Масаказу Ябуки все още отброява дните от 11 март 2011 г. "Вече две години и девет месеца не съм работил", казва председателят на едно от трите рибарски сдружения в крайбрежния японски град Иваки, намиращ се на около 40 км от авариралата АЕЦ "Фукушима-1". "Това събитие промени курса на живота ми. И докато по телевизията продължават да показват онази проклета сграда (ядрената централа - бел. ред.), аз и останалите 400 души от сдружението ще имаме проблеми и няма да имаме работа", обобщава 77-годишният потомствен рибар, който от шест десетилетия си изкарва прехраната от океана.
Само че "проклетата сграда" не дава признаци да спре да привлича медийно внимание и да изпуска радиация. По време на успешното кандидатстване на Токио за лятната олимпиада през 2020 г. премиерът Шиндзо Абе се опита да убеди света и страната си, че ситуацията във Фукушима е под контрол. Малко след спечелването на домакинството обаче анкета на в. Nikkei показа, че Международният олимпийски комитет може и да е повярвал на Абе, но 80% от японците съвсем не смятат, че последиците от атомната катастрофа са овладени.
Почти три години след като азиатската страна беше поразена от тройно бедствие - земетресение, цунами и ядрена авария, тя продължава да се бори с ефектите му. Правителството и компанията оператор TEPCO изглеждат поразително неспособни да се справят с ликвидирането на оставащите проблеми и да възстановят доверието. От централата към океана периодично изтича вода с повишено съдържание на радиоактивни вещества и в момента върви рискова операция по отстраняване на горивните пръти от реактора. Животът на цели общности все още е белязан от трагедията. И не е ясно кога ще свърши кошмарът.
В капана на инцидента
"Този инцидент не е приключил. Още има места, където заради нивото на радиация не могат да влязат хора. Продължаваме да не знаем и конкретните причини, които предизвикаха аварията", казва пред "Капитал" Томоми Миазаки, журналист от в. "Асахи Шимбун" и един от авторите на посветената на Фукушима поредица "Капанът на Прометей", за която през миналата година той получава награда от японската Асоциация на издателите на вестници и редакторите. От тази серия във вестника вече са излезли над 800 статии (както и пет книги със същото заглавие) и няма изгледи скоро да спре, защото, както казва Миазаки, те имат мисията да разкажат точната история за бъдещите поколения, а също и да следят ефектите от облъчването в дългосрочен план.
Освен това, посочва Миазаки, каквото и срокове да посочва правителството, драмата от Фукушима още е жива. "Ние имаме други критерии за края. Ще са нужни десетилетия, за да може да се проникне на място и да се открие истината. Това е и много политически въпрос, защото на базата на причините трябва да се търси отговор на въпроса дали Япония да продължи с ядрената енергия," казва журналистът. И добавя, че поредицата "Капанът на Прометей" се пише от гледна точка на хората, които живеят в засегнатите райони. "За тях инцидентът ще приключи, когато се върнат в домовете си или бъде взето окончателно решение да бъдат разселени", смята Миазаки.
Ние, вие и ТЕ(PCO)
В Иваки не само рибарите страдат от последващите шокове от аварията и се притесняват, че животът им вече никога няма да бъде същият. "Докато продължава да изтича замърсена с радиация вода в океана, няма да се чувстваме сигурни, независимо какво показват пробите на рибата, които постоянно правим. Преди рибата от Фукушима беше запазена марка, позната на пазара. Сега не знаем как да се преборим със стигмата и зловредните слухове", признава Масаказу Ябуки.
Последствията от инцидента се усещат в 300-хилядния град и по линия на хората, наричани ядрени бежанци. В Иваки има около 20 000 души, евакуирани от четири съседни населени места. "Вече е почти ясно, че те няма да могат да се приберат у дома, защото къщите им са в опасната зона около АЕЦ-а. Те искат да си направят тук своя собствена общност, като град в града. Отделен въпрос е обаче дали жителите на Иваки са готови да ги приемат и да живеят заедно с тях", казва пред "Капитал" Коичи Ояке, директор на отдела за връзки с обществеността към местната община.
Оказва се, че присъствието на хора от непосредствената околност, които би трябвало да са близки като култура и манталитет до тези в Иваки, създава напрежение и отявлено разделение по линията "ние - вие". Ояке изрежда причините за това: първо, заради пришълците цените на земята и на наемите вървят нагоре и така за местните е трудно да си купят или наемат жилище, защото всичко е заето; второ, в болниците и пред кабинетите на лекарите е по-пълно; трето, трафикът е по-натоварен; четвърто, новодошлите не плащат данъци. И накрая добавя: "А и те получават компенсации от TEPCO." Евакуираните взимат по 100 000 йени месечно, като това е минималната сума, но има и допълнителни плащания и така доходите им са добри дори в сравнение с хора, работещи на пълен работен ден. Докато жителите на Иваки са получили само еднократна компенсация от 80 000 йени и за тях това е емоционален въпрос. "Те не разбират разликата между себе си и пришълците и това създава конфликтни отношения. Да, не са виновни хората, а начинът, по който е изградена системата, но не може да се отрече, че това създава нарастващо недоволство", признава Ояке.
Случващото се в Иваки се повтаря и на други места, където десетки хиляди евакуирани продължават да обитават некомфортни временни постройки или жилища под наем, плащани от TEPCO. И рестартирането на живота им е мъчително бавно не заради липсата на пари (след последното увеличение на втората годишнина от трагедията бюджетът за възстановяването нарасна до 25 трлн. йени за пет години), а заради бюрократични лабиринти, лоша координация между централната и местните власти и безкрайни спорове какво точно да се прави. Така в Иваки строежът на нови жилища за ядрените бежанци потъва не само в нежеланието те да останат и неяснотата дали да бъдат на едно място или на разпръснати на различни, но и в административни спънки като това дали да се използва общинска или държавна земя, как да бъде променено предназначението й, да се прокарат вода и електричество, да се уреди въпросът с данъците.
Фукушима, моя трагедия
"Инцидентът направи проблемите, които вече съществуваха, по-видими по много рязък начин", казва пред "Капитал" социологът Хироши Кайнума от Университета във Фукушима, автор на излязлата наскоро книга "Правдата на Фукушима: Битката срещу непроменимостта на Япония". Той освети например задушаващо мудната бюрокрация, нездравословната толерантност на управляващите към ръководството на вече де факто национализираната TEPCO, склонността към прикриване на информация. Дори след срамното справяне на TEPCO с първоначалното бедствие, което още повече влоши нещата, от компанията продължават да се държат тайнствено и си признаха за проблема с течовете на радиоактивна вода чак месеци след възникването му и под огромен натиск.
"Във всяка друга държава всичко това би предизвикало огромна политическа криза. В Германия инцидентът имаше силен отзвук, в други държави също имаше ефекти. Но не и в самата Япония", казва Хироши Кайнума. Неговата прогноза е, че страната ще си остане все така непроменима и колкото и да е ужасена от трагедията, няма да отхвърли изцяло ядрената енергия. Междувременно хората, засегнати пряко, продължават да отброяват дните на кошмара, който отказва да свърши.
Масаказу Ябуки все още отброява дните от 11 март 2011 г. "Вече две години и девет месеца не съм работил", казва председателят на едно от трите рибарски сдружения в крайбрежния японски град Иваки, намиращ се на около 40 км от авариралата АЕЦ "Фукушима-1". "Това събитие промени курса на живота ми. И докато по телевизията продължават да показват онази проклета сграда (ядрената централа - бел. ред.), аз и останалите 400 души от сдружението ще имаме проблеми и няма да имаме работа", обобщава 77-годишният потомствен рибар, който от шест десетилетия си изкарва прехраната от океана.
Само че "проклетата сграда" не дава признаци да спре да привлича медийно внимание и да изпуска радиация. По време на успешното кандидатстване на Токио за лятната олимпиада през 2020 г. премиерът Шиндзо Абе се опита да убеди света и страната си, че ситуацията във Фукушима е под контрол. Малко след спечелването на домакинството обаче анкета на в. Nikkei показа, че Международният олимпийски комитет може и да е повярвал на Абе, но 80% от японците съвсем не смятат, че последиците от атомната катастрофа са овладени.
38 коментара
Имаше много интересна статия в европейски новинарски сайт(не мога да намеря източника за да го копна тук). Става дума че, в навечерието на нова година (2014) е имало няколко подземни взрива на Фукошима. Твърди се че, разтопена лава (от ядрото) е пробило защитният кожух и си изтича в земята (нещо, което било предотвратено навремето в Чернобилския АЕЦ). Руснаци и Американци са засекли тия взривове, като дори Путин е наредил всичко свързано с Фукошима да мине с гриф "Строго секретно". Пак според същият източник, има силно замърсяване по западното крайбрежие на САЩ, както и да не се купува риба от този регион.
"бюджетът за възстановяването нарасна до 25 трлн. йени за пет години" това са 175 млр евро! Много евтина енергията от атома, нали? И безопасна!
Оказза се, за щастие, че това с подземните експлозии е невярна информация:
http://blog.safecast.org/2014/01/the-fukushima-und
[quote#1:"tom_sawyer"]Имаше много интересна статия в европейски новинарски сайт(не мога да намеря източника за да го копна тук). Става дума че, в навечерието на нова година (2014) е имало няколко подземни взрива на Фукошима. Твърди се че, разтопена лава (от ядрото) е пробило защитният кожух и си изтича в земята (нещо, което било предотвратено навремето в Чернобилския АЕЦ). Руснаци и Американци са засекли тия взривове, като дори Путин е наредил всичко свързано с Фукошима да мине с гриф "Строго секретно". Пак според същият източник, има силно замърсяване по западното крайбрежие на САЩ, както и да не се купува риба от този регион.[/quote]
[quote#2:"today"]Много евтина енергията от атома, нали? И безопасна! [/quote]
Да, евтина и безопасна, зависи обаче с коя глава мислиш. Ако разполагаш склад за гориво до котел за отопление (ядрена централа в земетръсна зона с опасност от цунами), и след това С ГОДИНИ не гасиш пожара, щото много горещо, не се учудвай, че целия квартал гори. А да добавям ли, че за "ликвидиране" (в кавички, щото е ликвидиране "по японски") на аварията се използват бездомни и дори умствено изостанали люде набирани с участието на Якудза!?! Естествено без дозиметри, средства за защита, последни карти със зоните на заражение. Не, не си измислям. Фактите са изнесени от анонимен японски журналист проникнал заедно с "доброволците" на станцията. Просто сила, която да накара капитала ефективно да се грижи за защитата на хората пред перспективата от загуба на печалбата не съществува. Освен незабавно блокиране на активите и мобилизация на персонала от държавата, по същество - национализация.
Японците най-нагло и брутално изливат боклука в океана и не полагат и минимални усилия да се справят с проблема. Учудвам се, че световното обществено мнение не ги е подложило на унищожителен огън какъвто заслужават. Трябва незабавно да се прекъснат дипломатически отношения с японците и да се въведе тотален бойкот на японските стоки.
Още като спечелиха игрите казах че тези смотаняци не само не ги заслужават заради идиотското и безотговорното си поведение след аварията, ами и я използваха, за да предизвикат съчуствие и съответно да спечелят.
Вижда се, че това по никакъв начин не помогна на ситуацията и продължават да гледат тъпо и безотговорно, докато радиоактивната вода се излива в океана и всъщност заплашва целия свят.
До коментар [#2] от "today":
Това е безумие, не може да си позволим подобен риск. Едно подобно нещо тук и няма да 1400 години България.
До коментар [#5] от "42":
Ами ако не могат?!
Ядрената енергия е като да отвориш вратите на Пандора.
До коментар [#8] от "Краси":
Няма не мога, Съветския съюз плати с живота на стотици герои потушаването на аварията, къде са японските камикадзета и самурай? Само в митовете и легендите. А от чиста алчност са наблъскали 52 реактора на тия острови и в тая земетръсна зона, само и само да не изнесат някое производство навън. Пак ти казвам няма по-нагло, по-шовинистично и по-алчно човече от японеца.
[quote#9:"42"]Съветския съюз плати с живота на стотици [/quote]
Мда, само че са хиляди.
В империята на злото, никога не им е пукало за човешкия живот.