"Тези разкрития подкопават популярността на Ердоган, макар и не до степен да представляват непосредствена заплаха за властовите му позиции. Но е трудно да се види как би могъл отново да постигне онази значима подкрепа, която получаваше в миналото", казва пред "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM). Според Аманда Пол, анализатор от брюкселския European Policy Centre и колумнист на турския в. Zaman, случващото се в последните месеци допълнително руши имиджа и авторитета на Ердоган, вече пострадали сериозно след смазването на протестите, избухнали в парка "Гези" миналото лято. "Но той все още има лоялна база от почитатели, които, изглежда, не се интересуват от неща като демокрация,  правова държава и корупция. Това са хора, които споделят религиозната идеология на премиера и са готови да го поддържат без значение колко ниско падне той", твърди Пол пред "Капитал".

Отговорът на Ердоган бе в типичния му стил - той заплаши след изборите на 30 март да забрани YouTube и Facebook, за да спре разпространението на зловредни монтажи, целящи свалянето му от власт. Което би било съвсем в унисон с реакцията му след избухналия в края на декември мащабен корупционен скандал, стигнал до най-близкото обкръжение на премиера и довел до министерски оставки. Вместо да направи всичко възможно да изчисти съмненията за мръсни практики по най-високите етажи на властта, Ердоган контраатакува с уволняване и преназначаване на хиляди полицаи и прокурори, работещи по разследването на аферата, и с приемането на притеснителни закони за затягане на цензурата в интернет, увеличаване на контрола на правителството над съдебната система и прокуратурата и разширяване на правомощията на и без това могъщата национална разузнавателна агенция (MIT). "Очевидно е, че принципите на правовата държава са под натиск. В спешен режим правителството приема мерки, които навяват аналогии с военно положение", коментира пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.

Война на всички фронтове

Обяснението на Ердоган за всичко това е, че скандалите за резултат от конспирации на външни сили и вътрешни врагове в лицето на последователите на влиятелния ислямски духовник Фетулах Гюлен, живеещ от години в САЩ. И в битката за отвоюване на Турция от гюленистите, изградили своя "паралелна държава", всички средства са разрешени. 

"Оптимистичното тълкуване на събитията би било тези мерки да се приемат като въведени при извънредни обстоятелства, при които правителството се бори за оцеляването си срещу предполагаем цивилен преврат. Така, ако и когато тази опасност бъде преодоляна, може да има връщане към нормалността и върховенството на закона. Но не е ясно дали след цялото това изтичане на записи Ердоган изобщо някога ще достигне до тази точка. Ето защо вероятно ще има още неприятности в бъдеще", смята Синан Юлген. А песимистичната интерпретация е, че Ердоган просто прави безогледен опит да циментира властта си, да предотврати появата на още компрометиращи записи и да предпази себе си и семейството си от съдебно преследване.

Независимо от версиите за случващото, които в Турция както винаги са в изобилие, факт е, че ожесточеният сблъсък между премиера и движението "Хизмет" на Гюлен минира политиката, преля в правосъдието и вече застрашава и икономиката. "Колко дълго ще продължи войната между Ердоган и гюленистите зависи от резултатите от трите вота (местен, парламентарен и президентски), които предстоят в следващите 16 месеца в Турция. Ердоган възнамерява да използва победата в тези три вота, за да възстанови легитимността си и да отслаби, ако не и да унищожи напълно, движението на Гюлен. От друга страна, поражение на Ердоган на идващите местни избори ще окуражи гюленистите да предприемат по-смели стъпки. При много вероятния сценарий, в който всички партии имат възможност да обявят победа в местния вот, конфликтът между Ердоган и гюленистите може да продължи с години", прогнозира Йозгюр Юнлюхисарджикли. Според Аманда Пол при този вариант битката ще става все по-мръсна и изтощаваща. "Това ще постави Турция в много нестабилна ситуация в следващите години, ще задълбочи още повече поляризацията в страната и ще се отрази на икономиката", смята анализаторът от European Policy Centre.

Заради решението на Федералния резерв на САЩ да ограничи печатането на пари турската лира и лихвените нива в страната вече са под натиск. Конфликтите в Сирия и Украйна създават допълнителни рискове за уязвимата към отлив на капитали турска икономика. "И когато има вътрешна политическа бъркотия в добавка към всичко това, тя няма как да е добра новина", казва Йозгюр Юнлюхисарджикли.

Ако и икономиката не успее да разклати Ердоган, фаталният удар може да дойде от редиците на собствената му партия. "Ердоган и АКР със сигурност ще останат единни дотогава, докато печелят избори и имат контрол върху властта", смята анализаторът от German Marshall Fund. Но вътрешното недоволство в партията е видимо и вече се спрягат евентуални наследници на Ердоган, като най-цитираните имена са на президента Абдула Гюл и вицепремиера Али Бабаджан. Очакванията са, че ако на местните избори АКР успее да се представи добре и да спечели в Истанбул и Анкара, напрежението ще спадне до следващите избори - вотът за парламент през август. Но и при най-малкото залитане ще се увеличава броят на онези в АКР, които смятат, че или трябва да махнат Ердоган, или да се качат на хеликоптера заедно с него.