Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 15 фев 2014, 17:24, 10299 прочитания

За солта от Тузла

Протестите в Босна и Херцеговина връщат вниманието към нерешените проблеми след войните на Балканите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Дългоочакваните протести на отчаянието

Политическата среда в Босна и Херцеговина направи демонстрациите в страната неизбежни

10 фев 2014

"Благоевград БТ" модернизира "Фабрика Дуваня - Баня Лука"

Дъщерното дружество на "Булгартабак холдинг" ще инвестира 8 млн. евро в подразделението си

27 яну 2014

Критики и похвали за Балканите

Албания е отличник, Босна и Херцеговина е с най-лошия доклад

16 окт 2013


44% от хората в Босна и Херцеговина са безработни
Ситуацията в страната е нож с две остриета - възможност за напредък, но и опасност от етническо насилие.
Подпалени стаи, хвърчащи документи, гъст черен дим. Малко бой с полицията, малко кръв. Изнервени хора са излезли на улицата, защото нямат работа и обвиняват за това политиците. Погледнато отгоре, това прилича на един от многото протести, избухващи периодично по целия свят. Мястото този път е Босна и Херцеговина, но случващото се е уникално.

"Определено сме в неизследвана територия – никога не сме имали такива социални протести, насилие и след това хората да се самоорганизират", казва за "Капитал" Сречко Латал, дългогодишен анализатор на проблемите в Босна и Херцеговина. Над протестното движение е надвиснала сянката на кървавата междуетническа война от 1992 – 1995 г. и страхът, че всичко това може да се повтори. Въпреки това бошняци, хървати и сърби успяват да намерят обща кауза, която може да бъде описана с един от лозунгите на протестите - "Гладни смо". Официалната безработица е над 44%, средната заплата около 400 евро, а работата - трудна за намиране.

Приватизация по балкански

Масовите протестни акции, както често става в такива случаи, започнаха от нещо малко и съвсем конкретно. Спусъкът на общественото недоволство бе натиснат на 5 февруари в град Тузла, където някога се е намирал най-големият завод за производство на трапезна сол в Югославия. Заводът, подобно на много други в района, е приватизиран. Машините са разпродадени и много хора остават без работа. Така преди десетина дни, прекрачили границата на търпението, стотици излизат пред сградата на местното правителство (която символично е бившата централа на завода за сол) и настояват властите да направят нещо за неизплатените заплати. Чиновниците отказват да се срещнат с хората. Следват сблъсъци със силите на реда и палежи. Властите вече проговарят, но само за да кажат, че не могат да се месят в работата на частни предприятия. Премиерът подава оставка, но вече е късно. Веднъж видели какво става в Тузла, хората излизат по улиците и в други части на страната. Това се случва за пръв път от 1995 г. насам.

"Причината е, че за разлика от друг път протестите много ясно посочиха ключовите проблеми. Става въпрос за базови социално-икономически неща – работни места, бедност, безработица", казва за "Капитал" Ясмин Муянович, преподавател в Columbia University. "Това са социални протести, предизвикани от изключително лошата икономическа ситуация заради безотговорни политици на всички нива", допълва Сречко Латал.



Лошото управление в страната може да бъде обяснено до голяма степен с условията на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. То е предназначено да сложи край на кръвопролитията, разделяйки властта между основните противници, но не дава основа за дълготрайното устойчиво развитие на държавата. Според сделката бившата югорепублика е разделена на 2 основни части - Федерация Босна и Херцеговина (където са бошняците и хърватите) и Република Српска (за босненски сърби). Федерацията от своя страна е разделена на 10 кантона, всеки със собствено правителство, премиер, министерски съвет и т.н. Така общият брой на министерствата в страната достигна внушителните 136. В допълнение на тази силно децентрализирана система в Сараево управляват трима президенти (на ротационен принцип и по един от всяка етническа общност), федерално правителство и върховен представител на международната общност. И всичко това за една държава с 4 млн. жители и 50 хил. квадратни километра територия.

"Всички политически проблеми в Босна и Херцеговина се коренят в начина, по който държавата бе изградена през 1995 г. в Дейтън. Тогава масови убийци и международни лидери се разбраха убийците да спрат да избиват хората и в замяна да получат пари, политически постове и система, която не ги държи отговорни. Гражданите не бяха част от тези разговори и не получиха част от сделката", обобщава в блога си Ерик Горди, преподавател по славянски и източноевропейски изследвания в University College London.

Няма такава държава

Тази огромна бюрокрация, за която работят половин милион души, страда от хронични проблеми. Единственият сигурен шанс някой да си намери работа в клиентелистката икономика е, ако е част от политическа партия. Освен това десетките паралелни структури на властта, които често враждуват, са причина за буксуването на отношенията с Европейския съюз. В резултат за миналия програмен период Босна и Херцеговина губи над 22 млн. евро по предприсъединителните програми, а разговорите за нови финансови пакети до 2020 г. дори не са започнали.

Нефункциониращата държавна машина създава много осезаеми пречки и за гражданите. През февруари 2013 г. на федерално ниво трите етноса не успяват да се разберат как ще изглеждат новите идентификационни номера за новородените. Бошняците и хърватите настояват да отпадне специалната цифра, която показва етническия произход на бебетата, докато сърбите държат тя да остане. Заради спора Конституционният съд спира временно издаването на тези номера. Новородените бебета се появяват в света без самоличност и документи, което ги изключва от здравната и социалната система. Така се стига до епизода от 5 юни миналата година, когато хиляди недоволни майки с колички блокират над 1500 души в парламента в Сараево, сред които и 250 чуждестранни банкери, дошли да проучат възможностите за инвестиции в страната.

Подобни абсурди създават тлеещо напрежение, което избухна в Тузла. "Имаме толкова много проблеми. Всеки знаеше, че нещо ще се случи, но не знаехме кога ще се събудим", обобщава пред "Капитал" журналистката Аднана Пидро от Сараево.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Кейптаун е първият голям град, който може да остане без вода 8 Кейптаун е първият голям град, който може да остане без вода

Строги ограничения или сух режим от април са вариантите пред града, твърди правителството на ЮАР

20 яну 2018, 2085 прочитания

Правителството в САЩ ограничава дейността си, защото Сенатът не прие финансирането му 1 Правителството в САЩ ограничава дейността си, защото Сенатът не прие финансирането му

Администрацията остана без пари точно в деня на първата годишнина от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп

20 яну 2018, 1258 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Най-добри неприятели

Напрежението между румънския премиер Виктор Понта и коалиционния му партньор се покачва

Facebook приключи с качествената журналистика. Примирете се

Собствениците на медии трябва да спрат да хленчат и да продължат напред

Какво да направим с общинските болници

Те са силно задлъжнели, изпълняват предимно социална функция и нямат ресурс да се издържат, решението е в изграждане на добра спешна помощ и връзки с областните болници

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Сделката за Общинска банка и още от по-важните теми в седмичния "Капитал"

Емисия

DAILY @7PM // 19.01.2018 Прочетете