Мръсна европейска дузина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мръсна европейска дузина

Мръсна европейска дузина

Дори очакванията за възхода им на изборите през май да са преувеличени, популистките партии вече тровят политическия консенсус, на който се крепи ЕС

Светломира Гюрова
8516 прочитания

© reuters


Европейски избори и скука са почти синоними. Не и този път. Вотът за Европейски парламент през май не само че по изключение ще има значение както за ЕС, така и за 28-те страни в него, но и ще бъде всичко друго, но не е и лишен от интрига и колорит. За това ще се погрижи отборът на евроскептиците и радикалите, който загрява за мача с надеждата да взриви ЕС отвътре.

От месеци европейските политици и медии бият тревога за това. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди наскоро за "фестивал от неоснователни упреци към ЕС" като следствие от "възхода на екстремизма от екстремното дясно до екстремното ляво" из целия континент. Анализатори вещаят апокалипсис заради европейските "Чаени партита", които по примера на своя аналог в САЩ ще блокират институциите и ще доведат до политическа парализа и поляризация. Размахват се плашилата на Голямата депресия от 30-те години на миналия век и надигането на фашизма.

Действително проучванията сочат, че популистките, антиимигрантските и крайните формации ще повишат резултатите си в сравнение с предишните избори за Европейски парламент (ЕП). Истинският въпрос е колко силни ще бъдат и какво ще успеят да направят. Но дори очакванията за представянето им да се окажат преувеличени и те да не са в състояние да формират кохерентен блок в парламента, европейската мръсна дузина от протестни партии вече променя дебата и задава дневния ред както на национално ниво, така и в Брюксел. И ако умерените гласове не намерят начин да им се противопоставят, те могат да отровят политическия консенсус, който крепи ЕС и еврото.

Радикали от всички страни

"Какъвто и да е точният им резултат на изборите, този тип партии повече от всякога ще бъдат сила, с която останалите на европейската политическа сцена трябва да се съобразяват", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих от програмата за Централна и Източна Европа на German Marshall Fund. Той посочва четири причини за техния очакван успех. Първо, в много страни изборите за Европейски парламент имат по-нисък праг за влизане, отколкото на национален вот. И след като през седмицата германският Конституционен съд реши изцяло да премахне дори досегашната трипроцентова бариера (при 5% на национални избори), това засили притесненията, че федералната република ще изпрати в Европарламента маргинални и протестни партии, включително една неонацистка формация. Така или иначе, на европейски избори по-малките партии по традиция се представят по-добре, защото хората се чувстват по-свободни да гласуват емоционално, и често водещата емоция е гневът.

Втората причина е продължаващата криза, която дава шанс на формациите, обвиняващи ЕС за всички икономически беди. Но икономиката не е универсално обяснение, тъй като например в тежко ударените от кризата Испания и Португалия няма популисти.

Третият фактор е, че в много държави имиграцията се превърна в чувствителна тема и популистките партии умело се възползват от страховете. И четвъртият е разочарованието от политическите елити, което преминава в подкрепа за нови, по-радикални играчи.

Все пак според Кас Муде, професор в Университета в Джорджия и автор на множество книги за популизма и екстремизма, представянето на крайните партии няма да е толкова силно, колкото мнозина се страхуват. "Някои прогнози сочат, че те ще имат около една четвърт от местата в следващия парламент, но според мен това е огромно преувеличение", казва Муде пред "Капитал". Неговите очаквания са те да спечелят около една десета от мандатите.

Освен това в Европейския парламент всичко се свежда до това дали можеш да формираш политическа група. "А за радикалната десница ще е много трудно да го направи. Не че няма да имат достатъчно депутати (нужни са 25 от седем различни държави - бел. ред.). Просто няма да имат достатъчно желание и способност да работят заедно", смята Муде.

Единни в омразата

Действително партиите, определяни общо като радикални, популистки и антиевропейски, са от всякакъв вид и цвят. Те варират от неприятните протофашисти от типа на унгарската "Йобик" и гръцката "Златна зора", през анти-ЕС "Партията на независимостта" на Обединеното кралство (UKIP) и "Алтернатива за Германия", която е само против еврото, до консервативни националисти като Шведските демократи и полуанархистки движения като "Пет звезди" в Италия. Всички те имат само едно общо нещо - обещават лесни решения на сложни въпроси. И ги обединява единствено враждебността им към ЕС.

"Крайно невероятно е популистите от цяла Европа да успеят да формират обединена политическа група в парламента. Първо, те са много различни като политически профили. Второ, повечето от тези партии се развиват по-скоро около личността на лидера си, отколкото около определена политическа програма. А тези лидери ще са в конкуренция кой да бъде номер едно. И трето, този блок се състои основно от политически новобранци и аматьори, за които ще е трудно да се впишат в стриктно регулирания парламентарен процес", смята Йорг Форбрих.

Независимо от това двама от знаковите лидери на европейската крайна десница - Марин льо Пен от френския Национален фронт и Геерт Вилдерс от холандската Партия на свободата, обявиха в края на миналата година, че ще се борят заедно в кампанията за европейските избори. Те не са най-очевидните съюзници - формацията на Вилдерс подкрепя правата на хомосексуалните и е антиислямска (един от стикерите на партията гласи: "Ислямът е лъжа. Мохамед е мошеник. Коранът е отрова.") Националният фронт, от друга страна, е хомофобски и твърди, че не прави разграничение между френските граждани на базата на религията им. Но битката срещу общите врагове - "чудовището от Брюксел" и имигрантите, ги сплотява.

В алианса на Вилдерс и Льо Пен не са поканени всички и не всички имат желание да се присъединят. Лидерът на UKIP Найджъл Фараж например гледа с подозрение към Националния фронт и не приема протегнатата ръка. А българската "Атака" не само не е добре дошла, но и наскоро Марин Льо Пен остро нападна Партията на европейските социалисти (ПЕС) заради това, че лидерът им Сергей Станишев "управлява с крайната десница, истинската - "Атака". "Пометете пред собствената си врата и отново ще говорим. Пометете си в ПЕС!", призова Льо Пен френският външен министър, социалистът Пиер Московиси, в тв дебат в началото на февруари.

Кас Муде обяснява това с принципите, по които този тип формации влизат в съюзи. "Единият е идеологически - като всички партии и те се опитват да намерят формации, които са сходни и имат подобен дневен ред. Но другият е по-стратегически. Те се опитват да работят с партии, които им помагат, не само в Европа, но и в национален план", посочва Муде. Защото в крайна сметка за всяка партия националните избори и политика са далеч по-важни от европейските. Ето защо се обединяват с партии, които не само са относително сходни, но и които публиката в собствената им страна, смята или за по-добри или за подобни на тях, не за по-лоши. "От една страна, бихте си помислили - о, "Атака" е далеч по-приемлива, защото подкрепя правителството. Но проблемът с "Атака" за Националния фронт и за Партията на свободата е, че тя е доста открито антисемитска. Това е нещо, което е много по-приемливо в Източна Европа, отколкото в Западна Европа. За френска или холандска партия да бъде свързана с антисемитска формация може да бъде вредно за национални избори", казва професорът от Университета в Джорджия. Особено когато Марин льо Пен се опитва - доста успешно - да изчисти имиджа на Националния фронт от някои петна, останали от времето на баща й, Жан-Мари льо Пен. Всъщност според Кас Муде е мит, че дъщерята е променила партията. "Националният фронт си е същият и тя заема почти толкова остра позиция по имиграцията и далеч по-остра срещу ЕС, отколкото баща й някога. Но това вече не звучи толкова радикално, защото в сравнение с преди 15 години сега има далеч повече мейнстрийм политици, които са евроскептични и са против имиграцията", посочва Муде.

Укротяване на опърничавите

Всъщност точно това е най-големият триумф на Вилдерс, Льо Пен и компания - техните послания вече задават дневния ред. "Крайно невероятно е, че възходът им ще се трансформира в истинско влияние на ниво ЕС. Традиционните партии ще останат най-голямата политическа сила и ще се сплотят още повече срещу "узурпаторите" от крайната десница", прогнозира Йорг Форбрих. Но това ще накара популистите да използват европейската сцена за национални цели. "У дома те ще поставят под натиск установените партии. В отговор мейнстрийм политиците ще възприемат някои от аргументите на популистите, за да си върнат привлечените от тях избиратели. Това ще промени и наистина ще отрови политическия дебат, независимо дали става въпрос за еврокризата или за имиграцията", казва анализаторът от German Marshall Fund. Само погледнете Великобритания, където, стреснат от подкрепата за Фараж, премиерът Дейвид Камерън възприе позициите на UKIP както по отношение на Европа, така и за ненамеса в Сирия.

Реакцията на установените политици към радикалните им опоненти е да се опитват да ги демонизират и да плашат избирателите с призрака на Хитлер. Което очевидно не работи. "Много е лесно да се каже - те са много опасни, гласувайте за нас, защото иначе се връщаме в 30-те години на миналия век. Но ако има нещо, което отсъства от дебата за европейските избори, това е визия в какво трябва да се превърне ЕС. Най-добрият отговор на установените партии е да представят своя алтернатива на евроскептицизма и да заявят - Националният фронт и UKIP искат това, а ние искаме ето това. Но ако нямат собствен наратив, те само поемат част от темите на популистите и се опитват да ги омаловажат", посочва Кас Муде.

Същевременно страховете, от които радикалните партии се хранят, са съвсем реални и политическите елити няма как да ги игнорират. "Много хора чувстват, че тревогите им - били те по отношение на имиграцията и културата или за икономиката и социалната справедливост,или за страната им и Европа - не се вземат предвид. За мнозина конвенционалната политика изглежда изчерпана и те възлагат надеждите си на нови лица, радикални решения или просто връщане към изгубения рай, който им предлагат популистите", казва Йорг Форбрих. И ако няма кой да обясни ясно, че имигрантите от Източна Европа внасят в социалните системи повече, отколкото взимат, че единният пазар носи просперитет, а ЕС при всичките си недостатъци си струва да бъде запазен и развит, то протестните партии ще продължават да бъдат тези, които задават тона.


8 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Благодаря на редакцията :-) друго си е когато и тя е увряла, че традиционната десница в ЕС няма визия за Европа и ЕС :-)

  • 2
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    То и тук ще е интересно. Управляващите ще продължават да "връщат нормалността," ГЕРБ ще говори "при тези ни спират парите," РБ, АБВ и БбЦ ще се борят срещу "системата" и т.н.
    Днешните данни от социологическо проучване говорят за 6 партии с евродепутати. Интересно ще е кой как ще обяснява победата! :-)

  • 3
    lusilu avatar :-|
    lusilu

    Плъхове има навсякъде ,поне докато има какво да ядат !

  • 4
    vandamme avatar :-P
    Cayo Lara

    Остава авторът на статията да ми каже коя е непопулистката партия за която да гласувам.

  • 5
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Отровихте ни от толерастия, Европа се напълни с да не казвам какви "мигранти", време е за сериозен разговор за европейските интереси.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    cobanmaala avatar :-?
    чобанмахала

    [quote#5:"Thermobee"]Отровихте ни от толерастия, [/quote]
    Защо "ни". Нас, българите, ни имат за хора,по-долно качество от тия мигранти. Обаче ние се врем и се пишем "европейци". Къде и кой в Европа ни счита равни,като сме се подложили?

  • 7
    ungeheuer avatar :-|
    ungeheuer

    До коментар [#5] от "Thermobee":

    за вас е толерастия (предполагам нещо лошо) да не си пещерен селяндур, който не зачита другите?

    До коментар [#6] от "cobanmaala":

    В Лондон не съм имал случай на расизъм, освен в един пъб от един (малоумен) англичанин, който ми се разкрещя в Лондон да съм говорел на английски. На работа пък съвсем.

  • 8
    g_nett76 avatar :-|
    g_nett

    Обичам да пътувам и често повтарям дестинациите през известен период от време. Това, което се случва със Западна Европа вече е плашещо. Един и същи град /Амстердам, Брюксел, Рим, Париж и т.н./ само за няколко години променя облика си до неузнаваемост. Мръсотия, просяци, незаконна търговия и прочие прелести на Ориента по улиците. Цели квартали, в които не можеш да видиш бял човек и да чуеш езика на държавата, в която си. От прекомерна толерантност европейците оставят цялата измет на Третия свят /където попадаме и ние де, ако трябва да сме честни/ да им се качва на главите. Нищо чудно, че националистите и ксенофобите надигат глава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK