За солта от Тузла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За солта от Тузла

Гладът обедини гражданите на Босна и Херцеговина

За солта от Тузла

Протестите в Босна и Херцеговина връщат вниманието към нерешените проблеми след войните на Балканите

Красимир Янков
14394 прочитания

Гладът обедини гражданите на Босна и Херцеговина

© reuters


44% от хората в Босна и Херцеговина са безработни
Ситуацията в страната е нож с две остриета - възможност за напредък, но и опасност от етническо насилие.

Подпалени стаи, хвърчащи документи, гъст черен дим. Малко бой с полицията, малко кръв. Изнервени хора са излезли на улицата, защото нямат работа и обвиняват за това политиците. Погледнато отгоре, това прилича на един от многото протести, избухващи периодично по целия свят. Мястото този път е Босна и Херцеговина, но случващото се е уникално.

"Определено сме в неизследвана територия – никога не сме имали такива социални протести, насилие и след това хората да се самоорганизират", казва за "Капитал" Сречко Латал, дългогодишен анализатор на проблемите в Босна и Херцеговина. Над протестното движение е надвиснала сянката на кървавата междуетническа война от 1992 – 1995 г. и страхът, че всичко това може да се повтори. Въпреки това бошняци, хървати и сърби успяват да намерят обща кауза, която може да бъде описана с един от лозунгите на протестите - "Гладни смо". Официалната безработица е над 44%, средната заплата около 400 евро, а работата - трудна за намиране.

Приватизация по балкански

Масовите протестни акции, както често става в такива случаи, започнаха от нещо малко и съвсем конкретно. Спусъкът на общественото недоволство бе натиснат на 5 февруари в град Тузла, където някога се е намирал най-големият завод за производство на трапезна сол в Югославия. Заводът, подобно на много други в района, е приватизиран. Машините са разпродадени и много хора остават без работа. Така преди десетина дни, прекрачили границата на търпението, стотици излизат пред сградата на местното правителство (която символично е бившата централа на завода за сол) и настояват властите да направят нещо за неизплатените заплати. Чиновниците отказват да се срещнат с хората. Следват сблъсъци със силите на реда и палежи. Властите вече проговарят, но само за да кажат, че не могат да се месят в работата на частни предприятия. Премиерът подава оставка, но вече е късно. Веднъж видели какво става в Тузла, хората излизат по улиците и в други части на страната. Това се случва за пръв път от 1995 г. насам.

"Причината е, че за разлика от друг път протестите много ясно посочиха ключовите проблеми. Става въпрос за базови социално-икономически неща – работни места, бедност, безработица", казва за "Капитал" Ясмин Муянович, преподавател в Columbia University. "Това са социални протести, предизвикани от изключително лошата икономическа ситуация заради безотговорни политици на всички нива", допълва Сречко Латал.

Лошото управление в страната може да бъде обяснено до голяма степен с условията на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. То е предназначено да сложи край на кръвопролитията, разделяйки властта между основните противници, но не дава основа за дълготрайното устойчиво развитие на държавата. Според сделката бившата югорепублика е разделена на 2 основни части - Федерация Босна и Херцеговина (където са бошняците и хърватите) и Република Српска (за босненски сърби). Федерацията от своя страна е разделена на 10 кантона, всеки със собствено правителство, премиер, министерски съвет и т.н. Така общият брой на министерствата в страната достигна внушителните 136. В допълнение на тази силно децентрализирана система в Сараево управляват трима президенти (на ротационен принцип и по един от всяка етническа общност), федерално правителство и върховен представител на международната общност. И всичко това за една държава с 4 млн. жители и 50 хил. квадратни километра територия.

"Всички политически проблеми в Босна и Херцеговина се коренят в начина, по който държавата бе изградена през 1995 г. в Дейтън. Тогава масови убийци и международни лидери се разбраха убийците да спрат да избиват хората и в замяна да получат пари, политически постове и система, която не ги държи отговорни. Гражданите не бяха част от тези разговори и не получиха част от сделката", обобщава в блога си Ерик Горди, преподавател по славянски и източноевропейски изследвания в University College London.

Няма такава държава

Тази огромна бюрокрация, за която работят половин милион души, страда от хронични проблеми. Единственият сигурен шанс някой да си намери работа в клиентелистката икономика е, ако е част от политическа партия. Освен това десетките паралелни структури на властта, които често враждуват, са причина за буксуването на отношенията с Европейския съюз. В резултат за миналия програмен период Босна и Херцеговина губи над 22 млн. евро по предприсъединителните програми, а разговорите за нови финансови пакети до 2020 г. дори не са започнали.

Нефункциониращата държавна машина създава много осезаеми пречки и за гражданите. През февруари 2013 г. на федерално ниво трите етноса не успяват да се разберат как ще изглеждат новите идентификационни номера за новородените. Бошняците и хърватите настояват да отпадне специалната цифра, която показва етническия произход на бебетата, докато сърбите държат тя да остане. Заради спора Конституционният съд спира временно издаването на тези номера. Новородените бебета се появяват в света без самоличност и документи, което ги изключва от здравната и социалната система. Така се стига до епизода от 5 юни миналата година, когато хиляди недоволни майки с колички блокират над 1500 души в парламента в Сараево, сред които и 250 чуждестранни банкери, дошли да проучат възможностите за инвестиции в страната.

Подобни абсурди създават тлеещо напрежение, което избухна в Тузла. "Имаме толкова много проблеми. Всеки знаеше, че нещо ще се случи, но не знаехме кога ще се събудим", обобщава пред "Капитал" журналистката Аднана Пидро от Сараево.

Што следва

След три дни на протести с насилие и хвърлени в реката автомобили (твърди се, че били на политици) общественото недоволство в Босна и Херцеговина постигна няколко неща. Първото, и отново безпрецедентно за страната, са подадените оставки на премиерите в Тузла, Сараево и Зеница. "Никой, никой политик след войната досега не е подавал оставка по каквато и да е причина. Наблюдаваме поява на механизъм за отговорност", оптимистично казва Ясмин Муянович. Сречко Латал все пак бърза да добави, че подалите оставки са от изпълнителната власт и наследниците им ще бъдат избрани от същите местни парламенти, посочили и тях самите.

В допълнение протестите доведоха и до гражданска самоорганизация. В Тузла и Сараево всяка вечер се провеждат т. нар. пленуми. Това на практика са обществени събрания, където всеки е добре дошъл (без партийни членове), за да обсъди проблемите си и всички заедно да стигнат до конкретни искания.

"Очаквам, че хората ще започнат да се слушат един друг и ще осъзнаят колко много общи неща имат. (…) Разбрах, че исканията в същността си са много подобни, само че досега не сме имали възможността да говорим открито един с друг в спокойна атмосфера", казва безработният доктор по политически науки Светлана Недимович пред радио "Свободна Европа". Тя е модератор на един от пленумите и пример как по-образованите помагат на хората да артикулират исканията си, които понякога минават границата на разумното.

В Тузла например пленумът настоява "заводите да бъдат върнати на работниците и всичко да бъде поставено под контрол на обществено правителство, за да се защити общественият интерес и да се започне производство във фабриките, където е възможно". В Сараево в името на народа пленумът иска "намаляване на заплатите на всички политически назначени лица на всички нива". Гражданите на Мостар се задоволяват с искане на "право на работа и право на живот". Тези декларации показват наболелите проблеми в Босна и Херцеговина. И избухналата гражданска активност е добре дошла, особено ако бъде канализирана правилно и се избегне опасността да се подхлъзне наивно към популизъм.

Политици, къде сте

Реакцията на различните власти към протестите е разочароваща. "С всичко показват, че не са разбрали за какво става дума. Продължават да се обвиняват един друг. Предлагат нереалистични решения. Обвиняват се на пресконференции", казва Сречко Латал.

Политиците в Босна и Херцеговина добре знаят как да използват разделението, за да оцеляват. В Република Српска, където протестите са по-малобройни, обвиненията са в посока на сепаратизъм и отнемане на власт от сърбите в полза на бошняците и хърватите. Използват се и добре познати тактики, вероятно наследени от службите в бивша Югославия. "В социалните мрежи се публикуват снимки на контрапротести. Един студент пък беше арестуван в град Баня Лука, защото призоваваше за мирни демонстрации с плакати по улиците", разказва Муянович. "Политиците реагират на протестите с пълна паника. Усилията са насочени към дискредитирането им и представянето им като етническо-национални", обобщава анализаторът.

Политиците отвън също не успяват да реагират адекватно. Върховният представител на ЕС за Босна и Херцеговина Валентин Инцко например в интервю за австрийския вестник "Куриър" заяви, че ако ситуацията ескалира, може дори да бъдат изпратени войски на ЕС за умиротворяване на положението. Това навява спомени за политика от едни отминали времена. Която, вече доказано, не работи.

"Международната общност има значителна роля за ситуацията, в която се намира държавата в момента. Протестите много шумно показаха, че подходът към Босна и Херцеговина досега не успява да подобри положението в държавата", смята Сречко Латал. "Съществуващият модел, в който лидери на ЕС се срещат само с лидери на политически партии, не работи и това трябва да стане ясно", добавя Муянович.

Така ситуацията в бившата югославска република е колкото възможност, толкова и риск. От една страна, безотговорни политици се опитват да играят с етническата карта и това може да е изключително опасно. Раните отпреди 20 години са напълно видими и днес – паралелните структури на властта и разделените училища например – и припомнят всекидневно на гражданите в Босна и Херцеговина кой към кои принадлежи. "Проблемът е, че всичко случващо се в държавата може да бъде обагрено с етнически краски", казва Сречко Латал.

От друга страна обаче, това е първият момент от 1995 г., когато хората от различните етноси се обединяват около нещо. За ЕС това е шанс да бъде проактивен и случващото се може да даде тласък на политиката му към Западните Балкани, където достатъчно проблеми има например и в Македония. Ако местните политици отказват да се вслушват в гласовете на хората, европейските дипломати биха могли да им покажат защо е важно да правят това.

44% от хората в Босна и Херцеговина са безработни
Ситуацията в страната е нож с две остриета - възможност за напредък, но и опасност от етническо насилие.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801

    Какви са тия оставки, направете си контрапротест, бе!?

  • 2
    ruslan avatar :-|
    Росен Радославов

    До коментар [#1] от "okk04315801":

    Може да е заради това:
    "Никой, никой политик след войната досега не е подавал оставка по каквато и да е причина. Наблюдаваме поява на механизъм за отговорност".

    Или пък просто имат чест и достойнство. Не са безгръбначни като безродните комуноиди.

  • 3
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Измислена държава.

  • 4
    the_shadow avatar :-?
    The Shadow

    Ако някой може да ми посочи на снимката горе кой е сърбин, кой хърватин, кой бошняк, ще го поздравя искрено. Едни и същи хора, ама трябваше да огладнеят, за да се сетят, че не са толкова различни. Ето това е нагледна илюстрация за безумната идиотия наречена "национализъм".

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Важи навсякъде, когато боготашите и властта неглижират проблемите с "....работни места, бедност, безработица..." обикновено и най-кротките хора възстават и ги наритват по задника.......
    Ще преведа статията на руски и ще я пратя на Флик в Москва да я чете не студентите.....

  • 6
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    До коментар [#2] от "Росен (Проклет да си завинаги Сидеров)":

    Не е чест и достойнство да ти кажа. И те първо не искаха да подават оставки, ама ги принудиха. Няколко ги посетиха гневни тълпи, запалиха им автомобилите, на един му запалиха вилата и изведнъж взеха да си подават оставките.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.