Отличник без патерици
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отличник без патерици

Ирландия спаси своите банки, но цената за това бе увеличаване на безработицата и засилване на емиграцията

Отличник без патерици

Ирландия първа напуска спасителната програма. Страната изглежда стабилна, но най-големият тест ще е растежът

Марин Душев
3205 прочитания

Ирландия спаси своите банки, но цената за това бе увеличаване на безработицата и засилване на емиграцията

© Reuters


"Ирландия хвърля патериците и пазарите вярват, че няма да падне, а ще тича." С тези думи в. Financial Times описа решението на Дъблин да излезе от спасителната си програма, без да се възползва от предложената предпазна кредитна линия.

Самият факт, че пазарите не реагираха на смелото решение на ирландското правителство, е показателен за успеха на страната. От 2010 г. насам Дъблин изпълнява всички изисквания на международните кредитори от "Тройката" (Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия) и приложи над 250 отделни фискални мерки за икономии. Прогнозите за следващите две години са за ускоряване на растежа, а инвеститорите, изглежда, са убедени, че възстановяването ще продължи, и финансират Дъблин при рекордно ниски лихви (3.5% за 10-годишните облигации). В същото време страната разполага със спасителен пояс от 21 млрд. евро във валутните си резерви, които да й помогнат при евентуални сътресения.

Ирландия винаги е била сочена за отличника сред затъналите в дългове страни от еврозоната. И това, че първа излиза от спасителната си програма, беше използвано като пример за успеха на прокарваните от Брюксел икономии. Но макар и захвърлил патериците, някогашният келтски тигър е далеч от предишната си сила и запазването на растежа ще е най-големият тест. Въпреки радостта, с която ирландският министър на финансите Майкъл Нуунън обяви, че напускането на програмата "ще възстанови икономическата и финансовата свобода на страната", оптимизмът може бързо да се изпари. Овен това Ирландия винаги е била специален случай и съдбата й съвсем не е показателна, че Гърция, Португалия и Кипър също ще успеят да се изправят.

Нужният добър пример

"Сравненията между различните страни от периферията на еврозоната никога не са били съвсем коректни, тъй като навсякъде ситуацията си има своите специфики. Брюксел обаче се нуждаеше от една успешна история, с която да продаде идеите си за възстановяване чрез икономии на закъсалите страни и Ирландия се превърна именно в това", казва пред "Капитал" проф. Константин Гурджиев, икономист от Trinity College в Дъблин. Той дава пример с Ирландия и Гърция. Докато в първия случай става дума за спукан имотен балон, който завлече със себе си раздутия сектор на финансовите услуги, то в другия ситуацията е по-скоро следствие от неразумна фискална политика и неефективна система за управление на страната, която е позволила дългогодишното прикриване на хронични бюджетни дефицити. "В този смисъл ирландските проблеми от самото начало бяха по-лесни за разрешаване и това, че сме се справили по-бързо от останалите, не би трябвало да е особено учудващо", смята Гурджиев. "От друга страна, съвсем не може да се говори за някакво ирландско чудо – на практика ние бяхме първите в еврозоната, ударени от кризата, и сега сме първите, които излизат от спасителната си програма."

С решението да не се възползва от предлаганата им кредитна линия, а направо да търси финансиране на пазарите, ирландското правителство се опитва да покаже увереност пред инвеститорите. И освен това залага, че няма да се случи нещо извънредно на пазарите. Но има доста неща, които могат да се объркат.

"Какво ще стане, ако Гърция падне през борда? Какво ще стане, ако охлаждането на паричната политика на американския Федерален резерв доведе до повишаване на лихвите, докато световната икономика все още се възстановява", пита реторично пред "Капитал" Дейвид Хаудън, преподавател от Saint Louis University в Мадрид. Ирландия остава изключително отворена икономика, която зависи дори повече, отколкото преди кризата, от износа на стоки и услуги. Така всяка турбуленция на международните пазари би я ударила тежко, а тя все още е слаба.

Тежестта на дълговете

Ирландците днес са сред най-силно задлъжнелите хора в света – публичният им дълг достига 125% от БВП и расте, а този на домакинствата и корпорациите е дори по-висок. Над една четвърт от всички ипотеки в страната са със забавяния в плащанията от повече от три месеца. "Аз лично се съмнявам Ирландия да успее да изплати дълговете си без нов спасителен заем", твърди Хаудън. "Проблемът е, че само за да обслужва лихвите по кредитите си, страната се нуждае от годишен икономически растеж от порядъка на 3.5-4%, а поне към момента не е ясно откъде би могъл да дойде той." Според прогнозите на Европейската комисия тази година се очаква ръстът на БВП да бъде 0.3%, като през следващите две години ще се засилва, но към 2015 г. няма да надхвърля 2.5%. Това означава, че Дъблин ще се нуждае от заеми само за да изплаща лихвите по старите си дългове. В бюджета за 2014 г. например повече от половината заеми, които страната предвижда да изтегли, ще отидат за плащане на лихви.

"Спасителната програма в Ирландия, подобно на тези в останалите страни от еврозоната, се занимаваше с два основни въпроса – овладяването на бюджетните дефицити и спасяването на банките", казва професор Гурджиев. "Но в нея нямаше идеи откъде би могъл да дойде растеж."

Действително фискалният дефицит е вкаран в по-приемливи граници - 7.3% за тази година спрямо 32% през 2010 г. За целта бяха вдигнати данъците върху доходите и ДДС, множество публични разходи бяха съкратени, а заплатите в редица сектори - замразени или намалени. Така обаче потреблението в страната се сви силно и това се отрази пагубно за много бизнеси, насочени към вътрешния пазар.

"Само по себе си спукването на балона в строителния сектор и последвалата криза в сектора на финансовите услуги бяха до голяма степен неизбежни. Но съкращенията задушиха цели сектори в икономиката", констатира Гурджиев. "Изгубени бяха още десетки хиляди работни места и така безработицата надмина 15%. В същото време обаче дълговете на домакинствата и компаниите си оставаха същите, а в публичния сектор дори се увеличиха. Става дума за рецепта за стагнация, която трудно може да бъде преодоляна само с чуждестранните инвестиции."

Именно привличането на компании като Google и Facebook, които въпреки кризата преместиха централите си в Дъблин, често е изтъквано като пример за успеха на страната. Днес именно този тип инвестиции са основният двигател за растеж. "Причините тези компании да изберат именно Ирландия са в общи линии две. От една страна, там има изобилие от висококвалифицирана работна ръка и, от друга - ниско облагане на компаниите (корпоративният данък е най-ниският в Западна Европа, 12.5% - бел. ред.)", казва Хаудън. "Този тип инвестиции със сигурност са добре дошли, но просто не могат да компенсират загубените работни места."

Според изследване на дъблинския Nevin Economic Research Institute, въпреки че през 2013 г. безработицата е спаднала до около 13%, за всяко новооткрито работно място в страната са се състезавали по 30 кандидати. Последиците са две - първо, силен натиск над социалната система, и второ, нова вълна на емиграция. Всяка година по около 50 хил. най-вече млади и високообразовани хора напускат Ирландия, а това не е малко за държава с население от 4.5 млн. души.

Поколение с банки на шията

Още с решението си да спасява банките Дъблин на практика заяви, че идните поколения ще плащат за грешките от миналото. Страната ще връща спасителния си заем от МВФ чак до 2042 г.

"Младите ирландци днес имат по-високи очаквания за своето бъдеще от техните родители, а ситуацията е такава, че просто не виждат перспектива за себе си тук, казва проф. Гурджиев. Те знаят, че тук ще трябва да плащат високи данъци и социални осигуровки, които отиват за изкуствено поддържане на банковата и социалната система, а не за осигуряване на нови по-добри възможности за самите тях. И мнозина избират да търсят късмета си извън страната."

"Всъщност сходна е картината във всички страни от еврозоната, които бяха спасявани, и това е може би най-големият дългосрочен проблем на икономиите", смята Хаудън. Според него т.нар. спасяване на банките единствено е удължило една агония, за която не се знае кога ще приключи. И която дългосрочно лишава хората в съответните страни от перспективи.

Ето защо проф. Гурджиев казва, че има смесени чувства към излизането от спасителната програма. "От една страна, Ирландия днес е по-стабилна, отколкото преди три години, и няма надвиснала заплаха от фалит. Но от друга страна, е изправена пред дълъг период на анемичен растеж, който ще отива за изплащане на дългове, няма да се усеща от гражданите и ще води до продължаване на имиграцията." Така дори Ирландия да не падне, още много време ще куцука, преди да започне да тича.

"Ирландия хвърля патериците и пазарите вярват, че няма да падне, а ще тича." С тези думи в. Financial Times описа решението на Дъблин да излезе от спасителната си програма, без да се възползва от предложената предпазна кредитна линия.

Самият факт, че пазарите не реагираха на смелото решение на ирландското правителство, е показателен за успеха на страната. От 2010 г. насам Дъблин изпълнява всички изисквания на международните кредитори от "Тройката" (Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия) и приложи над 250 отделни фискални мерки за икономии. Прогнозите за следващите две години са за ускоряване на растежа, а инвеститорите, изглежда, са убедени, че възстановяването ще продължи, и финансират Дъблин при рекордно ниски лихви (3.5% за 10-годишните облигации). В същото време страната разполага със спасителен пояс от 21 млрд. евро във валутните си резерви, които да й помогнат при евентуални сътресения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.