Гръцкото предприемачество продължава да е доминирано от малкия бизнес като кафенета, ресторанти, магазини за дрехи и обувки. В третата година от кризата и въпреки постоянните предупреждения от експертите и властите, че инвеститорите трябва да проучат нови бизнес модели, девет от десет нови компании са все още в т.нар. непродуктивен сектор, който обикновено осигурява не повече от няколко часа работа за собствениците и може би малко заетост за техните близки. Този вид компании обикновено западат само няколко месеца след като са започнали работа. Това принуждава собствениците да затворят бизнеса, често с неплатени дългове към държавата, фондовете за социално осигуряване и към доставчиците.
Непродуктивни сектори
Според проучване на Endeavour Greece - част от неправителствена организация за подпомагане на предприемачеството, 93% от новите компании, основани през 2008 г. (т.е. преди разрастването на кризата), са активни в непродуктивни сектори, няма износ и използват малко технологии. Endeavour е подкрепяна от водещи бизнес лидери и инвеститори от цял свят, започва дейността си в Гърция през септември 2012 г., а бордът на директорите й е съставен от ключови фигури в гръцката индустрия, логистика, туризъм, търговия и медии.
Топ 5 на секторите, където са се появили нови компании, са строителство, търговия с дрехи и обувки, недвижими имоти, счетоводство и консултантски услуги и хранителния сектор. Преди пет години е имало 75 компании за всеки 1000 души и над 55 000 нови фирми всяка година. Оттогава много се изговори за необходимостта от нов модел. По темата са провеждани безброй конференции, основани са 55 организации за подпомагане на новия бизнес. Но, изглежда, това не е помогнало, тъй като броят на новите компании през 2012 г. е намалял с 45% спрямо 2008 г.
Надежди в изключенията
За да се намерят стартъпи през 2012 г. в т.нар. продуктивни сектори, трябва да се търси много. Информационните и комуникационните технологии например са на 9-о място по популярност с едва 1185 нови фирми през 2012 г. Заедно с компаниите в туризма, производството на храни и високите технологии като нано- и биотехнологии, това са сфери, които все пак се нуждаят от развитие, за да помогнат на Гърция да излезе от кризата. Те представляват нов бизнес модел, който се основава на амбиция, дългосрочни цели, способен да създаде работни места и растеж, като предлага продукти и услуги с висока добавена стойност.
Според проучването на Endeavor едва 4000 предприятия сред всички регистрирани през 2012 г. са в сектори с растеж, което като дял е около 10%. Освен IT компаниите 690 фирми са основани в туризма, 640 в хранителния сектор и 350 в индустрията. Въпреки че такива компании са все още малцинство като брой, според изпълнителния директор на Endeavor Greecе Харис Макриниотис добрите новини са, че числеността им се увеличава с темпо от около 40% на година през последните няколко години. За около 1% от тях се предполага, че имат положително влияние и имат потенциал да трансформират сектора си към растеж и към създаване на стотици работни места. Този един процент представлява около 40 стартъпа годишно, компании, които наистина имат значение за икономиката и трудовия пазар. Само през последните три години едно ядро от около 100 компании е било създадено, което за периода 2012 – 2013 г. е успяло да увеличи персонала си с 82%, оборота – общо с 200 на сто.
Динамичните компании са много атрактивни за чуждестранни инвеститори, а пък някои (най-вече тези в хранителната промишленост) привличат вниманието на влиятелни гръцки индустриалци като Спирос Теодоропулос, председател на Chipita и член на борда на Endeavor. Характерен пример е и брандът за дигитални медии Daily Secret, който е стартиран в Гърция и се е разраснал и в други части на света. Daily Secret вече получава инвестиции за 1.85 милиона долара и в момента очаква включване от друг инвеститор. Профилът на тези динамични предприемачи често е много по-различен от това, което си мислят повечето хора. Те не са на 20-ина години, не разработват нови идеи в гаража си някъде в Силициевата долина на Калифорния. Те са между 25 и 45 години, имат висше образование както в Гърция, така и в чужбина, което им помага да изградят международната си мрежа от контакти (виж графиката). Endeavor подчертава, че интересното при тях е, че те никога не са работили в публичния сектор и развиват идеята си, защото вярват в нея, а не защото нямат друго занимание.
Препятствията
Един от най-големите проблеми пред нововъзникващата класа предприемачи в Гърция е, че макар и да имат големи идеи, е много трудно те да се реализират. Всъщност много от обещаващите предприемачи са отблъснати от бюрокрацията, корупцията в публичната администрация и, разбира се, от трудностите при гарантирането на заемите. Докато са провеждали проучването, експертите от Endeavor са се свързали с фондове и бизнеси, които имат интереси да инвестират в стартъпи. Инвеститорите и организациите, които подкрепят предприемачите, са единодушни, че има необходимост от нови бизнеси. Въпреки това те са разочаровани от качествата на някои предложения, като половината от тях обикновено не са на необходимото ниво. Потенциалните инвеститори искат да видят ясен бизнес план и ясни механизми за генериране на приходи.
Гръцкото предприемачество продължава да е доминирано от малкия бизнес като кафенета, ресторанти, магазини за дрехи и обувки. В третата година от кризата и въпреки постоянните предупреждения от експертите и властите, че инвеститорите трябва да проучат нови бизнес модели, девет от десет нови компании са все още в т.нар. непродуктивен сектор, който обикновено осигурява не повече от няколко часа работа за собствениците и може би малко заетост за техните близки. Този вид компании обикновено западат само няколко месеца след като са започнали работа. Това принуждава собствениците да затворят бизнеса, често с неплатени дългове към държавата, фондовете за социално осигуряване и към доставчиците.
6 коментара
Гръцкото предприемачество продължава да е доминирано от малкия бизнес като кафенета, ресторанти, магазини за дрехи и обувки.........Защото е най лесно,с най малко инвестиции и после........ често с неплатени дългове към държавата, фондовете за социално осигуряване и към доставчиците.
Какво да правят хората при нисък инвестиционен потенциал. Често наблюдавано явление сред българите- емигранти в чужбина: "Жена ми готви много вкусно, дай да отворим ресторант". Обикновено тези начинания завършват с фалит по най-банални причини, като липса на разбиране че "индустриалното готвене" е много различно от домашното, непознаване на технологии и специфични санитарни изисквания, липса на менаджерски и финансови знания, а най-важното липса на средства за маркетинг и установяване на бренда в продължение поне на 18 месеца. Та и гърците - ние сме туристическа страна, значи всеки може ...
нема как... за да стане бузинесс освен лъжец, требва да има и излъган... а в брацката южна страна се срещат само индивиди от първия вид... :)
Това ми напомня на култовия виц.
Двама си говорят- кой е измислил секса, пита единият
- Е как кой- гърците, но римляните го усъвършенствали
- Как?
- като добавили жената
А! 'ко 'тана? Гърците уж били голяма работа, но когато стане дума за реален бизнес (т.е. не черпаклийство), 93% се пробват с кафенета и бакалии. Става все по-ясно, че нито акълът, нито бизнес-средата на гърците е по-добра от средната на Балканите. Каквото било, било. След евро-мечтите, ще се завърнат в люлката на селянията и хвалипръцковщината.
До коментар [#2] от "daskal1":Не си прав. Едва 690 са фирмите в туризма и се смята че това е сектор с разтеж