Европа не бърза да намалява силата на големите банки

Европа ще обсъди тази седмица как да се справи с проблема с господството на най-големите й банки, но всички опити да бъдат изолирани практиките на рискована търговия могат да дадат резултат след години, а и не се вижда опит да бъдат разделени инвестиционното от търговското банкиране, разказва Reuters.

Агенцията цитира проекта на документ, която Европейската комисия ще представи в сряда. Той описва как депозитите да бъдат защитени от играта на банките на финансовите пазари, но дебатът по него между отделните държави, много от които не са убедени, че има нужда от промяна, ще започне едва през 2015 г.
След рухването на Lehman Brothers през 2008 г. световните лидери непрекъснато обещават да защитят данъкоплатците, като притиснат банките, които са "твърде големи, за да бъдат оставени да се провалят".
Но шест години по-късно и след като кризата събори еропейски банки и удари държавите от Гърция до Испания, много малко е направено, а банки като Deutsche Bank или BNP Paribas остават ахилесовата пета на Европа, твърди Reuters. Големите им размери са сочени и като една от причините за рисковата търговия на пазара за деривати, възлизащ на трилиони долари.
Новите предложени правила, които ще влязат - ако изобщо влязат - в сила след няколко години, показват, че политиците, общо взето, са отстъпили под натиска на банките. В сряда Еврокомисията ще обяви мерки, включително забрана банките да използват за игра на борсата собствени средства и отделяне на други форми на финансови търговски операции от привличането на депозити. Ако има споразумение, което също е под съмнение, правилата би трябвало да влязат в сила през 2017 г. - близо две години след като нещо подобно ще заработи в САЩ.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Отстъпление под натиска

Фактът, че отне толкова време дори само за да се сглоби едно предложение, е сигнал освен за криза, така и за липса на политическа воля. "Натискът от банките беше толкова голям, че предложенията на Европейската комисия ще са силно ограничени. Нищо няма да се промени", коментира Моник Гойен, ръководител на организацията за защита на потребителите Beuc и член на консултантивната група по въпроса, предвождана от финландския централен банкер Еркки Ликанен. "Ако в текста не се демонстрира повече решимост, няма да има отговор на въпроса какво да правим с особено големите банки." Ликанен предлага задължително отделяне в съвсем друга компания на борсовите операции от фондовете на банките - тя ще разполага със собствен капитал за компенсиране на рисковете, но иначе ще си остане в рамките на банката. Това го има и в проекта на ЕС и то прилича на правилото "Волкър" в САЩ, но докато в Америка то действа за всички банки, в ЕС се предвижда то да покрие само най-големите, т.е. около 30 банки.
В Европа се предлага отделяне в специално поделение на търговията с деривати. В САЩ този режим се нарича push out rule и засяга още търговията със суровини и дялово участие. Голямата разлика е, че в Европа не се предлага физическото разделяне на банките на такива за търговия на дребно и на едро.
Германия и Франция искат да защитят водещите си банки от подобна регулация и непрекъснато атакуват плановете, а в Брюксел предупреждават да не се прекрачва тази граница. Deutsche Bank например има активи от над 1.6 трилиона евро, което е около две трети размера на германската икономика. Франция брани от намеса свои структурно определящи банки, включително BNP Paribas и Credit Agricole. Париж гледа на тях като на ключов източник за финансиране на икономиката и бент срещу наплива на чуждестранни инвеститори към финансовата система. 

"Ядрена" заплаха



Великобритания също ще се противопостави на какъвто и да е закон от Брюксел, ограничаващ способността й да решава как да се справя с най-големите си банки. Лондон иска търговските поделения на банките да държат повече капитал, а някои рискови операции да останат в рамките на отдела за търговия на едро.
Резултатът е разпокъсана картина от разнообразни норми по света.
В Европа с наближаването на изборите за европарламент през май и смяната на еврокомисията през есента очевидно нищо няма да се случи. "Предложението има за цел единствено да даде повод за дискусия и да бъде представено на новосформирания европарламент", обяснява служител на ЕС.
Аргументите на Германия и Франция повтарят тези на финансовата индустрия, претендираща, че регулаторната намеса ще й попречи да кредитира икономиката. Тиери Филипона, бивш инвестиционен банкер и ръководител на организацията Finance Watch, настояваща за повече регулации, не приема това. "Европейските банки отпускат едва 28% от баланса си на домакинства и компании, а останалото отива на финансовите пазари и особено на тези за деривати", твърди той. Филипона сочи към 80-процентния растеж на размера на банковата система за периода 2001-2011 г. "Парадоксът е, че ако си голям, получаваш държавна подкрепа, защото не могат да те оставят да рухнеш. И така ставаш още по-голям с рискова дейност, която прави цялата система още по-нестабилна", допълва той.
Дори лобисти на банките в частни разговори признават, че големите играчи в сектора носят риск. "Направихме нещо, което може да се опише като затваряне на няколко електроцентрали на въглища и пускането на няколко ядрени реактора. Ако рухнат, Господ да ни е на помощ!" КАПИТАЛ Daily