Същевременно преди извънредната среща Северноатлантическия съвет на НАТО в Брюксел днес генералният секретар на организацията Андерс Фог Расмусен беше категоричен, че действията на Русия в Украйна "нарушават принципите на Хартата на ООН. Те застрашават мира и сигурността в Европа. Русия трябва да спре с военните си действия и заплахите си". Твърдението. че Русия нарушава Хартата на ООН, отваря възможност за санкции под формата на "частично прекъсване на икономическите отношения". Друг е въпросът дали това ще бъде приложено и какъв ефект ще има върху Москва.

Поне засега Путин не дава признаци да обръща внимание на предупрежденията - нито на 90-минутния телефонен разговор с американския президент Барак Обама вчера, по време на който е било подчертано, че ще има "последствия" от руската интервенция в Украйна, нито на репликата на държавния секретар на САЩ Джон Кери, че "не може през 21 век да се държиш като държава от 19 век, като нападаш друга страна с напълно измислен претекст", нито на факта, че Вашингтон, Лондон, Париж и Отава обявиха, че прекратяват подготовката за срещата на Г-8 в Сочи. Малко вероятно е и срещата на Съвета по външни отношения на ЕС утре да произведе нещо, което да стресне Кремъл. Фактическата руска окупация в Крим продължава и аналогиите с войната в Грузия през 2008 г. стават натрапчиви.

Като в Грузия или не съвсем

Тогава Западът, при всичките си остри декларации, предпочете да остане страничен наблюдател на случващото се. Грузия бе прегазена и поставена на колене, а двете й провинции Абхазия и Южна Осетия преминаха под контрола на Москва. Тогава пак всичко започна с икономически и всякакъв друг възможен шантаж от Кремъл, провокации, нагнетяване на напрежението, изразяване на загриженост за рускоговорящите граждани в съседната държава и накрая изпращане на "умиротворители", които да се погрижат за тях и за някои други неща.

Сега сценарият се повтаря с една разлика - Украйна не е Грузия, а страна с 46-милионно население. И кримската криза е от съвсем различен магнитуд. Ако се стигне до пълномащабна война, последствията ще са кошмарни - нестабилност на границата на Европа и отравяне на отношенията между Путин и Запада, което ще се отрази на куп горещи международни проблеми от конфликта в Сирия до преговорите по ядрената програма на Иран.

На пръв поглед изглежда истинска лудост Путин да рискува изолация и тежък удар по имиджа на Русия точно след като похарчи над 50 млрд. долара за полирането му с олимпиадата в Сочи. Колкото и да е важна Украйна за Москва, цената ще е прекалено висока. А и войната е най-сигурната рецепта Путин да изгуби Украйна, да засили анти-руските настроения там и да я тласне към Запада в дългосрочен план.

Калкулациите на Путин вероятно са, че и този път ще му се размине, както преди шест години. Една шега в Twitter тези дни гласеше, че докато Москва напада Украйна, ЕС ще подготвя декларация - с много силни думи и удивителни. Барак Обама, така и не реагирал на пресичането на обявената от самия него "червена линия" в Сирия и очевидно нежелаещ да се намесва в конфликти, изглежда също не успява да респектира Путин.

От ЕС и САЩ зависи да убедят Кремъл, че бърка. Макар военният отговор на руската агресия да изглежда немислим, Западът има на разположение други оръжия, с които може да накара Путин да размисли - дипломатическа изолация, включително пълен отказ от форума на Г-8 в Сочи, истински нараняващи икономически и търговски санкции. След грешките в Грузия, Западът няма право на нови.