Крим-инални уравнения

Какво ще се случи след 16 март с Крим?

Истината е, че това знае само Путин. Единият вариант е да реши да включи Крим в рамките на Руската федерация (след като Думата скоростно подготви законопроект за това и ще го гласува още на 21 март) и да скрепи съюза с построяването на обещания мост през Керченския проток, който да свърже физически полуострова с новата родина. В московската преса реакциите при тази перспектива варираха от еуфоричното "Крим е наш" до притеснения, че събитията могат да събудят сепаратистки настроения в самата Русия.

По-вероятната опция е Кремъл да реши да проточи нещата и да задържи полуострова в сивата зона на неопределения статут за известно време. "От гледна точка на Путин е по-добре Крим да остане нещо подобно на замразените конфликти в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Ако се превърне в част от Русия и международната общност не приеме това, тогава Москва ще носи отговорност за региона. Ако не, за Путин ще е по-лесно да поддържа напрежението върху Украйна и да й пречи да се ориентира към ЕС и НАТО", смята д-р Сюзън Стюърт. А и както отбеляза в интервю за в. Le Figaro Збигнев Бжежински, ако Путин вземе Крим, ще загуби Украйна, защото това ще предизвика мощна националистическа реакция срещу Москва.

В самия Крим, макар вече да има подранили празненства за отърваването от "нацистите", дошли на власт в Киев, и хвърлянето в прегръдките на Москва, радостта съвсем не е всеобща. Освен руски говорещата общност на полуострова има и етнически украинци и кримски татари, които заедно формират около 40% от населението и не изглеждат готови за една нощ да сменят националността си.

Как ще се промени дипломацията около кримската криза след вота?

Ще започне войната на санкциите. В навечерието на референдума тонът на Европа и САЩ към Русия се изостри. В най-рязкото си изявление от началото на кризата германският канцлер Ангела Меркел обвини Москва във връщане към "закона на джунглата" и предупреди, че ако няма промяна на курса, Русия ще пострада силно политически и икономически. Реториката на Вашингтон също втвърди и държавният секретар Джн Кери заяви, че "нещата бързо могат да станат неприятни". Какво точно означава това показа арестът в сряда по искане на САЩ на украинския олигарх с топли връзки с Русия Дмитро Фирташ. Още в деня след референдума се очаква и ЕС да обяви втория кръг санкции срещу Москва, включващи замразяване на активи и забрана за пътуване на руски официални лица, свързани с кризата в Украйна.



"Най-доброто, което може да направи Западът, е да запази и увеличи натиска върху Русия и да изпраща сигнали, че подобно поведение е неприемливо и ще има сериозни последствия. Когато кризата изгуби остротата си, импулсът за въвеждане на наистина болезнени санкции може да изчезне. Важно е това да не се случва. И другото ключово е да продължават да се търсят по-дългосрочни стратегии като намаляване на зависимостта на Европа от руския газ", казва д-р Сюзън Стюърт.

Що се отнася до самия Крим, Украйна поне за момента трябва да се примири, че той е загубен за нея. "Няма шанс засега Киев да си върне фактическия контрол върху полуострова. Ако Русия не пожелае да изтегли войските си, не виждам как могат да бъдат прогонени по друг начин освен с война, а за щастие никой не иска това", коментира анализаторът от фондация "Наука и политика". Всъщност, както препоръча руският журналист Аркадий Бабченко, най-добрият начин Киев да си върне Крим е да го даде на Русия. Като видят какво е там, хората от полуострова сами ще пожелаят да се върнат в Украйна. Особено ако с малко помощ отвън тя междувременно е тръгнала по пътя на добре управляваните и успешни държави.

• 1
• 2