Революцията, която ще почака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революцията, която ще почака

Революцията, която ще почака

Американският износ на природен газ и технологии може и да отслаби руската енергийна хватка над Европа. Но не сега

Ваня Ефтимова
7811 прочитания

© Shutterstock


Сред затлачващата се криза в Украйна, гръмките заплахи на Белия дом, обидно невпечатляващият се Кремъл и истеричните въпроси в Конгреса умира ли американската мощ, като че ли във Вашингтон проблясва един-единствен светъл лъч – местното производство на природен газ. Ако САЩ, страната с най-големия добив в момента, намерят начин да стане и най-големият износител, както ентусиазирано започнаха да провъзгласяват политици и медии, руската мъртва хватка над европейската икономика бързо ще бъде разхлабена. А без нея Москва няма да може да показва мускули и ще се върне отново на мястото си като второразрядна икономическа и геополитическа сила.

Обилно цитирайки Роналд Рейгън, новата републиканска звезда сенатор Ранд Пол например написа в специална статия за списание Time, че с пълната либерализация на американския енергиен добив и експорт Русия ще бъде изолирана от раз. Коментаторът на списание Forbes Луис Удхил отиде още по-далеч, твърдейки, че американската политика от 80-те години за сваляне на високите международни цени на нефта и укрепването на долара всъщност са предизвикали икономическия колапс на Съветския съюз; съответно и сегашният президент Барак Обама трябва да се поучи от Рейгън и да наводни глобалния пазар с природен газ. Редакционният съвет на Wall Street Journal добави, че е време Вашингтон да подреже крилата на световната енергийна клептокрация.

Коментатори от ляво като Крис Хейс от телевизия MSNBC се опитаха да контрират, че консерваторите просто прекалибрират енергийните си планове според кризата в Украйна: "Руската доминация на енергийните източници отдавна вече не работи. Руските войници са в Крим не защото Москва успя да подкупи Украйна с евтин газ, а защото стратегията на Владимир Путин пропадна." Тези гласове обаче остават по-скоро изолирани дори и сред водещите демократи. Щабът на вероятния им кандидат-президент Хилъри Клинтън побърза да разпространи информацията, че точно тя като държавен секретар е създала специален отдел, занимаващ се с това как местният бум в добива на природен газ да бъде превърнат в инструмент за глобално влияние. Макар и по-умерен в очакванията си за рязък обрат на ситуацията в Украйна, либералният вестник New York Times също апелира Белия дом да либерализира режима на експорт за Европа. Към този хор се присъединиха и посланиците на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, които в съвместно писмо призоваха американски конгресмени да свалят бариерите за износ и така да помогнат на техните държави да купуват американски газ, за да се освободят от зависимостта си от Русия.

На този еуфоричен фон оценките на експертите за реалната ситуация звучат доста по-отрезвяващо - американският природен газ може да потече по света едва след 2015 г., местният индустриален ренесанс оставя сравнително малки свободни количества и цените му вероятно ще са по-високи от руските. И освен това технологията на хидрофракинга, лежаща в основата на производствения бум в САЩ, си остава непопулярна и обвита в много страхове. В това се убеди лично губернаторът на Калифорния Джери Браун, освиркан безмилостно миналия уикенд от членовете на собствената си Демократическа партия само заради нежеланието си да заеме твърда позиция "срещу" добива на шистов газ.

И все пак надеждите и възторгът във Вашингтон имат и своята добра страна, защото най-после наложиха на преден план отдавна изтласквания встрани от публичното полезрение дебат за енергийната политика на САЩ. А с него и възможността да се създаде и по-реална представа за силните страни и възможните проблеми на американския газов бум.   

Производство не е равно на износ    

Това, че САЩ благодарение на добива на шистов газ чрез смятаната за противоречива технология на хидравличния фракинг, междувременно се превърнаха в най-големия производител в света, далеч не се превежда бързо и директно в износ. За разлика от петрола например, за да бъде съхраняван и транспортиран по море или когато няма налични тръбопроводи, е нужно втечняване на газа (международният термин е Liquefied natural gas или по-използваното съкращение LNG). LNG изисква построяването на скъпа инфраструктура като подаващ и приемащ терминал. Шест американски компании вече имат одобрение от страна на Министерството на енергетиката да започнат износ от 2015 г. (като общият капацитет ще е около 88 млрд. куб. м. втечнен газ годишно, т.е. 20% от експорта на "Газпром" за Европа). Проблемът е, че строителството на терминали е още в начална фаза, като само първият от тях в щата Луизиана може да заработи наистина след година, а останалите - едва през 2017 г.

Въпреки тези необнадеждаващи данни експерти като Дейвид Гудуин, доскорошен специален съветник по международните енергийни въпроси на Държавния департамент и настоящ анализатор в Brookings Institute, твърдят, че самото обявяване на нова политика ще има реален непосредствен резултат. "Ако сега Европа премахне бариерите пред конкурентоспособността, така че доставките да могат да потекат през всеки терминал до всяка компания, ако страни като Украйна се откажат от неефективната политика на субсидиран газ, а американският президент декларира, че експортът за Централна и Източна Европа отговаря на националния интерес, и с това сигнализира на енергийното министерство да одобрява автоматично заявките, веднага ще имаме ефект върху европейския пазар. Защото компаниите, които купуват количествата за години напред, ще започнат да преговарят за американския износ например за периода 2016 - 2020 г.," категорично заявява Гудуин пред "Капитал".

При такова развитие на Кремъл ще му стане бързо ясно, че няма да може да извива силно ръцете на икономиките на Стария континент за още дълго. Естествено голямото неизвестно остава дали и американските, и европейските политици имат кураж за подобен революционен курс.

Мечти и цени

Не по-малко важен в случая е въпросът за цената. С построяването на терминали и инфраструктура стойността на LNG се повишава. И като признание, че не могат да се борят с цените на "Газпром" в Европа, и шестте одобрени за експорт американски компании всъщност са се насочили към Азия, където за доставките се плаща повече. Въпреки това Робърт Макнали, работил по енергийните въпроси в администрацията на Джордж У. Буш и сега президент на консултантската компания The Rapidan Group, коментира пред "Капитал", че повишаването на конкуренцията в други части на света неизменно ще подкопае руския монопол. Той допълва, че когато пазарът на LNG се активизира, това неминуемо ще направи и цената му по-конкурентна. "Дебатът, който виждаме в Конгреса и по-тихомълком в настоящата администрация, не е как можем да помогнем на Украйна сега и веднага. А как американското производство и износ могат да помогнат за диверсификацията по света и дългосрочно да се ограничи руският контрол над доставките", обобщава Робърт Макнали.        

За нас или за вас 

Плановете за превръщането на LNG пазара в глобален съвсем не е безпроблемна тема в самата Америка. Индустриалният ренесанс, който изживява страната в последните две години, се крепи до голяма степен на достъпа до евтин местен природен газ. И по пътя на логиката би могло да се заключи, че либерализацията на износа в комбинация с по-високите цени в Азия биха били в ущърб на американските компании. Ново изследване на консултантската компания NERA, често съветваща енергийното министерство на САЩ, отхвърля подобни опасения. Според него пазарът сам ще се регулира и повишаването на вътрешните цени ще доведе автоматично до пренасочване на потока обратно към страната. Огромният потенциал и надеждност на американския бизнес винаги ще го правят по-привлекателен клиент за газовите компании от азиатските конкуренти. Въпреки убедителните данни администрацията на Барак Обама не дава признаци, че е готова напълно да либерализира износа на природен газ. И дори да намали бюрокрацията до минимум, ще си запази правото да издава разрешителни.           

Фракинг или не

 

За противниците на фракинга в САЩ и по света външнополитическата авантюра на Владимир Путин има допълнителен горчив привкус, защото даде още аргументи на привържениците на нуждата от диверсификация и независимо производство. Но поучени от ожесточените битки в последните години, американските експерти като Робърт Макнали са по-сдържани в прогнозите си, и подчертават, че не очакват сега изведнъж да настъпи бум на фракинга в Европа.

Причината е, че след първоначалния ентусиазъм за прехвърляне на ноу-хауто към другата страна на Атлантическия океан, вече съществува по-добро разбиране колко по-различно са структурирани бизнесът, собствеността на земята (в повечето щати на САЩ собствениците й имат право над всичко, намерено в нея, докато в Европа природните ресурси са държавни), техническите възможности и, не на последно място, политическите сили. Кризата в Украйна и новите аргументи за фракинга, не намаляват тези препятствия. Така въпреки еуфорията във Вашингтон и страховете на еколозите, революцията на енергийния бизнес ще трябва да почака няколко години.

Сред затлачващата се криза в Украйна, гръмките заплахи на Белия дом, обидно невпечатляващият се Кремъл и истеричните въпроси в Конгреса умира ли американската мощ, като че ли във Вашингтон проблясва един-единствен светъл лъч – местното производство на природен газ. Ако САЩ, страната с най-големия добив в момента, намерят начин да стане и най-големият износител, както ентусиазирано започнаха да провъзгласяват политици и медии, руската мъртва хватка над европейската икономика бързо ще бъде разхлабена. А без нея Москва няма да може да показва мускули и ще се върне отново на мястото си като второразрядна икономическа и геополитическа сила.

Обилно цитирайки Роналд Рейгън, новата републиканска звезда сенатор Ранд Пол например написа в специална статия за списание Time, че с пълната либерализация на американския енергиен добив и експорт Русия ще бъде изолирана от раз. Коментаторът на списание Forbes Луис Удхил отиде още по-далеч, твърдейки, че американската политика от 80-те години за сваляне на високите международни цени на нефта и укрепването на долара всъщност са предизвикали икономическия колапс на Съветския съюз; съответно и сегашният президент Барак Обама трябва да се поучи от Рейгън и да наводни глобалния пазар с природен газ. Редакционният съвет на Wall Street Journal добави, че е време Вашингтон да подреже крилата на световната енергийна клептокрация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    Да, така е др. Ефтимова, Газпром е непобедим!

  • 2
    t_ avatar :-|
    t_

    И за какво им е на САЩ да борят Русия, при условие че си имат толкова проблеми и най на края собствен енергиенизточник? Най - доброто за тях е да си ползват газа и да си ограничат вноса. Хем ще си намалят зависимостта от арабските енергийни доставки, а и ще си стимулират родното производство. А и то май при тяхното потребление нямало да издържат тези залежи повече от едно поколение...
    Та така, ще могат да си осигурят комфорт и да търсят нови енергийни източници.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Ако ЕС иска да е независим отруската газ, просто трябва да мине в режим на икономии на ресурса, а не на пилеенето му , например въглища, АЕц, ВЕИ, ВЕЦ и ПАВЕЦ ......
    Вносът на природен газ от САЩ само ще увеличи търсенето в Ес и ще усили позиците на ГАЗПРОМ....

  • 4
    vdvdvd avatar :-|
    .!.

    До коментар [#3] от "boby1945":

    Абсолютно! Най-евтината енергия е тази, която не се ползва.

  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#4] от ".!.": няма да те разбере :-) както и голяма част от горните "писатели" :-)

    добре дошли, на всички ни в реалността.

  • 6
    shristov avatar :-|
    shristov

    Още веднъж виждаме колко недалновидно е за руснаците да продават природните си ресурси.

    Очевидно е, че в момента конкурентноспособността на Европа зависи от евтините суровини, идващи от Русия. Следователно, ако руснаците вместо да се тровят денонощно с водка създадат поне горе-долу работеща икономика - та дори даваща продукция сравнима с китайската преди 10 години - и спрат да разпродават суровините си, само за няколко години ще станат отново световна сила.

    Да, ама не - олигарсите нямат полза от възстановяването на Русия... което освен всичко друго, би принудило Европа да инвестира солидно в алтернативни източници на енергия още преди много години...

    Въобще, светът ще страда от събитията преди 100 години и недалновидността на Запада да остави Руската империя да се самоизяде още много, много време...

  • 7
    abadobata avatar :-|
    Distributed

    В момента текат преговорите за климатичните цели за 2030.

    Познайте дали фарса в Украйна ще им повлияе

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    blockhead avatar :-|
    blockhead

    Наистина много подценявате Русия, абе геополитиката яко ви куца като цяло, прекалено сте субективни, което е пошло за една медия, която се опитва да бъде независима ;-)

  • 9
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    make gas
    not war

  • 10
    dragon_reborn avatar :-|
    The Dragon Reborn

    Лобитата в САЩ няма вечно да налагат интересите на местната енергийна мафия. Американският народ не е глупав и вижда какво става с природата и водите на страната. Фракингът е убийство. Защо ли Полша иска да внася от САЩ, а не да развива значителните си залежи?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK