Какво ще се променя в Китай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво ще се променя в Китай

Недостатъците на финансовата система позволиха изникването на много "призрачни градове" в Китай

Какво ще се променя в Китай

Комунистическата партия очерта насоките за развитие на страната през идното десетилетие. Точните детайли все още не са ясни, но реформите ще бъдат дълбоки.

Марин Душев
9134 прочитания

Недостатъците на финансовата система позволиха изникването на много "призрачни градове" в Китай

© Kim Kyung-Hoon


Четири дни на усамотени разговори между близо 400 комунисти могат да родят много неща, не задължително положителни. Истината е, че малцина знаят как точно е протекъл Третият пленум на 18-тия Централен комитет на Китайската комунистическа партия, който се проведе между 9 и 12 ноември, но взетите на него решения могат да оставят дълбок отпечатък върху развитието на втората по-големина световна икономика, а и на целия свят.

Очакванията към този форум трудно можеха да бъдат по-високи. Там новото ръководство на страната, начело с президента Си Цзинпин, който от март месец заема всички най-високи ръководни длъжности в партията и държавата, трябваше да очертае насоките за развитие на Пекин през следващите десет години. На такъв един Трети пленум през 1978 г. Дън Сяопин дава началото на отварянето на Китай към света, а през 1993 г. на друг е взето решение за закриване на редица губещи държавни предприятия, с което се отваря частният сектор в страната.

След две десетилетия на невиждани темпове на растеж, през последните години китайската икономика започна бавно да се приземява – за 2013 г. се очаква китайското БВП да нарасне със 7.5%, което е най-ниското ниво от 1990 г. насам. Мнозина вярват, че настоящият модел, ориентиран към износа и зависещ от чуждестранните инвестиции, се изчерпва и очакването за промяна е силно. Затова, когато в навечерието на пленума самият Си Цзипин и други членове на Политбюро заговориха за "генерален план за реформа" и за предстоящи "дълбоки промени във всички сфери на икономиката и обществото", това привлече внимание.

Бледите очертания на една дълбока промяна

Макар самото събрание да протече при закрити врата и точните решения и политики, които са обсъждани и подготвени, да остават неясни, публикуваните заключително комюнике на пленума и последвалото "Решение по важни въпроси относно задълбочаване на реформите", дават извести очертания на подготвяните политики. А поне към момента те изглеждат като най-широкообхватните предложения за обществени и икономически промени в Китай от последното десетилетие.

Говори се за отваряне на финасовата система за частни банки, оземляване на селяните и позволяване на търговията със земя, борба с корупцията, създаване на прозрачнасъдебна система, данъчна реформа и ограничаване на монополите. Политиката за едно дете в семейство ще бъде облекчена, а пречките за миграция към големите градове ще бъдат намалени. Трудовите лагери трябва да бъдат премахнати, а броя на престъпленията, за които се предвиждат смъртни наказания ще бъде намален.

"Проблемът пред Си Цзинпин е, че ако неговите предшественици можеха с относително голяма увереност да обещаят на китайците, че след пет години ще живеят по-добре, то днес едно подобно твърдение просто не би звучало така правдоподобно", казва за "Капитал" професор Шон Бреслин от лондонския изследователски център Chattam house.

Днес износът страда от кризата, обхванала основните пазари за китайските стоки в Европа и САЩ, а в същото време голяма част от инвеститорите се насочват към други изгряващи икономики за нови производства. Това не е малка грижа за ръководството на страната - едно потенциално повишаване на безработицата може сериозно да подкопае влиянието на комунистическата партия, чиято легитимност все повече се крепи именно на успехите в икономиката.

"От повече от десетилетие китайските лидери се стремят да постигнат прогрес в две основни направления – от една страна, да стимулират иновациите, така че китайското производство да получи по-висока добавена стойност, и, от друга, да повишат вътрешното потребление, което постепенно да измести износа като основен двигател на икономиката. Напредъкът в тези области обаче досега е твърде слаб", констатира и Елизабет Еконъми от нюйоркския офис на Council on Foreign Celations (CFR).

Ситуацията днес е такава, че в близко бъдеще не може да се очаква нов наплив от чуждестранни инвеститори, а и възстановяването на световните пазари все още е относително слабо. Така страната трябва да разчита повече на собствените си ресурси, за да търси растеж. Проблеми, за които отдавна се говори, но не са решени, изплуват.

Все още не е ясно как ще подходи новото ръководство на страната при реализирането на на всички тези цели. Една сфера обаче изглежда иска най-бързи промени – финансовата система.

Икономика на две скорости

"Ключов е проблемът с неефективното разпределение на ресурсите в китайската финансова система", казва Бреслин. И обяснява, че макар търговските банки в Китай да се радват на относително висока автономия, те си остават държавни и по закон са задължени да подкрепят политиките на държавата. Така държавните и общинските предприятия, които отговарят за близо 50% от БВП на страната, се оказват привилегировани спрямо частните компании при търсенето на кредитиране. Това им помага да са на печалба, но лишава предприемачите от достъп до финансиране. Те от своя страна са принудени да търсят кредитиране от т.нар. сенчести банки - небанкови институции, които действат досущ като банки. Често става дума пак за държавни предприятия, които теглят заеми при преференциални условия от "истинските банки", след което кредитират частни компании.

Недостатъците на финансовата система позволиха изникването на много "призрачни градове" в Китай
Фотограф: Kim Kyung-Hoon

"Това всъщност съвсем не е ново явление, но през последните години се засили много", обяснява Бреслин. "С цел да се стимулира икономиката в цял Китай се разгръщат различни по мащаб инфраструктурни проекти, които се реализират посредством държавни или общински фирми. Често те са създадени за строежа на един отделен път примерно. По време на строежа те могат да теглят големи кредити, които впоследствие трябва да се покриват от съответната община. Тя от своя страна може да прехвърли дълга на държавата. На практика говорим за масово разпространен модел – теглят се кредити, които никой не мисли да връща."

Именно по този начин се появяват редица никому ненужни безумно скъпи пътища или световноизвестните китайски "призрачни градове". Същинският проблем, както обяснява Бреслин, не е толкова в нарастващите нива на банковите кредити, които днес достигат до 135% от БВП (без да се броят заемите от "сенчестите банки"), защото държавата спокойно може да опрости дълговете или да рефинансира системата. Проблемът е, че тази система по същество не позволява ресурсите на страната да се използват пълноценно и в същото време се явява благодатна среда за корупция.

Не реформа, а смяна на модела

В този контекст изнесените идеи за отваряне на финансовата система за частни банки, дерегулирането на лихвените проценти, отварянето на доминирани от държавни компании сфери в икономиката за частни предприемачи и промяната в структурата на управление и надзор на държавните компании звучат като стъпки в правилната посока, които ще спомогнат за по-ефективно разпределение на ресурсите.

"Проблемът обаче е, че каквато и да било по-сериозна реформа в сектора ще означава предефиниране на цялостния начин на функциониране на китайската държава", казва Елизабет Еконъми. Тя обяснява, че на практика няма как да се мине без ограничаване на привилегиите на държавните предприятия, вмъкване на състезателен елемент при реализирането на обществените поръчки и промяна на банковите закони.

В същото време обаче ограничаването на привилегиите и по-високата отчетност при държавните компании ще подобрят ефективността на цялата система, но ще накърни интересите на редица влиятелни фактори в страната – като се започне от самите държавни компании, мине са през местните партийни елити и се стигне до хора в най висшия ешалон на партията – които ще изгубят редица лостове за влияние в страната. И борбата с тях вероятно ще се превърне превърне в ключова политическа битка във Пекин през идните месеци и години.

От друга страна както обястява Бреслин: "Става дума за битка в сърцето на комунистическата икономика. Ограничавайки привилегиите на държавните компании, Си Цзинпин ще се изправи не само срещу остановените лични и групови интереси в системата, той ще се изправи срещу привилегиите и влиянието на самата комунистическа партия." На практика той ще отнеме от партията редица лостовете да ръководи икономиката. В този смисъл ключов е въпросът до къде партията би могла да се раздели с тях без да изгуби контрол над ситуацията и дали Си Цзинпин ще съумее да изгради нова система за регулация, с която да замени съществуващата.

Както казва Бреслин "На практика е ясно че този тип реформи нямат реална алтернатива. В същото време обаче успехът им ще зависи изключително много от личните качества и визията за бъдещето на новия президент."

От новия президент Си Цзинпин ще зависи до голяма степен дали китайската икономика тръгва по нов път
Фотограф: Jason Lee

Четири дни на усамотени разговори между близо 400 комунисти могат да родят много неща, не задължително положителни. Истината е, че малцина знаят как точно е протекъл Третият пленум на 18-тия Централен комитет на Китайската комунистическа партия, който се проведе между 9 и 12 ноември, но взетите на него решения могат да оставят дълбок отпечатък върху развитието на втората по-големина световна икономика, а и на целия свят.

Очакванията към този форум трудно можеха да бъдат по-високи. Там новото ръководство на страната, начело с президента Си Цзинпин, който от март месец заема всички най-високи ръководни длъжности в партията и държавата, трябваше да очертае насоките за развитие на Пекин през следващите десет години. На такъв един Трети пленум през 1978 г. Дън Сяопин дава началото на отварянето на Китай към света, а през 1993 г. на друг е взето решение за закриване на редица губещи държавни предприятия, с което се отваря частният сектор в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    pruch avatar :-|
    pruch

    "Нещо ме тревожи в ... ХондураССС"

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не ги мислете китайците, те знаят какво правят....
    Вижте ние как ще отговорим на предизвикателството Китай....
    Само с усилията на Греша Ганчев и с десетина китайски ресторанта определено не става....
    Като начало можем да оправим ж.п. пътя Мустафа паша Драгоман за идващите китайски влакове..... нататък да мислят сърбите.....

  • 3
    villiger avatar :-(

    Как какво, ще се засили цензурата върху интернет... Подобрения в областта "Човешки права" едва ли някой очаква.
    http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2013/11/18/2185028_kitai_iska_po-strog_kontrol_v_internet/

  • 4
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    проблема им е ,че с навлизане на високите технологии ,навлиза и информацията за западния начин на живот ,това им разсипва здравето ,правят струват искат всичките да живеят като Рокфелер ,а това ще взриви земята

  • 5
    mapuhcku avatar :-|
    mapuhcku

    "Четири дни на усамотени разговори между близо 400 комунисти могат да родят много неща, не задължително положителни."
    За момент пред очите ми изникна картинка от пленум на БСП (БКП) и ми причерня пред очите...

  • 6
    zogorsone avatar :-|
    zogorsone

    Икономически растеж само не стига за решаване на проблемите. Растежа е докато има ненаситени и платежоспособни пазари и след това или сменяш бизнеса, или му мислиш.

  • 7
    historama avatar :-|
    historama

    "...Говори се за отваряне на финасовата система за частни банки, оземляване на селяните и позволяване на търговията със земя, борба с корупцията, създаване на прозрачнасъдебна система, данъчна реформа и ограничаване на монополите. Политиката за едно дете в семейство ще бъде облекчена, а пречките за миграция към големите градове ще бъдат намалени..."
    Китай се обръща и към вътрешния си пазар, което ще е нов стимул за икономиката, и започва да става нормална държава. Дали ще се запази партийния монопол при тези условия?

  • 8
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#0:"К-л"]...ще отнеме от партията редица лостовете да ръководи икономиката. В този смисъл ключов е въпросът до къде партията би могла да се раздели с тях без да изгуби контрол над ситуацията...[/quote]Като оставим настрана зле скроеното от Марин Душев изречение, да си дойдем на думата - 400-те топ куманези всъщност мислят как хем да запазят влиянието и богатството си, хем да държат народонаселението доволно за следващите петдесет години.
    Фактът, че за 20 години китайските партийни лидери станаха най-богатите политици в света говори достатъчно.

  • 9
    beriya avatar :-|
    beriya

    Големи размисли в статията!
    Наплива от чуждестранни инвестиции щял да секне- ще секне ако Китай се казваше България, от друга страна САЩ да му мислят щото доколкото се сещам за САЩ Китай е един от най- големите му кредитори, т.е. криза в Китай логично би довела до икономическа катастрофа за САЩ (и не само).
    Строяло се пък после сметката се прехвърляла на държавата- да но тази същата държава не се надпреварва да тегли кредити от различни международни банкови институции- защо ли?
    Китай вероятно към момента ще си решат проблемите, интересно ще стане когато в САЩ настъпи момента в който ще се наложи „часовника на дълга" да започне да отчита в обратна посока.

  • 10
    boriaz avatar :-?
    Boriaz

    До коментар [#9] от "beriya":

    Ами те Щатите отвориха печатницата и първи изреваха Китай и ОПЕК че им отиват авоарите на кино. Така че не ги мисли американците, статията е за Китай. А китайчетата знаят, че ако не си оправят сами икономиката спрямо новите потребности ще последват светлия пример на СССР и другитебивши комунистически републики. Според мене Китай се опитва да избегне точно този сценарий.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK