Проектът на стойност 5.25 млрд. долара, който има за цел да разшири междуокеанския път, така че новите шлюзове да позволят преминаването на кораби, превозващи до 12 000 контейнера (максимумът в момента е 5000 контейнера), бе спечен през 2009 г. от международния консорциум начело със Sacyr. В него влизат още фирми като италианската Impregilo, белгийската Jan De Nul и панамската Constructora Urbana.

Още тогава се появиха мнения, че предложената от GUPC оферта е значително по-ниска от тази на конкуренцията, тъй като засегнатите от кризата в еврозоната европейски фирми отчаяно се опитват да спечелят международни договори. Но според консорциума сметките сега не излизат основно заради непредвидени разходи, произтичащи от грешна информация, подадена му от панамска страна. Става въпрос за неточности в предоставените геологически проучвания на терена на Панамския канал, проличали при стартирането на строителните дейности, както и за проблеми с бетона. След като започнали изкопните работи в тихоокеанската зона на канала, станало ясно, че намереният там базалт не е подходящ за бетона, планиран за шлюзовете. Така се наложило да се донесе базалт от друго място, което повишило цената. Но панамската правителствена агенция отхвърлила състава на бетона и в продължение на седем месеца GUPC правили други смеси, докато накрая не бил одобрен първоначалният вариант.

Когато преди пет години консорциумът спечели договора, имаше много недоволни. Офертата на GUPC от 3.2 млрд. долара бе със 7% по-ниска от изчисленията на панамските власти и с около 1 млрд. долара по-евтина от тази на конкурентната американска фирма Bechtel. "Това породи подозрения, че в даден момент от строителния процес ще пробват да предоговорят цената", казва пред "Капитал" пожелал анонимност университетски преподавател от Барселона. Подобен сценарий е практика в Испания. От Bechtel изразиха сериозни притеснения относно спечелилата оферта и дори заявиха, че тя едва ще покрие полагането на бетона. Компанията бе силно подкрепяна от посолството на САЩ, защото един евентуален договор би означавал милиони долари за американските доставчици. Вашингтон има силен интерес към канала, тъй като две трети от всичко, което минава през него или идва от или отива към Америка. Освен това каналът не само е бил построен от американци в началото на ХХ век, но и е бил под техен контрол до 1999 г.

В момента разширяването е завършено на 70% и никой не иска проектът да бъде възпрепятстван на този етап. Репутацията на строителния консорциум е заложена на карта и акциите на компаниите в него започнаха да падат. На теория панамското правителство има вариант да натовари друга компания с проекта, но обект, който е почти готов и освен това има много специфични строителни изисквания, може и да не е толкова атрактивен за потенциален нов играч. Това със сигурност ще доведе и до допълнително забавяне. Така GUPC и PCA може да нямат особен избор, освен да си стиснат ръцете. Стига Панама вече да не готви план Б. Президентът Мартинели наскоро заяви, че "каналът ще бъде завършен без значение какво се казва, дали вали дъжд, вее вятър или бие градушка". Въпросът продължава да е след колко време и на каква цена.