Войната в Украйна - още необявена и много опасна

"Това не е заплаха, а фактическо обявяване на война срещу моята страна." Докато украинският премиер Арсений Яценюк произнасяше тези думи, украински войници се опитваха да спират руски части, обкръжаващи базите им в Крим. Случващото се на полуострова трудно може да бъде определено като нещо друго освен подготовка за война, която, макар и необявена, може да избухне много бързо.

След като вчера руската Дума светкавично одобри внесеното само два часа по-рано искане на президента Владимир Путин да използва войски "на територията на Украйна до нормализацията на социално-политическата обстановка в тази страна", събитията се развиват трескаво, дипломацията е френетична, а напрежението се нагнетява с всяка минута.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Барабаните на войната

Украйна приведе въоръжените си сили в пълна бойна готовност и посланикът й в ООН Юрий Сергеев заяви, че страната му се подготвя да се защити от Русия, но ако руските военни действия се разширят, Киев ще поиска помощ, включително военна, от други държави. Премиерът Яценюк изрази увереност, че западните държави ще подкрепят териториалната цялост на страната му и ще спрат "военния конфликт, провокиран от Руската федерация".

Същевременно преди извънредната среща Северноатлантическия съвет на НАТО в Брюксел днес генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен беше категоричен, че действията на Русия в Украйна "нарушават принципите на Хартата на ООН. Те застрашават мира и сигурността в Европа. Русия трябва да спре с военните си действия и заплахите си". Твърдението. че Русия нарушава Хартата на ООН, отваря възможност за санкции под формата на "частично прекъсване на икономическите отношения". Друг е въпросът дали това ще бъде приложено и какъв ефект ще има върху Москва.



Поне засега Путин не дава признаци да обръща внимание на предупрежденията - нито на 90-минутния телефонен разговор с американския президент Барак Обама вчера, по време на който е било подчертано, че ще има "последствия" от руската интервенция в Украйна, нито на репликата на държавния секретар на САЩ Джон Кери, че "не може през 21 век да се държиш като държава от 19 век, като нападаш друга страна с напълно измислен претекст", нито на факта, че Вашингтон, Лондон, Париж и Отава обявиха, че прекратяват подготовката за срещата на Г-8 в Сочи. Малко вероятно е и срещата на Съвета по външни отношения на ЕС утре да произведе нещо, което да стресне Кремъл. Фактическата руска окупация в Крим продължава и аналогиите с войната в Грузия през 2008 г. стават натрапчиви.

Като в Грузия или не съвсем

Тогава Западът, при всичките си остри декларации, предпочете да остане страничен наблюдател на случващото се. Грузия бе прегазена и поставена на колене, а двете й провинции Абхазия и Южна Осетия преминаха под контрола на Москва. Тогава пак всичко започна с икономически и всякакъв друг възможен шантаж от Кремъл, провокации, нагнетяване на напрежението, изразяване на загриженост за рускоговорящите граждани в съседната държава и накрая изпращане на "умиротворители", които да се погрижат за тях и за някои други неща.

Сега сценарият се повтаря с една разлика - Украйна не е Грузия, а страна с 46-милионно население. И кримската криза е от съвсем различен магнитуд. Ако се стигне до пълномащабна война, последствията ще са кошмарни - нестабилност на границата на Европа и отравяне на отношенията между Путин и Запада, което ще се отрази на куп горещи международни проблеми от конфликта в Сирия до преговорите по ядрената програма на Иран.

На пръв поглед изглежда истинска лудост Путин да рискува изолация и тежък удар по имиджа на Русия точно след като похарчи над 50 млрд. долара за полирането му с олимпиадата в Сочи. Колкото и да е важна Украйна за Москва, цената ще е прекалено висока. А и войната е най-сигурната рецепта Путин да изгуби Украйна, да засили анти-руските настроения там и да я тласне към Запада в дългосрочен план.

Калкулациите на Путин вероятно са, че и този път ще му се размине, както преди шест години. Една шега в Twitter тези дни гласеше, че докато Москва напада Украйна, ЕС ще подготвя декларация - с много силни думи и удивителни. Барак Обама, така и не реагирал на пресичането на обявената от самия него "червена линия" в Сирия и очевидно нежелаещ да се намесва в конфликти, изглежда също не успява да респектира Путин.

От ЕС и САЩ зависи да убедят Кремъл, че бърка. Макар военният отговор на руската агресия да изглежда немислим, Западът има на разположение други оръжия, с които може да накара Путин да размисли - дипломатическа изолация, включително пълен отказ от форума на Г-8 в Сочи, истински нараняващи икономически и търговски санкции. След грешките в Грузия, Западът няма право на нови.