Обречени на съперничество, осъдени на партньорство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обречени на съперничество, осъдени на партньорство

Путин и Ван Ромпой - без вечеря и с храна за размисъл

Обречени на съперничество, осъдени на партньорство

Кризата в Украйна оголи пропастта между ЕС и Русия. Докато разрешат големите си принципни различия, могат да се фокусират върху малките прагматични стъпки

Светломира Гюрова
7821 прочитания

Путин и Ван Ромпой - без вечеря и с храна за размисъл

© reuters


"Най-тревожните въпроси по отношение на човешките права... включват устойчив ръст на ксенофобията, расизма, агресивния национализъм, шовинизма и неонацизма... Тежките нарушения на правата на малцинствата, бежанците и имигрантите се увеличават, а социалните права на гражданите биват потъпквани." Не, това не се отнася за Сомалия, Судан, Йемен или някоя друга провалена държава в най-мрачните кътчета на света, а за Европа. Или поне така изглежда тя в огледалото на руското външно министерство и неговият заклеймяващ доклад за ситуацията с човешките права в ЕС. Той бе оповестен две седмици преди срещата на върха между ЕС и Русия на 28 януари и не помогна особено за разведряване на отношенията помежду им, които изглеждат в най-отровната си точка от войната в Грузия през 2008 г. насам.

Фактът, че по настояване на европейците традиционният форум ЕС - Русия първо беше отложен от декември, а после бе понижен от познатото тежко двудневно събитие до делова тричасова среща, е само повърхностното проявление на вледеняването между Брюксел и Москва. И драмата не е, че дипломатическите ритуали бяха нарушени, а руският президент Владимир Путин демонстративно бе лишен дори от обичайната официална вечеря, давана от европейските му домакини. Неприятното е, че разговорите между ЕС и Русия приличат все повече на губене на време и това изобщо не е свързано с дължината им.

"Няма нищо впечатляващо. Съжалявам", призна след кратката среща президентът на Европейската комисия Жозе Барозу. И после символично цитира Фьодор Достоевски, който е написал, че много от нещастието в този свят идва от объркване и неизказани неща. Между Брюксел и Москва се е натрупало доста и от двете. Дори експлозивната ситуация в Украйна е не толкова причина за напрежението между Европа и Русия в момента, колкото резултат от взаимното им неразбиране, недоверие и раздалечаване. И независимо дали "се плъзгат от стратегическо партньорство към стратегическо съперничество" (по израза на руския външен министър Сергей Лавров), отношенията им са прекалено големи и прекалено важни, за да бъдат оставени в сегашната си ниска точка или да се свеждат до богати на официалности и бедни на съдържание срещи на върха два пъти годишно.

Освен това, колкото и да набъбва списъкът с конфликтни точки помежду им - от ситуацията във и около Украйна, през точещия се от близо десет години въпрос за падане на визите за руснаците до споровете за газопроводи и практиките на "Газпром" -  ЕС и Русия са обречени да си взаимодействат. Докато Европа се пита къде сгреши и как да разреши големите си принципни различия с Москва, за момента може да се фокусират върху малките прагматични стъпки. 

От Русия, без любов

"На срещите на върха между ЕС и Русия нито има значими резултати от взаимното сътрудничество, нито апетит за говорене по настина горещите въпроси", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund. Според него за липсата на дебат има няколко причини. Първо, Русия се държи с Европа в стил "и точка по въпроса" - ние сме си такива, ние правим това и ето защо вие имате нужда от нас - което не оставя много пространство за истински разговор. Второ, позицията на ЕС е отслабена заради разрушителния ефект от кризата върху самоувереността й и заради факта, че всички основни играчи от негова страна - президентите на съвета и на комисията, както и върховният представител по външната политика - са в края на мандата си и са "куци патета". И трето, ЕС все още не успява да намери общ и адекватен подход към по-нападателната Русия, която има срещу себе си днес.

Отдавна мина времето, когато Москва гледаше на Европа като на ментор и дори на модел за подражание. В последните години на управлението на Путин страната не само спря постепенно да се "европеизира" и да се приближава към ЕС, но и бързо тръгна в обратната посока. Кремъл в опит да укрепи режима си на фона на забавящата се руска икономика се обърна към своеобразен национализъм и социален консерватизъм и започна да предизвиква Европа и на полето на ценностите. В споменатия доклад на руското външно министерство например ЕС е критикуван за "агресивното промотиране" на правата на сексуалните малцинства. Путин започна да се представя като застъпник на "традиционните европейски ценности" и защитник на консервативните възгледи за семейството, религията, ролята на църквата и националния суверенитет като контраст на "ултралибералните" и свръхтолерантни нагласи в Западна Европа.

Моят двор и твоят двор

Трансформацията има и външно изражение. Путин не само прави завой към Азия, но и създава свой собствен интеграционен модел - Евразийският съюз, политическа и икономическа зона, която по план трябва да е готова до 2015 г. и да придаде на Русия допълнителна тежест в геостратегическата игра. Официалната линия на Кремъл при срещите с ЕС е, че се стреми към "хармонична икономическа общност, простираща се от Лисабон до Владивосток". И проектоклубът (в който за момента са Беларус и Казахстан, но се очаква да се присъединят и други) е допълващ проект, а не съперник на ЕС.

"Ако погледнете реалността, клаузите на Евразийския съюз забраняват на членовете му да сключват търговски споразумения с трети страни, което означава, че не могат да подписват подобни с ЕС. След като има такива условия, е трудно да се повярва на руската теза, че Евразийският съюз не е конкурент. Той изглежда като инструмент на Путин за консолидиране на влияние върху бившите съветски републики", казва Бруно Лете от брюкселския офис на German Marshall Fund. Според д-р Йорг Форбрих става въпрос за два различни модела на развитие, включително идеологическо, които са взаимно изключващи се. "Русия разбира това, а Европа едва сега се събужда за този факт", посочва той.

Иска или не, Брюксел е въвлечен в конфронтация с Москва за източния край на Стария континент. "Европа не е подготвена за геостратегическо съперничество. Институциите в Брюксел нямат нито инструментите, нито авторитета за влизане в битка с Русия", казва Бруно Лете. По сполучливата метафора на Ян Техау, директор на Carnegie Europe, когато избухна украинската криза, Европа извади кухненски нож, за да се изправи срещу въоръжената с базука Русия. Когато става въпрос за бързи и решителни ходове, Брюксел е бавен, докато Путин може светкавично да спре газовите кранове или да напише чек.

Нека си говорим, без да се обичаме

"Отношенията между ЕС и Русия донякъде са жертва на собствения си успех, ако погледнем икономиката. Там те достигнаха определено ниво на зрялост, от което е трудно да растат. Но на политическата писта има много блокади, защото различията помежду им са твърде големи", казва пред "Капитал" Нику Попеску, старши анализатор от парижкия EU Institute for Security Studies. И за тези наистина горещи въпроси ЕС рядко си говори със своя голям и труден съсед от Изток. "Това, което наблюдаваме от руска страна, е желание за сътрудничество по ред икономически и международни теми и абсолютно упорство по отношение на съседите й, които тя смята за своя изключителна сфера на влияние. И като се имат предвид нагласите в стила на студената война сред руския елит, който възприема определени неща през картографска перспектива, едва ли можем да очакваме съгласие между Брюксел и Москва по отношение на страните от постъветското пространство в близко бъдеще", казва пред "Капитал" Зураб Иашвили, анализатор от брюкселския Centre for European Policy Studies.

Д-р Йорг Форбрих също не очаква някакво затопляне на отношенията в близко бъдеще. ЕС е и ще продължава да бъде силно погълнат от вътрешните си дела - справяне с еврокризата, изборите за Европейски парламент и смените на върха. А Кремъл, след като се опита да покаже по-либерален имидж заради предстоящата олимпиада в Сочи, най-вероятно ще се се върне към автократизма вътре и нападателността навън. И прогнозата е, че Украйна, в зависимост от развитията там, може отново да бъде подложена на силен политически и икономически натиск. Същото се отнася и за Грузия и Молдова с наближаването на момента, в който да подпишат своите споразумения за асоцииране с ЕС. "Точно тези въпроси, всеки от които предполага разногласия и конфликти, ще формират политическия климат между Европа и Русия и ще бъдат малко или никакво пространство за други теми. Най-вероятно ни очаква дълга зима в тези отношения", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Според Бруно Лете, за да има смисъл следващата среща на върха на ЕС, са нужни три неща. "Първото е, че въпреки напрежението Брюксел и Москва не бива да спират да работят заедно по техническите и икономически въпроси (като визи, търговия, туризъм). Ако тези отношения продължават да се развиват, вярвам, че ще се появи повече взаимно доверие. Липсата му сега е един от най-големите проблеми между ЕС и Русия", казва Лете. Второто е, че трябва да потърсят начин да си говорят истински за геостратегическите търкания помежду си, за да успеят да ги неутрализират. И третото е, че е нужно ЕС да поддържа мекия натиск за отваряне и модернизиране на руското общество, смята Лете. Макар и без любов, Европа и Русия могат и трябва да продължат да работят заедно. Когато грандиозните проекти не са в менюто, и малките практични стъпки са приемлив заместител.

 

Със ситни крачки към прогрес

Въпреки настъпилата ледена епоха в отношенията си ЕС и Русия просто не могат да си позволят да не работят заедно. И има теми, по които могат да вървят напред.

- търговия - ЕС е най-големият търговски партньор на Русия, а тя от своя страна е номер три за Европа (след САЩ и Китай). Москва например наскоро промени законодателството си и екологичните такси, които преди бяха налагани само за вносни автомобили, сега важат за всички нови коли, продавани на руския пазар. Това би трябвало да успокои притесненията на ЕС, че Русия спазва правилата на Световната търговска организация (СТО) за автомобилния сектор, но остават противоречията в селското стопанство и други сфери, които не са покрити от правилата на СТО. Русия от своя страна заплашва да изправи ЕС пред СТО заради дискриминационни според нея мита върху руски металургични продукти и торове. Макар след влизането на Русия в СТО част от търговските противоречия между Брюксел и Москва да минават през глобалната организация, все още има въпроси, които трябва да се решават на двустранно ниво.

- енергетика - Русия е и ще продължи да бъде най-големият енергиен доставчик на Европа, но отношенията им се променят. Третият енергиен пакет на ЕС, който изисква отваряне на пазарите, анитмонополната проверка на Европейската комисия срещу практиките на "Газпром", както и противоречията около газопровода "Южен поток" са все теми, по които Европа и Русия трябва да си говорят.

- визи - "Това е един от въпросите между ЕС и Русия, по които с малко добра воля може да има доста значим напредък," посочва Нику Попеску от парижкия EU Institute for Security Studies. Премахването на визовите ограничения е най-ефективният начин за упражняване на "меката сила" на ЕС, противопоставяне на изолационизма на Кремъл и отваряне на руското общество.

- сигурност - единственото относително конкретно нещо от последната кратка среща на върха между ЕС и Русия бе декларация за съвместни действия в битката срещу тероризма. Макар и най-вече символичен, жестът беше важен за Путин преди олимпиадата в Сочи, където притесненията от атаки нараснаха след серия скорошни атентати. Както посочва Бруно Лете от German Marshall Fund, "големият въпрос между ЕС и Русия относно сигурността е как да създадат мирно пространство там, където все още има замразени конфликти - Нагорни Карабах, Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия".

"Най-тревожните въпроси по отношение на човешките права... включват устойчив ръст на ксенофобията, расизма, агресивния национализъм, шовинизма и неонацизма... Тежките нарушения на правата на малцинствата, бежанците и имигрантите се увеличават, а социалните права на гражданите биват потъпквани." Не, това не се отнася за Сомалия, Судан, Йемен или някоя друга провалена държава в най-мрачните кътчета на света, а за Европа. Или поне така изглежда тя в огледалото на руското външно министерство и неговият заклеймяващ доклад за ситуацията с човешките права в ЕС. Той бе оповестен две седмици преди срещата на върха между ЕС и Русия на 28 януари и не помогна особено за разведряване на отношенията помежду им, които изглеждат в най-отровната си точка от войната в Грузия през 2008 г. насам.

Фактът, че по настояване на европейците традиционният форум ЕС - Русия първо беше отложен от декември, а после бе понижен от познатото тежко двудневно събитие до делова тричасова среща, е само повърхностното проявление на вледеняването между Брюксел и Москва. И драмата не е, че дипломатическите ритуали бяха нарушени, а руският президент Владимир Путин демонстративно бе лишен дори от обичайната официална вечеря, давана от европейските му домакини. Неприятното е, че разговорите между ЕС и Русия приличат все повече на губене на време и това изобщо не е свързано с дължината им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 4
    mockinbird avatar :-|
    Vladimir Lyubenov

    Разбирателство, толкова малко и достатъчно нещо.
    Започва Разбирателство. :) ами, да започваме.
    Какво толкова?

  • 5
    k73 avatar :-|
    k73

    Рампой е по силен от Путин.
    Има един недостатък: още не може да прави търговия с услуги от съветници. Смята ,че другите са му длъжни да дадат точното решение и с пръст в устата ,тропайки с крака да го аплодират.Е.С. не е държава още.

  • 6
    hirschfeld avatar :-(
    hirschfeld

    И тук общи приказки и нула анализ. Няма Германия, няма Полша, няма специфика. Все едно Европа е една държава, все едно в Берлин няма нов външен министър. За френско-руските и руско-италианските съвместни политики - все едно ги няма... Изобщо кой ги "спуска" тези мат'рялчета на ниво ОФ сбирка в кварталния клуб ?

  • 7
    bvsc avatar :-P
    Да, ама не

    Мишката Ромпой срещу Путин е направо смешно. Трябва да го признаем на ЕС обаче, че са невероятно хитри. Ако някой от нас е министър-председател на Украйна и на масата стоят две сделки- от една страна "ценности, не на задкулисието и корупцията " и малко пари в съчетание със смазваща фискална политика, и от друга- по-евтина енергия, в съчетание с дългосрочен заем, който ще позволи не всичко да се стовари върху обикновените граждани- кое ще изберете. Ето в това се крие лицемерието на ЕС, че само с голи приказки за свобода и демокрация, без да се предлага нищо на масата, дестабилизират цели държави. Какво ги чака украинците ако влязат в ЕС- скъпи цигари, скъп ток, био и еко глупости, вместо да се интегрират с една от най-силните държави и наистина да просперират

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Е, какво ще кажете драгу съфорумци след речите в Мюнхен и особено тази на Кери? А за намеците му за потишаването с пари на желанията на хората за промени в източна и югоизточна Европа?

  • 9
    tulsa avatar :-P
    тулса

    [quote#2:"daskal1"]а Европа какво да направи?[/quote]
    Как какво?Вади кухненсккия нож и лишава Путин от официален обяд...Я какъв е гладен и недоволен на снимката.:)

  • 10
    belle avatar :-|
    belle

    "Най-тревожните въпроси по отношение на човешките права... включват устойчив ръст на ксенофобията, расизма, агресивния национализъм, шовинизма и неонацизма."
    Да си припомним какво пишеше в британската преса за българите и румънците цяла година и как Франция депортира стотици роми. Доклади тогава нямаше.

  • 11
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    Къде са коментарите ?

  • 12
    ixquick avatar :-|
    Ixquick

    Да, German Marshall Fund и анализаторите Бруно Лете и Йорг Форбрих.
    German Marshall Fund e американска фондация, НПО, създадена и финансирана с германски средства до 1996г(1972г 150млн. ДМ за 15г, 1986 Кол удължава финансирането за още 10г, още 100млн.ДМ) по случай 25г от създаването на Маршал план, като благодарност към американския народ за възстановяването на Германия.
    Средствата за тази американса фондация са получени в резултат на лобистката кампания в немското правителство по това време от известния американец Г.Голдман, за укрепване на трансатлантическите връзки.
    След 90те години фондацията работи за укрепване на трансатлантическите връзки с източна Европа и страните граничещи с Русия.

  • 13
    ixquick avatar :-|
    Ixquick

    "И трето, ЕС все още не успява да намери общ и адекватен подход към по-нападателната Русия, която има срещу себе си днес." цитат от статията

    А каква е причината за "по-нападателната Русия"(какво се разбира под това?) днес?
    Неспазване на договорености от Европа и САЩ , настъпването на НАТО на изток заедно с присъединяването на страните към ЕС, "революциите" в Украйна и Грузия и ролята на САЩ и ЕС в подготовката , войната предизвикана от Грузия и ролята на САЩ и Израел там, учения на НАТО до границата на Русия, дестабилизацията сега на Украйна или намерението даже на страни като Швеция и Финландия да влязат сега в НАТО(посланик на САЩ в Швеция от 2011г е синът на З.Бжежински)?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK