Защо Италия произвежда 10 пъти по-скъпо, отколкото Китай
За мебелни компании като известната Natuzzi проблем се оказаха еврото и скованият пазар на труда


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Италия вече не е примамливо място за правене на бизнес, пише Reuters. Това е изпитал на свой гръб Паскуале Натуци - създател на едноименната мебелна фирма, която е една от най-глобалните италиански брандове, продаваща дивани от Далас до Делхи. Тя е и сред малкото компании в Италия, които са листнати на нюйоркската фондова борса.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
75 коментара
Един и същи филм навсякъде. Кое е по-добре за държавата - да има предприятие с 1000 работника, което да плаща данъци и да работи, или да има предприятие с 3000 работника, което да затъва все повече и повече, докато не фалира ефективно и стане с 0 работници? И понеже сега сме на власт, сега ще държим предприятието, а какво ще стане после - да му мислят следващите.
Ето ги двойните стандарти за една и съща работа на богатите- 20 евроцента в Румъния, 10 евроцента в Китай и 1 евро в Италия! Това са съвременните роби!
Разликата идва не само отгоре идва и пот долу. Китаеца се примирява да работи по 12 часа, да живее в колибка на село и да ходи пеша или с градския транспорт на работа. Италианеца иска 8 часов работи ден, 30 дена отпуска, здравни осигуровки, да идва на работа с най много 4 годишна кола, да живее на поне 120м² ако не в къща то в апартамент в града. Очевидно и това ще се промени. Китаеца лека полека ще започне да иска повече, но и западния работник е крайно време да стане малко по скромен.
От трета страна са нормите и законите които също оскъпяват работата в Европа. За един и същ продукт в Китай и в ЕС разликата в цената на самата фабрика сигурно е също в пъти.
Избягахме от социалистическата СССР и попаднахме в комунистическата ЕС :-(
Докато има дъжавни регулации не може да има лоялна конкуренция . Значи Италия е напечатала 242 М и ги е дала на губещо предприятие .
[quote#2:"Ogiigo"]Ето ги двойните стандарти за една и съща работа на богатите- 20 евроцента в Румъния, 10 евроцента в Китай и 1 евро в Италия! Това са съвременните роби![/quote]Разходите за живот са също различни.
Някакво споразумение за безмитна търговия с Китай имаше ли?
До коментар [#6] от "aleko":
Не няма, всяка стока от китай се обмитява. Без мита са само вътрешната търговия в ЕС. Но да предположим че се сложи мито такова че китайската стока поскъпне до европейската. Това моментално ще ливидира вноса но и износа понеже само бранда "Италианско" не си струва с пъти по високата цена. Така в италия ще се прозвеждат само толкова дивани колкото се купуват. Ама за това ще са необходими само 1000 човека отсегашните 3000. Отделно поради малкия обем производство диваните ще поскъпнат и вътрешното потребление съвсем ще се свие. И накрая че останат 500 човека който произвеждат бутикова продукция. Обаче ще плащат брутални данъци за да може държавата да плаща помощи за безработни на другите 2500 човека от тази фабрика.
Дали не ви е познато това в по-голям мащаб ?!?.
Примера ми е съвсем елементарен но напълно валиден и обяснява защо европа се деиндустриализира.
До коментар [#2] от "Ogiigo":
Това се нарича икономическа ефективност. Отделно, за ваше голямо учудване е доказано че от това печелят всички, дори този дето взима най-малко. Защото 10 цента са повече от нула които би взимал ако не работеше !!!
Евтино производство - 2 начина:
1) технологии и автоматизация
2) евтина и многобройна работна ръка
и в двата случая работника няма как да е щастлив
До коментар [#3] от "v_l":
Съвета ти е типичен за народопсихологията на българина - икономия и пак икономия съчетана с компромиси.
Дали е правилен или не - оставам на теб да помислиш, обаче първо се огледай наоколо как живеят хората в републиката и чак след това си направи извода.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.