Богатите също се страхуват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Богатите също се страхуват

Богатите също се страхуват

От референдума в Швейцария губят всички с изключение на популистите в цяла Европа

Светломира Гюрова
7919 прочитания

© reuters


Снимката започна да циркулира в социалните мрежи малко след като стана известен резултатът от референдума в Швейцария. На нея е националният отбор по футбол на алпийската държава, успял да се класира първи в своята група за световното първенство в Бразилия и считан за един от скритите фаворити на започващия през лятото турнир. Футболистите са в обичайната аранжировка за официална отборна снимка - половината са клекнали отпред, останалите са изправени зад тях. Само че едва трима от играчите имат образ. Останалите осем са просто бели силуети без лица. Текстът гласи: Това е швейцарският национален отбор без имигрантите. Може би швейцарците трябва да преосмислят вота си?

Футболът съвсем не е единствената сфера, която би усетила остро липсата на чуждестранни попълнения. Банките и фармацевтичните компании, два от стълбовете на швейцарската икономика, разтревожено коментираха, че заради гласуването на 9 февруари може да им е трудно да намират нужните висококвалифицирани служители. Работодателски организации и профсъюзи се озоваха рамо до рамо в опасенията си, че резултатът от референдума ще застраши износа и инвестициите и по-скоро ще доведе до загуба на работни места, отколкото да защити местните работници.

Но швейцарците отказаха да слушат и 50.3% от тях казаха "да" на "инициативата срещу масовата имиграция", лансирана от крайнодясната Швейцарска народна партия (SVP). Така те се противопоставиха на правителството в Берн, на бизнеса в страната и на Брюксел, които в един глас предупреждаваха, че ограничаването на правото на свободно движение на хора ще изолира миниатюрната алпийска република, ще навреди на икономиката й и ще минира отношенията й с ЕС. От случилото се губят всички с изключение на популистите в цяла Европа. И ефектите ще отекнат далеч отвъд алпийските върхове и долини.

Нашата страна е нашата крепост

"Швейцарският вот беше неочакван. Настроения срещу имиграцията има навсякъде в Европа и очевидно в Швейцария те успяха да акумулират негативна енергия, която предопредели изхода от гласуването, макар страната да е в по-различна позиция икономически и социално в сравнение със страните от ЕС", казва пред "Капитал" Ив Паскуо, ръководител на програмата "Европейска миграция и многообразие" на брюкселския European Policy Centre.

На пръв поглед е трудно да се разбере какво притеснява жителите на една от най-богатите и успешни страни, където икономиката расте стабилно с около 2% годишно, а безработицата е едва 3% и е най-ниската в Европа. В известен смисъл Швейцария е жертва на собствения си успех - от една страна, просперитетът й я прави атрактивна дестинация за работа в момент, когато кризата продължава да измъчва съседите й, а, от друга - жителите й се чувстват достатъчно уверени, за да пренебрегват предупрежденията, че нещо може да застраши благоденствието им. Така се стигна до гласуването за въвеждане на квоти за имигрантите, което коментатор във в. Südostschweiz определи като "почти необяснимо от рационална гледна точка" и обясни със "смесица от самовъзвеличаване и комплекси за малоценност".

Действително в последните години имиграцията към Швейцария възлиза годишно на около 1% от населението й. През 2013 г. например в осеммилионната страна са пристигнали 80 000 чужденци. "Това е доста високо ниво и е много повече, отколкото се очакваше, когато Берн се съгласи да прилага принципа на свободно движение на хора в рамките на ЕС. Мнозинството от швейцарците имат усещането, че губят контрол над имиграцията. От тяхна гледна точка проблемът не е самата имиграция, а мащабът й", казва пред "Капитал" д-р Патрик Еменегер, преподавател по сравнителна политология и публична политика в университета в Санкт Гален. Според него хората са повярвали на уверенията на застъпниците на квотите, че ЕС ще разбере, че страната им е в извънредна ситуация и ще се намери приемлив компромис. И че освен това като суверенна държава, която не е част от ЕС, тя има право да поиска съществуващите й договори с Брюксел да бъдат преразгледани. Резултатът е, че макар и само с 30 000 гласа надделяха онези, които алармираха, че страната се пръска по шевовете от наплива на чужденци, отнемащи работни места, вдигащи наемите и поставящи под натиск здравната и образователната система.

Разделението събужда спомени за 1992 г., когато Швейцария пак беше изправена пред важен избор и той също беше предопределен със съвсем малка разлика. Тогава страната гласува против влизане в Европейското икономическо пространство (считано за първа стъпка към пълно членство в ЕС) и вотът очерта отчетлива граница между проевропейските френскоезични кантони и районите, където доминиращият език е немски или италиански. Сега отново вторите се опълчиха срещу имигрантите и ЕС, макар всъщност в по-урбанзираните и гъсто населени западни кантони да има далеч повече чужденци.

Шамар или автогол

Колкото и да са разбираеми на емоционално ниво опасенията, че малката страна се препълва и просто не може да поеме още хора, те не са подкрепени от факти. Точно обратното, Швейцария има нужда от външен талант - близо една четвърт от работещите в банковия сектор са чужденци, една трета от персонала в болниците също, и емблематични за страната компании като Nestle, Novartis и Roche ще страдат, ако възможността им да подбират най-добрите и умните от целия свят бъде ограничена. Присъдата на швейцарските граждани застрашава имиджа на страната като топ бизнес локация. "Кой би дошъл в страна, която казва: през септември ще въведем квоти за вас. И в допълнение, трябва да пристигнете сами, семейството ви евентуално би могло да ви последва след две години. Кандидати, които могат да избират от няколко опции, не биха приели подобни условия. Аз самият не бих дошъл в Швейцария при такива обстоятелства", заяви в интервю за в. Neue Zürcher Zeitung Валентин Вогт, президент на Федерацията на швейцарските работодатели.

Освен това изглежда самоубийствено малка и отворена икономика в центъра на Европа да рискува да се изолира от ЕС. "За Швейцария единният пазар на ЕС е нашият домашен пазар, ние сме напълно интегрирани в него. Там отиват 56% от нашия износ, ние сме търговски партньор номер четири за ЕС, а за нас той е номер едно. Случилото се е сериозен удар и ние сме дълбоко обезпокоени. То не решава нито един проблем, но създава много нови проблеми", казва пред "Капитал" д-р Ян Атесландер, ръководител на отдела по външна търговия на Швейцарската бизнес федерация economiesuisse.

Сигналите от Брюксел са категорични - макар Швейцария да не е член на ЕС, тя е приела пакетна сделка и няма вариант просто да подбира каквото й харесва и да изхвърля останалото. Както предупреди вицепрезидентът на Европейската комисия Вивиан Рединг, "четирите фундаментални свободи - свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги - не могат да се отделят една от друга. Единният пазар не е швейцарско сирене. Не може да има единен пазар с дупки в него."

Поне на теория промяната само в едно от множеството споразумения между Берн и Брюксел прави всички останали невалидни заради т.нар. клауза гилотина. По признанието на министъра на правосъдието на Швейцария Симонета Сомаруга референдумът ще доведе до "системна промяна" в отношенията на страната с ЕС и предстоят трудни преговори, за които никой не може да бъде сигурен как ще се развият. "Сега и Брюксел и Берн трябва да се опитат да ограничат щетите от случилото се, защото ние имаме нужда едни от други. Ако ЕС ни удари твърде тежко, самият той ще пострада. Предстоят ни 2-3 трудни години, но се надявам, че двете страни ще намерят решение", отбелязва Ян Атесландер.

Всъщност правителството в Берн има на разположение три години, за да претвори резултатите от гласуването в конкретни мерки, поне що се отнася до въвеждането на квоти. Референдумът не определя какви точно да бъдат ограниченията и макар да е слабо вероятно, не е невъзможно Брюксел и Берн да успеят да намерят изобретателно решение, което да е взаимно приемливо и да не нарушава принципите на споразуменията помежду им. Междувременно обаче има други, по-спешни въпроси. Швейцария трябва да реши дали на 1 юли да подпише договор за отваряне на трудовия си пазар с най-новия член на ЕС, Хърватия. А също и дали да премахне временните ограничения за работа за граждани на страни от ЕС, които изтичат в края на май (за България и Румъния могат да бъдат удължени до май 2019 г.). Ако заради несигурността след референдума Берн откаже да направи едно от тези неща, почти е сигурно, че страната ще бъде изключена от студентския обмен по "Еразъм" и от научната програма "Хоризонт" 2020. През седмицата вече бяха замразени разговорите между Брюксел и Берн за интегриране на Швейцария в европейския пазар на електроенергия.

Раната в сърцето на Европа

"Благодарение на пряката демокрация швейцарците имат право на глас по много въпроси, по които хората в други страни нямат шанса да се произнесат. Ако гражданите на държавите в ЕС бяха мястото на швейцарците, сигурен съм, че много от тях биха гласували по същия начин", казва д-р Патрик Еменегер. И това е една от причините защо случилото се в алпийската държава вкарва Брюксел в дилема, от която няма лесен изход.

Най-големият страх е, че три месеца преди изборите за Европейски парламент то може да насърчи радикалните партии, надигащи глава в много кътчета на Стария континент. "Референдумът ще бъде използван от популистите, за да демонстрират прост аргумент. В една от най-богатите европейски страни и една от най-отворените към чужденци в миналото гражданите направиха ясен избор да ограничат имиграцията. И могат да го направят, защото Швейцария не е член на ЕС. Следователно ЕС трябва да направи същото - по-малко Европа и повече решения на национално ниво, по-затворени граници и по-малко имигранти. Швейцарските гласоподаватели осигуриха на европейските популисти шанс да защитават тази теза", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund.

Ако Брюксел е прекалено твърд с Берн, това само ще даде още муниции на крайната десница. Но ако е твърде мек, страни като Великобритания могат да си помислят, че и на тях ще им се позволи безнаказано да поставят под въпрос свободното движение на хора и да променят правилата в движение. Британският премиер Дейвид Камерън, който иска да предоговори отношенията на страната си с ЕС и да подложи оставането й в него на референдум, със сигурност ще следи внимателно съдбата на Швейцария. Същото важи и за Германия и други държави, където се надигат гласове за ограничаване на "социалния туризъм" от страни като България и Румъния. Дали да не погледнат пак снимката с белите силуети?

Снимката започна да циркулира в социалните мрежи малко след като стана известен резултатът от референдума в Швейцария. На нея е националният отбор по футбол на алпийската държава, успял да се класира първи в своята група за световното първенство в Бразилия и считан за един от скритите фаворити на започващия през лятото турнир. Футболистите са в обичайната аранжировка за официална отборна снимка - половината са клекнали отпред, останалите са изправени зад тях. Само че едва трима от играчите имат образ. Останалите осем са просто бели силуети без лица. Текстът гласи: Това е швейцарският национален отбор без имигрантите. Може би швейцарците трябва да преосмислят вота си?

Футболът съвсем не е единствената сфера, която би усетила остро липсата на чуждестранни попълнения. Банките и фармацевтичните компании, два от стълбовете на швейцарската икономика, разтревожено коментираха, че заради гласуването на 9 февруари може да им е трудно да намират нужните висококвалифицирани служители. Работодателски организации и профсъюзи се озоваха рамо до рамо в опасенията си, че резултатът от референдума ще застраши износа и инвестициите и по-скоро ще доведе до загуба на работни места, отколкото да защити местните работници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ....Футболът съвсем не е единствената сфера, която би усетила остро липсата на чуждестранни попълнения. Банките и фармацевтичните компании, два от стълбовете на швейцарската икономика, разтревожено коментираха, че заради гласуването на 9 февруари може да им е трудно да намират нужните висококвалифицирани служители. ...............................
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Между футбола от една страна и банките заедно с фармацевтиката от друга , има толкова общо , колкото между Мерцедес и Трабант - нищо общо няма!!!
    Швейцарците много добре знаят какво правят - страната им ВИНАГИ ще бъде отворена за висококвалифицирани специалисти , но е и за
    преиждащите нискоквалифицирани социални туристи-паразити.
    Резултатът от референдума е преди всичко истински шамар в лицето на вечно алчната за власт Левица в Швейцария и не САМО в Швйцария.

  • 2
    haflinger avatar :-|
    Haflinger

    Това не е първия урок по съвременна демокрация, който алпийците преподават на европейците:

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2009/12/04/826026_pogled_ot_minareto/

    Просто и ясно: Демокрацията не е аксиома. И въобще не е еквивалент на Свобода. Дори обратното - тя е диктатура на мнозинството, над малцинството.

    Демокрацията е сбор от правила, чиято крайна цел, е благоденствието на определен кръг хора. Тези правила се променят, в зависимост от новите условия. Важно е, да се запази крайния резултат.

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Курсът на франка е най-точния барометър. Там трябва да гледаме,а неговият тренд ще доведе до прегласуване.

  • 4
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#2] от "Haflinger":
    Даа.... така е. Това не е първият урок по демокрация , който швейцарците преподават.............
    Но когато даваш определенията за демокрация , според мене не си прав.
    Демокрация има само тогава , когато властта на управляващите , зависи ЕДИНСТВЕНО от волята на управляваните. А волята на швейцарците изразявана във всички видове избори , винаги досега е била волята на свободно гласуващи свободни хора.

  • 5
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    За мен това беше най-безумният резултат от референдум в Щвейцария.Явно популистите успяха да промият разионалния начин на мислене на швейцарците.
    Сега обаче Конфедерацията ще съжалява,защото вече губи от ЕС.И без това банки като ЮБС и Креди Сюис са под мониторинг ,заради пране на пари и отказ от сътрудничество за разкриване на банкови тайни.
    Населението на страната застарява,раждаемостта им пада- верно расте им производителността на труда,поради модерните технологии,но швейцарците не искат да се женят и раждат....,а имат нужда от свежа кръв.

  • 6
    haflinger avatar :-|
    Haflinger

    До коментар [#4] от "Николай_1":

    :-) Да де: властта на управляващите , зависи ЕДИНСТВЕНО от волята на (ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ) управляваните.

    И на мен ми се плачеше, когато на 10 Юни 1990г., когато част от българския народ (48%), си избра комунистите, ама (съвременна, нереформирана) демокрация, к'во да я пра'йш... Че и до сега си ги избира. Само си сменят тоалетите...

  • 7
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#5] от "Free person":
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    но швейцарците не искат да се женят и раждат....,а имат нужда от свежа кръв. .................
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Може би е така..........но на швейцарците съвсем не е им безразлично от къде ще идва и каква ще е тази "свежа кръв".

  • 8
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Ясно е , че всичко зависи от волята на управляваните - дали управляваните са в състояние да предотвратят фалшифициране на изборите , дали управляваните ще допуснат волята на малцинствени групи да определят състава на парламента , дали управляваните ще позволят на апатията да ги превърне в безучастни зрители на политическото противопоставяне......и т.н.
    Предполагам , че отдавна си се подписал в подписката за провеждане на Референдум ,от който зависи дали ще се въведе най-сетне задължителното гласуване в България. Така както е например в Гърция/Елада - люлката на демокрацията и на културата на свободата/

  • 9
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Така се поддържа стабилна държава. А не г-ца Гюрова да разсъждава Брюкселът твърд ли е или много мек.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    От референдума в Швейцария губят всички с изключение на популистите в цяла Европа
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Това твърдение придобива истинската си стойност , ако думата "губят" се замени с думата "печелят".
    Това е така , защото по-големи популисти и лъжци от левичарите , никога не е имало.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK