Какво иска Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво иска Русия

Русия знае добре, че военното предимство на земята дава такова и в политическите игри. Затова се постара да не остави съмнения в Крим.

Какво иска Русия

Операцията в Крим изглежда добре подготвена, обмислена и крайната й цел може да е контрол върху бъдещето на Украйна

Огнян Георгиев
24373 прочитания

Русия знае добре, че военното предимство на земята дава такова и в политическите игри. Затова се постара да не остави съмнения в Крим.

© David Mdzinarishvili


"Нека спокойните глави и трезвата преценка надделее". Това повтаряха всички посланици в Съвета за сигурност на ООН, докато обсъждаха в събота вечерта внезапната инвазия на руски войски на украинска територия и заплахата на Киев да отвърне с военна сила на нашествието в Крим. Но нямаше нищо неспокойно в действията на Русия, а преценката на Москва за ситуацията изглежда напълно трезва. Просто я вижда по различен начин. 

Събитията в Крим се развиха мълниеносно, което говори за добра преценка, отлично планиране и предварителна подготовка. Дни, след като Виктор Янукович избяга от Киев, а режимът му се разпадна и веднага след края на Олимпиадата в Сочи (защото, нали войните спират по време на игрите, най-малкото заради телевизионните камери), руски военни поеха контрола над летищата в Севастопол и Симферопол, камиони, а по-късно и танкове се появиха по улиците, и местните депутати бяха доведени под строй в парламента, за да гласуват ново управление.

Операция "Крим"

Операцията беше изпълнена като по учебник по военна тактика: учения до границата са най-лесният начин да струпаш войски близо до бойния театър, а точките на достъп - летища и пристанища, се окупират веднага при инвазия, за да има лесен достъп на още техника и жива сила. Крим също така, не беше особено труден за окупиране - огромната база на руския черноморски флот е разположена там, територията лесно се отцепва от останалата част на Украйна с няколко контролни пункта, а руските командващи явно добре са си направили преценката за боеспособността на украинските сили на полуострова. По-голямата част от населението са етнически руснаци, така че беше гарантирана подкрепа отвътре, а и международното право в последните години беше така размътено, че Русия спокойно може да твърди, че защитава рускоговорящите, въпреки че няма никакво правно основание да го прави.  

С две думи, идеята на Москва беше да контролира напълно ситуацията на терен, за да е уверена в политическите си ходове после. Това е ход, продиктуван от уроците на близкото минало: в Косово например, невъзможността да контролират летището (и заради отказа на България и Румъния да дадат въздушно пространство на руската армия), доведе до по-слаба позиция на Русия в преговорите за бъдещето на провинцията по-натам. Тук нищо не беше оставено на случайността. 

Но военното надмощие не е самоцел, а предусловие към по-голямата игра, която играе Владимир Путин. Предвид бързината, с която се проведе операцията в Крим, явно е, че зад нея стои план и той е бил задействан от събитията в Киев. Дали този резервен план винаги е бил на масата на Путин, или е бил сглобен в последните месеци, няма как да знаем. Но неговите очертания вече са ясни. След месеци на протести и жертви, Москва се съгласи да работи с ЕС и принуди Янукович да седне на масата за истински преговори с опозицията. Дали бягството на украинския президент е било предвидено или се е случило така внепазно, че се е наложило активирането на операция "Крим", също не е ясно. Но това, което стана в Киев, от гледна точка на Русия, е че въпреки съгласието й да се прави плавен преход, украинската опозиция е взела нещата в ръцете си и бързо е променила ситуацията на терен, не без помощта на ЕС. Възторжените призиви на Европа и САЩ за ново начало най-вероятно са били разгледани като подигравка в Кремъл.

Това не е първият път, в който Русия изпитва подобно нещо. Когато преди време се гласуваше резолюция за въвеждането на зона, забранена за полети в Либия, Москва се съгласи да се въздържи, за да бъде наложена такава. Операцията се превърна постепенно в удар по силите на Кадафи и де факто помощ за опозицията, въпреки протестите на руснаците, че не са давали съгласието си за такова нещо: пак пример за това, как военната сила на терен влияе на политиката. 

Украйна обаче не е Либия. Тук беше напълно ясно, че Кремъл няма да седи със скръстени ръце и да наблюдава какво се случва. Владимир Путин е дал достатъчно знаци, че разглежда геополитиката като основен терен, на който да играе, а когато разглеждаш света като шахматна дъска, пешките нямат значение. 

Замразяване и нагорещяване

Какъв е планът в Крим? От двете опции - да се отцепи полуостровът и да се върне към Русия, или да остане в Украйна, но под силно руско влияние, втората изглежда далеч по-добра за Кремъл. Това значи де факто създаване на нов замразен конфликт в съседна държава, а това са инструменти за контрол, които Русия умее да ползва добре. Поясът от държави между нея и НАТО - Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения - бива контролиран по различни начини, но предимно с помощта на такива замразени конфликти (Приднестровието, Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия). 

Не бива да се забравя, че разширяването на НАТО е нещо, с което Русия така и не се съгласи, но беше прекалено слаба преди, за да възрази. От войната в Грузия през 2008 г. насам, ситуацията е различна. Тогава два от конфликтите бяха размразени, именно заради желанието на Михаил Саакашвили да вкара страната в НАТО. Ако Русия благоволи да върне Крим на украинското правителство сега, това ще стане при такива условия, че тя по всяко време да може да рестартира конфликта, ако прецени за необходимо. Например, ако Украйна реши да влезе в ЕС (НАТО изглежда като невъзможна опция така или иначе). 

Сега е дори по-брутален акт от 2008 г., защото нямаше никакви, дори формални причини Русия да изпрати войски в Крим - т.е. това е явен знак за агресия. Тя нарушава директно подписаното през 1994 г. споразумение в Будапеща между Русия, Украйна, САЩ и Великобритания, с което Киев се отказва от ядрените оръжия на СССР на своя територия, а в замяна на това другите държави гарантират суверенитета и територията му. 

Тази игра е груба, безцеремонна и вероятно ще има нова вълна на отвращение към Русия от околните й държави, както и от Европа и САЩ. Но, както видяха през 2008 г. Путин и Медведев, чувствата преминават, отношенията се подобряват, а военните победи се превръщат в политически такива. За съжаление може да се окаже, че преценката им е по-трезва, отколкото изглежда. 

"Нека спокойните глави и трезвата преценка надделее". Това повтаряха всички посланици в Съвета за сигурност на ООН, докато обсъждаха в събота вечерта внезапната инвазия на руски войски на украинска територия и заплахата на Киев да отвърне с военна сила на нашествието в Крим. Но нямаше нищо неспокойно в действията на Русия, а преценката на Москва за ситуацията изглежда напълно трезва. Просто я вижда по различен начин. 

Събитията в Крим се развиха мълниеносно, което говори за добра преценка, отлично планиране и предварителна подготовка. Дни, след като Виктор Янукович избяга от Киев, а режимът му се разпадна и веднага след края на Олимпиадата в Сочи (защото, нали войните спират по време на игрите, най-малкото заради телевизионните камери), руски военни поеха контрола над летищата в Севастопол и Симферопол, камиони, а по-късно и танкове се появиха по улиците, и местните депутати бяха доведени под строй в парламента, за да гласуват ново управление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

139 коментара
  • 1
    fez_deffender avatar :-|
    Фес Deffender
    • -34
    • +239

    Когато атовете се ритат си патят магаретата. Обикновените хора са най-потърпевши и губят във всички случаи. Украйна е прекрасен пример за мегаломанията и имперското мислене на един малък човек и поредните глупости и недомислици на Запада.

  • 4
    payakoff avatar :-?
    Payakoff
    • -75
    • +215

    blilov - новоизлюпен трол? :)

  • 5
    bagatur74 avatar :-|
    bagatur74
    • -24
    • +182

    Руската геополитика не се е променила от 18 век. Нито СССР нито путинова Русия са спрели да разглеждат света като наш и чужд. От друга страна западните демокрации така и не се научиха, че няма едно "хапче"за всички проблеми. Европейската дипломация на пределна толерантност изглежда на изток като чист вид нихилизъм. Нищо неочаквано не се случва. Идва ред на Турция да дооформи картината.

  • 6
    pkolev avatar :-|
    Dalt
    • -11
    • +125

    [quote#2:"blilov"]Капитал леко започват да се осират. Първо, няма ни един руски танк в Крим. Второ, много добре си го измислихте това за водените под строй депутати:D. Трето, от статията изглежда, че всички войски, учаатвали в ученията вече са в Крим. А то има-няма 3000 руснаци са там. [/quote]

    Танкове и тежка артилерия наистина няма. Бройката обаче е различна. Оценките са между 12000 и 18000.

    Капитал греши по отношение на ученията и вкараните "вежливци". В ученията учавстват най-обикновени призивни войници, докато мълчаливите хора във военно облекло и без отличителни знаци по-скоро се причисляват към специалните им сили.

  • 9
    bluewater avatar :-?
    BlueWater

    Pressure Rising as Obama Works to Rein In Russia.
    http://www.nytimes.com/2014/03/03/world/europe/pressure-rising-as-obama-works-to-rein-in-russia.html?hpw&rref=world&_r=0

    Дали г-н Обама е достатъчно силен да се пребори с бившия КГБ полковник в Кремъл? Това не е лесна задача. Канцлерът на Германия Ангела Меркел е казала г-н Обама по телефона в неделя, след като говорила с г-н Путин, че не е сигурена, че той е в крак с реалността. Тя казала "В един друг свят,".

    Is Mr. Obama tough enough to take on the former K.G.B. colonel in the Kremlin? It is no easy task. Chancellor Angela Merkel of Germany told Mr. Obama by telephone on Sunday that after speaking with Mr. Putin she was not sure he was in touch with reality, people briefed on the call said. “In another world,” she said.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK