Централната банка е със свит ресурс да крепи лирата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Централната банка е със свит ресурс да крепи лирата

Reuters

Централната банка е със свит ресурс да крепи лирата

При валутни резерви под $40 млрд. пазарът знае, че запасите на централната банка не са много солидни

5902 прочитания

Reuters

© Reuters


Засега статистиката не показва значителен отлив на капитали от Турция заради политическата криза, но турците, изглежда, губят доверие в националната си валута. По данни на централната банка през второто полугодие, т.е. след избухването на протестите за парка "Гези" в Истанбул, турските домакинства са обърнали в чужда валута еквивалента на над $20 млрд. долара - ако през юли депозитите са били за $98.3 млрд., в края на годината те са стигнали $119.3 млрд.

Това усложнява задачата на банката да поддържа стабилен курса на валутата в момент, когато лирата изгуби за един месец 7% от обменната си стойност (при 17% за цялата 2013 г.), а САЩ намаляват стимулирането на икономиката с евтини долари и това удря развиващи се държави като Турция със значителен дефицит по текущата сметка. Според Financial Times става дума за "загуба на увереност, че властите ще успеят да преведат икономиката през труден период за възникващите пазари". Изданието изтъква, че мнозина инвеститори сочат Турция като най-застрашената от действията на Фед сред т.нар. крехка петорка.

Най-вероятно централната банка ще трябва да вдигне основния лихвен процент, за да стабилизира лирата и да охлади до 5% годишната инфлация, която се движи над 7%. Политическата цена за това обаче е доста висока за премиера Реджеп Тайип Ердоган, който напоследък обвинява за кризата в управлението външни сили, завиждащи на успеха на страната му. Не се вижда край на скандала с корупцията, която удари директно правителството и близките до него бизнесмени. Противопоставянето на институциите може не само да увеличи политическото напрежение, но и да обърка строителния сектор, който е много важен за динамиката на турската икономика.

Централната банка обеща да задели $6 млрд. за поддържане на лирата през декември и януари, но според Тим Аш от Standard Bank при валутни резерви под $40 млрд. пазарът знае, че запасите й не са много солидни.

Данните на банката отчитат, че чуждестранният контрол над пазара на облигации не се е променил от кризата - преди половин година е бил 28%, а сега е 26.1%. Първите, които започнаха да обръщат лири, са предимно турски компании, защото трябва да финансират дълг във валута с приходи в лири. Специалисти коментират, че символичният праг, отвъд който може да започне увеличаване на проблемните заеми, е 2.20 лири за долар (вчера турската валута се търгуваше около 2.187 за долар). Търговските банки казват, че клиентите им могат да издържат и на по-голямо обезценяване.

Финансовият министър Мехмет Шимшек настоява, че икономиката ще расте с 4% през тази година (макар анализатори да говорят за вероятност от 2% ръст), но признава, че при сегашната политическа криза може да е по-трудно финансирането на дефицита по валутната сметка с произтичащите от това корекции в инфлацията, обменната стойност на лирата и размер на заплатите.

В същото време според Reuters на турските финансови пазари има консенсус, че би трябвало лихвите по краткосрочните кредити да са с поне 3-4 пункта над сегашните, за да спадне напрежението около валутата. Това от своя страна би оскъпило заемите както за строителните предприемачи, така и за купувачите на жилища. През май лихвите по кредитите от централната към търговските банки бяха 4.52%, а през декември стигнаха до 7.17% при годишна инфлация от 7.40%. При сегашната ситуация това означава две неща. Първото е, че във валутната си политика банката трябва да калкулира ефекта от и за имотния пазар. Второто е, че колкото повече банката изчаква, толкова повече расте вероятността от рязка корекция на лихвените нива нагоре.

Гуверньорът Ердем Бачшъ бе назначен с подкрепата на управляващата партия и това също влияе. Ердоган се опитва да политизира валутната политика, като миналата година нападна в няколко речи "лобито на високите лихви" и призова на хората да се отпускат кредити при реално нулеви лихви.

В такава обстановка централната банка едва ли ще посмее да предприеме вдигане на лихвиq преди да са минали местните избори през март.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK