С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 28 фев 2014, 17:21, 8438 прочитания

Мръсна европейска дузина

Дори очакванията за възхода им на изборите през май да са преувеличени, популистките партии вече тровят политическия консенсус, на който се крепи ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Единни в омразата

Действително партиите, определяни общо като радикални, популистки и антиевропейски, са от всякакъв вид и цвят. Те варират от неприятните протофашисти от типа на унгарската "Йобик" и гръцката "Златна зора", през анти-ЕС "Партията на независимостта" на Обединеното кралство (UKIP) и "Алтернатива за Германия", която е само против еврото, до консервативни националисти като Шведските демократи и полуанархистки движения като "Пет звезди" в Италия. Всички те имат само едно общо нещо - обещават лесни решения на сложни въпроси. И ги обединява единствено враждебността им към ЕС.

"Крайно невероятно е популистите от цяла Европа да успеят да формират обединена политическа група в парламента. Първо, те са много различни като политически профили. Второ, повечето от тези партии се развиват по-скоро около личността на лидера си, отколкото около определена политическа програма. А тези лидери ще са в конкуренция кой да бъде номер едно. И трето, този блок се състои основно от политически новобранци и аматьори, за които ще е трудно да се впишат в стриктно регулирания парламентарен процес", смята Йорг Форбрих.


Независимо от това двама от знаковите лидери на европейската крайна десница - Марин льо Пен от френския Национален фронт и Геерт Вилдерс от холандската Партия на свободата, обявиха в края на миналата година, че ще се борят заедно в кампанията за европейските избори. Те не са най-очевидните съюзници - формацията на Вилдерс подкрепя правата на хомосексуалните и е антиислямска (един от стикерите на партията гласи: "Ислямът е лъжа. Мохамед е мошеник. Коранът е отрова.") Националният фронт, от друга страна, е хомофобски и твърди, че не прави разграничение между френските граждани на базата на религията им. Но битката срещу общите врагове - "чудовището от Брюксел" и имигрантите, ги сплотява.

В алианса на Вилдерс и Льо Пен не са поканени всички и не всички имат желание да се присъединят. Лидерът на UKIP Найджъл Фараж например гледа с подозрение към Националния фронт и не приема протегнатата ръка. А българската "Атака" не само не е добре дошла, но и наскоро Марин Льо Пен остро нападна Партията на европейските социалисти (ПЕС) заради това, че лидерът им Сергей Станишев "управлява с крайната десница, истинската - "Атака". "Пометете пред собствената си врата и отново ще говорим. Пометете си в ПЕС!", призова Льо Пен френският външен министър, социалистът Пиер Московиси, в тв дебат в началото на февруари.

Кас Муде обяснява това с принципите, по които този тип формации влизат в съюзи. "Единият е идеологически - като всички партии и те се опитват да намерят формации, които са сходни и имат подобен дневен ред. Но другият е по-стратегически. Те се опитват да работят с партии, които им помагат, не само в Европа, но и в национален план", посочва Муде. Защото в крайна сметка за всяка партия националните избори и политика са далеч по-важни от европейските. Ето защо се обединяват с партии, които не само са относително сходни, но и които публиката в собствената им страна, смята или за по-добри или за подобни на тях, не за по-лоши. "От една страна, бихте си помислили - о, "Атака" е далеч по-приемлива, защото подкрепя правителството. Но проблемът с "Атака" за Националния фронт и за Партията на свободата е, че тя е доста открито антисемитска. Това е нещо, което е много по-приемливо в Източна Европа, отколкото в Западна Европа. За френска или холандска партия да бъде свързана с антисемитска формация може да бъде вредно за национални избори", казва професорът от Университета в Джорджия. Особено когато Марин льо Пен се опитва - доста успешно - да изчисти имиджа на Националния фронт от някои петна, останали от времето на баща й, Жан-Мари льо Пен. Всъщност според Кас Муде е мит, че дъщерята е променила партията. "Националният фронт си е същият и тя заема почти толкова остра позиция по имиграцията и далеч по-остра срещу ЕС, отколкото баща й някога. Но това вече не звучи толкова радикално, защото в сравнение с преди 15 години сега има далеч повече мейнстрийм политици, които са евроскептични и са против имиграцията", посочва Муде.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гърция е пренаситена с обекти за краткосрочен наем Гърция е пренаситена с обекти за краткосрочен наем

Хиляди имоти се отдават срещу едва 52 евро на ден, а разходите по тях не са малки

19 фев 2020, 432 прочитания

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

19 фев 2020, 1111 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Революцията, която сега започва

Украйна има нужда от нови лидери, които да я спасят от фалит, да скъсат с порочните практики от миналото и да оправдаят надеждите на Майдана

Още от Капитал
Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10