Украйна - голям съсед или малък брат

"Накъдето и да тръгне Украйна, все някъде ще се срещнем." Думите на руския президент Владимир Путин в интервю от септември 2013 г. звучат иронично днес. Защото сега в украинския парламент управлява коалицията "Европейски избор", а Русия подслонява издирвания за масови убийства свален президент Виктор Янукович.

Макар новото правителство в Киев да обяви курс към ЕС, няма как да скъса с Русия. Икономическите, социалните и културните връзки със северния съсед датират от столетия, а 61% от руснаците дори не смятат Украйна за отделна държава. Кремъл не се притеснява да използва това влияние в населения с етнически руснаци Крим, който вече де факто не се подчинява на централната власт в Киев и ще проведе референдум за още по-голяма автономия от Киев.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В същото време интересът на Брюксел е да привлече Украйна в орбитата си, защото тя е централната държава за Източното партньорство, програмата на ЕС за региона. "ЕС трябва да предложи всичката си възможна подкрепа за изграждане на здрава демократична система, която има се основава на върховенство на закона и е разглеждана като легитимна от гражданите", пише в своя анализ "Подкрепа за украинската революция" Андрю Уилсън от Европейския съвет за външна политика.

ЕС на помощ
Намесата на Радослав Сикорски, Лоран Фабиюс и Франк-Валтер Щайнмайер, първите дипломати на Полша, Франция и Германия, определено изигра роля за сдържане на напрежението в Киев, което заплашваше да избухне в гражданска война. Тримата външни министри пристигнаха в най-разгорещения ден на сблъсъците и проведоха маратонски разговори с Янукович и опозицията. "Не трябва да забравяме и че санкциите, които ЕС въведе, бяха важен елемент за оказването на натиск върху президента и обкръжението му и сядането им на масата за преговори. В противен случай той бе готов да обяви извънредно положение и да прати армията срещу народа", казва пред "Капитал" Станислав Секриеру, изследователят от румънския център за европейска политика.

Сигналите от Брюксел показват, че смяната на властта в Киев е призната, макар свалянето на Янукович да не беше по редовната процедура за импийчмънт. Председателят на комисията по външни работи в европарламента Елмар Брок вече заяви, че ЕС е готов да даде 20 млрд. долара, ако новите управляващи започнат да провеждат реформи. "Ние ще подкрепим това правителство. Хората не бива да се страхуват, че ще се случи фалит и Украйна ще остане без подкрепа", обеща Брок. Но подкрепата от Европа не бива да спира само с даването на определена сума пари.



"ЕС трябва без бавене да подпише споразумение за асоцииране с Украйна, да отвори пазара си за украинския износ, да съфинансира споразумение с МВФ и да се ангажира в реформирането на украинския държавен апарат чрез сътрудничество между държавните агенции в страни от ЕС с техните колеги в Украйна", изрежда пред "Капитал" Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и бивш икономически съветник на украинското правителство.

Всичко това може да подготви Украйна за следващата стъпка към ЕС. "Нужно е да се даде някаква перспектива, че членството е възможно. Хората, които правят реформите, трябва да знаят, че в края на тунела има пълно членство в ЕС", казва Станислав Секриеру. Това може да е допълнителен стимул за изтърпяване на неизбежните съкращения и загуба на работни места, през които трябва да мине украинската икономика, ако иска да отговаря на европейските стандарти.
 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Стой, недей"