От Орлов мост до Євромайдан и обратно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Орлов мост до Євромайдан и обратно

От Орлов мост до Євромайдан и обратно

Приликите и разликите между протеста в България и Украйна

10384 прочитания

© Васил Гарнизов




Васил Гарнизов е социален антрополог, преподавател в НБУ. Той наблюдава отблизо протестите в София и пътува до Украйна, за да сравни двете движения.
Фотограф: Капитал


Васил Гарнизов е социален антрополог, преподавател в НБУ. Той наблюдава отблизо протестите в София и пътува до Украйна, за да сравни двете движения.

От птичи поглед протестите в България и Украйна си приличат. Партии, студенти и граждани застават срещу властта, искат оставка и предсрочни избори, търсят наказание на виновните и непрекъснато се грижат действията да останат в рамките на "мирния протест". Освен тези повърхностни прилики се наблюдават и много сходства в моделите на поведение, в детайлите, в символиката. Налице са обаче и някои дълбочинни различия, които придават на украинския протест мащаб, сериозност и перспектива, които като че ли отслабват в протестното движение по нашите земи.

Как изглеждат протестите

Многолюдният човешки поток на киевския площад "Независимост" е впечатляващ. Според различните наблюдатели броят на протестиращите в края на ноември и първите дни на декември е достигал до над половин милион души. През последната седмица, след оставката на началника на киевската полиция и отдръпването на силите на реда, броят е спаднал – нощем на площада остават няколко хиляди протестиращи, но през деня и надвечер той отново се изпълва. Сцената не остава празна нито за миг - 24 часа в денонощието от нея се произнасят речи, свирят състави, пеят хорове и индивидуални изпълнители. Пространството пред сцената, макар и да оредява в ранните утринни часове, също за миг не остава без протестираща публика.

Съответно с това и мащабът на палатковия град е значително по-внушителен от лагера пред парламента у нас. Постоянно се изграждат нови съоръжения, но повечето от хората прекарват нощта около варелите с огньове и пунктовете за горещ чай и топла храна. Освен това има и други форми на обитаване – в метрото, в автобус, който комбинира функциите на кухня и приют или просто в някой заслон. Освен на площада протестиращи се приютяват в сградата на завзетото кметство или Михайловския събор, който отваря вратите си, за да приеме бегълците в нощта на погрома на 29 срещу 30 ноември.

Освен място за подслон площад "Независимост" или, както е по-известен тук напоследък, Євромайдан предлага денонощно на много места горещ чай и топла храна. Врят казани с борш, осигурени от протестиращи от Крим, индустриални количества булгур и зеле в лагера на партията на Кличко, походна кухня на малтийския орден, каша в гражданския сектор на протестиращите от Лвов, сандвичи при студентските палатки или просто импровизирана лавка с украински гевречета, направени от ентусиазирана домакиня. Алкохолът в лагера отсъства: на едни места, като при студентите, е забранен, на други – нежелан. А охраната на лагера, по някакви си техни критерии за фейсконтрол от време на време карат някой протестиращ да им дъхне и, ако имат съмнения, просто го оставят извън палатковия град или го извеждат от него.

Фотогалерия: Украйна през обектива на Васил Гарнизов

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Цялата галерия

Град на истината

Контролът върху границите изглежда много важен. Площадът е барикадиран отвътре и особено нощем тези граници са пазени от многочислена нощна стража с каски и импровизирани щитове – цепеница дърво, привързана с тиксо към ръката на пазача. Но освен външните граници, площадът има вътрешни прегради, които разделят участъка на парламентарните опозиционни партии от пространството на студентите или района на гражданите.

В това отношение българските и украинските протести не си приличат. Протестът на Євромайдан е доминиран от опозиционните парламентарно представени партии. Именно те държат контрола върху достъпа до сцената и територията зад нея. Студентите и гражданите, които искат думата, трябва да получат разрешение от "бялата палатка", където е разположен координационният щаб на партиите. Освен това поведението на охраната в партийния квартал като че ли е подчинено и на някои допълнителни задачи. Там са палатките приемни на депутатите, които обаче невинаги са посрещани еднакво горещо от постоянните обитатели на протестното селище, тъй като депутатите си живеят "на топло" по домовете, а призовават протестиращите да не напускат площада.

От друга страна, самите студенти настояват на дистанцията спрямо партиите. Подобно на българския случай украинските студенти настояват на непартиен и неполитически характер на своя протест, а мнозина измежду тях са обзети и от по-силни антипартийни настроения. Едната от тезите е, че партиите са използвали студентите в нощта на побоя, тъй като политическата невинност на пребитите студенти им е привлякла неочаквано голяма социална подкрепа и помощ. Дори това да не е вярно, браздата между политици и студенти е издълбана, и, макар да обитават едно протестно пространство, те участват в различни протестни действия.

Тези дни например студентите организираха акция срещу министъра на образованието, но в протеста пред министерството отсъстваха другите сили от Євромайдан, като е много вероятно и въобще да не са били поканени. Обратното, за студентите се говори непрекъснато - един от лайтмотивите на денонощната трибуна е насилието над невинните студенти, контрастът между тяхната мирност и кроткост и бруталността на бившите омоновци – днешните сили "Беркут". В това отношение ситуацията не се различава особено от българската, студентите от самото начало предприеха тактиката на изолиране, въпреки ухажването от страна на ГЕРБ или Реформаторския блок.

Различната студентска окупация

Окупацията на университета от страна на "ранобудните" имаше силно защитен и затварящ характер. Освен партиите, от Ректората на СУ бяха прокудени и всякакви категории организации и граждани. Тук стратегията на окупацията е противоположна – завзетите места са затворени само за властта и силите на реда, но са отворени за всеки. Площадът е окупиран, но през различните му участъци се минава свободно, всеки е добре дошъл за разговор, чай, топла храна или място около варела с огън. Охраната се оглежда непрекъснато за провокатори или пияни, за да ги изведат от периметъра, но отсъства идеята за пълно затваряне и пропускателен режим. Не е въпросът да се предотврати "проникването", а да се намалят щетите от присъствието на "неподходящите". Същото се отнася и до окупираното кметство, където всеки има денонощен достъп за материали, храна, място за сън, тоалетна, лекарства, лекар или психологическа помощ.

В този смисъл и темата за "провокаторите" е обща, макар да е поставена по различен начин. И на двете места съществува силна загриженост да не се опорочи протестът - било мирният му характер като цяло, било с непристойно и злепоставящо поведение. Това понякога приема краен и абсурден характер. Например при протеста пред сградата на окръжния съд в защита на осъдените протестиращи един възрастен мъж с плакат, призоваващ за Украйна в Европа, започна да удря с юмрук по металната ограда и беше спрян от охраната на самия протест, а не от милицията, което го потресе дълбоко: "Дойдох от 600 км, за да ги свалим - да беше милицията, а то нашите не дават."

Обсесията на тема провокатори в Киев издава всъщност нежеланието да се радикализира протестът, което важи и за българският случай. Проблемът в този случай е, че съпротивата може да олекне и да се банализира, което е на път да се случи с #ДАНСwithme в България. Євромайдан е твърде млад: с неговите две седмици той е далеч от момента на умората и банализирането, макар че тукашната власт като че ли се придържа към завоите в тактиката на българските управляващи: първо опит за маргинализиране на протестиращите като лумпени, после прекомерно насилие, последвано от игнориране. Думите на Янукович, че протестиращите не му пречат, като че ли са преписани от опорните точки на нашите управляващи. Прилики се наблюдават и в конспиративните теории, развивани от властта: у нас е Сорос и Соросоидите; тук – злонамерени външни сили, които ни желаят злото открай време, например враговете на Петър Първи при Полтава – Швеция, Литва и Полша (някакъв вид идеологическа полтавизация на конфликта).

Националисти за Европа

Обратното, площад "Независимост" в Киев излъчва силно вътрешно, национално послание. Както в България, тук най-много се ползват и харчат националните символи, в частност знамена. Разликата е, че на всяко украинско знаме се изписва града или селото на групата протестиращи, която го носи (надписите се правят с подръчни материали на място) и посланието е, че цяла Украйна е тук. Едновременно с това тук площадът и улицата са изпъстрени и със символите и знамената на партиите и опозиционните депутати, което напълно отсъства от нашия площад "Независимост".

От трибуната в Киев рядко се споменават външните сили, които подкрепят протеста и често – градовете и селата, които присъстват на площада. Разбира се, външният министър на Германия Гидо Вестервеле, който намина през площада, беше приветстван от сцената, но не се мина без известна ирония от страна на една бурлескова руско-украинска музикална група. Иначе и тук като в България върви добре протестна дипломация – подкрепата на немския, френския и холандския посланик у нас; европейските дипломати маршируват редом с Кличко на 1 декември и Вестервеле на 4 декември.

В това има известен парадокс: проевропейският патос на Еуромайдан е силно опакован в национални символи, като дори националисти и националсоциалисти са допуснати в площадната коалиция, които в българския случай подкрепят статуквото. Парадоксалното е, че желаната прозападна външнополитическа ориентация на Украйна е пропита с идентичностен дух: знамена, носии, фолклор, възрожденска музика, химни. Особено видими са различните версии на казашко присъствие и реториката на казашкия дух на свободата ("волята") и неподчинението, образите на атаманите, на черния казашки полк, батка Махно (командир на независима армия от анархисти в Украйна по време на гражданската война в Руската империя - бел.ред). Един от тях сам се сравни с нашите хайдути в двете им лица - и като разбойници, и като защитници.

Членове на ЕС? Браво

В този план почти всички, с които говорих, не разбират българските протести: почти никой не знае за тях, а когато научи, озадачено пита защо се протестира, след като вече сме членове на ЕС, нещо, за което тук ни завиждат благородно. Всякакви обяснение за олигархия, корупция, лъжа и непрозрачност са им разбираеми, но не им действат мотивиращо – струват им се несъществени причини в сравнение с техните грижи. Те се чувстват изправени пред драматичен избор, потопени в история, която вади на преден план исторически драми, в които по един или друг начин е замесена Русия. По този начин протестът в Украйна събира множество различни интереси и групи, включително и с противоречиви послания, както това ставаше по време на началната фаза на българските протести. Тук редом със студенти, неполитически организации на казаците, политици, артисти, е много активна Украинската православна църква, която е с непризната независимост и в изолация поради политиката на руското православие. На другия край на гражданското ветрило са Съюзът на ветераните, участвали в бойни действия, които придават една бойна солидност на протеста и които всеки ден притискат министъра на вътрешните работи за наказване на реалните виновни за побоищата.

Тази много широка социална коалиция удържа концентрацията на протеста, която в България след почти 6 месеца вече започва да се разпилява. За това като че ли играе роля не само тактиката на българските управляващи, но и съществени разлики в самото всекидневно съществуване. В България след години на реформи и променена геополитическа ориентация макар и бавно се наблюдават някакви положителни промени. В Украйна пропастта между столицата и провинцията е дълбока – Киев живее глобално, а Украйна съществува в постсъветската епоха. Украинският съд е силно подвластен на президента, политическото затворничество е практика, осъждането на невинни протестиращи – също. Местната власт няма своето истинско самоуправление, университетите нямат автономия.

Това придава огромна тежест на Євромайдан вътре в страната и извън нея. Ако Русия загуби влиянието си в Украйна, светът няма да изглежда по същия начин. Ако #ДАНСwithme загуби енергията си, светът ще си е същият, и за съжаление България ще си е същата.


54 коментара
  • 1
    dsagent avatar :-P
  • 2
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Изключително интересно сравнение, научих много неща за организацията на украинския протест, признавам си, впечатлена съм .

  • 3
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "В този план почти всички, с които говорих, не разбират българските протести: почти никой не знае за тях, а когато научи, озадачено пита защо се протестира, след като вече сме членове на ЕС, нещо, за което тук ни завиждат благородно. Всякакви обяснение за олигархия, корупция, лъжа и непрозрачност са им разбираеми, но не им действат мотивиращо – струват им се несъществени причини в сравнение с техните грижи."

    А всъщност всичко това ги чака за разрешаване. Колко много още им предстои, само ако знаеха...

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    И те като нас си мислят че има магическо решение. Все пак имат далеч по-силна диаспора в САЩ ( и Германия) и интерсни стратегически обекти, та дано им провърви.

  • 5
    baybars avatar :-|
    baybars

    Майдан е на татарски ... Турски и български - мегдан ... Да не си помислихте нещо американско?! :D :D

  • 6
    GreenEyes avatar :-|
    GreenEyes

    Сравненията са малко повърхностни - главно по линията на проявление, масовост и ръководство на протестите. Почти няма анализ на идеите и целите на двете протестни движения.
    Истината е, че положението на двете страни е доста различно - политически и социално-икономически. Енергийната обвързаност на Украйна с Русия е огромна (много по-голяма отколкото в България), има две почти противоположни движения в Украйна - на сближаване с Русия (Източна Украйна) и обратен стремеж (Западна Украйна), представата за ЕС в Украйна е много идеалистична, бих казал направо непълна и наивна, разочарованието от политическата класа в Украйна е по-скоро абстрактно, докато в България то си има имена и партии.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    В Украйна действа част от политическата опозицията подстрекавана от западните страни, затова е и по масово...
    В София действат една шепа гаменчета, повече на ентусиазъм и на инат, отколкото за някаква полезна кауза..... затова и толкова рехаво....

  • 8
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    "потопени в история, която вади на преден план исторически драми, в които по един или друг начин е замесена Русия."

    Представете си, че сега пред България стоеше избор или ЕС или Турция. Точно така изглежда за тях избора ЕС или Русия.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "Иван К":

    Никак даже не е така, Османската империя ни е владяла 500 години, като рая, докато Руската империя е създала на практика днешна Украйна след като наби поляците (Богдан Хмелницки), Шведите (Петър първи), крадливите швабета (Скоропадски преди 100 години)....
    В резултат днес имаме независима 46 млн. Украйна развита индустриална и земеделска страна.....

  • 10
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#9] от "boby1945":

    Интересно разбиране имаш за развита индустриална и земеделска страна. Ако е толкова развита, защо е на ръба на банкрута, а президентът й обикаля ЕС, Москва и Китай да търси финансова помощ?




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK