Газ от Иран - поне след десетилетие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Газ от Иран - поне след десетилетие

Иран инжектира обратно в петролните кладенци значително количество от добития газ

Газ от Иран - поне след десетилетие

Причините са високото вътрешно търсене и пречки за разработване на залежите

4713 прочитания

Иран инжектира обратно в петролните кладенци значително количество от добития газ

© RAHEB HOMAVANDI


"Иран би могъл да изнася още газ до 2025 г., но поне до 2030 г. не може да изкара за експорт 50 млрд. куб м", прогнозира Дейвид Рамин Джалилванд в проучване на Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Най-големите газови залежи в света могат да изкушат някои енергийни компании да се върнат обратно в Иран, ако бъдат вдигнати санкциите, но е малко вероятно Техеран да стане голям доставчик на газ за Европа или Азия поне още едно десетилетие, пише Reuters.

Европейските компании, разполагащи с технологията да експлоатират огромното иранско находище "Южен Парс", го напуснаха в края на миналото десетилетие под натиска на САЩ, попарвайки надеждите на Техеран да последва стремглавия възход на Катар като износител на синьо гориво.

Още преди да е заработила, ядрената сделка от миналия месец между Запада и новото иранско правителство породи очаквания, че петролното производство на ислямската държава би могло да се възстанови, ако Вашингтон и ЕС облекчат контрола върху износа. Но Иран има малък шанс да стане голям износител на газ поне още едно десетилетие заради високото търсене вътре в самата страна и вътрешните пречки за разработване на залежите, които бяха проблем дълго преди санкциите да изгонят чужденците.

Вдигането на санкциите срещу Иран "може потенциално да има огромно въздействие върху износа в дългосрочен план, но ще отнеме години, за да се задвижат нещата", твърди Лоран Русекас, старши съветник в екипа Global Gas на консултантската компания IHS.

В краткосрочен план има по-голям икономически смисъл за Иран да използва газ за вътрешното търсене в производство на електроенергия и в промишлеността, както и за реинжектиране в застаряващите петролни находища, за да се поддържа добивът на нефт, смята Русекас. Реинжектирането на газ в петролно находище е с по-висока стойност от износа, тъй като на световния пазар петролът се продава много по-скъпо и не изисква милиарди долари капиталови инвестиции в проекти за износ на газ, които се изплащат след години. Според американската Агенция за енергийна информация над 28 милиарда кубични метра газ са били реинжектирани, за да се засили петролното производство през 2011 г.

Вътрешни нужди

Иран и Катар си поделят най-голямото газово находище в света, което Иран нарича "Южен Парс", а Катар - "Северно поле". От него се добива почти цялото газово производство на Катар и около 35% от иранското. Изобилие от кондензат и газови течности в находището означава, че то може да носи достатъчно приходи, за да покрива разходите за сондиране преди изпомпването на газа. Това прави иранските проекти за износ на втечнен природен газ потенциално висококонкурентни, въпреки че предлагането нараства заради американския шистов газ и големите находища край Източна Африка.

Техеран вече произвежда повече газ от Катар, като производството на пласиран на пазара ирански газ, без изгорелия и реинжектирания, се е увеличило над два пъти до 160.5 милиарда кубични метра през 2012 г. Разликата е, че Катар, чието население е под 2 милиона, използва само 26 милиарда кубични метра и така за износ остават 125 милиарда кубични метра. А Иран използва почти целия добит газ, за да осигурява на своите 77 милиона жители отопление, електричество и гориво. Вътрешното търсене се е повишило до 156 милиарда кубични метра през 2012 г., без газа, използван за реинжектиране. Очакванията са, че през 2018 г. потреблението на газ в Иран би достигнало около 200 милиарда кубични метра годишно, без да се брои повишаващото се използване за реинжектиране.

Иран е нетен вносител през по-голямата част от последното десетилетие, а през октомври заяви, че е изправен пред дефицит от 30 милиарда кубични метра тази година и сериозен недостиг през следващите две години, тъй като "Южен Парс" не се разработва достатъчно бързо.

Големи амбиции

Предишното правителство на президента Махмуд Ахмадинеджад подписа множество сделки за износ на газ с арабски съседи, планира доставки за Европа през няколко тръбопровода, както и заводи за замразяване на втечнен природен газ за износ за Азия. Само че досега само Турция получава значителни количества, а заради собствените нужди на Иран за отопление през зимата той не може да доставя договорените с Анкара 10 милиарда кубични метра на година. И всеки газ, който Иран може да спести в бъдеще, вероятно ще отива при съседите, подписали договори за внос.

Техеран вече се опитва да примами европейските енергийни гиганти с надеждата, че те ще върнат веднага щом бъде премахната забраната върху инвестициите. Три големи газови открития в Залива, обявени от Иран през 2011 г. - Кайям, Фаруз и Мадар, са потенциални проекти и тяхната експлоатация би могла да бъде силен тласък за надеждите за износ на Иран. Но изграждането на големи заводи за втечнен природен газ, което отнема години, в страна, която от десетилетия има напрегнати отношения със Запада, ще бъде обезкуражаваща перспектива за много енергийни компании, особено когато бумът на американския шистов газ им позволява да бъдат придирчиви към проектите.

"Иран би могъл да изнася още газ до 2025 г., но поне до 2030 г. не може да изкара за експорт 50 млрд. куб м", прогнозира Дейвид Рамин Джалилванд в проучване на Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Най-големите газови залежи в света могат да изкушат някои енергийни компании да се върнат обратно в Иран, ако бъдат вдигнати санкциите, но е малко вероятно Техеран да стане голям доставчик на газ за Европа или Азия поне още едно десетилетие, пише Reuters.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Пречките са непреодолими, поне засега.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Иран ... през октомври заяви, че е изправен пред дефицит от 30 милиарда кубични метра тази година и сериозен недостиг през следващите две години.." - оправдание за строителство на нови атомни електроцентрали в Иран. Последователни са, не може да им се отрече.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    "Хубавият ат и под съдран чул личи!" казват по нашия край....
    Щом има такива запаси, няма как да не се развие и газовата индустрия на Иран....
    Особено ако Пиндустан си седне на задника и престане да се меша в живота на хората по Света, в Срединия изток включително.....

  • 4
    schiller avatar :-P
    СДС

    Те затова и руснаците бързат с потока.
    И след 15 г, когато дойде времето да си прибираме транзитните такси ще потече газ от Иран и "Южен поток" ще се обезмисли меко казано, такси -
    не будет!

  • 5
    emiromar avatar :-|
    emiromar

    Ако не се поамериканчат САЩ няма да им даде да разработят трите находища. Ако това се разработи и Иран започне да генерира печалба от там, правете си сметката какво ще значи това за Иран. Само дето Иран е опозиция на САЩ и надали някой ще ги остави да трупат пари и да се развиват зад гърба на САЩ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK