Големият страшен и объркан ЕС

Решението на президента Янукович не е продиктувано от някакви специални симпатии към Брюксел или Москва. Той просто се опитва да намери най-добрата сделка, за да остане на власт и да гарантира преизбирането си през 2015 г. За да се случи това, трябва да бъде спряно влошаването на икономиката. "Янукович има нужда от пари", казва пред "Капитал" Ирина Солоненко, изследовател от Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер. На подобно мнение е и Яна Кобзова от Европейския съвет за външна политика. "Янукович се надяваше, че дори ЕС да откаже, руснаците ще му предложат пари", казва тя пред "Капитал." Тежката бюрокрация на ЕС обаче не позволява бързо даване на пари, от каквото има нужда украинският президент и затова той се обръща към Владимир Путин (където засега не го чака по-сладка сделка - виж този текст). 

"Русия предлага например евтин газ", казва специалистът по Украйна от ЕСВП Андрю Уилсън. "ЕС има по-сигурни дългосрочни икономически предимства", добавя анализаторът. Те обаче не са известни на Украйна, защото общото взимане на решения в ЕС този път води до липса на яснота. "Украинците получаваха разнопосочни сигнали в различните европейски столици и това може би им е дало основание да вярват, че може да получат отстъпки", казва Кобзова. Ако е объркало политиците, това със сигурност е повлияло и на обикновените украинци.

"Украйна трябва да подпише спогодба за откриване на европейски пазари в страната и уж украински стоки в ЕС, но за да се спазят европейските изисквания към продукцията, трябват много пари, а Украйна ги няма. Не съм против интеграцията, но ако сега отворим пазарите си към ЕС, вече няма да има украинско производство", казва пред "Капитал" готвачката Людмила от Виница. Тя обобщава страховете на обикновените хората така: "Ще затворят много предприятия, и големи, и малки, които не отговарят на изискванията на ЕС. Малките пазари напълно ще изчезнат - мандрите, животновъдството. Почти всичко"

Това обаче не е вярно, казват от Брюксел. "Не вярвайте на цифрите, които се въртят в пространството и които руснаците постоянно цитират. Твърдението, че Украйна може да загуби 10% от БВП-то си вследствие на споразумението за свободна търговия е пример за това. В никоя от страните, които в миналото са влизали в подобни отношения с ЕС, не се е случвало подобно нещо – Полша, Унгария, никъде", казва пред "Капитал" Михаел Кьолер, директор на съседското сътрудничество в EuropеAid.

За какво ни е тази държава

В същото време обаче ЕС поставя пред Киев редица условия, за да може да продължи сближаването. Става дума за доста широки реформи в редица сектори – като се започне от промени в правилата за одитиране на предприятия, мине се през мерки ефективна борба с корупцията, реформи в съдебната система и органите за правораздаване и се стигне до промени в избирателното законодателство. От една страна, всички тези промени безспорно биха спомогнали за създаване на една по ефективна и прозрачна система за управление в Украйна и биха довели до подобряване на бизнес средата там. Проблемът обаче е, че президентът няма полза от тези реформи.

"По същество Янукович не иска страната да се променя и да се правят реформи, тъй като това ще подкопае собственото му влияние и това на кликата около него", казва Яна Кобзова. Показателен в това отношение е въпросът за бъдещето на бившия премиер Юлия Тимошенко. ЕС настоява тя да бъде освободена и да бъдат направени промени в съдебната система, които да предотвратят повторение на подобни случаи на "избирателно правосъдие" срещу политически опоненти в бъдеще. Управляващите в Киев обаче видимо не желаят да направят това, защото така ще изпуснат един силен инструмент за влияние.

В крайна сметка Украйна си остава суверенна държава и управляващите сами трябва да решат какво е най-добре за нея. За разлика от Русия, Брюксел твърди, че не оказва натиск върху курса на страната. "В първия момент нещата може да са болезнени, но въпросът е какъв ще бъде ефектът в дългосрочен план. Ние също изживяхме сериозен натиск навремето, но го преодоляхме и сега сме в ЕС. В крайна сметка нещата опират до решимостта на украинците и способностите на тяхното политическо ръководство", смята литовският външен министър  Линкевичус.

Желанието на Янукович да остане на власт на всяка цена обаче навежда на мисълта, че официалните власти в Украйна ще изберат да не дружат с ЕС. Поне не и толкова явно и не толкова бързо. Финансовите механизми, до които Украйна би имала достъп (според Кьолер те се изчисляват на 20 млрд. евро), са дългосрочни. Янукович има нужда от пари сега и на момента, за да развижи икономиката преди изборите през 2015 г. Брюксел не може да му предложи това.

Украйна очевидно може да си позволи капризи, защото си остава важна - и като пример за съседите (Молдова, Беларус) и като най-голямата икономика в региона, казва пред "Капитал" Станислав Секриеру от румънския център за европейска политика. Заради това и Брюксел не желае липсата на договор за асоцииране във Вилнюс да изглежда като провал на политиката към Източна Европа.

"В крайна сметка, въпреки разочарованието с Киев, Източното партньорство напредва. Тук ще подпишем с Грузия и Молдова", каза в литовската столица полският външен министър Радек Сикорски. Подписването с Украйна също е възможно, когато страната е готова, уверява председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в телефонен разговор с президента Янукович.

Присъствието на евродепутати и посланици на ЕС на протестите в Киев потвърждава желанието на Брюксел да продължи диалога с Украйна. "В момента виждаме как вятърът на демокрацията, вятърът ни в Украйна се засилва. Аз съм убеден, че с течение на времето страната ще става все по-демократична", уверен е в коментарите си за "Капитал" шведският външен министър Карл Билд. "По пътя ще има много препятствия, криволичения и крачки назад и в крайна сметка ще бъде избрана нашата страна."

По темата работиха Марин Душев и Кристина Климентиевна