Пълен кръгом към миналото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пълен кръгом към миналото

Култът към Абдел Фатах ас Сиси (на малките снимки) говори за нация, която отчаяно се нуждае от лидер

Пълен кръгом към миналото

Египет легитимира военния режим в името на стабилността

Красимир Янков
5860 прочитания

Култът към Абдел Фатах ас Сиси (на малките снимки) говори за нация, която отчаяно се нуждае от лидер

© reuters


Медийната цензура и полицейщината се завръщат с пълна сила в Египет.
Над 90% одобрение получи новият проект за конституция, написан по модел от времето на Хосни Мубарак.
Новата египетска конституция е написана от 50 души, сред които има едва двама представители на ислямистките партии. Това са някои от най-важните разпоредби в нея:

Президентът има право на два четиригодишни мандата и може да бъде свален от парламента.

Ислямът остава държавна религия, но свободата на вероизповедание е гарантирана. Малцинствата получават някои защитни механизми.

Държавата гарантира равенство между мъжете и жените.

Партиите не може да бъдат създавани въз основа на религия, раса, пол или география.

Армията ще назначава министър на отбраната за следващите осем години.

Не искаме експерименти, искаме стабилност. Така може да бъде обобщено настроението на египяните, които масово приеха новата си конституция на референдум през миналата седмица. Проблемът е, че тя до болка прилича на старата от времето на режима на Хосни Мубарак.

С одобрение от над 90% (по официални данни) се легитимира и курсът на страната, по който тя тръгна след военния преврат през юли срещу президента ислямист Мохамед Мурси. Да, в новата конституция има гаранции за религиозните свободи и ограничение на президентските мандати. В същото време обаче военните запазват пълния контрол върху делата на армията и само те ще могат да си назначават министър на отбраната, при това за срок от 8 години.

"Това не е гласуване само за документа. Това е вот за процеса. Това е одобрение за (министъра на отбраната генерал Абдел Фатах) Сиси", казва пред "Капитал" експертът по Египет Андрю Хамънд от Европейския съвет за политиката (ЕСВП). Така египтяните на практика доброволно се отказаха от постиженията на революцията от знаковия площад "Тахрир". Символите на стария режим се завръщат – полицейщината, медийната цензура, култът към личността, и мнозинството египтяни са съгласни с това. Хората избраха добре познатото старо, но стабилно минало. Цената на този завой на 360 градуса е смазване на несъгласните и оставяне на икономиката в плен на задкулисни схеми.

Една полудяла държава

"Той е прав и висок, безупречно облечен и колосан от глава до пети. Носи перата на гълъб, но има пронизващия поглед на орел. Името на Абдел Фатах ас Сиси озари тъмнината", пише египетската актриса Лубна Абдел Азис във вестник "Ал Ахрам".

Тези думи не са опит за политическа сатира, нито шега. Това е напълно сериозен текст, който илюстрира обзелата Египет мания по новия лидер (макар и само министър на отбраната и зам.-премиер) Абдел Фатах ас Сиси. Култът към лицето и осанката му може да бъде видян навсякъде – от лепенки за коли до гривни по ръцете и шоколадчета с образа на генерала. Това припомня и кой наистина движи тази държава.

Странната любов към Сиси издава една дълбоко объркана нация в търсене на лидер. "В момента няма друга национална фигура. Усещането в държавата е, че тя се носи по течението и хората се опитват да се хванат за нещо стабилно", казва Андрю Хамънд. И добавя, че просто сега няма никой, който може да се сравнява с него.

За създаването и подхранването на тази мания се полагат много сериозни усилия. От една страна, средствата за информация са вързани на каишка. От друга, бруталното смазване на протестите на привържениците на "Мюсюлмански братя" през лятото в Кайро показва какво става с недоволните.

Сплашването не е насочено само към египтяните. Катарската телевизия Al Jazeera, която подкрепя "Братята", не може да излъчва в Египет, защото сигналът й е блокиран. Журналисти на медията, двама от които с чужди паспорти, бяха арестувани през декември и обвинени в принадлежност към терористична клетка. Всъщност те са подготвяли интервю с "Мюсюлмански братя". "Тези арести изпратиха послание и успяха да постигнат целта си. Не отразявайте протестите (на "Братята"), не се приближавайте до тях. Не ги интервюирайте", казва Андрю Хамънд. Журналистите все още са в затвора въпреки международни протести на цялата гилдия.

Другарски съд

На втория фронт действията на египетските власти са още по-радикални. След като арестува много от политиците на "Мюсюлмански братя", военният режим започна да се разправя с духовните им лидери и ги вкара в затвора. На 25 декември цялата организация бе обявена за терористична групировка. Само че властите все още не са показали доказателства, че "Мюсюлмански братя" стоят зад нападенията с коли бомби в Синайския полуостров или атаките срещу силите за сигурност. Всъщност "Братята" многократно са са осъждали насилието, а отговорността за повечето атаки бе поета от неизвестната група "Ансар байт ал макдис". Но каква е истината като че ли вече няма значение.

Да изразяваш открито подкрепа за "Мюсюлмански братя" или дори да говориш за организацията вече е наказуемо. Частни телевизионни канали дори призовават "честните граждани" към другарски съд – който има информация за съседи, които симпатизират на "Братята", може да се обади на специален номер на министерството на вътрешните работи.

Освен това показване на символ на протеста на "Братята" – изпъната длан със свит палец, може да доведе до затвор. "Дори да публикувате картинка с нея във Facebook, може да ви преследват", казва пред "Капитал" политическият анализатор Ахмед Нагиб. По думите му властите са открили няколко нови затвора, които имат капацитет за над половин милион души. В тях може да попадне всеки недоволен подобно на доктор Ибрахим ал Ямани, с когото "Капитал" общуваше от началото на революцията на "Тахрир" през 2011 г. до разтурването на лагера на "Братята" през лятото на 2013 г.

Младият интелигентен египтянин идва от религиозно семейство и никога не е крил подкрепата си за "Мюсюлмански братя". Той е сред привържениците на президента Мохамед Мурси и призоваваше за връщането му на власт след военния преврат. Ибрахим публикуваше информация за случващото се в лагера на протестиращите, както и снимки на ранените и убитите демонстранти. След като армията превзе целия лагер, Ямани спря да бъде активен във Facebook, а страницата му бе засипана с въпроси на приятели къде е изчезнал. Последната информация за него е, че е арестуван по обвинения в убийство на протестиращи (към които принадлежи), а страницата му бе дезактивирана. 

Какво става с останалите групи

Както може да се очаква, всяко действие поражда равно по сила противодействие. Натискът върху ислямистите успя да ги сплаши, но не и да ги унищожи. Те призоваха за бойкот на референдума, а по време на гласуването се стигна до блокиране на транспортни комуникации, протести и 11 убити. "Те също така увеличават насилието и активността си, за да може да получат по-добра преговорна позиция (с властите). Опитват се да ги делигитимират, включително на международно ниво", казва Ахмед Нагиб. Това включва опит за повдигане на дело срещу египетската армия за престъпления срещу човечеството в Международния наказателен съд в Хага, въпреки че Египет не е член на организацията.

След като членството и подкрепата за "Мюсюлмански братя" вече е наказуемо със затвор, се появи въпросът какво става с милионите хора, които всъщност ги доведоха на власт в началото. Хората с ислямистки убеждения сега най-вероятно ще се ориентират към по-крайната партия на салафистите "Нур", казва Андрю Хамънд. Тя не е подложена на репресии, защото играе в един отбор с държавата. "Салафистите винаги са били приятели със службите, армията. Затова и ги има още от времето на Мубарак", допълва Хамънд. Пример за това е и подкрепата за Абдел Фатах ас Сиси – по време на телевизионното съобщение за преврата срещу Мурси до Сиси седеше председателят на "Нур".

Либералните активисти, които всъщност подготвиха почвата за площад "Тахрир" през януари 2011 г. и помогнаха за свалянето на Мурси с обществена подкрепа през 2013 г., също попадат под ударите на военния режим. Тримата дългогодишни активисти -  Ахмед Махер, Мохамед Адел и Ахмед Дума, получиха по една година затвор и солена глоба за организиране на нелегални протести. Това става, след като властите приеха нов закон за демонстрациите, който на практика ограничава почти всякакви обществени прояви на недоволство. "Някои от групите, които подкрепяха свалянето на Мурси, сега имат усещането, че са сгрешили", казва Андрю Хамънд от ЕСВП.

Може ли да повториш миналото

"Честно казано, ситуацията в момента си е доста страшна", обобщава Ахмед Нагиб. Той се надява, че ескалацията на репресиите срещу несъгласните и увеличаването на насилието срещу силите за сигурност са временни и ще отминат след референдума. По думите на Нагиб двете страни се опитват да постигнат по-добри преговорни позиции. "Режимът и "Братята" трябва да намерят начин да седнат на масата за преговори", смята той.

Фундаменталните проблеми на Египет обаче остават все същите - много млади образовани хора и слаба икономика, която не е способна да осигури работи на всички. "Те продължават да разчитат на туризма и преките чуждестранни инвестиции, както по времето на Мубарак - казва Андрю Хамънд. - Заводите не работят. Цялата идея е грешна", смята анализаторът.

"Продължава бягството на капитали, а икономиката се издържа благодарение на страните от Персийския залив", допълва Ахмед Нагиб. Общият размер на помощта от Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт е 12 млрд. долара. Така на практика в момента египетската икономика е на системи благодарение на петролните монархии. Необходимите реформи, като например премахването на субсидиите за гориво и хляб, обаче липсват.

Колкото и да е цинично, но един такъв Египет - управляван със здрава ръка, с ясни лидери, с които можеш да се разбираш по прости правила,  е удобен на всички. Промените от Арабската пролет (с изключение на Тунис, където политиците все пак успяха да постигнат съгласие) превърнаха региона в нестабилен и непредсказуем партньор. Затова сега Русия е доволна, че има нов клиент за оръжейната си индустрия в Египет. Израел се надява отново да разчита на добрия си стар съсед. САЩ, които така и не определиха свалянето на президента Мохамед Мурси като военен преврат, са на път да размразят 1.5 млрд. долара помощи за египетската армия. Познатото минало се завръща с пълна сила.

И все пак Андрю Хамънд смята, че ерата на Мубарак няма как да бъде копирана едно към едно. Постиженията на революцията от 25 януари 2011 г. може и да изглеждат изтрити, но новият начин на мислене остава. "На свобода са пуснати нови сили, нов начин на поведение, които са различни от преди. По времето на Мубарак например изборите бяха силно фалшифицирани, на хората не се позволяваше да отидат до урните. Днес това не може да се случи", казва анализаторът. И е прав - въпреки изненадващо високото одобрение за конституцията за изборни нарушения не беше съобщено. 

Египет има отчаяна нужда да си върне доверието на света, за да се върнат отново милионите туристи и чуждите инвеститори. А египтяните доброволно избраха стабилността, макар и с цената на гражданските им свободи. Неотговореният въпрос обаче остава - докога ще може страната да продължи така и още колко ще повтаря старите грешки?

Медийната цензура и полицейщината се завръщат с пълна сила в Египет.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ruslan avatar :-|

    .............Армията ще назначава министър на отбраната за следващите осем години..........

    За тоя регион не е сигурно, че това е неправилен ход.

    Трънлив е пътя към демокрацията и много дълъг за азиатските държави.

  • 2
    gorid avatar :-|
    gorid

    Там, където има невежество и хилаво светско образование,там където господствува простотията, исляма и религиозната диктатура изхода е светска диктатура...

  • 3
    spasunger avatar :-|
    Spasimir Radev

    Росене, Египет откога е азиатска държава?

  • 4
    bsht avatar :-|
    b

    В Ислямския свят явно няма добро. Както се пееше в едно парче - "Тhere is no good in my neighbourhood."

  • 5
    ruslan avatar :-P

    До коментар [#3] от "spasunger":
    [quote#3:"spasunger"]Росене, Египет откога е азиатска държава? [/quote]
    Само Бог е безгрешен.
    Останалите можем да сложим африканска държава в Азия.
    Впрочем разликата не е голяма във връзка със смисъла, който влагам в това, но да,

  • 6
    ruslan avatar :-P

    това е Северна Африка.

    пп. Чукнах ентера без искам и затова дописвам.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK