Орелът разперва криле

Или какво означават заявките от Берлин за по-активна роля на външнополитическата сцена

Меркел може да успокои страховете на германците от военни намеси навън. Стига да поиска
Меркел може да успокои страховете на германците от военни намеси навън. Стига да поиска    ©  reuters
Меркел може да успокои страховете на германците от военни намеси навън. Стига да поиска
Меркел може да успокои страховете на германците от военни намеси навън. Стига да поиска    ©  reuters

"Макар в Германия да има истински пацифисти, има и хора, които използват вината на страната за миналото й като щит за прикриване на мързел или желание за неангажираност в света." Подобно откровение от германски политик по крайно чувствителна тема е колкото освежаващо, толкова и рядко срещано. А когато е изречено от президента на федералната република Йоахим Гаук, и то на емблематично събитие като конференцията по сигурността в Мюнхен в края на януари, където се събира глобалният дипломатически и военен елит, то вече означава нещо. Особено ако е придружено от още силни думи: "Точно в този момент единствената световна суперсила преосмисля мащаба и формата на глобалните си отговорности. Европа, нейният партньор, е заета да съзерцава пъпа си. Изправена пред тези развития, Германия не може просто да продължава както преди."

Речта на Гаук маркира това, което директорът на лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) Марк Леонард определи в свой анализ като "отмъщението на германския елит" - ответен удар срещу общественото мнение във федералната република, което става все по-самовглъбено, самодоволно и войнстващо пацифистко. Доскоро линията в Берлин отговаряше на публичните настроения и на традицията на пасивност на германската дипломация след Втората световна война - доктрината на предишния външен министър Гидо Вестервеле бе известна като "култура на сдържаността". Което на практика означаваше оставяне на неприятните задачи на другите. Но сега във въздуха се носи революция.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се