Не ви искаме

Хайде да направим свободата по-малко свободна. Това накратко предложи тези дни британският премиер Дейвид Камерън. И тревожното е, че докато Европейската комисия отново го предупреди да прекрати "истеричния" антиимигрантски дебат, този път Франция и Германия изглеждат готови да го слушат.

Негативизмът срещу "социалните туристи", подхранван вече месеци от таблоидите на Острова, не само легитимира дискриминационните изказвания на лидера на еврофобската Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж, но вече доведе и до нещо повече – предизвика ответна реакция от британското правителство в навечерието на вдигането на трудовите ограничения за България и Румъния от 1 януари 2014 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През седмицата премиерът Дейвид Камерън обяви план за нови ограничения за идващите от ЕС имигранти, който по принцип е насочен към всички новопристигащи, но на практика причината за него е именно паниката, че от догодина стотици хиляди българи и румънци ще вземат на абордаж Острова и ще източат системата му за социални осигуровки. Сред предложенията са новодошлите да нямат незабавен достъп до помощи за жилище и за безработица (за второто това да става едва след първите три месеца и плащанията да спрат след шест месеца, ако човекът няма "реален" шанс за работа), да се увеличат глобите за работодатели, които плащат под минималната заплата, да се депортират просяците и бездомници и да има 12-месечна забрана да влизат в страната. Премиерът обяви също, че ще се опита да предоговори правилата за свобода на движението в ЕС "на една по-разумна основа", за да бъде по-трудно за хората от по-бедните страни да се преместват в по-богатите. Това според него може да означава определяне на квота за годишния брой имигранти от ЕС или да се отказват пълни права на движение, докато държавата не е постигнала определен БВП на глава от населението.

Колко още популизъм

Плановете на Камерън са не само спорни, но и откровено популистки. "Те отговарят на коментарите в пресата, насочени към българите и румънците. Това обаче е една злощастна прекомерна реакция", казва пред "Капитал" Патрик Дънлийви, професор по политически науки в London School of Economics. Според колегата му проф. Иън Бег по-скоро става въпрос за вътрешна, а не за антибългарска политика: "Ако бяха Унгария или Хърватия, щеше да е същото. Корените са в опита ни от 2004 г., когато много поляци дойдоха във Великобритания и това доведе до нива на имиграцията, няколко пъти над прогнозите на правителството", казва пред "Капитал" Бег. Той обяснява, че Обединеното кралство обикновено доста добре спазва правилата на ЕС, така че въпреки дискусиите за удължаване на рестрикциите върху работници от България и Румъния с още пет години, това би било необичайна стъпка. "Вместо това трябва да го възприемете като част от усилията на Лондон да промени правилата за всички", обяснява професорът от London School of Economics.



Оказа се обаче, че този път Камерън не е сам. Той получи подкрепа от Германия и Франция, които също се включиха в дебата за затягане на контрола върху социалните помощи за имигранти. В сряда новата широка коалиция на канцлера Ангела Меркел се ангажира с мерки срещу "неоправданите молби за социални помощи". Предложените рестрикции са в отговор на това, че "имиграцията заради бедност причинява проблеми в някои градове". В същото време Париж поиска по-строг контрол за временно работещите чужденци. Социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд заяви, че предприема стъпки срещу злоупотребата с правилата на ЕС за временна трудова заетост на чуждестранни граждани. Но и Германия, и Франция подчертаха, че не подкрепят желанието на Камерън да се преразгледа залегналото в основите на европейските договори право на свободно движение.

Тези действия, макар и крайни, са обясними предвид все по-силното разгаряне на антиимигрантските настроения на Стария континент и особено във Великобритания. Наближаващите избори за Европейски парламент догодина вещаят много добро представяне на евроскептичните и популистки партии. Френският крайнодесен "Национален фронт", който според социологически проучвания може да спечели вота за ЕП в страната, притиска Оланд да се заеме с имигрантския проблем. А във Великобритания Камерън се опитва да противодейства на възхода на UKIP, която набира скорост, използвайки страха от имигрантите, и същевременно краде от електората на консерваторите. "Основното предизвикателство пред Камерън е да привлече меките евроскептици от "средна" Англия. Част от същата стратегия беше и обещанието му за референдум за еврочленството, защото да изглеждаш твърд към други държави от ЕС винаги се приема добре политически в тази страна", смята Бег.

Повече данъци, отколкото помощи

Критиките не закъсняха. Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор заяви, че британците рискуват да бъдат възприети като "противна страна". А президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу предупреди Камерън, че "правото на свободно движение е основен принцип на европейските договори, който трябва да се спазва". Той призна "предизвикателствата, до които това може да доведе", но подчерта, че "европейските правила предвиждат ясни мерки за предотвратяване на злоупотреби със социалните системи".

Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг бе по-категорична: "Ако Лондон иска да излезе от единния пазар, трябва да каже. Но ако иска да остане част от него, свободното движение важи." Тя напомни, че над две трети от европейците твърдят, че то е от полза за тяхната държава, защото насърчава растежа. И цитира проучване, което показва, че почти нищо от социалните придобивки не попада в ръцете на граждани на ЕС, а основната част се разпределя към жителите на съответната държава, като в по-редки случаи (сред които Великобритания) известно количество се дава на хора от държави извън общността.

Според ЕК огромният брой имигранти във Великобритания плащат много повече на държавата като данъци, отколкото взимат като социални помощи, подпомагайки икономиката. Тези аргументи обаче не отказват Камерън от амбициите му да накара европейските лидери да обсъдят промени, които да "предотвратят огромна миграция" в бъдеще, когато по-бедни страни се присъединят към ЕС. Идеята му още не е събрала подкрепа сред другите европейски лидери, но действията му се радват на поддръжка у дома, особено след последните официални данни за Великобритания, според които тази година има неочакван скок в имиграцията в страната, причинен от прилива на хора от Испания, Португалия, Италия и Гърция. А това слага спирачка на опитите на правителството да ограничи имиграцията, както обеща, до "десетки хиляди" годишно преди следващите избори.

В цялата истерия малко се борави с числа и факти. Според българския посланик в Лондон Константин Димитров няма фактори, които да предполагат увеличаване на хората, идващи да работят законно във Великобритания от следващата година, тъй като страната не е най-желаната дестинация. Той предполага, че максималният очакван брой българи за 2014 г. ще е около 8 хил. души. По думите му изказванията на някои политици имат изключително негативно влияние и всъщност са без основание: "Антибългарската риторика е много опростена, стереотипизираща, обидна, в някои случаи дискриминационна и определено клеветническа", казва Димитров в интервю за в. Telegraph.

Но всъщност самото разбиране за имиграцията е пълно с клишета. "Факт е, че колкото повече имигранти има във Великобритания, толкова повече нараства нивото на производителност. Не е само мое мнение, но и на много специалисти, че ползите за икономиката на страната, която ги е приела, се увеличават. И много малко аргументи подкрепят тезата на UKIP. Лондон например зависи до голяма степен от имиграцията", обяснява Дънлийви. Той посочва, че наложеният имидж на имигрантите се различава от реалния им образ - голяма част не са "социални туристи", а са млади и активни хора, които бързо се реализират на пазара на труда и допринасят с данъци и много работа.

Но ирационалните страхове не търсят логика. Както казва пред "Капитал" преподавателят по "Социални и политически промени" в университета Oxford Brookes Мат Донъхю те са "митове, произтичащи от смесицата между невежество и дезинформация". И имат склонността да излизат от контрол, когато умелите популисти се възползват от слабите традиционни партии. А това, за жалост, е тенденция в цяла Европа.

По темата работи и Огнян Георгиев