Нова битка в турското задкулисие

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Хиляди частни учебни заведения в Турция са заплашени от затваряне. Училищата, известни като дерсхане (зала за уроци), обучават стотици хиляди турци всяка година. Те подготвят учениците за тежките и много конкурентни приемни изпити в университетите, които пък са трамплин към най-високите постове в държавата. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган обаче твърди, че Турция трябва да промени тези образователни институции, защото те фаворизират богатите с високите си такси и допълнително натоварват децата с учене през почивните дни.

Затварянето и преобразуването на тези училища обаче не изглежда като проста реформа. Мрежата от училища е контролирана от един влиятелен духовник - Фетхуллах Гюлен. Затварянето на дерсханетата, които са основен стълб в най-голямото неправителствено движение "Хизмет" (услуга или служба - бел. ред.), е опит на управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) да ограничи авторитета на Гюлен, който се разпростира от най-ниските до най-високите етажи на турската държава и общество.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Подготвителните училища са фундаментът на влиянието на Гюлен", казва за "Капитал" Гарет Дженкинс, експерт по Турция от шведския Институт за сигурност и политики за развитие. Бракът по сметка между премиера Реджеп Ердоган и Гюлен, започнал след идването на власт на AKP през 2002 г., изглежда, е към края си. Разривът заплашва плановете на Ердоган да стане президент на 2014 г. и може да доведе до сериозни сътресения в разклатената турска политическа сцена. По-важното обаче е, че затварянето на дерсханетата може да е само прелюдия към по-сериозен сблъсък между различните крила на ислямистите.

Кой всъщност сте вие, г-н Гюлен?

Причините за близостта между "Хизмет" и AKP се крият в кемалисткото минало на Турция. Роденият през 1941 г. в град Ерзурум Фетхуллах Гюлен започва да проповядва сред бедните анадолски селяни по времето, когато властта в Турция здраво се държи от въоръжените сили. Те са пазители на светската държава и не се притесняват да правят военни преврати срещу ислямистки правителства през 1960, 1971 и 1980 г. Непоносимостта на армията към управление с религиозен отенък я превръща в естествен неприятел на Гюлен, въпреки че той никога не е заявявал политически амбиции.



Учението на Гюлен се уповава върху съчетанието на исляма с модерността, което му печели много широка база от консервативни, но отворени към света поддръжници. "Той говори за модернистична визия за исляма, която е приятелски настроена към демокрация, секуларизма, ЕС, свободата на вероизповедания. Подкрепя науката и разбирателството между различните религии", разказва пред "Капитал" преподавателят по политология в университета "Бахчишехир" Шашин Алпай. Той е колумнист и в популярния вестник Zaman, който е част от медийната империя на гюленистите.

Дейностите на "Хизмет" (виж таблицата) попадат и под зоркото око на американските дипломати. В публикувани от Wikileaks грами движението е описано като най-влиятелната ислямска групировка в Турция. Тя "контролира големи бизнеси, търговски и медийни кръгове и е дълбоко проникнала в политическия живот, включително в AKP, и то във високите етажи", пише в тайните документи.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Стълба нагоре"