Султан без броня

Турският премиер Реджеп Ердоган може и да оцелее след корупционната афера, но е все по-отслабен, а страната му - все по-далеч от образа си на модел за ислямска демокрация

"Преди полицаите ги уволняваха за това, че взимат подкупи. Сега ги уволняват за това, че арестуват хората, които взимат подкупи. Каква промяна." Тази и други шеги циркулират в Турция след избухването на корупционния мегаскандал, разтърсващ държавата и нейното правителство от последните дни на 2013 г. Колкото и да дойде изневиделица, той е логичен финал на една драматична година за Турция. Страната, както обобщи потребител в Twitter, е доста вълнуващо място. И обещава да става още по-вълнуващо през 2014 г.

През нея ще има ключови местни избори напролет, последвани от президентски през лятото. Те ще бъдат барометър за политическите ефекти от двете ключови събития, маркирали миналата година - протестите в парка "Гези" на истанбулския площад "Таксим" и корупционната афера, получила името "Бащи и синове". Тя продължава да набира скорост и вече стига опасно близо до премиера Реджеп Тайип Ердоган. С накърнена репутация заради антиправителствените демонстрации през лятото и жестокото им смазване той може да оцелее и след тази буря, но ще излезе от нея още по-отслабен.

За пръв път поддал се на натиск и принуден да смени почти половината си правителство, Ердоган вече не е онази внушителна фигура у дома и навън. На вътрешния фронт той изглежда уязвим както никога през десетте си години на власт и за публиката, подозрителна към авторитарните му наклонности, е трудно да повярва на конспиративните теории за заговори на враждебни чужди сили, които целят да сринат него и Турция. А на международната сцена Ердоган е сянка на някогашния лидер, вдъхващ доверие на инвеститорите и съюзниците и респект на противниците. И имиджът на страната му като модел за ислямска демокрация бързо се руши. 

Корупция без граници

Когато дойде на власт, умерено ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган обещаваше нова ера в дискредитираната турска политика сякаш дори със самото си име (АК партията, както е известна в Турция, препраща към турската дума за "бяло" и "чисто"). Сега с този кристален и неопетнен образ е свършено, а премиерът е изправен пред най-голямата криза в забележителната си кариера.

Тя започна с вълна от арести на 17 декември (виж хронологията на развитието на скандала), когато сред задържаните се оказаха синовете на трима министри, подали впоследствие оставки, и генералният директор на една от държавните банки, Halkbank. Обвиненията са за даване на подкупи, печелене на апетитни обществени поръчки по съмнителни начини и тайни трансфери на злато към Иран, които заобикалят режима на международни санкции срещу Техеран. Изтичането на информация от разследването към медиите разкри изумителни подробности като снимки на купчини пачки с банкноти в спалнята на министерски син и сведения за 4.5 млн. долара в брой, складирани в кутии за обувки в дома на директора на втората по големина държавна банка.

Примката около самия Ердоган започна да се стеснява, когато стана ясно, че прокурорите по случая планират още арести и в списъка със заподозрените е един от синовете му, 32-годишния Билал. Той е основател и член на борда на влиятелната неправителствена организация "Турска фондация в служба на медиите и образованието", сдобила се с държавен имот в Истанбул на особено изгодна цена, като според информациите е платила за целта подкупи в размер на 3 млн. долара. Персонален удар срещу премиера бяха и думите на подалия оставка министър на околната среда и градоустройството Ердоган Байрактар - един от членовете на кабинета, уличени в разследването. След оттеглянето си изпадналият в немилост бивш министър заяви в тв интервю, че не е правил нищо без знанието на премиера, той е бил лично замесен в имотни сделки, които са в центъра на разследването, и също трябва да се оттегли. "Това е изключително драматично. Байрактар беше много близък до премиера. Той е човек, от когото бихте очаквали да се наниже на меча си, без да каже и думичка", коментира пред в. New York Times Соли Йозел, професор по международни отношения в университета Kadir Has в Истанбул.

Внезапната акция беше разтълкувана като битка в турското задкулисие и кулминация на продължаващото от месеци напрежение между кръга около Ердоган и този на влиятелния ислямски духовник Фетулах Гюлен, живеещ в САЩ. Иронията е, че движението "Хизмет" на имама от Пенсилвания и ПСР бяха до неотдавна съюзници и поддръжниците на духовника в средите на полицията и прокуратурата помагаха на Ердоган в успешната му офанзива срещу стария светски политически и военен елит. Сега обаче, при отсъствието на обща цел или враг, двете групи са в открит конфликт за лостовете на властта.

Непосредствената причина за разгарянето на битката между Ердоган и гюленистите е решението на премиера да затвори мрежата от частни подготвителни училища, известни като дерсхане, които са контролирани от духовника и са един от фундаментите на неговото влияние и важен източник на доходи. Това бе определено от турските медии като обявяване на война срещу гюленистите, които премиерът нарича паралелна държава.

"Напрежението между правителството и движението на Гюлен очевидно изигра ролята на катализатор, но разследването за корупция не може да бъде обяснено само с този конфликт. Да не забравяме, че сегашната правосъдна система в Турция беше формирана с референдум за промяна на конституцията, инициирана от управляващата партия", казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. Необяснимо бързото забогатяване на хора от близкото обкръжение на Ердоган и преференциалното раздаване на апетитни обществени поръчки, свързани с мегаломанските строителни проекти на премиера, отдавна са публична тайна в страната. "Новината за арестите беше шокираща за хората в Турция не толкова заради самата новина за корупция, колкото заради факта, че може би за пръв път в тази държава недосегаемите бяха засегнати", отбелязва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома. И дори инфилтрирани от загадъчен духовник полицаи и прокурори да са започнали разследването по зададен сигнал, това не означава, че няма какво да се разследва. Същевременно аферата за пореден път освети слабите места на колебливата турска демокрация като податливото на политически влияния правосъдие и зависимите медии. За трите си мандата начело на страната Ердоган имаше шанс да поправи тези неща, но вместо това предпочете да ги използва срещу враговете си и да затяга авторитарната си хватка върху властта.

Колко е неприятно да бъдеш уязвим

"Начинът, по който Ердоган реагира на обвиненията в корупция, показва, че приема ситуацията много сериозно. Целият епизод го направи по-уязвим за политическите му опоненти извън ПСР. От друга страна, Ердоган възприе войнствена позиция, която освен всичко останало му позволява да мобилизира допълнително поддръжниците на ПСР около себе си", посочва Йозгюр Юнлюхисарджикли. Всъщност отговорът на премиера беше в типичния за него стил - той направи промени в правителството, за да го запълни с още по-лоялни хора, уволни стотици висши полицаи, участващи в разследването, отстрани водещия прокурор по случая и обясни всичко с тъмен заговор на външни сили (САЩ и Израел), подпомагани от вътрешни врагове (гюленистите), целящи да извършат "мек преврат" и "опит за убийство, скрит в опаковката на корупция". "Хвърлянето на вината върху външни конспирации наистина прави по-лесно за правителството да се справи с политическите аспекти на кризата. От друга страна, предизвикателствата, идващи от тази тактика, рано или късно ще дадат своето отражение под формата на допълнителни трудности във външната политика", казва Юнлюхисарджикли от GMF.

Освен това, дори и да помагат за втвърдяване на електората му, речите за чужди конспирации издават слабост, звучат все по-отчаяно и отблъскват по-либерално настроените избиратели и хора в собствените му редици. Напускането на вече петима депутати от ПСР след избухването на скандала и общо седмина в последните месеци е сигнал, че вътрешната опозиция срещу него се засилва и дори засега да не изглежда да има риск от сериозно разцепление на партията, тревогата от посоката, в която премиерът води нея и страната, нараства. "Ердоган все още има резерви от сурова политическа сила. Но ще трябва убедително да се завърне към по-реформаторското и включващо минало на ПСР, ако иска в идващата серия от избори да накара турските избиратели да повярват, че продължава да е в тон с нормите на традиционната политика", казва пред "Капитал" експертът по Турция от International Crisis Group Хю Поуп.

Агресивната линия на Ердоган крие и още една опасност - икономиката се забавя и политическите шокове могат да я отслабят още повече. Турция е една от страните от "уязвимата петорка" на нововъзникващите пазари, наречени така заради натиска, на който ще бъдат подложени при очакваното ограничаване на монетарните стимули в САЩ. Със своите ниски спестявания и висок дефицит по текущата сметка, движещ се между 6% и 8% от БВП, Турция е силно зависима от непостоянните "горещи пари", идващи отвън. А капиталовите потоци не обичат политически риск. Което обяснява и защо в дните на скандала турската лира удари рекордни дъна срещу долара и еврото, а истанбулската борса тръгна надолу.

И все пак всички, които са готови да отпишат Ердоган, най-вероятно избързват. Той е не само доказан боец, но и продължава да има срещу себе си неизбираема опозиция. И въпросът не е дали Ердоган ще  оцелее политически, а по-скоро на каква цена и какво ще означава това за страната. "Турция все още има шанс да излезе от сегашните кризи като пълнокръвна демокрация, където властва върховенството на закона", смята Йозгюр Юнлюхисарджикли. Само че за да стане това, сегашният й премиер трябва или да се промени, или да предаде властта на друг.