Кой всъщност сте вие, г-н Гюлен?

Причините за близостта между "Хизмет" и AKP се крият в кемалисткото минало на Турция. Роденият през 1941 г. в град Ерзурум Фетхуллах Гюлен започва да проповядва сред бедните анадолски селяни по времето, когато властта в Турция здраво се държи от въоръжените сили. Те са пазители на светската държава и не се притесняват да правят военни преврати срещу ислямистки правителства през 1960, 1971 и 1980 г. Непоносимостта на армията към управление с религиозен отенък я превръща в естествен неприятел на Гюлен, въпреки че той никога не е заявявал политически амбиции.

Учението на Гюлен се уповава върху съчетанието на исляма с модерността, което му печели много широка база от консервативни, но отворени към света поддръжници. "Той говори за модернистична визия за исляма, която е приятелски настроена към демокрация, секуларизма, ЕС, свободата на вероизповедания. Подкрепя науката и разбирателството между различните религии", разказва пред "Капитал" преподавателят по политология в университета "Бахчишехир" Шашин Алпай. Той е колумнист и в популярния вестник Zaman, който е част от медийната империя на гюленистите.

Дейностите на "Хизмет" (виж таблицата) попадат и под зоркото око на американските дипломати. В публикувани от Wikileaks грами движението е описано като най-влиятелната ислямска групировка в Турция. Тя "контролира големи бизнеси, търговски и медийни кръгове и е дълбоко проникнала в политическия живот, включително в AKP, и то във високите етажи", пише в тайните документи.

Стълба нагоре

За да се качиш толкова нависоко и надълбоко в устоите на една държава, ти трябва здрава основа, върху която да стъпиш. Точно това представляват подготвителните училища дерсхане, които сега Ердоган иска да затвори. "Чрез тях умни, но бедни студенти получават възможност да получат образование и стипендия, за да изкарат университетските си години", разяснява Дженкинс. Като страничен ефект, учениците се запознават подробно и с философията на Фетхуллах Гюлен. Така те стават верни на движението "Хизмет" и могат да разчитат на определена подкрепа в бъдещото си развитие. 

"Ако те мислят за гюленист, много от хората изпълняват каквото им кажеш, защото те виждат като човек с влияние. В бюрокрацията е много разпространено отговорите на тестовете за повишаване в длъжност да се дават на подходящи хора преди самия изпит, осигуряване на издигане и т.н.", казва Дженкинс, който се определя като критик на движението. Това води и до появата на кариеристи в редиците на движението през последните години. Шахин Алпай допълва, че в "Хизмет" членуват всякакви хора, които не е задължително да гласуват по определен начин.

Пътят към дружбата с AKP отново минава през общия враг - армията. През 1997 г. военните за пореден път се намесват в политиката и изместват правителството с ислямски оттенък на премиера Неджметин Ербакан. Започва натиск върху всички по-религиозни и влиятелни хора в обществото. Фетхуллах Гюлен заминава през 1999 г. за САЩ за лечение и остава там. Той се страхува, че ще бъде съден в Турция заради коментарите си, че в страната трябва да има национално възраждане чрез исляма. Гюлен е съден в отсъствие през 2000 г., но е оправдан през 2008 г., когато на власт вече се е затвърдил Ердоган.

Естествено партньорство

След като идват на власт през 2002 г. и получава 2/3 от мнозинството в парламента, Ердоган и AKP започват да налагат доминацията си. Широката социална база на движението на Гюлен осигурява електорална подкрепа и обществено одобрение. Политическите битки са оставени на опитните политици като Ердоган, които работят под натиска на военните десетилетия наред. Резултатът не закъснява - AKP отново и отново печели изборите през 2007 и 2011 г., всеки път с по-голям резултат. "Създаването на AKP е брак по сметка между бившите управляващи от Партията на благоденствието на Ербакан и гюленистите", коментира Дженкинс.

Колкото по-голяма става властта, толкова по-голям обаче става и апетитът за справяне с неприятелите. Образуват се съдебните процеси "Чук" и "Ергенекон" срещу бивши военни, участвали в превратите срещу ислямистите през ХХ век. Те ефективно обезглавяват турската армия и я лишават от ролята й на традиционен пазител на светските устои. "Влиянието на гюленистите в съдебната система става ясно в процеса "Ергенекон". Вместо да атакува само хората, участвали в конспирацията, заповед за арести получават всякакви хора, които се противопоставят на духовника - журналисти, бюрократи и особено военни", пише Байрам Балджъ в статия за близкоизточната програма на Carnegie Endowment for International Peace.

Премахването на опозицията обаче бележи и началото на разрива между последователите на Ердоган и Гюлен. Нескритите амбиции на турския премиер да завземе авторитарно властта през следващата година само ускоряват този процес, смята Гарет Дженкинс. "Ердоган вече нямаше нужда от "Хизмет", което предизвика сериозни притеснения у тях", допълва анализаторът.

Паркът "Гези" и тънките сметки

Първите пукнатини станаха видими през февруари 2013 г. Специален съд постановява арести на редица членове на турското разузнаване MIT, заради подозирани връзки с кюрдските бунтовници от ПКК. Началникът на службите Хакан Фидан, който е близък до Ердоган, е привикан за разпит.

Прокурорът по делото, който е близък до гюленистите, обвинява Фидан в провеждане на тайни срещи със сепаратистите в Осло. По това време Ердоган се възстановява от операция и съществуват съмнения около неговата работоспособност. Той обаче отвръща с бързо постановление, което забранява разследването на висши служители на разузнаването без позволението на премиера. След атаката срещу Фидан, Ердоган започва кадрово разместване на полицейски началници в цяла Турция, заменяйки близките до "Хизмет" с по-лоялни хора. "Движението на Гюлен е силно представено в полицията, но не и в разузнаването", казва Гарет Дженкинс.

Шахин Алпай вижда зад тези действия на премиера същите неща, довели до масовите протести в цяла Турция в края на май и началото на юни. "Ердоган се опитва да контролира цялото общество. Движението Гюлен е вдъхновено от религията социално движение на гражданското общество. Премиерът все повече не може да търпи такива независими от правителството движения", казва колумнистът във в. Zaman.

Проведено от университета Bilgi по време на протестите в Истанбул социологическо проучване между 3000 участници показа, че основното недоволство на хората е именно авторитарният маниер на премиера Ердоган и амбициите му за власт. Непримиримата позиция на премиера, от която той не отстъпи, извади на преден план по-меките фигури като президента Абдула Гюл и зам.-премиера Бюлент Арънч, които са смятани за близки до Гюлен. Призивите им за диалог с протестиращите съвпаднаха с опорните точки на духовника в неговия коментар за случващото се. 

Протестите от парка "Гези" докараха на движението на Гюлен обвинения от управляващите. Близката до имама Фондация на журналистите и писателите (GYV) публикува отговор през август. Ценното в случая е не толкова казаното от интелектуалците, колкото самото разкриване на обвиненията. От тях става ясно как Ердоган мисли, че "Хизмет" стоят зад протестите, че контролират бюрокрацията, че пречат на мирния процес с кюрдите и дори са подготвяли убийството му по време на аферата с Фидан. 

Горещ лед

Спорът с частните училища е пореден опит на Ердоган да завземе цялата власт, смята Шахин Алпай. "Те имат за цел да махнат тези училища още от 2003 г. Искат всичко да контролират. Но как така правителството ще кара един частен бизнес да промени предмета на дейността си", смята колумнистът в Zaman. Икономическият ефект наистина може да е значителен - ако училищата бъдат затворени, без работа може да останат 100 хиляди души.

Доводите на властите са, че дерсханетата облагодетелстват само "богатите семейства в градските центрове", казва премиерът Ердоган. В интервю за телевизия A Haber от 21 ноември лидерът на AKP отхвърля всички критики и нарича острата реакция на гюленистите "грозна". В крайна сметка премиерът даде да се разбере, че няма да се откаже от плана си да затвори частните училища.

Ескалацията между Гюлен и Ердоган идва вече опасно близо до важната за Турция 2014 г. През март предстоят местни избори, които ще покажат настроенията на избирателите, а по-късно през годината турците ще гласуват и за президент. "Намирам действията на Ердоган за крайно нерационални." Шахан Алпай намеква, че в. Zaman има разпространени близо 1 млн. копия и ако вестникът се обърне срещу правителството, това "няма да е много весела ситуация за него".

Проблемът за гюленистите обаче е, че през цялото време те твърдят, че не са политическо движение. "Ако направят партия или подкрепят открито някого, това значи, че досега са лъгали", коментира Дженкинс. По думите му моментът е много труден за движението, защото то много бързо изпада в немилост. Съществуващите политически алтернативи в парламента няма как да бъдат подкрепени от гюленистите – националистическата партия MHP е прекалено крайна, BDP е кюрдска и не съответства на националния оттенък на "Хизмет". Лидерът на републиканската партия CHP е кюрд от алевитски произход, а освен това те са и наследници на кемалистите. "Те може би ще подкрепят отделни кандидати в определени места на местните избори", прогнозира Дженкинс и дава пример с истанбулския район Шишли, където може да има подкрепа за кандидата на CHP.

Съществува и друга възможност. Близостта на Гюл и Арънч до гюленистите намеква за възможен вътрешен разрив в управляващата партия AKP. Засега Гюл смята да се оттегли от политиката след края на президентския му мандат, но кой знае, казва Дженкинс. "Движението на Гюлен би подкрепило партия на Гюл", смята той.

Tурската политическа мозайка в момента не предлага ясна алтернатива за последователите на Фетхуллах Гюлен. Властите обаче не трябва да подценяват съществуващата маса поддръжници, както и популярните медии, които са способни да накланят общественото мнение в една или друга посока. Освен това Гюлен, благодарение на глобалната си мрежа от училища, медии и фондации, се ползва със значителен престиж в Централна Азия, САЩ, Африка и Европа, което е важно за Турция от външнополитическа гледна точка.

"Тези два фактора ще натежат повече от вътрешните търкания между двете групи. Отношенията им както преди най-вероятно ще продължат", смята Байрам Балджъ. Ако Гюлен иска да покаже на какво са способни последователите му, ще има шанс да го направи съвсем скоро. Местните избори са на 30 март.

Преглед на оригинала