Крим-инални уравнения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Крим-инални уравнения

Крим-инални уравнения

Какво ще промени референдумът на 16 март и има ли шанс Украйна да запази окупирания от Русия полуостров

Светломира Гюрова
11099 прочитания

© reuters


След като референдумът за присъединяване на Крим към Русия вече два пъти беше изтеглян напред, една от шегите е, че току-що е била обявена нова дата - тя е вчера. И освен това резултатът от него спокойно може да бъде обявен не само преди края, но дори и преди началото му.

Действително особена интрига около изхода на самото допитване няма - никой не очаква гласуването в условия на окупация да произведе нещо друго освен искане за присъединяване към Русия. Но то ще маркира следващия етап на кримската криза. "Капитал" събра най-важните въпроси и отговори около референдума за бъдещето на автономната украинска република на 16 март и последствията от него.

Законен ли е референдумът в Крим?

Ако питате руския президент Владимир Путин, отговорът е да. Според всички останали - не. Украйна и Западът са категорични, че допитване, свикано в такива кратки срокове и под насочени дула на оръжия, не може да бъде нищо друго освен фарс, противоречащ освен това на украинската конституция и международното право. Фактът, че три дни преди провеждането му Москва реши да започне учения с хиляди войници, танкове и артилерия в близост до границата с Украйна, не помогна за успокояване на напрежението.

В самия Крим продължават да се разхождат войници без обозначения, за които никой няма съмнения, че са руски части, колкото и Москва отрича очевидното. И докато добре въоръжените "малки зелени човечета" (както вече са известни заради цвета на униформите си и уж мистериозния си произход) контролират всичко, случващо се на полуострова, изходът от гласуването няма как да не е предизвестен. Още повече при отсъствието на легитимни международни наблюдатели (ОССЕ няма да присъстват, а кметът на Тутракан и бившият депутат от "Атака" Павел Чернев не се броят). Ако все пак някой има притеснения за резултата, председателят на парламента в Крим Володимир Константинов направи всичко възможно да ги разсее с изявленията си, че гласуването ще бъде просто "легализиране" на мнение, което е вече известно. "Няма да има никакви изненади. Дори не се и надявайте", заяви той пред украинска телевизия.

Точно частта с "легализирането" обаче е доста проблемна. И то не само защото, както посочва в текст за британската BBC професорът от University of Cambridge и консултант по редица мирни споразумения Марк Уелър, Русия ясно и недвусмислено е признала Украйна в нейните настоящи граници с поне три международни споразумения - декларацията от Алма Ата от 1991 г., която изпраща СССР в историята, меморандумът от Будапеща от 1994 г., предлагащ гаранции за сигурността на Украйна в замяна на премахването на ядрените оръжия от нейната територия, и договора от 1997 г. за разполагане на руския черноморски флот в Крим.

Същевременно няма как Крим едностранно да се разведе с Украйна, дори населението му да гласува за това в нормална обстановка. Москва размахва прецедента с Косово като оправдание за действията си, но паралелите не издържат. "И двата случая са спорни от гледна точка на международното право. Но има поне три значителни разлики. Първата е, че в Косово ставаше въпрос за геноцид, докато в Крим твърденията на Кремъл за проблеми на рускоезичното население са абсолютно нелепи", казва пред "Капитал" д-р Сюзън Стюарт от германската фондация "Наука и политика" (SWP). Втората причина Крим да не е Косово е, че в отцепилата се сръбска провинция години наред се търсеше решение с посредничеството на международни сили и под егидата на ООН. А полуостровът за часове се оказа окупиран от руски войски. "И третата разлика е, че въпреки спорните моменти в случая с Косово намесата имаше международна подкрепа заради драстичната ситуация там, докато в Крим само Русия настоява, че е нужна интервенция", посочва германският анализатор.

Какво ще се случи след 16 март с Крим?

Истината е, че това знае само Путин. Единият вариант е да реши да включи Крим в рамките на Руската федерация (след като Думата скоростно подготви законопроект за това и ще го гласува още на 21 март) и да скрепи съюза с построяването на обещания мост през Керченския проток, който да свърже физически полуострова с новата родина. В московската преса реакциите при тази перспектива варираха от еуфоричното "Крим е наш" до притеснения, че събитията могат да събудят сепаратистки настроения в самата Русия.

