Как може да оцелее западащ град

Запустелите имоти са източник на престъпност и вандализъм.

Проблемите, които могат да доведат до банкрута на един град, са много. Помислете за Детройт – индустриално западане, огромни пенсионни разходи, задлъжнялост и лошо управление, разказва британската ВВС. Но загубата на над един милион жители от 50-те години на миналия век досега би хвърлило всеки град в криза. С преместването на хора и работни места другаде оставащото население е изправено пред високи данъци, нарастваща престъпност и запустяващи улици. Какво може да се направи по въпроса?

Да се разрушат изоставените сгради

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Някои американски градове развиха успешни бизнеси за събаряне на изоставени сгради, тъй като те са източник на престъпност, вандализъм, загрозяват кварталите и спират заселването на нови жители. През последните 6 години в Йънгстаун, щата Охайо, са разрушени 4000 къщи, обяснява общинският съветник Джанет Тарпли. "Оттогава престъпността намаля. Някои запустели места бяха свърталища на проституиращи жени и наркомани", казва Тарпли. Но има и критики, най-вече заради разходите – около 10 000 долара на къща. А някои жители се оплакват, че така се изтриват цели квартали и се пречи на строителните предприемачи да инвестират. "Дърветата не плащат данъци", твърдят критиците на събарянията.

...и да се продаде земята

Представете си, че някой почука на вратата ви и ви предложи цялата земя в съседство само за 25 долара. Това се случва във Флинт, щата Мичиган, където е създадена т.нар. банка за земя, събираща собствеността над изоставени частни имоти. "Има запустяла къща на улицата? Ние я придобиваме заради просрочени данъци, защото собственикът е спрял да плаща. Но вместо да я предложим на търг по интернет, събаряме постройката и слагаме терена в специална банка. После отиваме при съседа, който е платил тежка цена за това, че е живял до тази изоставена къща. И му продаваме земята само за 25 долара. Той решава дали да я превърне в гараж или площадка за игра за децата", обяснява конгресменът Дан Килди.



Да се приеме, че малкото може да бъде по-добро

"Много е трудно за американците да узреят за тази мисъл. Психиката им е базирана на идеята за експанзия. За тях растежът и просперитетът са едно и също нещо. Но какво да си мисли човек, живеещ в град, който е изгубил значителна част от населението си, без изгледи да си го върне", казва Килди. Затова според него е наложително да се преосмисли цялата концепция за дефинирането на просперитета. И не трябва да се живее в миналото.

Да се изградят институции

Питсбърг е признат за успешен пример за възстановяване и дори бе домакин на срещата на Г-20 през 2009 г., но в момента бере плодовете от решения отпреди 50 години, разказва проф. Майкъл Мадисън от университета в Питсбърг. Консултативният орган ACCD е създаден през 40-те години на миналия век, когато водещи играчи от стоманената индустрия се присъединяват към местните власти, за да решат някои от най-належащите проблеми на града, свързани с екологията и инфраструктурата. Те например забраняват печките с въглища в домовете, за да се изчисти въздухът. Двата известни университета и медицинският център в града също получават значителни суми по това време.

Да се създадат правилните работни места

Когато стоманената индустрия колабира, Питсбърг се опитва да се обърне към онези сектори, които могат да заменят загубените работни места в голям мащаб, обяснява Мадисън. Целта са големи фабрики за телевизори и автомобили. Но това се оказали много конкурентни индустрии и повечето от инвестициите в тези области отишли в Азия или по-евтини части на САЩ. "На града му отне време да осъзнае, че това е грешна стратегия. И затова се фокусира върху сектора на услугите, университетите, медицинския център, хай-тек бизнеси и започна да създава работни места локално, вместо да ги внася", казва Мадисън.