Най-шокиращата градска промяна е липсата на каквато и да било неизползвана земя. Всеки сантиметър сега влиза в употреба, за да осигурява подслон, храна, филтрация на вода или често пъти всичко това наведнъж. Колите са почти изцяло изоставени и сега улиците са преустроени за нуждите на велосипедите, пешеходците, рикшите, такситата, автобусите, автомобилите на спешната помощ и камионите за доставки, които се движат с електричество от възобновяеми източници. Тези, които отиват на работа от предградията в града, го правят изцяло с помощта на велосипеди, автобуси и метро. Голяма част от магистралите между щатите бяха демонтирани, тъй като поддръжката им е прекалено скъпа. В най-гъсто населените области пътищата бяха преустроени за междуградски автобуси, които бързо прекосяват дългите дистанции и освобождават магистралите за превозните средства на спешната помощ и на компаниите, занимаващи се с доставки.

Сбогом, изкопаеми горива!

С драматичните промени в американския начин на живот цели индустриални сектори се промениха или изчезнаха. Автомобилната индустрия се преквалифицира в производството на електрически автобуси, влакове, таксита, велосипеди и рикши. Тази промяна доведе до известно свиване на сектора на изкопаемите горива. Но най-голямата причина за ограничаването му бяха значителните въглеродни такси, въведени през 2019 г. и увеличаващи се постоянно оттогава насам. Днес този бранш е държавен, а неговото производство е запазено предимно за индустриални нужди, които нямат ефективен заместител.

Появиха се много нови индустрии, които поеха безработицата от изчезналите сектори, въпреки че по думите на критиците те не са толкова доходни. Според тях новата устойчива Америка е бедна и неразвита страна. Нейната икономика се свива с около 1% на година, тъй като все повече се отдалечава от централизираните корпоративни сектори. Но неформалната икономика отбелязва годишен ръст от 2%, тъй като все повече хора се отдават на фермерство, отглеждат сами децата си, грижат се за възрастните и създават комунално ориентирани микропредприятия, а това компенсира всички реални икономически загуби.

Някои твърдят, че регресираме до колониалната епоха, и може би това е вярно, тъй като повечето хора работят в трудоемки области като земеделието, образованието, здравеопазването, рециклирането на отпадъците, търговията и малко по мащаб производство на текстил и дълготрайни стоки. Но напредъкът в медицината, човешките права, екологията, науката и изкуството не е изгубен и процъфтява повече от всякога.

С минимализирането на употребата на изкопаемите горива, ядрената енергия и хидроелектрическите язовири електричеството също не е толкова изобилно. Възобновяемите източници и подобреният дизайн задоволяват нуждите ни от него, както и еволюцията в културните норми – например носенето на по-дебели дрехи през зимата и на по-леки през лятото. Употребата на ток обаче е лимитирана и от цената му. Първите 100 kWh, които едно домакинство използва на месец, са много евтини, тъй като са смятани за базова нужда – само 10 долара (стойността им към 2010 г.). Но следващите 100 kWh излизат четворно повече, а всеки следващи 100 kWh са дори още по-скъпи. Тоест домакинство, което е използвало средно 958 kWh през 2012 г., ще плати през 2100 г. толкова, колкото струва двуседмична почивка на Бермудите (разбира се, отново през 2012 г., тъй като днес малка част от тях са обитаеми).

Биоразнообразието се възстанови до определена степен, отчасти защото хората напускат дадени райони и ги оставят отново на природата и отчасти защото земеделието е почти изцяло устойчиво и органично. Мнозина са активно заети в областта на екосистемите и водят близък до корените си начин на живот, възстановявайки площите, заети от гори. Правителствата осъзнаха, че вместо да плащат на компании милиони долари да изкореняват храсталаците в горите, за да предотвратяват възникването на пожар, много хора биха го правили безплатно, ако им се даде правото да живеят там и да се прехранват от тази среда. Въпросните "обслужващи общности" днес играят жизненоважна роля в поддържането на здравето на тези екосистеми.

Едно семейство – едно дете

След като достигна своя пик от 319 млн. души през 2019 г., населението на Америка бързо се сви до 295 млн. след Сивата депресия през 2025 г. Сивата депресия дължи името си на три причини. Първо, високата цена на начина на живот на консуматорите доведе до значителни медицински разходи в края на техния живот. Второ, залезът на изкопаемите горива, или на сивата индустрия за сметка на зелената, причини сериозна безработица, частично заради нарочните масови уволнения в сектора, за да се изплаши правителството и то да отмени високите такси върху изкопаемите горива. И трето, заради факта, че все повече хора се обърнаха към неформалната икономика, или черния пазар, и това се отрази цялостно на икономиката, като намали приходите от данъци за правителствените програми, свързани със здравеопазването и социалната сигурност.

Оттогава населението продължава да намалява с 0.4% всяка година. Демографите очакват да стане 200 млн. през 2125 г. Докато първоначалният спад бе заради напускането на милиони имигранти по време на Сивата депресия, днес населението се свива, защото семействата предпочитат да имат по едно дете или да имат деца по-късно.

Частично тази тенденция е движена от засилената роля на семейното планиране и от ниската детска смъртност (което означава, че родителите са сигурни, че тяхното единствено здраво дете ще оцелее), но изследванията показват, че културните норми са също толкова важни при избора на това колко деца да има в едно семейство. Училищата, църквите, медиите и дори данъчната политика днес окуражават решението да родиш едно дете, въпреки че да имаш повече все още е законно.

Един от ефектите на преориентирането към земеделието, по-малкото семейство и неформалната икономика е завръщането към домакинството, съставено от представители на различните поколения. Времето, в което грижата за възрастните и за децата поемаше някой друг, свърши, тъй като броят на работните места намаля, а евтиният транспорт е ограничен. Но проблемът намери решение, когато възрастните членове на семейството отново започнаха да се грижат за децата, докато родителите работят. Разбира се, в нашата индивидуалистична култура промяната не бе безболезнена. Но сега е трудно да си представим как сме се отказали от тази форма на организация на домакинството.

Месо по специални случаи

Храненето ни драстично се промени, тъй като евтиното гориво и земеделските субсидии пресъхнаха. Отначало това се прояви чрез осезаемото намаляване на достъпа до общия брой калории и до пакетираната обработена храна. С времето обаче калориите започнаха отново да се увеличават, но те дойдоха от по-хранителните зеленчукови насаждения, като голям процент от тях идват от локален източник – от малки ферми или от собствено семейно производство. Производството на месо е ограничено – постепенно то отново стана част от нашето хранене, но веднъж седмично за неделния обяд и по празниците.

С промяната на начина ни на хранене здравеопазването също радикално се промени. Някои болести почти изчезнаха, тъй като затлъстяването спадна от две трети от населението през 2010 г. до едва 3% деветдесет години по-късно. Заради по-малкото калории, ограничените обработвани храни и по-активния живот изчезнаха повечето случаи на диабет, сърдечни болести, много видове рак и артрит. Градовете сега са без автомобили и фабрики за въглища и повечето заболявания от астма и други белодробни проблеми също ги няма. Достъпът до здравеопазване най-накрая стана основно човешко право в САЩ и правителството фокусира системата върху превенцията, а не върху лекуването на симптомите. Храната в училище стана здравословна, вредната храна се облага с големи данъци, рекламирането на нездравословни продукти и лекарства стриктно се контролира, а хората посещават лекарските кабинети профилактично.

Тъй като благата и услугите станаха относително скъпи, начинът на живот също се промени. Разполагането само с няколко чифта здрави дрехи отново стана норма на поведение. Често пъти те са произвеждани локално по един напълно устойчив начин – например локално отглежданата вълна е боядисвана с органични бои. Найлонът и полиестерът, както и всички продукти от петрол, са лимитирани.

Всекидневният живот протича както в миналото (изключвайки ХХ век). Хората стават, свършват някои задачи като издояването на коза или събирането на яйца, закусват, слушат новините по радиото, работят във фермата си или се отправят на работа в града, прибират се, вечерят със семейството си, почиват си, може би четат книга или играят на някоя настолна игра, взета назаем от библиотеката, или при специални случаи гледат нещо на семейния лаптоп.

Използването на медиите е намаляло от четири часа на ден до около четири часа на седмица. До 22 ч. повечето американци са в леглото, а целият жизнен цикъл започва отново осем часа по-късно. Не е изненадващо, че хроничната липса на сън изчезна заедно с пристрастеността към телевизията.

Естествено всичко това е напълно чуждо на Америка през 2013 г., в която средностатистическият американец използва 76 кг ресурси всеки ден. Но колкото и утопична да изглежда тази визия от гледна точка на САЩ в началото на XXI век, тази промяна е екологично необходима. С нарастването на населението до 8.7 млрд. души през 2047 г. и с включването на все повече хора в редиците на консуматорите ние най-после осъзнаваме, че фантазиите за зелен растеж и зелено консуматорство са заблуда и чисто самоубийство. Предизвикателството пред застъпниците на екологичния начин на живот през 2013 г. бе да обрисуват един реалистичен бъдещ начин на живот на претъпканата ни планета и да предприемат смели крачки, за да променят нашите икономически, политически и културни структури, за да стигнем дотам. Само когато хората се сблъскат с тази действителност, е възможен истински устойчив напредък за САЩ и света в бъдеще.

* Ерик Асадуриан е старши научен сътрудник в Института за устойчиво развитие Worldwatch във Вашингтон. В този текст той предлага една "реалистично позитивна визия за бъдещата Америка". По думите му, макар малцина да я смятат за позитивна, тя ще изисква огромна работа, за да бъде постигната. Но Асадуриан уточнява, че вероятно бъдещето ще е много по-мрачно, защото тези промени не представляват интерес за хората, имащи властта да ги предизвикат.

Климатичните промени - като топенето на ледовете, ще имат унищожителен ефект върху света

Фотограф: reuters

Четирите градуса затопляне ще доведат до значителни екологични промени

Източник: Reuters

Най-голямата причина за намаляването на вредните емисии през 2100 г. е въвеждането на значителни въглеродни такси

Източник: Reuters