Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
58 9 мар 2014, 8:54, 16161 прочитания

Кошмар без правила

Защо кризата в Украйна отекна толкова силно във Вашингтон

Ваня Ефтимова | Ню Йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


На пръв поглед САЩ нямат особени интереси в Украйна. Годишният износ към нея възлиза на едва два милиарда долара - четири пъти по-малко, отколкото например към Доминиканската република, и дори този към Финландия го превъзхожда значително. Украинските имигранти и техните наследници са по-малко от милион, или 0.33% от населението на Америка. Макар известни личности и нюйоркски бохеми да обичат да обядват в украинския ресторант Veselka в Манхатън, до миналата седмица мнозинството американци дори не знаеха, че става дума за независима държава. Ако средният жител на Небраска или Южна Каролина изобщо свързва Украйна с нещо, то по всяка вероятност е борш и холивудската звезда Мила Кунис.    
 
На този фон може би изглежда странно Вашингтон да инвестира цялата си дипломатическа мощ в разрешаването на кризата и за пръв път от много време иначе поляризираният Конгрес да подкрепя активните действия. И дори новините от Кримския полуостров да успеят съвсем да засенчат реално по-важните за джоба на обикновените американци дебати за държавния бюджет. Но зад острите реакции от Вашингтон се крият далеч по-дълбоки опасения около настоящата криза в Украйна и страх от кошмарния сценарий, в който международното право абсолютно загубва своята тежест. Особено във време, когато Америка започва да дебатира новия си отбранителен модел, и президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери се опитват да оставят почерка си върху световната политика.    
 
Новата силова нормалност
 
В дипломацията символите имат значение и това, че тази криза се случи точно в Украйна, я натоварва с особен смисъл. След падането на Берлинската стена и края на студената война Западът вярваше, че в света вече има нов ред, при който се върви към всеобща икономическа либерализация, демократизация и по-голямо значение на човешките права. Фактът, че в Украйна, толкова близо до епицентъра на някогашната "Империя на злото" (по Роналд Рейгън), хората на два пъти - през 2004 г. и сега, излязоха на площада, за да защитават тези идеали, само потвърждаваше тези надежди. 

Но последните дни показаха, че не всички са вярвали или желали този нов световен ред. Както посочва Иван Кръстев в текст за списание Foreign Affairs, руският президент Владимир Путин не се страхува от дипломатическа и икономическа изолация. Напротив, той я приветства. Защото тя води след себе си ревизия и дори край на настъпилата след студената война либерална демократична експанзия.
 
"Опасявам се, че това, което потенциално може да произведе този момент, не е просто край на процеса по разоръжаването или отказ от търговско споразумение. Може да се стигне до още по-проблемни отношения", обяснява пред "Капитал" проф.Чарлз Купчан, професор по международни отношения в Georgetown University и водещ експерт в Council on Foreign Relations. И допълва, че в това отношение след края на студената война ние живеехме в много по-мирен свят. Възможно е сега с руската инвазия в Крим да се окажем отново по средата на съперничество между велики сили. Все пак, според проф. Купчан, макар да трябва да си даваме сметка за това, нещата още не са излезли дотолкова от релси, че да очакваме този най-лош сценарий.
 
Ако зависи от Вашингтон, дотам няма и да се стигне. Когато държавният секретар Кери заявява, че действията на Путин са като от XIX век, пренесени в XXI век, той се опитва публично да контрира подобно развитие. В аналогията отекна както възмущението от явното незачитане на международното прaво и процедури, така и опасенията, че една доскоро слабо известна теория може и да се окаже вярна. Развивана главно в академичните среди, тя твърди, че последните двадесет години са били по-скоро преходни и светът отново се завръща към добре забравения баланс на силите. В него подобно на ситуацията в Европа от края на Наполеоновите войни до Първата световна война международните отношения се управляват от няколко големи държави играчи, от противопоставянето на техните интереси и от време на време взаимодействието помежду им (в новия модел се назовават САЩ, Германия, Русия, Китай и може би Бразилия). Така журналисти и коментатори от списание Atlantic през вестник Washington Post до списание Foreign Policy отвориха отново учебниците по политическа и дипломатическа история и това, което видяха в тях, съвсем не им хареса.
 
Досегашната система може и да не е идеална и САЩ също са виновни в придържане към международните норми само на думи (като при подготовката на инвазията в Ирак например), но банкрутът й би означавал още по-нестабилен свят. Както посочи Тимъти Снайдър в списание Foreign Policy, ако установените след Втората световна война принципи на неприкосновеност на границите отпаднат, новите велики сили ще имат отново право да местят контурите по картите, както им е изгодно. Какво би попречило например на Китай, вече заливащ с инвестиции и хора Източен Сибир, да реши да го анексира след няколко години? Или да си вземе със сила островите, за които спори с Япония? Ситуация, в която прекрачването на международните правила става нормална практика, е кошмарна за САЩ, виждани и разбиращи сами себе си като глобалния пазител на демокрацията и човешките права. И съответно Вашингтон ще бъде призоваван да се намесва активно едва ли не при всеки международен проблем и да е редовно в ситуации на противопоставяне. Представете си свят с по една криза, подобна на украинска през година-две. 


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бизнес по време на пандемия: Китайска компания за материал за маски печели 1.9 млрд. долара Бизнес по време на пандемия: Китайска компания за материал за маски печели 1.9 млрд. долара

Dawn Polymer е един от най-големите печеливши в света от повишеното търсене

29 мар 2020, 579 прочитания

Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от утре 1 Северна Македония е 30-ият пълноправен член на НАТО от утре

Приемането на страната в Северноатлантическиа алианс подобрява перспективата й за бъдещо влизане в ЕС

29 мар 2020, 892 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Как се привличат туристи в държава в окупация

В Берлин на украинския щанд се рекламира и Крим, макар че там навлязоха хиляди руски военни, а властите агитират за присъединяване към Русия.

Още от Капитал
Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10