Защо Италия произвежда 10 пъти по-скъпо, отколкото Китай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо Италия произвежда 10 пъти по-скъпо, отколкото Китай

Паскуале Натуци - председател и главен изпълнителен директор на Natuzzi, известен като "Царят на диваните"

Защо Италия произвежда 10 пъти по-скъпо, отколкото Китай

За мебелни компании като известната Natuzzi проблем се оказаха еврото и скованият пазар на труда

14198 прочитания

Паскуале Натуци - председател и главен изпълнителен директор на Natuzzi, известен като "Царят на диваните"

© Reuters


От Natuzzi са изчислили, че производствените им разходи са 20 евроцента на минута работа в Румъния, 10 в Китай и 1 евро в Италия.

Италия вече не е примамливо място за правене на бизнес, пише Reuters. Това е изпитал на свой гръб Паскуале Натуци - създател на едноименната мебелна фирма, която е една от най-глобалните италиански брандове, продаваща дивани от Далас до Делхи. Тя е и сред малкото компании в Италия, които са листнати на нюйоркската фондова борса.

Но днес Natuzzi затъва. Известна със своя бранд Divani&Divani, компанията не е била на печалба от шест години. Въпреки че продава в 123 страни и има фабрики в Китай, Румъния и Бразилия, от Natuzzi казват, че проблемите им идват от високите разходи за изработването на мебели у дома. Ядрото на тяхното производство и половината от всичките им 6500 работници в световен мащаб са в Италия, където скъпата работна ръка и стриктните закони за заетостта правят невъзможно съревнованието с други страни.

За компанията излиза до 10 пъти по-скъпо да произведе продукт в Италия, отколкото във фабрика в Китай, и въпреки че активно отваря заводи в чужбина, тя е под натиск от профсъюзите да запази работните места у дома. В резултат, докато икономическата криза удря по ключовите пазари за Natuzzi в САЩ и Европа, фирмата не може да коригира разходите си, за да компенсира спада в потреблението.

"Можем да си позволим да наемем 1500 души, а не нашите 3200, които имаме в Италия", твърди 73-годишният Натуци, който като председател и главен изпълнителен директор на Natuzzi е известен като Царя на диваните.

Миналата година компанията се съгласи на осъществен с посредничеството на правителството план, който й позволи да избегне уволнението на над хиляда работници, като взе заем от 242 млн. евро, за да вдъхне нов живот на италианските си операции.

Индустриален залез

Трудностите, през които преминава Natuzzi, са просто поредна глава в индустриалния залез на страната. През 80-те и 90-те години на миналия век много италиански компании започнаха да изнасят в чужбина, подпомогнати от обезценяването на лирата, което им позволи да бъдат конкурентоспособни в сравнение с чуждестранните си съперници. Но това предимство бе изгубено, когато Италия въведе еврото през 1999 г. и когато европейските стоки срещнаха конкуренция в лицето на Китай.   

Същевременно опитите на страната да либерализира законите, свързани със заетостта, претърпяха неуспех. Социалната сигурност и разходите за труд са сред най-високите в Европа. Въпреки реформите през 2012 г. за компаниите все още е трудно да се свият по икономически причини. Обикновено те прибягват до държавно финансираните схеми за отпуски, при които служителите все още са на работа във фирмата и получават заплата, изплащана до голяма степен от държавата, въпреки че не работят. В резултат много компании, особено в текстилния бизнес, наемат като подизпълнител малки фирми, за да увеличат гъвкавостта си, тъй като те не попадат под най-строгите закони или наемат работници при условия "под масата".

Допреди десетилетие Natuzzi също е използвала подизпълнители, но заради натиска на профсъюзите е престанала да аутсорсва производствения процес и сега оперира свои собствени фабрики. В писмо, адресирано до президента, компанията се оплаква от нелоялната конкуренция от страна на фирми, използващи подизпълнители, които така имат по-малък надзор и нарушават здравните и трудови регулации.

Скъпа работна ръка

В момента около 90% от производството на Natuzzi се изнасят извън Италия, като 45% от оборота идват от САЩ. Проблемите за компанията започват в началото на миналото десетилетие, отчасти заради силното евро, както и заради икономическите трудности, последвали атентатите от 11 септември в САЩ. Между 2007 и 2012 г. тя оповестява 140 млн. евро загуби. Спадът в разходите на потребителите засяга в голяма степен мебелната индустрия в Италия. Миналата година продажбите на Natuzzi падат до 468.8 млн. евро от 486.4 млн. евро година по-рано.

За да балансира високите разходи за работна ръка в Италия, където са пет от деветте фабрики на Natuzzi, компанията е разширила продукцията си в Китай, Бразилия и Румъния. Производствените разходи са 20 евроцента на минута работа в Румъния и 10 евроцента на минута работа в Китай. Но в Италия, където са базирани 3175 служители, числото набъбва до 1 евро на минута работа, а това е неустойчиво, особено сравнено с конкурентите в страната, които използват подизпълнители.   

"За да бъдем конкурентоспособни, ще трябва да паднем до 50 евроцента", казва Натуци пред Reuters.

Проблемите на Natuzzi се увеличиха през миналата година. Около 1450 нейни работници са на споменатите вече държавно финансирани схеми за отпуски. А миналата пролет компанията предупреди, че ще започне със съкращенията. През октомври 2013 г. Natuzzi постигна договорка с профсъюзите и правителството да предложи изкупуване на дялове на 600 свои служители и да върне част от румънското си производство обратно в Италия, като създаде два нови местни филиала. Но докато работна ръка в страната продължава да е толкова скъпа, пътищата за маневри не са много.

От Natuzzi са изчислили, че производствените им разходи са 20 евроцента на минута работа в Румъния, 10 в Китай и 1 евро в Италия.

Италия вече не е примамливо място за правене на бизнес, пише Reuters. Това е изпитал на свой гръб Паскуале Натуци - създател на едноименната мебелна фирма, която е една от най-глобалните италиански брандове, продаваща дивани от Далас до Делхи. Тя е и сред малкото компании в Италия, които са листнати на нюйоркската фондова борса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

75 коментара
  • Mark Twain

    Един и същи филм навсякъде. Кое е по-добре за държавата - да има предприятие с 1000 работника, което да плаща данъци и да работи, или да има предприятие с 3000 работника, което да затъва все повече и повече, докато не фалира ефективно и стане с 0 работници? И понеже сега сме на власт, сега ще държим предприятието, а какво ще стане после - да му мислят следващите.

  • 2
    ogiigo avatar :-|
    Ogiigo

    Ето ги двойните стандарти за една и съща работа на богатите- 20 евроцента в Румъния, 10 евроцента в Китай и 1 евро в Италия! Това са съвременните роби!

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    Разликата идва не само отгоре идва и пот долу. Китаеца се примирява да работи по 12 часа, да живее в колибка на село и да ходи пеша или с градския транспорт на работа. Италианеца иска 8 часов работи ден, 30 дена отпуска, здравни осигуровки, да идва на работа с най много 4 годишна кола, да живее на поне 120м² ако не в къща то в апартамент в града. Очевидно и това ще се промени. Китаеца лека полека ще започне да иска повече, но и западния работник е крайно време да стане малко по скромен.
    От трета страна са нормите и законите които също оскъпяват работата в Европа. За един и същ продукт в Китай и в ЕС разликата в цената на самата фабрика сигурно е също в пъти.

  • 4
    xyha avatar :-|
    xyha

    Избягахме от социалистическата СССР и попаднахме в комунистическата ЕС :-(

    Докато има дъжавни регулации не може да има лоялна конкуренция . Значи Италия е напечатала 242 М и ги е дала на губещо предприятие .

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"Ogiigo"]Ето ги двойните стандарти за една и съща работа на богатите- 20 евроцента в Румъния, 10 евроцента в Китай и 1 евро в Италия! Това са съвременните роби![/quote]Разходите за живот са също различни.

  • 6
    aleko avatar :-?
    aleko

    Някакво споразумение за безмитна търговия с Китай имаше ли?

  • 7
    m17 avatar :-P
    m17

    До коментар [#6] от "aleko":

    Не няма, всяка стока от китай се обмитява. Без мита са само вътрешната търговия в ЕС. Но да предположим че се сложи мито такова че китайската стока поскъпне до европейската. Това моментално ще ливидира вноса но и износа понеже само бранда "Италианско" не си струва с пъти по високата цена. Така в италия ще се прозвеждат само толкова дивани колкото се купуват. Ама за това ще са необходими само 1000 човека отсегашните 3000. Отделно поради малкия обем производство диваните ще поскъпнат и вътрешното потребление съвсем ще се свие. И накрая че останат 500 човека който произвеждат бутикова продукция. Обаче ще плащат брутални данъци за да може държавата да плаща помощи за безработни на другите 2500 човека от тази фабрика.
    Дали не ви е познато това в по-голям мащаб ?!?.
    Примера ми е съвсем елементарен но напълно валиден и обяснява защо европа се деиндустриализира.

  • 8
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#2] от "Ogiigo":

    Това се нарича икономическа ефективност. Отделно, за ваше голямо учудване е доказано че от това печелят всички, дори този дето взима най-малко. Защото 10 цента са повече от нула които би взимал ако не работеше !!!

  • 9
    sa6 avatar :-|
    sa6

    Евтино производство - 2 начина:
    1) технологии и автоматизация
    2) евтина и многобройна работна ръка

    и в двата случая работника няма как да е щастлив

  • 10
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#3] от "v_l":

    Съвета ти е типичен за народопсихологията на българина - икономия и пак икономия съчетана с компромиси.
    Дали е правилен или не - оставам на теб да помислиш, обаче първо се огледай наоколо как живеят хората в републиката и чак след това си направи извода.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK