Развитието на градовете става специален приоритет на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Развитието на градовете става специален приоритет на Европа

Кметове от цяла Европа, неправителствени огранизации и представители на бизнеса дискутираха в рамките на два дни предизвикателствата пред развитието на градската среда

Развитието на градовете става специален приоритет на Европа

Еврокомисията очаква близо 60% от средствата на фонда за регионално развитие да се насочат в тази област през новия програмен период

2768 прочитания

Кметове от цяла Европа, неправителствени огранизации и представители на бизнеса дискутираха в рамките на два дни предизвикателствата пред развитието на градската среда

© ЕК


Проектът на Европейски план за развитие на градовете трябва да бъде готов и предложен за дискусии до края на мандата на Еврокомисията
 

Над 70% от гражданите на Европейския съюз живеят в градовете. Там се формират и над 80% от БВП в Европа. И при това очакванията са, че в бъдеще тези проценти прогресивно ще се увеличават. А това ще увеличи и предизвикателствата, свързани със заетостта, транспорта, миграцията, социалните системи, потреблението на енергия и енергийната ефективност... Затова и развитието на градските райони се превръща в специален приоритет на Европейския съюз.

Очакваме близо 60% от средствата на Европейския фонд за регионално развитие да се насочат именно към градските райони, коментира на среща с журналисти в Брюксел комисарят по регионална политика Йоханес Хаан. Бюджетът на фонда за периода 2014 - 2020 г. възлиза на 185.374 млрд. евро. За сравнение - в предходния период градските райони са усвоили към 40% от общо 203 млрд. евро за регионално развитие.

План за развитие на градовете

В началото на седмицата Хаан инициира специална международна конференция в Брюксел – "Градовете на бъдещето: Инвестиране в Европа", посветена на темата за градското развитие и предизвикателствата, свързани с него. Форумът събра на едно място кметове от цяла Европа, специалисти от сферата на градоустройството, неправителствени огранизации и представители на бизнеса. В рамките на два дни те обмениха мнения и търсеха отговори на въпросите защо имаме нужда от специален европейски план за градско развитие, какво трябва да съдържа той и как да се приложи на практика. Дискусиите и споделените мнения ще бъдат и основата, на която ще бъде разработен проектодокумент на Европейски план за развитие на градовете. Очаква се той да бъде готов поне до края на мандата на еврокомисията и впоследствие да бъде представен на страните членки за допълнително обсъждане.

"Има общо разбиране, че се нуждаем от план за градско развитие, но той не трябва да е просто нещо на хартия", коментира Хуан Клос, зам. генерален секретар на ООН и изпълнителен директор на UN-Habitat, който е и бивш кмет на Барселона. Той посочи, че прогнозите са след 30 - 40 години градското население да се удвои и да достигне 3 млн. души. Това означава, че развитите икономики ще се изправят пред нови спешни проблеми. Затова и Клос е твърдо убеден, че Европа трябва да преразгледа подхода си по отношение на градското развитие и да потърси координиран начин за прилагането на конкретни мерки. Участниците в събитието неколкократно заявяваха, че развитието на градовете е и начин да се създадат нови възможности за бизнеса, да се подобрят условията на живот на хората, да се направят крачки в борбата срещу бедността и безработицата.

София поставя акцент на енергийна ефективност

"Безспорно има нужда от такава програма за градско развитие", заяви за "Капитал Daily" кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя участва в делегацията на кметовете, които имаха лична дискусия с комисаря Хаан и представиха позициите на своите градове. Според Фандъкова в общия европейски план трябва да се заложи на по-обща и универсална формулировка на целите. Доводът й е, че впоследствие това ще позволи на властите в различните държави да могат да отразят специфичните си предизвикателства.

Един от основните акценти, които Фандъкова би искала да бъде поставен в общия европейски план, а и конкретно в този за развитие на София, е енергийната ефективност. В София социализмът остави като наследство около 200 хил. жилища, в които живее по-голямата част от населението на града, казва кметът. В същото време тя отчита, че за разлика от други държави от бившия източен блок по-голямата част от тях са частни, а това усложнява кандидатстването за субсидии. Тя отчита и че българите изпитват и затруднения с намирането на съфинансиране. Според Фандъкова поради тези причини интересът към възможностите за подобряване на енергийната ефективност не е толкова голям, колкото би могъл да бъде и колкото би бил нужен за мащабите на София.

"Втората тема, която поставих и която е важна за нас и нашия регион, е темата за социалното включване", казва Фандъкова. Тя коментира, че има цели квартали, в които няма изградена инфраструктура и където живеят хора с изключително ниски доходи. Затова според нея е важно да се постави акцент и върху финансирането на интегрирани проекти, които включват в себе си както изграждане на базова инфраструктура, така и изграждане и реновиране на жилища и социална инфраструктура – училища, детски градини, лечебни заведения.

Бъдещите проекти на София

През новия програмен период Столичната община ще акцентира на финансирането на обекти, които имат потенциал да обслужат максимален брой граждани, коментира Фандъкова. Едно от направленията ще бъде подобряването на енергийната ефективност, рехабилитацията и развитието на инфраструктурата на театрите, посочва зам.-кметът на София Тодор Чобанов. Очакванията му са след санирането на сградите на театрите например разходите им да се свият с 30 - 40%. Подобни резултати са отчетени и при изпълнените досега проекти в сферата на образователната инфраструктура. Работи се и по подготовката на проекти за въвеждане на цялостна енергийна ефективност в детски градини и училища. Обсъжда се такива да бъдат направени и за читалищата. В интегрирания план на София е включен и вторият етап на интегрирания план за градски транспорт. Залагаме на рехабилитация на други трамвайни линии, както и доставка на нови трамваи, посочва още Фандъкова.

Комисар Хаан: Проблемите с обществените поръчки не са български феномен

Проблемите, които има България във връзка с начина на провеждане на обществените поръчки, не са нещо характерно само за страната ви, такива има в цяла Европа. Близо 40% от проблемите при усвояването на еврофондовете в Европа са именно заради обществените поръчки. Това заяви комисарят по регионална политика Йоханес Хаан във връзка с писмото, което ЕК изпрати до България и в което от институцията предупреждават, че плащанията по програма "Околна среда" може да бъдат окончателно замразени. Причината за спирането на близо 192 млн. евро станаха четири проекта, за които Брюксел смята, че са сключени при съществени дефекти в обществените поръчки. Хаан подчерта, че българските власти имат още два месеца, за да отговорят по задоволителен начин и да покажат, че са предприели необходимите промени.

Един от научените уроци от изминалия програмен период е свързан именно с провеждането на обществените поръчки. Затова и на европейско ниво вече бяха предприети стъпки за облекчаването им. В средата на януари Европейският парламент гласува мерки, които да намалят административната тежест, да ограничат корупцията и предвиждат преминаване към електронни търгове. Предстои процедурите за кандидатстване за обществени поръчки да се хармонизират. Целта ни е да предоставим по-лесен достъп, така че да се облекчи кандидатстването и на малките и средните фирми, коментира Хаан.

По думите му ЕК се стреми да одобри оперативните програми на държавите членки до средата на годината, за да може да започне и реалното им изпълнение. В същото време той подчертава и че реално в момента бенефициентите и администрацията все още са заети с изпълнението на проекти, финансирани от предходния период. Първата година по принцип е нормално да се използва за провеждането на преговори и подготовка на проекти, казва комисарят.

Оценката му е, че досега България се справя относително добре с усвояването на европейските субсидии, но в същото време признава, че има нужда и от ново ускорение. Според него един от факторите, които може да имат негативен ефект в този процес, е текучеството на експерти, отговарящи за еврофондовете в администрацията, заради промени в управлението на страната.
Проектът на Европейски план за развитие на градовете трябва да бъде готов и предложен за дискусии до края на мандата на Еврокомисията
 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Нормално е да има проблеми - в момента блоковете са сбирщина от хора с всякакъв социален статус, и е трудно всички да заделят някаква сума за саниране (да не говорим, че има и неоткриваеми собственици). Дори и общината насила да санира сграда и след това тръгне да си търси парите, пак ще настане дандания. И това за всеки отделен блок!!!

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#1] от "rainbou1": Много си прав, а липсата на цялостна визия как искаме да изглежда София през 2030 например ограничава още повече възможносттите.

  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Имали нещо, което да не е приоритет за ЕС? Дават се милиони за високоскоростен интернет в паланки с по 100 души жители от които никой няма компютър. Дават се стотици милиони субсидии за зърнопроизводство при условие, че повечето зърнопроизводители са крупни фермери. На моменти определено имам дежа ву свързано с логиката на решенията взимани по време на зрелия социализъм.

  • 4
    gringo_tm avatar :-|
    gringo_tm

    Единственият начин според мен, ако тези тенденции са верни и след 40 години извън големите градове живеят около 10-15 % от населението на Европа, е тези огромни територии да се обработват правилно и с перспективи. Да се улесни кандидатстването за субсидии, по малки кредити за малки и бъдещи фирми. Не "големите" играчи пак да изкупят всичко. А дори и така да стане, нека се ангажират, хората които работят при тях да получават нормални доходи. Само и единствено тогава по голям процент от хора - тези в градовете и тези, не в големите населени места, ще имат шанс да са доволни от ЕС, или в каквато и структора да са/сме.

  • 5
    simeonov_ avatar :-?
    simeonov_

    Това е като със строенето на повече пътища в един голям град.Уж трябва да реши проблема със задръстванията,но не става нищо такова защото това стимулира използването на автомобили и инфраструктурата никога не може да насмогне на увеличаващия се трафик.Личното ми мнение е,че трябва да се прави точно обратното,приоритетно да се изгражда инфраструктура в малките населени места за да се стимулират хората и бизнеса да работят там.За да не събира по-голямата част от населението на една държава в няколко големи града,никой няма полза от това.

  • 6
    a.nice avatar :-|
    hope

    Ние пък ще развиваме селата. Все сме на опаки. На 1000 човека болница, аптека и асфалт. Сигурно, защото сме по-богати от европейците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK