С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
54 6 дек 2013, 18:16, 10154 прочитания

От Орлов мост до Євромайдан и обратно

Приликите и разликите между протеста в България и Украйна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Васил Гарнизов е социален антрополог, преподавател в НБУ. Той наблюдава отблизо протестите в София и пътува до Украйна, за да сравни двете движения.
От птичи поглед протестите в България и Украйна си приличат. Партии, студенти и граждани застават срещу властта, искат оставка и предсрочни избори, търсят наказание на виновните и непрекъснато се грижат действията да останат в рамките на "мирния протест". Освен тези повърхностни прилики се наблюдават и много сходства в моделите на поведение, в детайлите, в символиката. Налице са обаче и някои дълбочинни различия, които придават на украинския протест мащаб, сериозност и перспектива, които като че ли отслабват в протестното движение по нашите земи.

Как изглеждат протестите


Многолюдният човешки поток на киевския площад "Независимост" е впечатляващ. Според различните наблюдатели броят на протестиращите в края на ноември и първите дни на декември е достигал до над половин милион души. През последната седмица, след оставката на началника на киевската полиция и отдръпването на силите на реда, броят е спаднал – нощем на площада остават няколко хиляди протестиращи, но през деня и надвечер той отново се изпълва. Сцената не остава празна нито за миг - 24 часа в денонощието от нея се произнасят речи, свирят състави, пеят хорове и индивидуални изпълнители. Пространството пред сцената, макар и да оредява в ранните утринни часове, също за миг не остава без протестираща публика.

Съответно с това и мащабът на палатковия град е значително по-внушителен от лагера пред парламента у нас. Постоянно се изграждат нови съоръжения, но повечето от хората прекарват нощта около варелите с огньове и пунктовете за горещ чай и топла храна. Освен това има и други форми на обитаване – в метрото, в автобус, който комбинира функциите на кухня и приют или просто в някой заслон. Освен на площада протестиращи се приютяват в сградата на завзетото кметство или Михайловския събор, който отваря вратите си, за да приеме бегълците в нощта на погрома на 29 срещу 30 ноември.

Освен място за подслон площад "Независимост" или, както е по-известен тук напоследък, Євромайдан предлага денонощно на много места горещ чай и топла храна. Врят казани с борш, осигурени от протестиращи от Крим, индустриални количества булгур и зеле в лагера на партията на Кличко, походна кухня на малтийския орден, каша в гражданския сектор на протестиращите от Лвов, сандвичи при студентските палатки или просто импровизирана лавка с украински гевречета, направени от ентусиазирана домакиня. Алкохолът в лагера отсъства: на едни места, като при студентите, е забранен, на други – нежелан. А охраната на лагера, по някакви си техни критерии за фейсконтрол от време на време карат някой протестиращ да им дъхне и, ако имат съмнения, просто го оставят извън палатковия град или го извеждат от него.





Град на истината

Контролът върху границите изглежда много важен. Площадът е барикадиран отвътре и особено нощем тези граници са пазени от многочислена нощна стража с каски и импровизирани щитове – цепеница дърво, привързана с тиксо към ръката на пазача. Но освен външните граници, площадът има вътрешни прегради, които разделят участъка на парламентарните опозиционни партии от пространството на студентите или района на гражданите.

В това отношение българските и украинските протести не си приличат. Протестът на Євромайдан е доминиран от опозиционните парламентарно представени партии. Именно те държат контрола върху достъпа до сцената и територията зад нея. Студентите и гражданите, които искат думата, трябва да получат разрешение от "бялата палатка", където е разположен координационният щаб на партиите. Освен това поведението на охраната в партийния квартал като че ли е подчинено и на някои допълнителни задачи. Там са палатките приемни на депутатите, които обаче невинаги са посрещани еднакво горещо от постоянните обитатели на протестното селище, тъй като депутатите си живеят "на топло" по домовете, а призовават протестиращите да не напускат площада.

От друга страна, самите студенти настояват на дистанцията спрямо партиите. Подобно на българския случай украинските студенти настояват на непартиен и неполитически характер на своя протест, а мнозина измежду тях са обзети и от по-силни антипартийни настроения. Едната от тезите е, че партиите са използвали студентите в нощта на побоя, тъй като политическата невинност на пребитите студенти им е привлякла неочаквано голяма социална подкрепа и помощ. Дори това да не е вярно, браздата между политици и студенти е издълбана, и, макар да обитават едно протестно пространство, те участват в различни протестни действия.

Тези дни например студентите организираха акция срещу министъра на образованието, но в протеста пред министерството отсъстваха другите сили от Євромайдан, като е много вероятно и въобще да не са били поканени. Обратното, за студентите се говори непрекъснато - един от лайтмотивите на денонощната трибуна е насилието над невинните студенти, контрастът между тяхната мирност и кроткост и бруталността на бившите омоновци – днешните сили "Беркут". В това отношение ситуацията не се различава особено от българската, студентите от самото начало предприеха тактиката на изолиране, въпреки ухажването от страна на ГЕРБ или Реформаторския блок.

Различната студентска окупация

Окупацията на университета от страна на "ранобудните" имаше силно защитен и затварящ характер. Освен партиите, от Ректората на СУ бяха прокудени и всякакви категории организации и граждани. Тук стратегията на окупацията е противоположна – завзетите места са затворени само за властта и силите на реда, но са отворени за всеки. Площадът е окупиран, но през различните му участъци се минава свободно, всеки е добре дошъл за разговор, чай, топла храна или място около варела с огън. Охраната се оглежда непрекъснато за провокатори или пияни, за да ги изведат от периметъра, но отсъства идеята за пълно затваряне и пропускателен режим. Не е въпросът да се предотврати "проникването", а да се намалят щетите от присъствието на "неподходящите". Същото се отнася и до окупираното кметство, където всеки има денонощен достъп за материали, храна, място за сън, тоалетна, лекарства, лекар или психологическа помощ.

В този смисъл и темата за "провокаторите" е обща, макар да е поставена по различен начин. И на двете места съществува силна загриженост да не се опорочи протестът - било мирният му характер като цяло, било с непристойно и злепоставящо поведение. Това понякога приема краен и абсурден характер. Например при протеста пред сградата на окръжния съд в защита на осъдените протестиращи един възрастен мъж с плакат, призоваващ за Украйна в Европа, започна да удря с юмрук по металната ограда и беше спрян от охраната на самия протест, а не от милицията, което го потресе дълбоко: "Дойдох от 600 км, за да ги свалим - да беше милицията, а то нашите не дават."

Обсесията на тема провокатори в Киев издава всъщност нежеланието да се радикализира протестът, което важи и за българският случай. Проблемът в този случай е, че съпротивата може да олекне и да се банализира, което е на път да се случи с #ДАНСwithme в България. Євромайдан е твърде млад: с неговите две седмици той е далеч от момента на умората и банализирането, макар че тукашната власт като че ли се придържа към завоите в тактиката на българските управляващи: първо опит за маргинализиране на протестиращите като лумпени, после прекомерно насилие, последвано от игнориране. Думите на Янукович, че протестиращите не му пречат, като че ли са преписани от опорните точки на нашите управляващи. Прилики се наблюдават и в конспиративните теории, развивани от властта: у нас е Сорос и Соросоидите; тук – злонамерени външни сили, които ни желаят злото открай време, например враговете на Петър Първи при Полтава – Швеция, Литва и Полша (някакъв вид идеологическа полтавизация на конфликта).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 8 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 981 прочитания

Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие 1 Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие

Загинали са поне 18 души, а над 7 млн. бяха принудени да напуснат домовете си

13 окт 2019, 1636 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Украйна през обектива на Васил Гарнизов

Поглед на социалния антрополог и преподавател в НБУ към протестите в Киев

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие