Кошмар без правила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кошмар без правила

Сергей Лавров (вляво) и Джон Кери - обратно в Студената война?

Кошмар без правила

Защо кризата в Украйна отекна толкова силно във Вашингтон

Ваня Ефтимова
16516 прочитания

Сергей Лавров (вляво) и Джон Кери - обратно в Студената война?

© reuters


На пръв поглед САЩ нямат особени интереси в Украйна. Годишният износ към нея възлиза на едва два милиарда долара - четири пъти по-малко, отколкото например към Доминиканската република, и дори този към Финландия го превъзхожда значително. Украинските имигранти и техните наследници са по-малко от милион, или 0.33% от населението на Америка. Макар известни личности и нюйоркски бохеми да обичат да обядват в украинския ресторант Veselka в Манхатън, до миналата седмица мнозинството американци дори не знаеха, че става дума за независима държава. Ако средният жител на Небраска или Южна Каролина изобщо свързва Украйна с нещо, то по всяка вероятност е борш и холивудската звезда Мила Кунис.    

На този фон може би изглежда странно Вашингтон да инвестира цялата си дипломатическа мощ в разрешаването на кризата и за пръв път от много време иначе поляризираният Конгрес да подкрепя активните действия. И дори новините от Кримския полуостров да успеят съвсем да засенчат реално по-важните за джоба на обикновените американци дебати за държавния бюджет. Но зад острите реакции от Вашингтон се крият далеч по-дълбоки опасения около настоящата криза в Украйна и страх от кошмарния сценарий, в който международното право абсолютно загубва своята тежест. Особено във време, когато Америка започва да дебатира новия си отбранителен модел, и президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери се опитват да оставят почерка си върху световната политика.    

Новата силова нормалност

В дипломацията символите имат значение и това, че тази криза се случи точно в Украйна, я натоварва с особен смисъл. След падането на Берлинската стена и края на студената война Западът вярваше, че в света вече има нов ред, при който се върви към всеобща икономическа либерализация, демократизация и по-голямо значение на човешките права. Фактът, че в Украйна, толкова близо до епицентъра на някогашната "Империя на злото" (по Роналд Рейгън), хората на два пъти - през 2004 г. и сега, излязоха на площада, за да защитават тези идеали, само потвърждаваше тези надежди. 

Но последните дни показаха, че не всички са вярвали или желали този нов световен ред. Както посочва Иван Кръстев в текст за списание Foreign Affairs, руският президент Владимир Путин не се страхува от дипломатическа и икономическа изолация. Напротив, той я приветства. Защото тя води след себе си ревизия и дори край на настъпилата след студената война либерална демократична експанзия.

"Опасявам се, че това, което потенциално може да произведе този момент, не е просто край на процеса по разоръжаването или отказ от търговско споразумение. Може да се стигне до още по-проблемни отношения", обяснява пред "Капитал" проф.Чарлз Купчан, професор по международни отношения в Georgetown University и водещ експерт в Council on Foreign Relations. И допълва, че в това отношение след края на студената война ние живеехме в много по-мирен свят. Възможно е сега с руската инвазия в Крим да се окажем отново по средата на съперничество между велики сили. Все пак, според проф. Купчан, макар да трябва да си даваме сметка за това, нещата още не са излезли дотолкова от релси, че да очакваме този най-лош сценарий.

Ако зависи от Вашингтон, дотам няма и да се стигне. Когато държавният секретар Кери заявява, че действията на Путин са като от XIX век, пренесени в XXI век, той се опитва публично да контрира подобно развитие. В аналогията отекна както възмущението от явното незачитане на международното прaво и процедури, така и опасенията, че една доскоро слабо известна теория може и да се окаже вярна. Развивана главно в академичните среди, тя твърди, че последните двадесет години са били по-скоро преходни и светът отново се завръща към добре забравения баланс на силите. В него подобно на ситуацията в Европа от края на Наполеоновите войни до Първата световна война международните отношения се управляват от няколко големи държави играчи, от противопоставянето на техните интереси и от време на време взаимодействието помежду им (в новия модел се назовават САЩ, Германия, Русия, Китай и може би Бразилия). Така журналисти и коментатори от списание Atlantic през вестник Washington Post до списание Foreign Policy отвориха отново учебниците по политическа и дипломатическа история и това, което видяха в тях, съвсем не им хареса.

Досегашната система може и да не е идеална и САЩ също са виновни в придържане към международните норми само на думи (като при подготовката на инвазията в Ирак например), но банкрутът й би означавал още по-нестабилен свят. Както посочи Тимъти Снайдър в списание Foreign Policy, ако установените след Втората световна война принципи на неприкосновеност на границите отпаднат, новите велики сили ще имат отново право да местят контурите по картите, както им е изгодно. Какво би попречило например на Китай, вече заливащ с инвестиции и хора Източен Сибир, да реши да го анексира след няколко години? Или да си вземе със сила островите, за които спори с Япония? Ситуация, в която прекрачването на международните правила става нормална практика, е кошмарна за САЩ, виждани и разбиращи сами себе си като глобалния пазител на демокрацията и човешките права. И съответно Вашингтон ще бъде призоваван да се намесва активно едва ли не при всеки международен проблем и да е редовно в ситуации на противопоставяне. Представете си свят с по една криза, подобна на украинска през година-две. 

В голямата неизвестност

Дори и подобен краен сценарий за нов безскрупулен баланс на силите да остане само академична теория, запушването на международната дипломация в близкото бъдеще е очевидно притеснение за Вашингтон. Затова и определението на Юджийн Румър и Андрю С. Уайз от Carnegie Endowment for International Peace в списание Politico, че случващото се в Украйна е "най-големият външнополитически тест" в президентството на Обама, не е преувеличено. САЩ се нуждаят от подкрепата на Русия за преговорите около иранската ядрена програма, за решаването на сирийския конфликт и за логистиката около изтеглянето на американските военни сили от Афганистан в края на годината. Затова и Белият дом, и Държавният департамент се опитват да запазят (доколкото могат) конструктивния тон и да деескалират ситуацията. "Г-8 най-вероятно е първата жертва. Останалите международни механизми – Съветът за сигурност на ООН, дипломатическите опити в Сирия, процесите за Иран, разговорите със Северна Корея и т. н., ще са пълни с нова горчивина и дисфункционалност. Някои от тях ще умрат напълно", посочват Румър и Уайз.     

Украинската кризата връща и международните отношения с поне едно десетилетие назад. Както обяснява пред "Капитал" експертът на американския тинк-танк CATO Institute Далибор Рохач, "Украйна се отказа доброволно от ядрените си оръжия през 1994 г. и в резултат получи гаранции за неприкосновеност на границите си. Всеки път, когато оттук нататък някой се опита да убеди Индия, Пакистан или друга държава също да се откаже от ядрените си оръжия, казусът с Крим и Източна Украйна ще се появява". Рохач обобщава, че така днешните действия вече ще отекват винаги, когато САЩ се опитват да започнат процес на разоръжаване.

Още повече че тази голяма неизвестност за близкото бъдеще идва във време, когато министърът на отбраната Чък Хейгъл пое инициатива за свиване на експлодиралия след 11 септември 2001 г. военен бюджет. Дори при най-добрите външнополитически условия намаляването на активния компонент на американската армия до нивата от преди Втората световна война е трудно начинание в Конгрес, доминиран от консервативни републиканци. Сега с изострянето на ситуацията в Украйна не е сигурно дали планът има шанс да стане реалност. И от това как Белият дом навигира украинската криза ще стане и ясно дали Америка ще успее да се сбогува с най-гротескните призраци на глобалната война срещу тероризма. 

Между сенките на Картър и Джордж У. Буш

Същевременно критиките, че нерешителните закани за наказание на сирийския диктатор Башар Асад и отмятането в последния момент на Белия дом, ако не са насърчили интервенцията на Путин, то поне са улеснили решението му за нея, вгорчават атмосферата в самата Америка. Някои опоненти стигнаха дотам да твърдят, че сравнението на Обама със слабостта в международните дела на Джими Картър всъщност е обида за Картър. Наложи се колумнистът на агенция Bloomberg Джефри Голдбърг, също иначе отявлен критик на сегашната администрация, да им припомни, че за бивш граждански активист Обама е убил доста терористи.

Но е факт, че Америка се люшка опасно между активизма и изолационизма, военните интервенции и отказа от всякаква силова намеса, изпращането на орда дрони на чужда територия и изразяването на недоволство само с един туит в момент, когато международните пожари изискват гъвкав подход. Kакто се видя в последните дни, Белият дом няма план за възпиране и ограничаване на кризи и досега никой сериозно не се е замислял каква може да е "сивата зона" (по израза на главния редактор на списание Foreign Policy Дейвид Роткопф) между директната конфронтация и нищо незначещите заплахи. Така в украинската криза има и нещо положително - тя накара Вашингтон да се замисли за план на действие в случаите, когато военната опция е немислима, а пасивността е непоносима.

На пръв поглед САЩ нямат особени интереси в Украйна. Годишният износ към нея възлиза на едва два милиарда долара - четири пъти по-малко, отколкото например към Доминиканската република, и дори този към Финландия го превъзхожда значително. Украинските имигранти и техните наследници са по-малко от милион, или 0.33% от населението на Америка. Макар известни личности и нюйоркски бохеми да обичат да обядват в украинския ресторант Veselka в Манхатън, до миналата седмица мнозинството американци дори не знаеха, че става дума за независима държава. Ако средният жител на Небраска или Южна Каролина изобщо свързва Украйна с нещо, то по всяка вероятност е борш и холивудската звезда Мила Кунис.    

На този фон може би изглежда странно Вашингтон да инвестира цялата си дипломатическа мощ в разрешаването на кризата и за пръв път от много време иначе поляризираният Конгрес да подкрепя активните действия. И дори новините от Кримския полуостров да успеят съвсем да засенчат реално по-важните за джоба на обикновените американци дебати за държавния бюджет. Но зад острите реакции от Вашингтон се крият далеч по-дълбоки опасения около настоящата криза в Украйна и страх от кошмарния сценарий, в който международното право абсолютно загубва своята тежест. Особено във време, когато Америка започва да дебатира новия си отбранителен модел, и президентът Барак Обама и държавният секретар Джон Кери се опитват да оставят почерка си върху световната политика.    


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

58 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Последният абзац се отнася за всички ни, ЕС и България. Без развитие на отбранителната компонента - ЕС ще бъде еднокрак и еднорък. Време е да се замислим, че имаме какво да браним и че заедно можем и сме силни.

  • 2
    dzwer avatar :-|
    ДЗВЕР

    ... хм, когИ прецедента Косово бе критикуван, бЕхте глухи и Упрегнахте цЕлата мощ на медиите да убежда'ате колкУ е добре... сЯ С ВАш'ТЕ КАМаНЕ- ПО ВАш'ТЕ ГЛаВИ.

  • 3
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    хи, хи, нямали САЩ интереси в УКРАЙНА..бе, що като седнете да пишете не се индормирате преди това кое- как...който и да е авторът случайно не му ли е известна думата ГЕОПОЛИТИКА...НАМЕСАТА НА САЩ Е ПЛАНИРАНА ОЩЕ ПРИ СВЪРШЕКА УЖ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА...ИНАЧЕ В РЕДА НА МИСЛИ НА АВТОРА- ТЕ ПЪК ЕПТЕМ НИКАКВИ ИНТЕРЕСИ НЯМАХА И В КОСОВО,...

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Историческите реалии след двете световни войни бяха, че коалициите на победителите насаждат мира и защитават прекроените след войната граници и междудържавни отношения.
    Само че съюзниците - СССР, САЩ, Франция и Великобритания - почти веднага след последните залпове на втората война просто си поделиха света на зони на влияние и започнаха студена война помежду си. След разпада на СССР Западът започна да се изживява като единствен стожер на свободата и демокрацията, а това сега не е по силите му, а и в този прагматичен свят - не отговаря и на интересите му. Защото туширането на руско-украинския конфликт иска огромен ресурс - и финансов, и чисто политически: натиск и отстъпки.

  • 5
    ikg29565817 avatar :-|
    Веселин Николов

    Лицемерната загриженост на САЩ няма кого да трогне. Сами са си виновни за това цял свят да ги мрази, след инвазиите в Ира , бивша Югославия, Афганистан и пр.

  • 6
    kam27 avatar :-?
    kam27

    И сега кой ще плаща масрафа ?Украйна няма сили а ми сега ?

  • 7
    sokratus avatar :-|
    sokratus

    Решението за преговори с Русия е валидно и днес: Сваляте цените на петрола и газта и Русия, ще стане много сговорчива - Р.Рейгън!


    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    llasarov avatar :-|
    llasarov

    До коментар [#5] от "comtec":
    Това, че ти ги мразиш, не означава, че цял свят ги мрази

  • 9
    ty_ida avatar :-|
    ty_ida

    Статията предизвиква усещане за полазване от голи охлюви, свикнали да се въдят на тъмно и влажно и да унищожават труда на някой градинар!
    Аз се справих с охлювите в моята градина!
    Натрупах камъни и до дни там се настани малка градинска змия!
    Беше ми трудно да свикна с нея, дебнехме се кой кога е в градината, но удоволствието да няма гадни миризливки и голи ненаситни охлюви си заслужаваше!
    Идва ден, когато пресата и телевизиите няма да ни заливат със слуз, защото господарите им няма да съществуват!
    Предполагам, че работещите в тази сфера искат същото!


  • 10
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Статията може да се допълни с един друг ракурс: политическата криза в отношенията между демократическата и републиканската партия пред изборната компания, и особено вътрешнопартийните борби в републиканската партия направиха разискванията в конгреса и Сената доста интензивни. Върна се отчасти познатата реторика от минали години с ясен враг - държава, критиките към реакцията на правителството на Обама подтикват към не винаги премерени дипломатически ходове. Веднага се правят сравнения от типа " Путин увеличава военния бюджет а Обама го намалява " въпреки че реално военният бюджет на САЩ е на светлинни години пред този на Русия, да не говорим за техническото ниво и подготовката на въоръжените сили.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK