С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 15 фев 2014, 17:24, 12859 прочитания

За солта от Тузла

Протестите в Босна и Херцеговина връщат вниманието към нерешените проблеми след войните на Балканите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


44% от хората в Босна и Херцеговина са безработни
Ситуацията в страната е нож с две остриета - възможност за напредък, но и опасност от етническо насилие.
Подпалени стаи, хвърчащи документи, гъст черен дим. Малко бой с полицията, малко кръв. Изнервени хора са излезли на улицата, защото нямат работа и обвиняват за това политиците. Погледнато отгоре, това прилича на един от многото протести, избухващи периодично по целия свят. Мястото този път е Босна и Херцеговина, но случващото се е уникално.

"Определено сме в неизследвана територия – никога не сме имали такива социални протести, насилие и след това хората да се самоорганизират", казва за "Капитал" Сречко Латал, дългогодишен анализатор на проблемите в Босна и Херцеговина. Над протестното движение е надвиснала сянката на кървавата междуетническа война от 1992 – 1995 г. и страхът, че всичко това може да се повтори. Въпреки това бошняци, хървати и сърби успяват да намерят обща кауза, която може да бъде описана с един от лозунгите на протестите - "Гладни смо". Официалната безработица е над 44%, средната заплата около 400 евро, а работата - трудна за намиране.


Приватизация по балкански

Масовите протестни акции, както често става в такива случаи, започнаха от нещо малко и съвсем конкретно. Спусъкът на общественото недоволство бе натиснат на 5 февруари в град Тузла, където някога се е намирал най-големият завод за производство на трапезна сол в Югославия. Заводът, подобно на много други в района, е приватизиран. Машините са разпродадени и много хора остават без работа. Така преди десетина дни, прекрачили границата на търпението, стотици излизат пред сградата на местното правителство (която символично е бившата централа на завода за сол) и настояват властите да направят нещо за неизплатените заплати. Чиновниците отказват да се срещнат с хората. Следват сблъсъци със силите на реда и палежи. Властите вече проговарят, но само за да кажат, че не могат да се месят в работата на частни предприятия. Премиерът подава оставка, но вече е късно. Веднъж видели какво става в Тузла, хората излизат по улиците и в други части на страната. Това се случва за пръв път от 1995 г. насам.

"Причината е, че за разлика от друг път протестите много ясно посочиха ключовите проблеми. Става въпрос за базови социално-икономически неща – работни места, бедност, безработица", казва за "Капитал" Ясмин Муянович, преподавател в Columbia University. "Това са социални протести, предизвикани от изключително лошата икономическа ситуация заради безотговорни политици на всички нива", допълва Сречко Латал.



Лошото управление в страната може да бъде обяснено до голяма степен с условията на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. То е предназначено да сложи край на кръвопролитията, разделяйки властта между основните противници, но не дава основа за дълготрайното устойчиво развитие на държавата. Според сделката бившата югорепублика е разделена на 2 основни части - Федерация Босна и Херцеговина (където са бошняците и хърватите) и Република Српска (за босненски сърби). Федерацията от своя страна е разделена на 10 кантона, всеки със собствено правителство, премиер, министерски съвет и т.н. Така общият брой на министерствата в страната достигна внушителните 136. В допълнение на тази силно децентрализирана система в Сараево управляват трима президенти (на ротационен принцип и по един от всяка етническа общност), федерално правителство и върховен представител на международната общност. И всичко това за една държава с 4 млн. жители и 50 хил. квадратни километра територия.

"Всички политически проблеми в Босна и Херцеговина се коренят в начина, по който държавата бе изградена през 1995 г. в Дейтън. Тогава масови убийци и международни лидери се разбраха убийците да спрат да избиват хората и в замяна да получат пари, политически постове и система, която не ги държи отговорни. Гражданите не бяха част от тези разговори и не получиха част от сделката", обобщава в блога си Ерик Горди, преподавател по славянски и източноевропейски изследвания в University College London.

Няма такава държава

Тази огромна бюрокрация, за която работят половин милион души, страда от хронични проблеми. Единственият сигурен шанс някой да си намери работа в клиентелистката икономика е, ако е част от политическа партия. Освен това десетките паралелни структури на властта, които често враждуват, са причина за буксуването на отношенията с Европейския съюз. В резултат за миналия програмен период Босна и Херцеговина губи над 22 млн. евро по предприсъединителните програми, а разговорите за нови финансови пакети до 2020 г. дори не са започнали.

Нефункциониращата държавна машина създава много осезаеми пречки и за гражданите. През февруари 2013 г. на федерално ниво трите етноса не успяват да се разберат как ще изглеждат новите идентификационни номера за новородените. Бошняците и хърватите настояват да отпадне специалната цифра, която показва етническия произход на бебетата, докато сърбите държат тя да остане. Заради спора Конституционният съд спира временно издаването на тези номера. Новородените бебета се появяват в света без самоличност и документи, което ги изключва от здравната и социалната система. Така се стига до епизода от 5 юни миналата година, когато хиляди недоволни майки с колички блокират над 1500 души в парламента в Сараево, сред които и 250 чуждестранни банкери, дошли да проучат възможностите за инвестиции в страната.

Подобни абсурди създават тлеещо напрежение, което избухна в Тузла. "Имаме толкова много проблеми. Всеки знаеше, че нещо ще се случи, но не знаехме кога ще се събудим", обобщава пред "Капитал" журналистката Аднана Пидро от Сараево.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия 2 Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия

Кюрдските военни сили ще бъдат изтласкани от границата, каквото беше искането на Ердоган

23 окт 2019, 1310 прочитания

Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit

Новият срок е 31 януари 2020 г., като се два възможност за по-ранно напускане

23 окт 2019, 789 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Най-добри неприятели

Напрежението между румънския премиер Виктор Понта и коалиционния му партньор се покачва

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10