С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 7 фев 2014, 17:09, 4639 прочитания

Американците вече не са оптимисти

И това е истинска социална криза, твърдят пред "Капитал" проф. Томас Хиршл и проф. Марк Ранк

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Илюстрация

За мнозина американската мечта е просто илюзия – това показва ново изследване на двама социолози, проф. Томас Хиршл от университета Cornell и проф. Марк Ранк от Washington University в Сейнт Луис. В продължение на 30 години те са изследвали процеси, свързани с бедността и неравенството на доходите в САЩ и са описали работата си в книгата "Chasing the American Dream" ("В преследване на американската мечта"), която ще излезе през април. Работата на проф. Ранк беше цитирана от президента Барак Обама в негова реч за икономическата мобилност през миналия декември.

През януари се навършиха 50 години, откакто президентът Линдън Джонсън в една своя годишна реч "За състоянието на съюза" обяви война на бедността в САЩ. Какво се е променило оттогава?


Ранк: В началото на 70-те години нивото на бедността се стопи почти на половина. Оттогава насам обаче няма промяна – средно между 11% и 15% от американското население живее в бедност. Това отчасти се дължи на икономическите промени през този период. Американската икономика създава много работни места с ниско заплащане и без социални осигуровки. За хората е трудно да осигуряват съществуването си с подобна работа. Друг проблем беше, че президентът Джонсън обяви война на бедността, но Виетнамската война погълна много държавни ресурси.

Хиршл: Интересен момент във войната срещу бедността е един епизод с Мартин Лутър Кинг. Малко преди да бъде убит, той отива до Маркс – малко градче в щата Мисисипи. Там посещава училище, което се помещавало в една-единствена стая, с осем ученици и един учител. Кинг трябвало да пристигне сутринта, но се забавил и отишъл едва на обед. Дошло време за ядене, но никой от учениците нямал храна. Единствено учителят имал една ябълка, която разделил на десет парчета и дал по едно на всички. Това станало едно от ключовите преживявания, които вдъхновили Кинг да създаде своето движение против бедността.

Днес американското правителство харчи милиарди за бедните, въпреки това в много отношения страната е в много по-лошо състояние от тогава. В онези години причината за бедността в Мисисипи бяха технологичните промени в земеделието, довели до намаляване на работните места. Днес сме свидетели на огромно свиване на заетостта в индустрията и пример за това е Детройт. Парите, които бяха предвидени за "борбата срещу бедността", все още са в наличност, но днес не са достатъчни, за да я овладеят. В Америка продължава да има 46 млн. бедни хора.



В книгата си вие изследвате икономическата несигурност, в която живеят американците. Какво точно означава терминът?

Ранк: Проследяваме дали някой попада 150% под нивото на бедността, дали разчита на правителствени програми за подпомагане на социално слаби или член на домакинството му губи работата си. Когато в живота на човек настъпи едно от тези три събития, ние наричаме това икономическа несигурност. В хода на работата си установихме, че 79% от американците на възраст между 25 и 60 години веднъж в живота си преживяват едно от тези три неща. Това означава, че четирима от всеки пет американци изпитват на собствен гръб силна икономическа несигурност.

Има ли я тогава все още американската мечта?

Хиршл: Заглавието на книгата ни е "В преследване на американската мечта", което означава, че все още не сме я постигнали. Ще дам пример, който е чудесна илюстрация на това. Проведохме серия интервюта с един мъж, глава на семейство, който като електротехник във фабрика е печелел 100 000 долара годишно. Един ден обаче губи работата си и решава да започне собствен бизнес – ремонтира покриви, занимава се също с фотография. Но не успява да се доближи до предишните си доходи и семейството му изпада в сериозно финансово затруднение. Той много се срамува и непрекъснато мечтае да се върне назад във времето и да възроди фабриката. Президентът Обама наскоро пътува до Северна Каролина, където говори за необходимостта да върнем индустрията обратно в страната. Аз се опасявам, че това е изгубена кауза. Отчасти това се дължи на факта, че в Китай производството е по-евтино. От друга страна обаче, това е заради роботите и компютрите. Трябва да помислим за нови алтернативи пред обществото и пазара на труда.

Защо американското правителство е готово да спаси големи корпорации от банкрут, но не и градове като Детройт, където пенсиите на хиляди граждани са в опасност?

Хиршл: Политиката в САЩ се е превърнала в мултимилиарден бизнес. Големите фирми и техните собственици се намесват в политиката и получават от нея всичко, което искат. Обикновените хора виждат това и затова основават движения като Move to Amend (Движение за промяна – бел. ред.). В медиите няма да намерите много информация за него, но това са хора, които се стремят към промяна на конституцията, така че фирмите да престанат да бъдат третирани в САЩ като личности от правна гледна точка. Конституционният ни съд е решил, че фирмите са личности и имат права, тоест парите имат права. Хората обаче започват да виждат, че в това има нещо гнило.

Защо днес в САЩ бедността и неравенството в доходите са толкова голяма тема?

Ранк: Когато в едно демократично общество неравенството в доходите все повече расте, самият демократичен процес се обръща. Когато онези, които разполагат със значителни ресурси, могат да впрегнат тези ресурси в политическия процес, това не е добре за демокрацията. Същевременно редица изследвания показват, че колкото по-голямо е неравенството в доходите в едно общество, толкова по-нездраво е то физически и психически.

Хиршл: Американците традиционно гледат с оптимизъм на бъдещето. Но днес не могат да са оптимисти за живота на собствените си деца. Това е истинска социална криза.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайският коронавирус: Спад в новите случаи на заразени за трети пореден ден Китайският коронавирус: Спад в новите случаи на заразени за трети пореден ден

Властите в Пекин обявиха допълнителни ограничения с цел овладяване на епидемията

16 фев 2020, 1238 прочитания

Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите 7 Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите

Трите най-големи икономики в еврозоната са били между стагнация и свиване в края на 2019 г.

14 фев 2020, 6284 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Мечта на метамфетамини

Запустели градове и процъфтяващ бизнес с евтини наркотици – това е ежедневието в Западна Вирджиния, един от най-бедните американски щати

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.,

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10