Орелът разперва криле
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Орелът разперва криле

Меркел може да успокои страховете на германците от военни намеси навън. Стига да поиска

Орелът разперва криле

Или какво означават заявките от Берлин за по-активна роля на външнополитическата сцена

Светломира Гюрова
7788 прочитания

Меркел може да успокои страховете на германците от военни намеси навън. Стига да поиска

© reuters


"Макар в Германия да има истински пацифисти, има и хора, които използват вината на страната за миналото й като щит за прикриване на мързел или желание за неангажираност в света." Подобно откровение от германски политик по крайно чувствителна тема е колкото освежаващо, толкова и рядко срещано. А когато е изречено от президента на федералната република Йоахим Гаук, и то на емблематично събитие като конференцията по сигурността в Мюнхен в края на януари, където се събира глобалният дипломатически и военен елит, то вече означава нещо. Особено ако е придружено от още силни думи: "Точно в този момент единствената световна суперсила преосмисля мащаба и формата на глобалните си отговорности. Европа, нейният партньор, е заета да съзерцава пъпа си. Изправена пред тези развития, Германия не може просто да продължава както преди."

Речта на Гаук маркира това, което директорът на лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Марк Леонард определи в свой анализ като "отмъщението на германския елит" - ответен удар срещу общественото мнение във федералната република, което става все по-самовглъбено, самодоволно и войнстващо пацифистко. Доскоро линията в Берлин отговаряше на публичните настроения и на традицията на пасивност на германската дипломация след Втората световна война - доктрината на предишния външен министър Гидо Вестервеле бе известна като "култура на сдържаността". Което на практика означаваше оставяне на неприятните задачи на другите. Но сега във въздуха се носи революция.

Думите на Гаук привлякоха толкова внимание, защото, изглежда, са част от по-широка политическа кампания за събуждане на германската дипломация. В нея се включват и наследникът на Вестервеле Франк-Валтер Щайнмайер и новият министър на отбраната Урсула фон дер Лайен. Сигналите от Берлин са важни, защото, ако страната най-после престане да се прави на голяма Швейцария, това ще промени картината и в Европа, и в света.

Не ни безпокойте, ние сме германци

"Засега обратът е по-скоро на ниво реторика, отколкото съдържание. Ключови политически фигури стигнаха до заключението, че Германия бе твърде пасивна през последните години, фокусирайки се най-вече върху справянето с кризата в еврозоната", казва пред "Капитал" Йозеф Янинг, анализатор от Германския съвет по външна политика (DGAP). И обяснява, че паралелно с това обществото е изгубило интерес към глобални въпроси до степен, че това подкопава публичната подкрепа за външнополитически ангажименти.

Кулминацията на германската незаинтересуваност бе гласуването в ООН през 2011 г. за намеса в Либия, когато Берлин застана срещу партньорите си от САЩ и Европа и заедно с Китай и Русия. "Това се случи на фона на целия дебат как Германия е консуматор, а не доставчик на сигурност. Имаше огромен гняв и разочарование, особено в САЩ и Великобритания. Според мен те почти се отказаха от Германия", казва пред "Капитал" Ханс Кунднани от ЕСВП. Нещото, което впечатли Берлин повече обаче, беше френската фрустрация заради нежеланието на федералната република миналата година да подкрепи по-съществено водената от Париж военна мисия в Мали. "Това ужили германския елит по начин, по който Америка не е успявала", смята Кунднани.

Сега президент, външен министър и министър на отбраната правят координирано усилие да обърнат посоката към повече ангажираност. И да покажат, че Германия иска не само да остане икономическата и финансова суперсила на Европа, но и да поеме външнополитическата роля, която подхожда на нейната важност и тежест. Щайнмайер говори за "реактивиране на германското външно министерство" (което в отношенията с ЕС играеше поддържаща роля на финансовото), обяви ренесанс на специалните връзки с Франция и съвместни визити с колегата си Лоран Фабиюс (в Молдова, Грузия, Либия и Тунис), предложи във федералната република да се унищожават сирийски химически оръжия и зае активна позиция по случващото се в Украйна.

В същото време Ван дер Лайен, спрягана за евентуален наследник на канцлера Ангела Меркел, даде тон за промяната в курса със знаково интервю в сп. Spiegel дни преди конференцията в Мюнхен, в което обясни, че "Германия не може да гледа настрани" и ще трябва да поема по-големи военни задачи навън. Засега не става въпрос за огромен скок, а за микроскопично увеличаване на военното присъствие в Африка (виж графиката). Но дори и само премахването на табуто върху използването на сила би било успех. "Военните интервенции ще продължат да бъдат нежелана опция и ще са обвързани или с ясен мандат от ООН, или с очевиден случай на регионална колективна самоотбрана, предвидена в устава на ООН. Но все пак германските политици ще достигнат до повратната точка да не отхвърлят военните средства по принцип", прогнозира Йозеф Янинг.

Революция или още не

Но най-важните гласове продължават да липсват от дебата. "Истинският въпрос е какво мисли германското общество и какво мисли Меркел. Защото канцлерът е ключовата фигура", казва Ханс Кунднани. Засега обаче Меркел мълчи. "Освен това Меркел, която познаваме, по принцип следва общественото мнение, не го води. А то все още остава силно скептично за използването на военна сила и като цяло за по-активна външна политика. Това показва дълбочината на германските страхове. И опира до самата сърцевина на германската следвоенна идентичност", отбелязва анализаторът от ЕСВП. Последното проучване на нагласите по поръчка на обществената тв ARD, оповестено преди дни, показа, че 61% от германците са против идеите на Ван дер Лайен за повече чуждестранни мисии на Бундесвера.

Не че е невъзможно общественото мнение да бъде обърнато - както показа бившият външен министър Йошка Фишер, изпратил германски войски в Косово и Афганистан, набирането на публична подкрепа за интервенции навън не е обречена кауза. "Но за да се обърнат сърцата и умовете, ще е нужен канцлер, готов да отстоява подобна позиция. Просто не съм сигурен, че Меркел е този тип канцлер", казва Кунднани. От друга страна обаче не е много вероятно Щайнмайер и Ван дер Лайен да правят солови акции без одобрението на Меркел.

Същевременно не е съвсем ясно какво точно означава повече активност. "Не може да се каже, че в момента Германия е отрязана от останали свят, напротив. Въпросът не е колко много се ангажира Берлин навън, а как го прави", смята анализаторът от ЕСВП. Германия например има активни връзки с Русия и Китай. "Важното е дали Берлин е готов да използва това, за да преследва европейски стратегически интереси с тези две страни, а не само своите икономически", казва Кунднани.

Според Йозеф Янинг Берлин иска да запази стабилно взаимодействие с Москва въпреки сегашния разрив между Европа и големия й източен съсед. "Германското правителство няма намерение да прави сделка с руския президент Владимир Путин за Украйна, но иска да държи каналите за разговори отворени", казва анализаторът от DGAP. И докато Европа е в безизходица какво да прави с агресивността на Кремъл, който не подбира средства за намеса в страни от постсъветското пространство, най-добрият начин Берлин да покаже лидерство е да помогне за формирането на смислена обща позиция.

Сигналите, че Германия излиза от дипломатическата и военна дрямка, предвещават размествания на пластовете в Европа и НАТО. "Причината Германия да е толкова важна е големината й. Честно казано, няма огромно значение дали Люксембург харчи 2% от своя БВП за отбрана и дали допринася за операции на НАТО и съвместни европейски военни мисии. Но ако Германия го прави, това ще е важно не само защото ще повлияе практически върху операциите, но и заради психологическия ефект - стимулирането на останалите страни да правят същото", казва Ханс Кунднани.

Не е сигурно и доколко дори страните, които в момента най-гласовито призовават за германско лидерство, биха се чувствали наистина комфортно с него. "Великобритания и Франция биха приветствали една по-амбициозна Германия. Други обаче вероятно не," смята анализаторът от ЕСВП. Но така или иначе е добре да са готови когато германският орел разпери криле.

Автор: Антония Тилева

"Макар в Германия да има истински пацифисти, има и хора, които използват вината на страната за миналото й като щит за прикриване на мързел или желание за неангажираност в света." Подобно откровение от германски политик по крайно чувствителна тема е колкото освежаващо, толкова и рядко срещано. А когато е изречено от президента на федералната република Йоахим Гаук, и то на емблематично събитие като конференцията по сигурността в Мюнхен в края на януари, където се събира глобалният дипломатически и военен елит, то вече означава нещо. Особено ако е придружено от още силни думи: "Точно в този момент единствената световна суперсила преосмисля мащаба и формата на глобалните си отговорности. Европа, нейният партньор, е заета да съзерцава пъпа си. Изправена пред тези развития, Германия не може просто да продължава както преди."

Речта на Гаук маркира това, което директорът на лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Марк Леонард определи в свой анализ като "отмъщението на германския елит" - ответен удар срещу общественото мнение във федералната република, което става все по-самовглъбено, самодоволно и войнстващо пацифистко. Доскоро линията в Берлин отговаряше на публичните настроения и на традицията на пасивност на германската дипломация след Втората световна война - доктрината на предишния външен министър Гидо Вестервеле бе известна като "култура на сдържаността". Което на практика означаваше оставяне на неприятните задачи на другите. Но сега във въздуха се носи революция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Време е!!!!!!!!!!!!!!!! Няма ефективен ЕС без ангажирана Германия.

  • 2
    antonalex avatar :-P
    OMUNVINGE

    Ей ще събудите звера!!!

  • 5
    lusilu avatar :-?
    lusilu

    Вместо да си гледат икономиката и да им смучат паричките на всичките ,джандари да стават еми глупаво ми се струва !

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    До коментар [#3] от "Rage Against":

    Хи, хи, хи :)

  • 7
    uap36309701 avatar :-|
    uap36309701

    До коментар [#4] от "pkh58352369":

    я пък ти много си бил остроумен

  • 8
    ken.gu.ru avatar :-?
    ken.gu.ru

    Досега беше пасивна Германия и се отказваше от неоколониализма,поне военния такъв,сега обаче настанало е явно време да задрънчат оръжия отново.Интересно ми е как НАТО и ООН се борят за световен мир точно?

  • 9
    koe47523012 avatar :-?
    WOI

    "Германският орел" е по-скоро една добре охранена гугутка (както се вижда и в линка долу), в което няма нищо лошо. Западногерманското следвоенно икономическо чудо се дължи в огромна степен на това, че на (западно)германците дълго време им е било забранено да имат армия (като ми голяма армия), което им е позволило да насочат приходите си в повишаване на жизнения стандарт и производителността - за разлика от някои от победителите от Вт. св. в. Немците не са глупави!

    http://www.bundestag.de/htdocs_e/bundestag/symbols/eagle/adler.jpg

  • 10
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    Поправка: "забранено да имат армия (КАМО ЛИ голяма армия)"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK