Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
На пръв поглед САЩ нямат особени интереси в Украйна. Годишният износ към нея възлиза на едва два милиарда долара - четири пъти по-малко, отколкото например към Доминиканската република, и дори този към Финландия го превъзхожда значително. Украинските имигранти и техните наследници са по-малко от милион, или 0.33% от населението на Америка. Макар известни личности и нюйоркски бохеми да обичат да обядват в украинския ресторант Veselka в Манхатън, до миналата седмица мнозинството американци дори не знаеха, че става дума за независима държава. Ако средният жител на Небраска или Южна Каролина изобщо свързва Украйна с нещо, то по всяка вероятност е борш и холивудската звезда Мила Кунис.
На този фон може би изглежда странно Вашингтон да инвестира цялата си дипломатическа мощ в разрешаването на кризата и за пръв път от много време иначе поляризираният Конгрес да подкрепя активните действия. И дори новините от Кримския полуостров да успеят съвсем да засенчат реално по-важните за джоба на обикновените американци дебати за държавния бюджет. Но зад острите реакции от Вашингтон се крият далеч по-дълбоки опасения около настоящата криза в Украйна и страх от кошмарния сценарий, в който международното право абсолютно загубва своята тежест. Особено във време, когато Америка започва да дебатира новия си отбранителен модел, и президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери се опитват да оставят почерка си върху световната политика.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
58 коментара
Последният абзац се отнася за всички ни, ЕС и България. Без развитие на отбранителната компонента - ЕС ще бъде еднокрак и еднорък. Време е да се замислим, че имаме какво да браним и че заедно можем и сме силни.
... хм, когИ прецедента Косово бе критикуван, бЕхте глухи и Упрегнахте цЕлата мощ на медиите да убежда'ате колкУ е добре... сЯ С ВАш'ТЕ КАМаНЕ- ПО ВАш'ТЕ ГЛаВИ.
хи, хи, нямали САЩ интереси в УКРАЙНА..бе, що като седнете да пишете не се индормирате преди това кое- как...който и да е авторът случайно не му ли е известна думата ГЕОПОЛИТИКА...НАМЕСАТА НА САЩ Е ПЛАНИРАНА ОЩЕ ПРИ СВЪРШЕКА УЖ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА...ИНАЧЕ В РЕДА НА МИСЛИ НА АВТОРА- ТЕ ПЪК ЕПТЕМ НИКАКВИ ИНТЕРЕСИ НЯМАХА И В КОСОВО,...
Историческите реалии след двете световни войни бяха, че коалициите на победителите насаждат мира и защитават прекроените след войната граници и междудържавни отношения.
Само че съюзниците - СССР, САЩ, Франция и Великобритания - почти веднага след последните залпове на втората война просто си поделиха света на зони на влияние и започнаха студена война помежду си. След разпада на СССР Западът започна да се изживява като единствен стожер на свободата и демокрацията, а това сега не е по силите му, а и в този прагматичен свят - не отговаря и на интересите му. Защото туширането на руско-украинския конфликт иска огромен ресурс - и финансов, и чисто политически: натиск и отстъпки.
Лицемерната загриженост на САЩ няма кого да трогне. Сами са си виновни за това цял свят да ги мрази, след инвазиите в Ира , бивша Югославия, Афганистан и пр.
И сега кой ще плаща масрафа ?Украйна няма сили а ми сега ?
Решението за преговори с Русия е валидно и днес: Сваляте цените на петрола и газта и Русия, ще стане много сговорчива - Р.Рейгън!
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#5] от "comtec":
Това, че ти ги мразиш, не означава, че цял свят ги мрази
Статията предизвиква усещане за полазване от голи охлюви, свикнали да се въдят на тъмно и влажно и да унищожават труда на някой градинар!
Аз се справих с охлювите в моята градина!
Натрупах камъни и до дни там се настани малка градинска змия!
Беше ми трудно да свикна с нея, дебнехме се кой кога е в градината, но удоволствието да няма гадни миризливки и голи ненаситни охлюви си заслужаваше!
Идва ден, когато пресата и телевизиите няма да ни заливат със слуз, защото господарите им няма да съществуват!
Предполагам, че работещите в тази сфера искат същото!
Статията може да се допълни с един друг ракурс: политическата криза в отношенията между демократическата и републиканската партия пред изборната компания, и особено вътрешнопартийните борби в републиканската партия направиха разискванията в конгреса и Сената доста интензивни. Върна се отчасти познатата реторика от минали години с ясен враг - държава, критиките към реакцията на правителството на Обама подтикват към не винаги премерени дипломатически ходове. Веднага се правят сравнения от типа " Путин увеличава военния бюджет а Обама го намалява " въпреки че реално военният бюджет на САЩ е на светлинни години пред този на Русия, да не говорим за техническото ниво и подготовката на въоръжените сили.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.