Инвестиционна пукнатина в шведското образование
Компании, които управляват училища в страната, са подложени на критики
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Когато една от най-големите частни образователни компании в Швеция банкрутира по-рано тази година, 11 000 ученици останаха на улицата и Стокхолм започна да преосмисля уникалната си реформа на държавната училищна система. Затварянето на учебни заведения и влошаващите се образователни резултати отнеха блясъка на един модел, който бе възхваляван и копиран по света, пише Reuters.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
9 коментара
"Обществено финансирани, но частно управлявани" - игра на думи, няма такава глупост. Такава конструкция просто не може да съществува, тъй като финансирането определя дали нещо е частно или държавно. В момента, в който минават пари през държавата, е държавно.
Държавата (правителството и политиците) няма пари тъй като не произвежда. Парите са на данъкоплатеца, който в нормалните държави одобрява това как тези пари се харчат чрез избора на свои представители. Ако се реши че например чрез индивидуална "ваучерна система" ще се разреши на учениците и родителите да избират учебно заведение, било то държавно или частно (одобрено от съответния държавен орган като съответстващо на стандартите на системата), сащо не. Държавните училища осребряват ваучерите, както и частните. Родителите доплащат разликата за частните училища, ако има такава. Предимствата на държавните училища са че учитилите се осигуряват социално и пенсионно от държавата, докато пенсионните вноски в частните могат да имат избираемост и т.н. Още нещо, като говоря за "частни" училища разбирам "недържавни", включително и тези на религиозните конфесии.
Икономедия, не Ви прави чест, че не давате линк към оригиналната статия: http://www.businessinsider.com/swedens-education-s
А въпросната статия е манджа с грозде. Ако 3/4 от всички училища са държавни, не би трябвало в образованието да има огромен спад. Но ако има повсеместен спад значи причината няма връзка с това дали едно училище е държавно или частно. Също става дума за това, че държавата е приватизирала основно закъсали училища. С други думи, още изначално тези училища са се представяли по-зле.
Липсват конкретни данни сравняващи ученици от частни училища с такива с еднакъв социо-икономически статус, но учещи в държавни. Само така може да стане ясно как се представят частните училища в сравнение с държавните. Изобщо shoddy research, който не отива на марката "Ройтерс".
За мен важното е да има независим контрол на изхода. Т.е. не училищата да пишат сами на себе си оценките а това да го прави независим орган. И този контрол да се прави достатъчно често /минимум 1 път годишно/ като при голямо разминаване между текущите оценки и тези на независимият контрол да има солени санкции за училището което си е позволило да снижи критериите и да надписва оценките. Контрола да е според единни държавни изисквания които да са достатъчно високи. При достатъчно информация за реалните знания според този независим контрол хората ще знаят къде да пратят децата си. Накратко да не се гони тапията а реалните знания и умения.
Частното не е е някаква панацея както мнозина го хвалят, оставено без контрол то съвсем естествено поема по пътя на максималната печалба за минималните резултати.
[quote#3:"Николай Николов"]Но ако има повсеместен спад значи причината няма връзка с това дали едно училище е държавно или частно. [/quote]
Като че ли наистина има общ спад на образованието. Според мен това се дължи на начина на живот който драстично се промени последните години. Знанието вече не е нещо което се придобива с голям труд а нещо което се поднася наготово от Интернет. Все едно да се сравняват атлет трениращ ежедневно с човек качен на лека кола. Ясно е, че последният ще загуби физическата си форма.
Още едно изгубено поколение заради образователни експерименти!
До коментар [#3] от "Николай Николов":
Това да не е Дипломна работа, че да се цитира източника!
Важното е потребителя да чете, пък кое истина, кое не... кое копнато/пейснато! Като ШОУ реалити сме...
на първо място печалбите, използвайки практики като тази да оставят учениците сами да решават кога са научили достатъчно и да не водят списък на оценките им.
Тва пък как повишава печалбите???
Конкуренцията пък накара много учители да пишат по-високи оценки незаслужено и да маркетират своите учебни заведения.
И хем не пишели оценки, хем ги завишавали изкуствено? Май май най-много протестират синдикатите, че се назначавали учители дето не са в синдикатите, това че били без нужната "квалификация" (вероятно издавана от синдикатите) звучи като претекст.
[quote#4:"Fred"]За мен важното е да има независим контрол на изхода. Т.е. не училищата да пишат сами на себе си оценките а това да го прави независим орган. И този контрол да се прави достатъчно често /минимум 1 път годишно/ като при голямо разминаване между текущите оценки и тези на независимият контрол да има солени санкции за училището което си е позволило да снижи критериите и да надписва оценките. [/quote]Тук е "ключът от палатката", а не дали едно училище е държавно или частно. При липса на външен контрол, както държавните, така и частните започват да карат през просото. Явно не само у нас, а и в страна като Швеция.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.