Земя на оръжие

Над Либия тегне сянката на сомалийския или иракския сценарий

Земя на оръжие

Опасни милиции диктуват правилата в Либия, а слабото правителство не може да ги контролира

Марина Станева
4188 прочитания

Над Либия тегне сянката на сомалийския или иракския сценарий

© reuters


Трудно е да се говори за мир, когато една съществена част от населението в Либия все още държи автомат в багажника на колата или до входната врата. Две години след падането на Муамар Кадафи въоръжените милиции, които се появиха по време на революцията срещу него и спомогнаха за отстраняването му от власт, отказват да се разоръжат, пречат на създаването на стабилна държава и практически са неконтролируеми. Тези бивши бунтовници, добрали се до арсенала на стария режим, все още упражняват голямо влияние над градовете и областите, в които са възникнали. Някои осигуряват социални услуги в държаните от тях райони, но други изкарват пари от трафик на наркотици, имигранти и петрол, имат връзки с "Ал Каида" или враждуват помежду си. А правителството изглежда прекалено слабо, за да се справи със заплахата, която представляват.

Все още в хаос

Част от бригадите са подчинени на Министерството на отбраната и дори взимат заплати, като то разчита на тях да подсигуряват местната сигурност. Но на практика са формирования с полуофициален статут, които действат, водени от собствените си интереси и желание за власт. Не са рядкост отвличания на висши правителствени представители с цел упражняване на натиск, като най-скорошните случаи бяха на зам.-началника на разузнаването и дори на премиера Али Зейдан. Централните власти не могат да контролират милициите и не успяват да изпълнят обещанието си до края на годината да ги разоръжат и да ги интегрират към цивилния живот или да включат някои от тях към новите армия и полиция. Зейдан е категоричен, че създаването на мирна държава минава през сваляне на оръжието и "отърваването от милициите". Проблемът е, че това са хора, които не отговарят на учтиви молби. В. Sunday Times наскоро писа, че либийското правителство държи под контрол само 20 от 400 оръжейни склада, а около 3 хил. преносими зенитни ракети, способни да свалят пътнически самолети, остават в неизвестност въпреки опитите на Запада да ги намери.

Напоследък напрежението в страната опасно ескалира. Хората в Триполи, изморени от липсата на сигурност и на работещи институции, масово излязоха по улиците с искания милициите да напуснат столицата и скандирания: "Искаме армия! Искаме полиция!" Но бунтовнически бригади от либийския град Мисрата, дошли в Триполи, за да свалят Кадафи и отказващи да си отидат след това, откриха огън по мирните протестиращи. Броят на убитите стигна 43 души, а на ранените - 450. В отговор местните жители извадиха своите оръжейни запаси и атакуваха централата на милицията. Намесиха се и органите на реда, в резултат на което бе обявено 48-часово извънредно положение, а на мисратските бригади бе наредено да се изтеглят от Триполи.

Случката бе разчетена от международните анализатори като повратна точка в отношението към милициите и събуди надежди за скорошно решаване на проблема на национално равнище. Но докато хората в столицата празнуваха оттеглянето на въоръжените бригади, като символично ядяха пасти по улиците, напрежението се прехвърли в Бенгази. Там избухнаха кървави сблъсъци между армията и друга влиятелна милиция – ислямистите от "Ансар аш шария", които безуспешно опитаха да създадат ислямистка държава в Източна Либия през 2011 г. и се смятат за отговорни за убийството на американския посланик Кристофър Стивънс през 2012 г. Загинаха девет души и от двете страни. На жителите на Бенгази бе наредено да не излизат от домовете си, а училищата бяха затворени. "Това е краят на "Ансар аш шария", заяви пред британската ВВС неназован военен.

"В момента правителството се опитва да мобилизира натиска от страна на обществото, за да накара милициите да се държат по-добре. Междувременно иска да намали броя им, като включи част от тях в силите за сигурност. Но няма само едно решение. Те са прекалено много - около 170 000 души, за да бъдат причислени всички към полицията и армията. Някои ще трябва да се върнат към нормален, цивилен живот. Но въпросът е, че част от тях не са по-добри от криминални банди", обяснява пред "Капитал" сър Ричард Далтън, бивш посланик на Великобритания в Либия. По думите му все още няма план, който да намери решение на проблема. Но сега ситуацията в Триполи се е подобрила и цивилната полиция се завръща след напускането на мисратските милиции. "Случилото се през последните дни е още един пример за способността на либийците да преодоляват кризите чрез дискусии. Това ще бъде една дълга битка, но резултатът в столицата е по-добър от очаквания", смята Далтън.

Отцепници и блокади

Ситуацията в Либия обаче е далеч от стабилна. Дори напротив, милициите нанасят удар по икономиката на страната, като блокират петролни и газови терминали, което води до значителни загуби. Само през септември това е струвало на страната около 130 млн. долара на ден, а експортът на нефт в момента е една пета от пика си по времето на Кадафи. Наскоро движението за автономия в Източна Либия едностранно обяви създаване на регионално правителство и на собствена петролна компания, която ще бъде базирана в град Тобрук, като така нанесе символичен удар по опитите на централните власти да отворят пристанищата в тази част на страната, за да изнасят нефт. Източните морски портове са превзети от милиции, които искат участие в управлението и част от печалбите от експлоатацията на природните ресурси.

"Автономното правителство твърди, че иска да управлява, но все още не може да налага властта си и не мисля, че ще може да го направи, защото не разполага с подкрепата на мнозинството от либийците. Централните власти накрая ще успеят да задържат контрола над петролната индустрия на изток и ще преговарят с милициите, които знаят много добре, че облагите идват от правителството в Триполи и от нефтената индустрия", прогнозира Далтън. Той все още е оптимист за бъдещето на Либия, но с повече резерви, отколкото е бил след падането на Кадафи, тъй като е сериозно загрижен за последните негативни тенденции.

Но може би, ако покойният либийски диктатор бе заловен и изправен на съд, вместо да бъде намушкан, пребит и застрелян на прашния път, изминалите две години щяха да бъдат различни. Тъй като либийците щяха да имат пример за това как върховенството на закона носи справедливост. След падането на Кадафи те виждаха как богатата им на петрол държава процъфтява. Днес обаче над нея тегне сянката на сомалийския или иракския сценарий.

Равнис! Мирно!

Международната общност си сътрудничи с Либия, основно чрез помощ за създаващите се сили за сигурност. Reuters информира, че САЩ подготвят план за обучение в България на около 5-7 хил. либийски войници, както и на специални антитерористични части. Това ще става на ротационен принцип за период от няколко години. Все още обаче е необходимо изясняването на много детайли, преди програмата да стартира. Същевременно EUobserver пише, че според документ, с който разполага, мисията на ЕС в Либия Eubam Libya, която била с гражданско предназначение, всъщност обучава паравоенни части. Целта й е да подготви 9000 граничари и 6500 души от бреговата охрана. Но основният въпрос сега е дали този чуждестранен опит за изграждане на функциониращи сили за сигурност ще издържи на първия контакт с враждебната среда, извън центровете за обучение. Ако новите армия и полиция се окажат само един слаб играч в страна, пълна със съревноваващи се въоръжени групи, бъдещето на Либия изглежда мрачно. Или както обобщава правосъдният министър Салах Башир Маргани: "Икономиката зависи от сигурността. Образованието зависи от сигурността. Правосъдието зависи от сигурността." В момента много либийци се чувстват несигурни. А помирението след революция може да продължи поколения напред.

Трудно е да се говори за мир, когато една съществена част от населението в Либия все още държи автомат в багажника на колата или до входната врата. Две години след падането на Муамар Кадафи въоръжените милиции, които се появиха по време на революцията срещу него и спомогнаха за отстраняването му от власт, отказват да се разоръжат, пречат на създаването на стабилна държава и практически са неконтролируеми. Тези бивши бунтовници, добрали се до арсенала на стария режим, все още упражняват голямо влияние над градовете и областите, в които са възникнали. Някои осигуряват социални услуги в държаните от тях райони, но други изкарват пари от трафик на наркотици, имигранти и петрол, имат връзки с "Ал Каида" или враждуват помежду си. А правителството изглежда прекалено слабо, за да се справи със заплахата, която представляват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    keepwalking avatar :-|
    keepwalking

    Това още преди падането на Кадафи,тука в тоя форум го пророкуваха ,щото ние тоя филм сме го гледали........Както и Иракчаните плачат за Садам,така и либииците ше плачат дълго време за Кадафи.....И дори ги знам и какво говорят сега и какво ще говорят следващите сигурно 20 години ,по времето на Кадафи имаше работа,имаше пари,имаше сигурност.....сега нямаме нищо....

    Демокрация,демокрация....на ви демокрация .....

  • 2
    gost22 avatar :-|
    gost22

    Всички дето са били под ботуш, все за това си мечтаят — имаше работа, имаше сигурност... все някой отгоре да им дава и да им нарежда какво да правят...

  • 3
    ajsayder avatar :-?
    sim4o

    [quote#2:"gost22"]Всички дето са били под ботуш, все за това си мечтаят — имаше работа, имаше сигурност...[/quote]
    .. а които не са били под ботуш за какво си мечтаят ..
    .. да се стреля из града и детето ти да е на училище .. и да не знаеш, дали ще се върне??
    За това ли си мечтаете??!
    Умственото ви ниво е ясно!

  • 4
    stonedridah1 avatar :-|
    stonedridah1

    кафявият материал не става за демокрация.....

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    САЩ и брюкселските зелки трябваше да мислят за последствията в 2011 преди да започнат "Арабската пролет 2011" Сега е малко късно и нещата ще се мотаят с години, като обикновено става там където САЩ се намесят... било Виетнам, Ирак, Афганистан, Палестина .....

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "keepwalking":

    Е така е, каквото сам си направиш и Бог не може да ти стори!!!

  • 7
    t3eo avatar :-|
    t3eo

    Само не мога да разбера защо преразказвате стара дописка по темата, на бройка ли ви плащат, че бълвате едно и също за да има пълнеж?

  • 8
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#3] от "ajsayder":
    другаря Чикатило
    Това, че нещо е било добре прикрито от обществото, не означава, че не се е случвало.

  • 9
    ajsayder avatar :-P
    sim4o

    [quote#8:"gost22"]Това, че нещо е било добре прикрито от обществото, не означава, че не се е случвало. [/quote]
    абсолютно вярно!!
    ... много вярни съждения! .. радвам се, че донякъде подкрепяш мненията ми ..
    Но в каква връзка е написаното от тебе със статията, па и в каква връзка е с написаното от мене??!
    Има едни въоръжени групи, които се стрелят едни - други .. комай на гражданска война миришат нещата ..държавната власт не може да ги пребори - нещо подобно е имало и по нашите земи - кърджалийството се сещам ..! Обикновените селяни , тогава много са изстрадали ..
    [quote#8:"gost22"]другаря Чикатило [/quote]
    Сигурно има някаква връзка и с Чикатило - и ти я виждаш ..и за това пишеш! Браво!
    Глупав лииииииии ... цепиш мрака !!
    .. гордея се, че съм с тебе в един форум!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход