Американците вече не са оптимисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Американците вече не са оптимисти

Томас Хиршл

Американците вече не са оптимисти

И това е истинска социална криза, твърдят пред "Капитал" проф. Томас Хиршл и проф. Марк Ранк

4788 прочитания

Томас Хиршл

© Личен архив


За мнозина американската мечта е просто илюзия – това показва ново изследване на двама социолози, проф. Томас Хиршл от университета Cornell и проф. Марк Ранк от Washington University в Сейнт Луис. В продължение на 30 години те са изследвали процеси, свързани с бедността и неравенството на доходите в САЩ и са описали работата си в книгата "Chasing the American Dream" ("В преследване на американската мечта"), която ще излезе през април. Работата на проф. Ранк беше цитирана от президента Барак Обама в негова реч за икономическата мобилност през миналия декември.

През януари се навършиха 50 години, откакто президентът Линдън Джонсън в една своя годишна реч "За състоянието на съюза" обяви война на бедността в САЩ. Какво се е променило оттогава?

Ранк: В началото на 70-те години нивото на бедността се стопи почти на половина. Оттогава насам обаче няма промяна – средно между 11% и 15% от американското население живее в бедност. Това отчасти се дължи на икономическите промени през този период. Американската икономика създава много работни места с ниско заплащане и без социални осигуровки. За хората е трудно да осигуряват съществуването си с подобна работа. Друг проблем беше, че президентът Джонсън обяви война на бедността, но Виетнамската война погълна много държавни ресурси.

Хиршл: Интересен момент във войната срещу бедността е един епизод с Мартин Лутър Кинг. Малко преди да бъде убит, той отива до Маркс – малко градче в щата Мисисипи. Там посещава училище, което се помещавало в една-единствена стая, с осем ученици и един учител. Кинг трябвало да пристигне сутринта, но се забавил и отишъл едва на обед. Дошло време за ядене, но никой от учениците нямал храна. Единствено учителят имал една ябълка, която разделил на десет парчета и дал по едно на всички. Това станало едно от ключовите преживявания, които вдъхновили Кинг да създаде своето движение против бедността.

Днес американското правителство харчи милиарди за бедните, въпреки това в много отношения страната е в много по-лошо състояние от тогава. В онези години причината за бедността в Мисисипи бяха технологичните промени в земеделието, довели до намаляване на работните места. Днес сме свидетели на огромно свиване на заетостта в индустрията и пример за това е Детройт. Парите, които бяха предвидени за "борбата срещу бедността", все още са в наличност, но днес не са достатъчни, за да я овладеят. В Америка продължава да има 46 млн. бедни хора.

В книгата си вие изследвате икономическата несигурност, в която живеят американците. Какво точно означава терминът?

Ранк: Проследяваме дали някой попада 150% под нивото на бедността, дали разчита на правителствени програми за подпомагане на социално слаби или член на домакинството му губи работата си. Когато в живота на човек настъпи едно от тези три събития, ние наричаме това икономическа несигурност. В хода на работата си установихме, че 79% от американците на възраст между 25 и 60 години веднъж в живота си преживяват едно от тези три неща. Това означава, че четирима от всеки пет американци изпитват на собствен гръб силна икономическа несигурност.

Има ли я тогава все още американската мечта?

Хиршл: Заглавието на книгата ни е "В преследване на американската мечта", което означава, че все още не сме я постигнали. Ще дам пример, който е чудесна илюстрация на това. Проведохме серия интервюта с един мъж, глава на семейство, който като електротехник във фабрика е печелел 100 000 долара годишно. Един ден обаче губи работата си и решава да започне собствен бизнес – ремонтира покриви, занимава се също с фотография. Но не успява да се доближи до предишните си доходи и семейството му изпада в сериозно финансово затруднение. Той много се срамува и непрекъснато мечтае да се върне назад във времето и да възроди фабриката. Президентът Обама наскоро пътува до Северна Каролина, където говори за необходимостта да върнем индустрията обратно в страната. Аз се опасявам, че това е изгубена кауза. Отчасти това се дължи на факта, че в Китай производството е по-евтино. От друга страна обаче, това е заради роботите и компютрите. Трябва да помислим за нови алтернативи пред обществото и пазара на труда.

Защо американското правителство е готово да спаси големи корпорации от банкрут, но не и градове като Детройт, където пенсиите на хиляди граждани са в опасност?

Хиршл: Политиката в САЩ се е превърнала в мултимилиарден бизнес. Големите фирми и техните собственици се намесват в политиката и получават от нея всичко, което искат. Обикновените хора виждат това и затова основават движения като Move to Amend (Движение за промяна – бел. ред.). В медиите няма да намерите много информация за него, но това са хора, които се стремят към промяна на конституцията, така че фирмите да престанат да бъдат третирани в САЩ като личности от правна гледна точка. Конституционният ни съд е решил, че фирмите са личности и имат права, тоест парите имат права. Хората обаче започват да виждат, че в това има нещо гнило.

Защо днес в САЩ бедността и неравенството в доходите са толкова голяма тема?

Ранк: Когато в едно демократично общество неравенството в доходите все повече расте, самият демократичен процес се обръща. Когато онези, които разполагат със значителни ресурси, могат да впрегнат тези ресурси в политическия процес, това не е добре за демокрацията. Същевременно редица изследвания показват, че колкото по-голямо е неравенството в доходите в едно общество, толкова по-нездраво е то физически и психически.

Хиршл: Американците традиционно гледат с оптимизъм на бъдещето. Но днес не могат да са оптимисти за живота на собствените си деца. Това е истинска социална криза.

Марк Ранк
Автор: Личен архив

За мнозина американската мечта е просто илюзия – това показва ново изследване на двама социолози, проф. Томас Хиршл от университета Cornell и проф. Марк Ранк от Washington University в Сейнт Луис. В продължение на 30 години те са изследвали процеси, свързани с бедността и неравенството на доходите в САЩ и са описали работата си в книгата "Chasing the American Dream" ("В преследване на американската мечта"), която ще излезе през април. Работата на проф. Ранк беше цитирана от президента Барак Обама в негова реч за икономическата мобилност през миналия декември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    А българите никога не са били.

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Е,те това е истината,Емигрантите се връщат,щото...

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    в редакцията да не е настъпил катарзис?

  • 4
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    Малко тенденциозни изказвания. В последното изречение пускат голи фрази като "Когато в едно демократично общество неравенството в доходите все повече расте", макар че самите те преди това казаха, че от края на 60те години когато в Америка бедността намалява на половина до ден днешен бедността се движи все в рамките между 10-15%. Та нищо епохално не се е случило. Последните години имаше фаза на повишена безработица (до към 8% - нива за които в много европейски страни само могат да мечтаят) и съответно възнагражденията изоставаха. Сега като безработицата пада и икономиката се задвижва възнагражденията пак ще тръгнат нагоре.
    И другото е че 10-15% от населението е до толкова приемлив процент, че винаги ще има такава част от обществото които не са адекватни към пазара на труда и съответно са бедни. И в някои Европейски страни процентът не е по-малък. И дори в северноевропейските страни по-малката част бедни се дължи единствено на дотирането им от данъкоплатците, в Америка такова нещо няма.
    Та не виждам никакви причини за паника. Цялата работа е малко изкуствена. Както и в Германия в момента са полудяли на тема бедност, нищо че тя не само не е никак голяма но и днешните бедни са истински тузари сравнено със стандарта от преди 30-40 години. Да не говориме за международни сравнения...

  • 5
    apolitichna avatar :-|
    apolitichna

    "колкото по-голямо е неравенството в доходите в едно общество, толкова по-нездраво е то физически и психически."
    Неравенството в американското общество расте, а у нас това е перманентно състояние. Изобщо в целия сват се наблюдава стопяване на средната класа и все по-голяма разлика в доходите на бедни и богати. Американците се старят да тушират бедността със социални помощи, но все пак бедността и безработицата са факт.Скоро видях надпис на една тениска със следното съдържание: "They call it american dream, because you have to be asleep to beleave it".

  • 6
    mrpetrov avatar :-|
    mrpetrov

    До 5, това мисля че е израз на George Carlin.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    brick40 avatar :-|
    bricky

    Като чета как говорят за това неравенство в доходите ми става ясно колко разбират за какво говорят двамата социолози. Неравенството може да расте и все пак темпът на ръст на доходите на бедните да е по-голям от темпа на ръст на доходите на богатите - чисто математически. Т.е. проблемът е в измерването. Но истината е, че ако всички равнища на доходите растат реално, то промяната в неравенството не е от такова значение. Да, със сигурност богатите с достъп до политическа власт не са хубаво нещо за една демокрация. Но те изобщо не могат да се сравняват с една олигархия, където властта по дефиниция е само в богатите олигарси, които изземват всичко и мамят хората. Така че тези изказвания ми се струват доста преувеличени.

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    " ... Президентът Обама наскоро пътува до Северна Каролина, където говори за необходимостта да върнем индустрията обратно в страната..."

    Да звънне на Стойньо Пръдлето, дето с моите пари ще купи Химко, та да му пуши комина. На загуба, разбира се. Е, Газпором ще е на печалба, ма карай. Та, комунистите в цял сват са еднакви. Ще оправят и Америка. Откъм дълг го докарват, явно са взимали акъл от ПАСОК ;-)

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "apolitichna":


    [quote#5:"apolitichna"]Изобщо в целия сват се наблюдава стопяване на средната класа и все по-голяма разлика в доходите на бедни и богати.[/quote]

    Средната класа е исотрически феномен на индустриалната революция. В цялата история на човечеството, като изключим първобитната история, обществото е било разделено по начин, към който отиваме (връщаме) сега (95:5). Всички опити това да се блокира водят само до държавни дългове и пропадане на държави и цели региони. Няма да споря дали е добре или зле, но Джини расте навсякъде.

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#4] от "antikommunist":


    [quote#4:"antikommunist"]днешните бедни са истински тузари сравнено със стандарта от преди 30-40 години. Да не говориме за международни сравнения...[/quote]

    Малко е :-) Запада, в т.ч. САЩ е свикнал да има слуги. Като няма слуги се чувства беден :-) Пази Боже той да слугува :-) Никой вече не реве за храна или подслон, всички искат да са началници, звезди, отегчени съпруги на милионери и т.н. Във всички реклами мацката пие питието, а хубав сервитьор ѝ го носи. Не се сещам за реклама, дето сервитьора се кефи че поднася Швепс, все пиещия се превъзнася :-) "Защото го заслужаваш".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK