим и в Афганистан, ако не се подпише спораумение със САЩ

  • 2
    anona avatar :-|
    anona

    Боже, това е ненормално...

  • 3
    athanatos avatar :-|
    Athanatos

    Есть ислам, есть проблем.
    Нет ислама, нет проблема.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не Ал Кайда е виновна, а Пиндустан, дето развърза войните в Ирак и Афганистан, които на практика губи след 10 години война.
    Върхътна простоията е начинанието Арабска пролет 2011 към която и ние се закачихме от много акъл...
    Пиндустанците ще си изтеглят войските и ще оставят местните да се колят поне още едно 10 години....

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#3:"Athanatos"]Есть ислам, есть проблем.
    Нет ислама, нет проблема.[/quote]
    По точно би било

    Есть Пиндустан на Ближнем Востоке, есть проблем.
    Нет Пиндустана на Блитем Востоке, нет проблем!

    Макор че и след изтеглянето на Пиндустан от Близкия изток проблемите ще траят още десетилетия....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход