Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 14 мар 2014, 18:08, 7678 прочитания

Революцията, която ще почака

Американският износ на природен газ и технологии може и да отслаби руската енергийна хватка над Европа. Но не сега

Ваня Ефтимова | Ню йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Сред затлачващата се криза в Украйна, гръмките заплахи на Белия дом, обидно невпечатляващият се Кремъл и истеричните въпроси в Конгреса умира ли американската мощ, като че ли във Вашингтон проблясва един-единствен светъл лъч – местното производство на природен газ. Ако САЩ, страната с най-големия добив в момента, намерят начин да стане и най-големият износител, както ентусиазирано започнаха да провъзгласяват политици и медии, руската мъртва хватка над европейската икономика бързо ще бъде разхлабена. А без нея Москва няма да може да показва мускули и ще се върне отново на мястото си като второразрядна икономическа и геополитическа сила.
           
Обилно цитирайки Роналд Рейгън, новата републиканска звезда сенатор Ранд Пол например написа в специална статия за списание Time, че с пълната либерализация на американския енергиен добив и експорт Русия ще бъде изолирана от раз. Коментаторът на списание Forbes Луис Удхил отиде още по-далеч, твърдейки, че американската политика от 80-те години за сваляне на високите международни цени на нефта и укрепването на долара всъщност са предизвикали икономическия колапс на Съветския съюз; съответно и сегашният президент Барак Обама трябва да се поучи от Рейгън и да наводни глобалния пазар с природен газ. Редакционният съвет на Wall Street Journal добави, че е време Вашингтон да подреже крилата на световната енергийна клептокрация.
 
Коментатори от ляво като Крис Хейс от телевизия MSNBC се опитаха да контрират, че консерваторите просто прекалибрират енергийните си планове според кризата в Украйна: "Руската доминация на енергийните източници отдавна вече не работи. Руските войници са в Крим не защото Москва успя да подкупи Украйна с евтин газ, а защото стратегията на Владимир Путин пропадна." Тези гласове обаче остават по-скоро изолирани дори и сред водещите демократи. Щабът на вероятния им кандидат-президент Хилъри Клинтън побърза да разпространи информацията, че точно тя като държавен секретар е създала специален отдел, занимаващ се с това как местният бум в добива на природен газ да бъде превърнат в инструмент за глобално влияние. Макар и по-умерен в очакванията си за рязък обрат на ситуацията в Украйна, либералният вестник New York Times също апелира Белия дом да либерализира режима на експорт за Европа. Към този хор се присъединиха и посланиците на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, които в съвместно писмо призоваха американски конгресмени да свалят бариерите за износ и така да помогнат на техните държави да купуват американски газ, за да се освободят от зависимостта си от Русия.
 
На този еуфоричен фон оценките на експертите за реалната ситуация звучат доста по-отрезвяващо - американският природен газ може да потече по света едва след 2015 г., местният индустриален ренесанс оставя сравнително малки свободни количества и цените му вероятно ще са по-високи от руските. И освен това технологията на хидрофракинга, лежаща в основата на производствения бум в САЩ, си остава непопулярна и обвита в много страхове. В това се убеди лично губернаторът на Калифорния Джери Браун, освиркан безмилостно миналия уикенд от членовете на собствената си Демократическа партия само заради нежеланието си да заеме твърда позиция "срещу" добива на шистов газ.
 
И все пак надеждите и възторгът във Вашингтон имат и своята добра страна, защото най-после наложиха на преден план отдавна изтласквания встрани от публичното полезрение дебат за енергийната политика на САЩ. А с него и възможността да се създаде и по-реална представа за силните страни и възможните проблеми на американския газов бум.   

Производство не е равно на износ    
 
Това, че САЩ благодарение на добива на шистов газ чрез смятаната за противоречива технология на хидравличния фракинг, междувременно се превърнаха в най-големия производител в света, далеч не се превежда бързо и директно в износ. За разлика от петрола например, за да бъде съхраняван и транспортиран по море или когато няма налични тръбопроводи, е нужно втечняване на газа (международният термин е Liquefied natural gas или по-използваното съкращение LNG). LNG изисква построяването на скъпа инфраструктура като подаващ и приемащ терминал. Шест американски компании вече имат одобрение от страна на Министерството на енергетиката да започнат износ от 2015 г. (като общият капацитет ще е около 88 млрд. куб. м. втечнен газ годишно, т.е. 20% от експорта на "Газпром" за Европа). Проблемът е, че строителството на терминали е още в начална фаза, като само първият от тях в щата Луизиана може да заработи наистина след година, а останалите - едва през 2017 г.
 
Въпреки тези необнадеждаващи данни експерти като Дейвид Гудуин, доскорошен специален съветник по международните енергийни въпроси на Държавния департамент и настоящ анализатор в Brookings Institute, твърдят, че самото обявяване на нова политика ще има реален непосредствен резултат. "Ако сега Европа премахне бариерите пред конкурентоспособността, така че доставките да могат да потекат през всеки терминал до всяка компания, ако страни като Украйна се откажат от неефективната политика на субсидиран газ, а американският президент декларира, че експортът за Централна и Източна Европа отговаря на националния интерес, и с това сигнализира на енергийното министерство да одобрява автоматично заявките, веднага ще имаме ефект върху европейския пазар. Защото компаниите, които купуват количествата за години напред, ще започнат да преговарят за американския износ например за периода 2016 - 2020 г.," категорично заявява Гудуин пред "Капитал".
 
При такова развитие на Кремъл ще му стане бързо ясно, че няма да може да извива силно ръцете на икономиките на Стария континент за още дълго. Естествено голямото неизвестно остава дали и американските, и европейските политици имат кураж за подобен революционен курс.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На Covid море в Южна Европа На Covid море в Южна Европа

Или как се подготвят за летния сезон в Гърция, Турция, Испания и Италия

29 май 2020, 675 прочитания

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

29 май 2020, 830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Крим-инални уравнения

Какво ще промени референдумът на 16 март и има ли шанс Украйна да запази окупирания от Русия полуостров

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10