По-вероятната опция е Кремъл да реши да проточи нещата и да задържи полуострова в сивата зона на неопределения статут за известно време. "От гледна точка на Путин е по-добре Крим да остане нещо подобно на замразените конфликти в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Ако се превърне в част от Русия и международната общност не приеме това, тогава Москва ще носи отговорност за региона. Ако не, за Путин ще е по-лесно да поддържа напрежението върху Украйна и да й пречи да се ориентира към ЕС и НАТО", смята д-р Сюзън Стюърт. А и както отбеляза в интервю за в. Le Figaro Збигнев Бжежински, ако Путин вземе Крим, ще загуби Украйна, защото това ще предизвика мощна националистическа реакция срещу Москва.

В самия Крим, макар вече да има подранили празненства за отърваването от "нацистите", дошли на власт в Киев, и хвърлянето в прегръдките на Москва, радостта съвсем не е всеобща. Освен руски говорещата общност на полуострова има и етнически украинци и кримски татари, които заедно формират около 40% от населението и не изглеждат готови за една нощ да сменят националността си.

Как ще се промени дипломацията около кримската криза след вота?

Ще започне войната на санкциите. В навечерието на референдума тонът на Европа и САЩ към Русия се изостри. В най-рязкото си изявление от началото на кризата германският канцлер Ангела Меркел обвини Москва във връщане към "закона на джунглата" и предупреди, че ако няма промяна на курса, Русия ще пострада силно политически и икономически. Реториката на Вашингтон също втвърди и държавният секретар Джн Кери заяви, че "нещата бързо могат да станат неприятни". Какво точно означава това показа арестът в сряда по искане на САЩ на украинския олигарх с топли връзки с Русия Дмитро Фирташ. Още в деня след референдума се очаква и ЕС да обяви втория кръг санкции срещу Москва, включващи замразяване на активи и забрана за пътуване на руски официални лица, свързани с кризата в Украйна.

"Най-доброто, което може да направи Западът, е да запази и увеличи натиска върху Русия и да изпраща сигнали, че подобно поведение е неприемливо и ще има сериозни последствия. Когато кризата изгуби остротата си, импулсът за въвеждане на наистина болезнени санкции може да изчезне. Важно е това да не се случва. И другото ключово е да продължават да се търсят по-дългосрочни стратегии като намаляване на зависимостта на Европа от руския газ", казва д-р Сюзън Стюърт.

Що се отнася до самия Крим, Украйна поне за момента трябва да се примири, че той е загубен за нея. "Няма шанс засега Киев да си върне фактическия контрол върху полуострова. Ако Русия не пожелае да изтегли войските си, не виждам как могат да бъдат прогонени по друг начин освен с война, а за щастие никой не иска това", коментира анализаторът от фондация "Наука и политика". Всъщност, както препоръча руският журналист Аркадий Бабченко, най-добрият начин Киев да си върне Крим е да го даде на Русия. Като видят какво е там, хората от полуострова сами ще пожелаят да се върнат в Украйна. Особено ако с малко помощ отвън тя междувременно е тръгнала по пътя на добре управляваните и успешни държави.

След като референдумът за присъединяване на Крим към Русия вече два пъти беше изтеглян напред, една от шегите е, че току-що е била обявена нова дата - тя е вчера. И освен това резултатът от него спокойно може да бъде обявен не само преди края, но дори и преди началото му.

Действително особена интрига около изхода на самото допитване няма - никой не очаква гласуването в условия на окупация да произведе нещо друго освен искане за присъединяване към Русия. Но то ще маркира следващия етап на кримската криза. "Капитал" събра най-важните въпроси и отговори около референдума за бъдещето на автономната украинска република на 16 март и последствията от него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

52 коментара
  • 1
    petar_georgiev avatar :-|
    petar_georgiev

    Първата Кримска война (и поражението на Руската империя) преобърна много неща в крепостна Русия.

    Втората Кримска "война" може и да (не) преобърне целият свят, но със сигурност ще преобърне много неща в сегашната "гебистка" Русия.
    Вече го прави... (колкото и да "беснеят" кремълските "мениджъри")

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Путя ще вкара Русия в жестока криза заради болните си амбиции. Явно не трябва да се допускат повече от два мандата на такъв пост, хората губят представа за реалността.

  • 3
    klingon avatar :-|
    KLINGON

    без да съм привърженик на Путин ми е интересно как уважаемата другарка авторка би коментирала фактите в речта :)

    http://www.youtube.com/watch?v=ezEjykTJjVk

    вземайте пример от десните западни медии, много едностранчиво отстранявате нещата :)

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Може би на съфорумците ще е интересно да чуят мнението на руския експерт по право Андрей Бузин защо референдумът е нелегитимен.
    Смел човек, говори от Москва - виж
    http://www.vedomosti.ru/opinion/video/51_3751/yavka-na-referendum-budet-100

  • 5
    magistrat avatar :-|
    magistrat

    Като публикува подобни анализи Дневник" само се прави на интересен на тези, които нямат и представа какво реално става в Украйна.
    САЩ и ЕС объркаха собствения си сценарий за "европейското бъдеще на Украйна". За какво бяха изхарчени 5 млрд. долара от САЩ в Киев?
    Русия през 2014 не Русия от 1991 год. и няма да се церемони с бандеровците в Киев. А САЩ и Европа да си сърбат попарата, която са си надробили.
    А от горния текст най оригинален е руснака Бабченко накрая на статията. Но това се отнася и за ЕС и най вече за Полша ако майдановците не бъдат посрешнати с прегръдки на Запад.......

  • 6
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    незнам дали спечелиха крим и за колко време, но загубиха Далечният Изток, Сибир и Кавказ.

  • 7
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    Там е работата, че сегашната власт в Киев и действията й са също толкова незаконни, колкото тези в Крим. Правителства, неизбрани от никого, никакво съобрзяване с конституцията, натиск и заплахи върху депутати и несъгласни, блокиране на неудобни медии - само че на едното място е ок, на другото - не. Наистина е добре Капитал да вземат пример от по-читавите западни медии и да разглеждат различните гледни точки, вместо да действа като ПР агенция на Яценюк. Как пък веднъж не е споменат факта, че основен коалиционен партньор в новото правителство е партия свобода, която е описана като "расистка, анти-семитска и ксенофобска" не от друг, а от европейския парламент: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2012-0507+0+DOC+XML+V0//EN Как не се споменава, че основен съюзник на новото правителство са олигарсите: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ukraine/10686211/Oligarchs-throw-their-weight-behind-Kievs-revolutionary-rulers.html или че откровените фашисти от "десен сектор" бяха интегрирани в силовите структури - даже им измислиха "национална гвардия" от чието име да действат. Към тези неща трябва да се добавят отмяната на езиковите права, сцени като тази: http://youtu.be/afrXa-qsLfo както и вчерашните събития в Донецк, където ударници от десен сектор бяха докарни с автобуси, стигна се до сблъсъци с местните и има поне един убит. На този фон да се говори, че нямало никаква заплаха за хората там е нелепо. Още в първата седмица след "революцията" имаше ексцесии и срещу унгарското малцинство, така че "цивилизованият" свят тепърва ще бере яднове с новите си любимци в Украйна

  • 8
    villiger avatar :-|

    До коментар [#6] от "kardinalat":

    +++++
    Така е...изглежда не гледат в дългосрочен план, а само от днес за утре.

  • 9
    stein avatar :-|
    stein

    Много точен анализ. Референдумът е незаконен и се провежда в условията на окупация. Крим може да се окаже доста тежък товар за финансите на Русия: тя вече плаща на Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Отделно нещата ще заглъхнат доста силно в руската икономика заради бъдещите мерки на Запада. Интересно, на колко водки са решавали въпроса за анексирането на Крим?

  • 10
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    Като рублата падне още с 30-50 % Путин ще последва съдбата на другите диктатори ... помнете ми думата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK