Раната на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Раната на Европа

Reuters

Раната на Европа

Адът избухна в Украйна. ЕС и САЩ трябва да действат бързо и решително както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва

Светломира Гюрова
22092 прочитания

Reuters

© Reuters


Горящи сгради и гуми, завеси от плътен черен пушек, хора с окървавени лица, мъртви тела по улиците, покрити с чаршафи и одеяла, свистящи куршуми от снайпери. Мястото е Киев, Украйна, Европа. Годината е 2014. Един самозабравил се режим разстрелва собствените си граждани. А светът гледа ужасено отварянето на вратите на ада, след като ЕС и САЩ имаха три месеца, за да опитат да го предотвратят.

Това е най-кошмарното насилие, което Украйна е преживявала от разпада на СССР и обявяването на независимостта си преди 22 години. И никой не може да предположи кога и как ще свърши то. Докато улиците й приличат на бойно поле, гражданската война наднича зад ъгъла, а аналогиите с разпада на Югославия, конфликта в Босна или площад "Тянънмън" се множат, непосредственият въпрос е как кървавата баня да бъде спряна и дали Украйна може да бъде спасена като държава в сегашния си вид. Чак после идва дилемата какво е нужно раната в сърцето на Европа да бъде излекувана. Пленена на границата между Изтока и Запада, разпъвана между тях, крехка и нестабилна от самото начало, Украйна не бива да бъде оставена да тиктака като бомба, която може да се взриви във всеки един момент. От това няма да има полза никой, включително руският президент Владимир Путин, чиято сянка се очертава зад изцапалия ръцете си с кръв Янукович.

Изходът от украинската криза, какъвто и да е той, ще повлияе в много посоки - на отношенията между Москва и Запада, на съдбата на държавите в постсъветското пространство, на политическите развития в самата Русия. Залогът е огромен и времето за колебания свърши - ЕС и САЩ трябва да действат бързо и решително както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва.

Вторник, кървав вторник

Тъжната ирония е, че денят, в който Украйна избухна, започна с обещание за помирение. Само часове преди "Майдан Незалежности" в Киев да се превърне във военна зона, изглеждаше, че продължаващото от ноември противопоставяне между протестиращите и управлението на Янукович заради обръщането на гръб на ЕС и завоя към Русия върви към разрешаване. В понеделник, 17 февруари, правителството се съгласи да амнистира задържаните до момента демонстранти. От своя страна протестиращите започнаха да освобождават окупираните от тях правителствени сгради и да демонтират барикадите по улиците. На следващия ден в парламента трябваше да започне обсъждане за връщане към конституцията от 2004 г., предвиждаща много по-ограничени президентски правомощия. Водеха се разговори между опозицията и Янукович за съставяне на ново правителство. Брюксел и Вашингтон, нервно наблюдаващи събитията в Украйна, се обнадеждиха, че страната може да се отдръпне от ръба. И след това всичко се взриви.

"Фитилът на новата експлозия от насилие беше отсъствието на истински планове за намиране на компромис в парламента", казва пред "Капитал" политическият експерт Роман Рукомеда. След като председателят на Върховната Рада Володимир Рибак (съпартиец и приближен на Янукович) отказа да внесе за обсъждане законопроекта за конституцията, напрежението започна да расте. "Хората най-после разбраха, че Янукович и правителството му няма да направят никакви стъпки за изпълняване на исканията на протестиращите", обяснява Рукомеда.

Същата вечер полицията щурмува майдана под претекста, че извършва антитерористична операция, и кадрите от Украйна станаха брутални, жертвите - десетки (сред тях и полицаи), ранените - стотици. И броенето продължава, след като краткотрайното примирие, обявено в сряда вечерта, бе прорязано от куршуми часове по-късно. Метрото в Киев бе спряно, заваляха съобщения за бунтове в други градове (включително в източната рускогоезична част, считана за бастион на Янукович), а изненадващата смяна на началника на генералния щаб на армията подхрани опасенията, че президентът се готви да извика военните за подкрепа. "Изглежда, в момента управляващите се опитват да радикализират протестите и да ги вкарат в тази екстремистка обстановка, за да могат да обявят извънредно положение и да ги смажат с помощта на армията, защото очевидно не могат да го направят със силите за сигурност", казва пред "Капитал" Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения (PISM).

Политическият експерт Валентин Гладких също няма съмнения, че Янукович е направил всичко възможно да провокира сблъсъци и те да му послужат за извинение за офанзива срещу протестиращите. "Някои анализатори са убедени, че насилственото прочистване на майдана е предварителното условие на Путин за отпускане на следващия транш от руския кредит", казва Гладких пред "Капитал". Действително в понеделник руският финансов министър Антон Силуанов обяви, че Москва е готова да преведе на Киев втората част от заема от 15 млрд. евро, договорен малко след като Янукович замрази отношенията с ЕС. После обаче се оказа, че въпросните 2 млрд. долара се бавят и ще пристигнат едва когато Кремъл прецени, че ситуацията в Украйна се "нормализира". Какво точно означава това разясниха изявленията на съветника на Путин Сергей Глазьев, който открито призова Янукович да приложи сила срещу "терористите".

Гледай Украйна, мисли за Русия

Всъщност в мътната обстановка в момента е трудно да се каже категорично кой наистина дръпна спусъка. Безспорно случващото се никак не прилича на кадифена революция и насилие има и от двете страни. Но макар на майдана да присъстват крайни елементи, които опозиционните лидери не могат да контролират, това не променя факта, че мнозинството от хората са там с надеждата за алтернативно бъдеще за страната си - без корумпирани политици, прогнила система и всевластни олигарси. И представянето на протеста като бунт на радикални националисти и неофашисти е доста изкривена версия на реалността. Точно тя обаче е основната в Москва и неслучайно в последните дни държавните руски тв канали усилено излъчват сцените на хаос и насилие от Киев, като се фокусират върху жертвите сред силите за сигурност. Посланието е - ето какво се случва, когато искате да свалите правителството си, и ето как изглежда нестабилността. А твърдата хватка на Путин, дори и да има някои недостатъци, гарантира спокойствие.

"Янукович със сила ще смаже въоръжения преврат. Във всички случаи, ако президентът тръгне по този напълно законен път, Западът ще го обяви за кървав владетел, престъпник, и ще наложи всички възможни санкции. Властта му няма да бъде призната от Запада", казва пред "Капитал" руският журналист и политолог Виталий Третяков, декан на Висшата школа по телевизия в Московския държавен университет. Според него Янукович, след като дълго време се опитваше да лавира, вече няма останали много опции и единственото, което хората на площада очакват от него, е да предаде властта. "Изтокът и Югът на Украйна обаче няма да се съгласят с това. Те няма да искат да живеят под властта на бандеровиците (фашистите - бел. ред.) и да ги хранят с труда си. Така че, ако отстъпи пред майдана, това ще означава много кърваво разпадане на Украйна и никакви лични перспективи пред Янукович", смята Третяков.

Това е и линията на Кремъл - вината за случващото се в Украйна е на опозицията (подкрепяна от външни сили), която иска да направи преврат и рискува да разпали гражданска война. Резкият контраст с позицията на ЕС и САЩ, за които няма съмнение, че отговорността за мъртвите тела с огнестрелни рани по улиците е на режима в Киев, само показва колко дълбока е пропастта между Русия и Запада.

Изток, Запад и по средата

В разпънатата между тях Украйна времето за намиране на политически изход от кризата изтича. "Много е трудно да се търси такъв, когато десетки хора биват избивани в центъра на столицата на една от най-големите европейски страни. Освен ако насилието от страна на държавните структури не бъде спряно и виновните за смъртта на хората не бъдат наказани, никакъв изход не е възможен. И все пак единствената политическа структура, където може да бъде постигнат компромис, е парламентът", смята Роман Рукомеда.

Що се отнася до Янукович, изглежда невъзможно той да се задържи, особено на фона на новините, че парламентарното му мнозинство се пропуква, след като поне десет депутати напуснаха пропрезидентската Партия на регионите, а назначеният лично от него кмет на Киев публично обяви, че също се оттегля от нея. "Янукович няма шанс да запази властта си над Украйна. Всъщност той и сега не управлява цялата страна, вече изгуби контрола над много региони. За да го възстанови, трябва да започне тотална война срещу украинския народ. Но му липсват ресурсите за това. Може би се надява на помощ от Русия. Но не искам да вярвам, че Путин е толкова глупав да започне истинска инвазия в Украйна", казва Валентин Гладких. Малцина очакват руският президент да посмее да повтори сценария с нахлуването в Грузия през 2008 г.

Пътят пред Украйна са нови парламентарни и президентски избори. С надеждата след тях да не се окаже, че страната е толкова разделена, че няма как да бъде спасена. Вариантът с отиването на избори може да се случи със или без участието на Янукович. "Разбира се, Янукович не е заинтересован от изпълнението на този мирен сценарий. За него и руските му господари насилието и гражданската война са за предпочитане. Истинското предизвикателство пред дипломацията на ЕС и САЩ е да "разяснят" на Янукович и руските му "приятели" предимствата на мирното разрешаване на политическия конфликт в Украйна", смята Гладких.

Когато приятелството не е вариант

За Запада и най-вече за Европа кървавата баня е стряскащо напомняне, че времето на беззъбите декларации и разфокусираните послания отдавна е изтекло. Ясно е, че Путин иска Украйна много по-отчаяно и в битката за нея силата на мотивацията е на негова страна. Страната заема централно място в неоимперския му проект за създаване на Евразийски съюз, който да откъсне републиките от бившия СССР от Европа, да ги върне под хегемонията на Кремъл и да му позволи да съперничи на ЕС, САЩ и Китай в геостратегическата надпревара. Има и още нещо - ако Украйна започне да се превръща в стабилна, развита и добре управлявана страна по европейски модел, това може да минира отвътре режима на Кремъл. Ето защо Путин е готов да използва всички средства да не изгуби Киев и страховете са, че в добавка към газовия и икономическия шантаж, може да разиграе и сепаратистката карта в Крим.

Макар ЕС да не може (и да не е нужно) да влиза в състезание с Путин в стил "кой ще предложи по-висока оферта за Украйна", той също има своите козове. Проблемът е, че не само закъснява ужасно с използването им, но дори и не изглежда сигурен дали иска да го направи. "Честно казано, много украинци са силно разочаровани от пасивната позиция на ЕС. Просто защото стана очевидна пропастта между европейската реторика за човешки права, демокрация, европейски ценности - за които украинците се борят на площада - и реалната политика на лидерите на ЕС", обяснява Валентин Гладких.

На фона на апокалиптичните сцени в Киев на 20 февруари външните министри на ЕС най-после се договориха за налагане на санкции под формата на забрана за издаване на визи и замразяване на финансови активи на отговорните за насилието фигури от режима в Украйна. "Доста вероятно е санкциите да повлияят предвид близките отношения между бизнеса и политиката в Украйна", казва пред "Капитал" Орисия Луцевич от лондонския аналитичен център Chatham House. Важното в случая е към кого ще бъдат насочени те, което ще стане ясно до дни, тъй като ЕС още не е обявил списък на хората, които ще бъдат обхванати. "Санкциите може да имат смисъл, ако в тях бъде вложено послание към олигарсите, които подкрепят властта", смята Йевген Воробьов.

Според Роман Рукомеда наказателните мерки могат да бъдат директен удар по портфейлите на големите бизнесмени, които поддържат Янукович и неговите приближени. "За тях това е най-чувствителната зона. По редица причини ЕС се колебаеше да прибегне до санкции в продължение на два месеца. И сега част от отговорността за пролятата кръв в Украйна пада върху ЕС. Този кошмар можеше да бъде избегнат с помощта на Брюксел, но за съжаление това не се случи навреме", казва политическият експерт.

Но така или иначе, това е само първата стъпка. Нужен е и смислен финансов пакет от Международния валутен фонд, който да помогне на евентуално ново правителство в Киев да закрепи колабиралата икономика. А след това идва и големият въпрос какво може да предложи в дългосрочен план Брюксел на Украйна и останалите страни от Източното партньорство, като например Грузия и Молдова, които би трябвало по-късно тази година да подпишат споразумения за асоцииране на свободна търговия с ЕС. Предвид начина на действие на Путин, не е трудно да се предположи, че той ще направи всичко възможно да предотврати това. Особено ако ЕС не е научил урока си от грешките, които допусна в Украйна, продължава да подценява Путин и да действа мудно и нерешително.

Наскоро Полша и Швеция представиха два документа, които анализират провалите в Източното партньорство и предлагат как ЕС да мине в офанзива с комбинация от активна публична дипломация, повече и по-бързо достъпни средства и конкретни проекти, насочени към гражданското общество в тези държави, за да противодейства на руското влияние. И най-важното - ясно да заяви дали в сделката влиза членство. Само така ЕС има шанс да не загуби източната периферия на Европа, оставяйки я в орбитата на Кремъл. Тъжното е, че всичко това не можа да се случи няколко десетки погубени живота по-рано.

По темата работи и Красимир Янков

Автор: Антония Тилева

Горящи сгради и гуми, завеси от плътен черен пушек, хора с окървавени лица, мъртви тела по улиците, покрити с чаршафи и одеяла, свистящи куршуми от снайпери. Мястото е Киев, Украйна, Европа. Годината е 2014. Един самозабравил се режим разстрелва собствените си граждани. А светът гледа ужасено отварянето на вратите на ада, след като ЕС и САЩ имаха три месеца, за да опитат да го предотвратят.

Това е най-кошмарното насилие, което Украйна е преживявала от разпада на СССР и обявяването на независимостта си преди 22 години. И никой не може да предположи кога и как ще свърши то. Докато улиците й приличат на бойно поле, гражданската война наднича зад ъгъла, а аналогиите с разпада на Югославия, конфликта в Босна или площад "Тянънмън" се множат, непосредственият въпрос е как кървавата баня да бъде спряна и дали Украйна може да бъде спасена като държава в сегашния си вид. Чак после идва дилемата какво е нужно раната в сърцето на Европа да бъде излекувана. Пленена на границата между Изтока и Запада, разпъвана между тях, крехка и нестабилна от самото начало, Украйна не бива да бъде оставена да тиктака като бомба, която може да се взриви във всеки един момент. От това няма да има полза никой, включително руският президент Владимир Путин, чиято сянка се очертава зад изцапалия ръцете си с кръв Янукович.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

106 коментара
  • Чавдар

    Неможем да стоим безучастно и да гледаме как се избиват хора като добитък в центъра на една европейска страна па било и про руски ориентирана. Нашите власти и ЕС трябва да реагират по настойчиво това да престане веднага.

  • 2
    kirka80286 avatar :-|
    kirka80286

    По-скоро ЕС и ООН отколкото "нашите власти".

  • 3
    izabell avatar :-|
    izabell

    Още един повод за детронирането на Ленин
    Маркс е застъпник на тезата, че революциите могат да победят само едновременно във всички държави,а Ленин е казал че може да победи в една отделно взета страна.

  • 4
    virakocha avatar :-|
    EU defender
    • -27
    • +104

    Добре, че сме в ЕС и НАТО. Иначе досега да сме пратили "умиротворители" да се натегнем на руснаците като през 68 в Прага.

  • 6
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Да пратим СтаниШеф - той нали е роден там, то му е втора родина .. Пък и е от тях, червените чугуни, знае какво им се върти в главата на такива като янукович и лукашенко. Може и моника да помогне с некои ПР акцийки?
    Хм, защо не? Дори започвам леко да се подхилквам над тези мисли..

    Чугуните и Русия няма да позволят Украйна да се раздели. Още повече, че западната част е и по-бедна от източната. Украинците там си мислят точно като нас - ако сме в ЕС, по-лесно ще се емигрира в западната му част. На изток си имат доходи и те са по-големи и от българските.
    Проблемът е, че тръбите на газта/петрола минават през такива страни, и затова в Белорус има диктатор. В Украйна, както се вижда, също. На Русия е нужна сигурност, а не да преговарят с две украйни за транзита. На ЕС пък повече експортен пазар и компании за колонизиране. Така че съм скептична да се промени нещо. Ще стане същото, както в Турция и в България. Страни - буфер срещу азиатската паплач към Западна Европа.
    Но СерГей Дмитриевич... абе може да помогне. На Янукович..
    Една декларацийка от ПЕС може би? Хихихи?

  • 7
    simon40 avatar :-|
    simon40

    https://www.youtube.com/watch?v=HpKHI8Xp3VQ вижте това филмче и се "позабавлявайте". Сами си отговорте на въпроса защо и как. Ние сме новия враг на Русия. Да ние, дори и България. Тя отчаяно се нуждае от враг и ако няма ще си го създаде.

    На 6-та минута говорителя се чуди как така в унгарско село имало пустеещ обор и един декар необрана царевица. Какой ужас... това ли е европейския съюз?

  • 9
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ........... както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Москва не е никакъв брат на Киев , а негов архивраг.Историята го е доказала......................





  • 10
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#4] от "virakocha":

    Е да де, ние и в Ирак и Афганистан изпратихме "умиротворители", точно защото сме в ЕС и НАТО.

    Файда йок.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK