Ядрено полусближаване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ядрено полусближаване

Външният министър на Иран Джавад Зариф може да извади страната си от международната изолация

Ядрено полусближаване

Западът и Иран се разбраха временно за атомната програма. И засега от двете страни са готови да си затворят очите за някои съмнения

Красимир Янков
4852 прочитания

Външният министър на Иран Джавад Зариф може да извади страната си от международната изолация

© reuters


Параметрите на сделката

Важното в документа от 4 страници, подписан от Иран и държавите от формата 5+1 (постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия), е, че той не е заключителен. Изрично е уточнено, че договорките имат времева рамка от шест месеца. Ако добрата воля на участниците бъде доказана, международната общност ще вдигне всички икономически и търговски санкции срещу Иран. В замяна ислямската държава ще гарантира мирния характер на ядрената си програма.

Според сделката сега Иран трябва да прекрати обогатяването на уран над ниво от 5%, което е достатъчно за ядрена енергетика, и да се избави от вече обогатения над тази граница материал. Поето е и задължение строежа на нови центрофуги да бъде спряно, както и на всякакви други мощности за обогатяване на уран. Заводът за тежка вода в Арак, който може да бъде използван за производство на плутоний, също трябва да преустанови дейност. Всичко това ще бъде контролирано от внезапни и необявени проверки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която трябва да може да влиза напълно свободно в ядрените центрове в Натанц и Фордо.

В замяна Иран ще получи частично облекчаване на санкциите и размразяване на част от авоарите си. Ще бъде позволен вносът на медицинска апаратура и части за автомобилната и авиационна индустрия на страната. Иранските студенти зад граница ще могат да плащат таксите си за обучение през ирански банки. Иран също така ще може да изнася скъпоценни метали и продукти на нефтохимическата индустрия. Положителният икономически ефект от това се оценява на около 7 млрд. долара.

"Споразумението предвижда и създаване на обща комисия, която ще следи изпълнението му. Ако има някакви съмнения, тя ще бъде сезирана, за да провери точно какво се случва", каза в типичния за иранците мек тон зам.-министър Аранчи в отговор на въпрос на "Капитал" докъде ще стигне Иран, ако прецени, че другата страна не спазва уговорките си.

 

Сделка или не съвсем? Това се питат международните анализатори и дипломати след историческото споразумение за иранската ядрена програма, което бе подписано на 24 ноември в Женева. Заради случилото се след ислямската революция през 1979 г. има достатъчно поводи за съмнения. В най-лошия случай нещата ще продължат както досега - враждебно, с ожесточена реторика и експлоатиране на регионалните проблеми от всички страни. Добрият сценарий обаче може да доведе до коренна промяна, каквато Близкият изток не е виждал от създаването на Израел досега. И това е важно за целия свят.

Краят на изолацията на Иран, с неговата огромна икономика, може да отвори търговски канали за милиарди. Евентуално вдигане на петролните санкции ще залее пазара и ще понижи световните цени на суровината. България също може да спечели. Благодарение на географското си място на входа на Европа оттук може да минат тръбите за ирански газ. Решаването на сирийската криза, в която Техеран също може да влияе, би придвижило напред въпроса със сирийските бежанци.  Всичко това в момента изглежда по-близо от когато и да е било. Следващите шест месеца, които според договорката от Женева ще покажат колко искрени са намеренията на участниците, са решаващи за финализиране на сделката. "Ако някоя от уговорките не бъде спазена, ние ще смятаме цялото споразумение за невалидно", предупреди зам. външният министър на Иран Маджид Тахт Раванчи по време на посещението си в България на 26 ноември.

Но това бе единствената по-остра реплика на Раванчи. Иран, както и западните партньори, изглежда, са готови да си затворят очите за някои съмнения, които витаят около споразумението. Единствените, които сипят огън и жупел, са официалните представители на Израел. Те тръбят за двуликата природа на режима в Иран, премиерът Бенямин Нетаняху настоява, че подписаното е "много голяма грешка", а израелските медии сравняват събитията с Мюнхен 1938 г.

Какво се случва в Иран

Веднага след прибирането си от Женева иранските преговарящи триумфално обявиха сделката за успех. "Ние искаме и двете страни да са печеливши", заяви дипломатът Аранчи. Макар в документа да няма текст, който да легитимира нещо подобно, президентът Хасан Рохани приветства признаването на "ядрените права" на Иран от света. Държавният секретар Джон Кери обаче отрече да са правени някакви отстъпки по този въпрос. "Първата стъпка, нека бъде ясно, не казва, че Иран има правото да обогатява уран", заяви той при първата си поява пред медиите, но без да отправи директни критики към Техеран.

Само преди няколко месеца подобен пробив изглеждаше невъзможен. Промяната в линията на иранската външна политика, видима в неслизащата от лицето усмивка на новия президент Хасан Рохани, всъщност е продиктувана от дългосрочни вътрешни проблеми. "Икономиката на Иран издъхва", казва политологът от Университета в Кьолн Зибо Янсен в коментар за DW. Според него страната е осъзнала, че за да облекчи парализиращите санкции, трябва да отбележи напредък в ядрения спор.

"Рохани стана президент на Иран, защото избирателите са жадни за реформи както в сферата на икономиката, така и в сферите на социалната политика и културата. Гражданите копнеят освен това за подобряване на ситуацията с човешките права", продължава Янсен. Икономическите трудности и социалното напрежение, подобно на вълната протести след преизбирането на бившия президент Ахмадинеджад през 2009 г., са опасни за религиозния режим. Лидерите на Иран добре знаят това. "С оглед на всичко това може да се твърди, че за управляващите в Иран сключеното споразумение е нещо като застраховка живот - то удължава тяхната власт, но, разбира се, само в случай, че Рохани изпълни предизборните си обещания", смята Джамшид Фаруги, ръководител на персийската редакция на DW.

Търпеливо, по персийски, сближаването със САЩ е започнало далеч преди избирането на Рохани. В мрачното време на Ахмадинеджад, отричащ холокоста и влошаващ имиджа на Иран при всяка публична поява зад граница, прекият диалог бе невъзможен. Затова страните се бяха отдръпнали към задните коридори на дипломацията. Възможност се появява през 2011 г., когато сегашният държавен секретар Джон Кери, тогава сенатор от Масачузетс, предприема пътуване в Оман. Султанът там току-що е успял да помогне за освобождаването на трима американци от Иран и Кери се надява да поддържа отворен този скрит дипломатически канал. За совалките не знае дори и най-близкия съюзник на САЩ в региона – Израел.

От какво се страхува Израел

Веднага след сделката официалните лица в Израел се изредиха да повтарят как тя застрашава съществуването на еврейската държава. "Светът днес е едно много по-опасно място, защото най-опасният режим в света е направил значителна стъпка към получаването на най-опасното оръжие на света", заяви пламенният Нетаняху. Като него мислят 60% от израелците според проучване на местния Канал 2. Израелските експерти също виждат дупка в подписаните ангажименти, която би позволила на Иран да направи скок към атомната бомба. Произраелският уебсайт Debka посочва, че нищо не пречи на Иран да обогатява уран до нивото от 5%, натрупвайки по този начин далеч по-големи резерви от сега, но вече с официален мандат от международната общност. "Споразумението противоречи на поредица от резолюции на ООН, които изрично забраняваха на Иран да обогатява изобщо уран", казва пред "Капитал" Бенямин Вайнтал от американската Фондация за защита на демокрациите. "Гледната точка на Израел е, че Иран може да бъде накаран да направи още отстъпки чрез засилване на санкциите и повече натиск", твърди Вайнтал и подчертава колко зависима е иранската икономика от наказателните мерки.

Сред паническите изказвания на израелските държавници и мнозинството медии се открояват и няколко по-различни гласа. Известна максима в израелската политика е, че привържениците на мира и преговорите са най-вече пенсионираните военни и политици с много опит, които познават горчивия опит с палестинския въпрос през последните 60 години. Президентът Шимон Перес, който наскоро навърши 90 години, бе най-умерен и призова за повече време, за да се види дали договорката ще е ефективна. "Това е временна сделка, а не перманентна", напомни той. На подобно мнение са и бивши началници на израелските служби. "Когато чух изявленията в Йерусалим, помислих си по погрешка за момент, че Иран е започнал да разработва ядрена бойна глава", казва бившият шеф на военното разузнаване Амос Ядлин, цитиран от в. "Аарец". Предшественикът му Ахарон Зееви-Фаркаш също предупреди, че с тази реторика Израел може само да пострада заради все по-големите различия със САЩ.

Израелските обвинения за скритите намерения на Иран не изглежда да притесняват персийските дипломати. Лаконичният коментар на зам.-министъра Арагчи на въпрос на "Капитал" бе, че Техеран не признава "нелегитимния ционистки режим, който се опитва да навреди на Иран".

Енергийни мечти

Въпреки всички съмнения сделката с Иран за пръв път предлага шанс за качествена промяна в Близкия изток. Тя има потенциал да преобрази енергийния пазар в Европа. Първите ефекти вече са видими – петролът от сорта брент поевтиня веднага след подписването. Иран вече е започнал разговори с петролните компании Royal Dutch Shell и Total за възобновяване на инвестициите в остарялата енергийна инфраструктура, съобщи в. Wall Street Journal. Клиентите на иранския петрол, които и в момента го купуват, ще може да пазаруват на спокойствие заради обещанието от неналагане на допълнителни санкции. "Има много играчи, които са гладни и с удоволствие ще глътнат всичко, предоставено от Иран", казва Бенямин Вайнтал. Той посочва Южна Корея и Япония, но в същата група са и Китай, Индия и Турция. 

Най-близкият и най-голям пазар за иранският газ и петрол обаче остава този в Европа. "Дали посредством "Набуко" или друг проект е напълно логично Иран по един или друг начин да се превърне в доставчик на газ за Европа", казва пред "Капитал" д-р Валери Марсел от Chatham House. Една евентуална тръба има два възможни пътя – през Иран към Турция и България, или през Ирак и Сирия, излизайки на Средиземно море. Но последният вариант е невъзможен в обозримо бъдеще заради нестихващата гражданска война в Сирия.

Съществува и втора пречка пред енергийните блянове на Европа. Иран просто не разполага с достатъчно добра инфраструктура, за да може да се превърне в сериозен играч на газовия пазар бързо. "В крайна сметка наскоро държавната иранска газова компания обяви банкрут. На практика става дума за сектор, който се нуждае от огромно количество инвестиции, а те от своя страна биха могли да дойдат едва след като бъдещите параметри на отношенията между Иран и Запада, а и обстановката в Близкия изток се изяснят", добавя Марсел. 

Енергийните пазари първи ще усетят накъде вървят нещата. "За да се види по-сериозен спад (на цените), ще трябват доказателства, че тези първоначални договорености ще се задълбочат", казва Марсел. България също трябва да следи внимателно развитията, защото се намира в добра изходна позиция да извлече дивиденти. София има традиционно добри отношения с Техеран, поддържа функциониращо посолство и има активен културен обмен. Нуждата от диверсификация на газовите доставки винаги е актуална. Втора тръба от юг може само да допринесе позитивно за енергийния пазар в страната. За да се случи това, сделката между Иран и Запада трябва да стане окончателна. Първото изпитание е зад ъгъла - през декември трябва да започне вдигане на санкции и сериозни инспекции на иранските ядрени инсталации. Има достатъчно поводи България да стиска палци заедно с останали свят, че този път всичко ще бъде наред. 

По темата работи и Марин Душев

Параметрите на сделката

Важното в документа от 4 страници, подписан от Иран и държавите от формата 5+1 (постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия), е, че той не е заключителен. Изрично е уточнено, че договорките имат времева рамка от шест месеца. Ако добрата воля на участниците бъде доказана, международната общност ще вдигне всички икономически и търговски санкции срещу Иран. В замяна ислямската държава ще гарантира мирния характер на ядрената си програма.

Според сделката сега Иран трябва да прекрати обогатяването на уран над ниво от 5%, което е достатъчно за ядрена енергетика, и да се избави от вече обогатения над тази граница материал. Поето е и задължение строежа на нови центрофуги да бъде спряно, както и на всякакви други мощности за обогатяване на уран. Заводът за тежка вода в Арак, който може да бъде използван за производство на плутоний, също трябва да преустанови дейност. Всичко това ще бъде контролирано от внезапни и необявени проверки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която трябва да може да влиза напълно свободно в ядрените центрове в Натанц и Фордо.

В замяна Иран ще получи частично облекчаване на санкциите и размразяване на част от авоарите си. Ще бъде позволен вносът на медицинска апаратура и части за автомобилната и авиационна индустрия на страната. Иранските студенти зад граница ще могат да плащат таксите си за обучение през ирански банки. Иран също така ще може да изнася скъпоценни метали и продукти на нефтохимическата индустрия. Положителният икономически ефект от това се оценява на около 7 млрд. долара.

"Споразумението предвижда и създаване на обща комисия, която ще следи изпълнението му. Ако има някакви съмнения, тя ще бъде сезирана, за да провери точно какво се случва", каза в типичния за иранците мек тон зам.-министър Аранчи в отговор на въпрос на "Капитал" докъде ще стигне Иран, ако прецени, че другата страна не спазва уговорките си.

 

Сделка или не съвсем? Това се питат международните анализатори и дипломати след историческото споразумение за иранската ядрена програма, което бе подписано на 24 ноември в Женева. Заради случилото се след ислямската революция през 1979 г. има достатъчно поводи за съмнения. В най-лошия случай нещата ще продължат както досега - враждебно, с ожесточена реторика и експлоатиране на регионалните проблеми от всички страни. Добрият сценарий обаче може да доведе до коренна промяна, каквато Близкият изток не е виждал от създаването на Израел досега. И това е важно за целия свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    Това си е пробив на американската дипломация във всяко отношение. Обама заслужи Нобеловата си награда за мир.

  • 2
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Тепърва ще има да патим от тази "сделка"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK