С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 10 фев 2014, 16:34, 3548 прочитания

Дългоочакваните протести на отчаянието

Политическата среда в Босна и Херцеговина направи демонстрациите в страната неизбежни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Хиляди отчаяни работници, бивши войници и безработни младежи излязоха по улиците на Босна и Херцеговина през уикенда. Това е най-мащабният израз на обществено недоволство в бившата югославска република от края на гражданската война през 1995 г. насам. Протестите, започнали на 5 февруари като местен работнически митинг в град Тузла, бързо се разраснаха. В някои градове се стигна до сблъсъци с полицията, запалени автомобили и ранени хора.

Исканията на протестиращите, които не са представлявани от политическа партия или гражданско движение, са смяна на властта, решаване на икономическата криза и намаляване на безработицата. Основното недоволство е насочено към тромавата система за споделяне на властта между трите групи в страната – бошняци, сърби и хървати.


Държава три в едно

Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което слага край на гражданската война, създава тристранно федерално президенство. Така страната има трима държавни глави, излъчени от всяка от групите. Освен това държавата е разделена на два субекта, един специален регион и десет кантона, всеки от който има отделен премиер и министерски съвет. Освен това съществува и длъжността на "върховен представител", който се назначава външно (от страна от ЕС). Той може да приема задължителни решения, ако вътрешните участници не могат или не искат да действат.

Фотограф: Stringer [Reuters]

Тази огромна бюрократична машина струва много пари на малката и бедна Босна и Херцеговина. Безработицата е над 28%. Политическите спорове също така блокират преговорите на страната за членство в Европейския съюз.

"Това, което се случва, беше дългоочаквано. Ако някои хора трябва да подадат оставки, да го направят", казва Желко Комшич, хърватският представител в тройното президентство на страната пред Reuters.



От къде тръгна всичко

При протестите в Тузла, откъдето тръгна искрата на недоволството, са ранени най-малко девет души, сред които двама полицаи. Някогашният индустриален център на държавата днес е бледа сянка на миналото, когато големи държавни предприятия осигуряват работа на хиляди. Приватизацията в началото на миналото десетилетие оставя след себе си затворени заводи и безработица.

Тласъкът е даден, след като над 10 хил. души, които са работили в заводите Дита (за почистващи препарати), Конджух (мебели), Ресод-Гуминг (автомобилни части) и химическите Полихем и Полиоилхем, отиват пред сградата на местните власти. Те настояват да се направи нещо, за да се запазят работните им места.

Работници настояват за преразглеждане на приватизацията. Местните власти в Тузла се опитват да обяснят, че няма как да се месят в работата на частни компании (каквито в момента са заводите). Случилото бързо се разчува и протести обхващат и други кантони в Босна и Херцеговина, където има подобни проблеми. След нападение срещу сгради на властта, лидерите на местните администрации в в Тузла, Зеница и Сараево хвърлят оставки.
Дим излиза от горяща правителствена сграда в Сараево на фона на подпален и хвърлен от протестиращите в реката автомобил

[Reuters]

И след това накъде

Съпроводените с насилие демонстрации в Босна и Херцеговина са най-масовите подобни прояви след края на гражданската война. Въпреки лошата икономическа и политическа ситуация, досега подобни акции не е имало - до голяма степен от страх, че бошняци, хървати и сърби отново може да хванат оръжие.

Тези незараснали рани се отразяват и в разминаващите се виждания за бъдещето на страната. Лидерите на бошняците настояват за по-голяма централизация на властите, а твърдолинейните хървати искат собствен административен субект. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик изобщо не вижда бъдеще за държавата Босна и Херцеговина. Това отдавна не изглежда като работеща концепция за държава, така че справянето с протестите и исканията им изглежда още по-трудно.

Всичко това пречи и на преговорите за членство в Европейския съюз - спасителният остров, до който всички държави от Западните Балкани се надяват да доплуват. Буксуването на властите в страната блокира необходимите реформи, а с тях и десетки милиони евро от предприсъединителните фондове и забавя подготовката на нов предприсъединителен финансов пакет за периода 2014 – 2020 г.

Дали ще продължат протестите и до какво може да доведат е трудно да се каже. Разделението между трите основни съставни обществени и социални части на Босна и Херцеговина изглежда прекалено голямо, за да се обединят хората около общи цели. Местният вестник "Дневни лист" обобщава : "Протестите няма да успеят. Босна и Херцеговина няма Витали Кличко, но има много Януковичи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът заплашва италианската икономика Коронавирусът заплашва италианската икономика

Рим може да поиска по-голяма гъвкавост от ЕС за бюджетните цели

27 фев 2020, 763 прочитания

Самотната Европа в дигиталния свят Самотната Европа в дигиталния свят

Брюксел иска повече правила за големите данни и изкуствения интелект, но първата част от технологичната стратегия на ЕК е беззъба

27 фев 2020, 855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Дневник: Брюксел обмисля да наеме лобисти срещу провежданата от Русия дезинформация

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10