НАТО се връща в играта

Само допреди дни НАТО изглеждаше като организация, готова да потъне в полузабвение след предстоящото си изтегляне от Афганистан. Но пожарът в Крим й вдъхва искри на нов живот. "Мнозина казват, че алиансът е обратно в играта", констатира Кадри Лийк от лондонския офис на Европейския съвет за външна политика. А Йорг Форбрих от German Marshall Fund добавя: "Би било крайно безотговорно, ако не приемем тази криза като повод да преразгледаме ролята и стратегията на НАТО в Европа.".

Със случващото се в Украйна алиансът, лутащ се от години в търсене на смисъл за съществуването си, изведнъж разбра, че старата му мисия - грижа за сигурността на Европа, все още е валидна. "Без съмнение кримската криза ще се отрази мобилизиращо на НАТО. Вероятно някои европейски държави ще актуализират концепциите си за сигурност. Това ще бъдат преди всичко държавите от Централна и Източна Европа, правителствата на които ще имат и по-силни аргументи да поискат от обществото увеличаване на военните разходи", смята Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и ръководител на мисията на България в НАТО. И добавя, че му се иска да вярва: "Че не само големите европейски съюзници в НАТО, но и САЩ ще преосмислят предвидимостта на Русия. НАТО трябва да препотвърди категорично, че чл. 5 от Договора, готовността за взаимна отбрана, не е само на хартия."

Според Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство на Марин Райков, също в дългосрочен план могат да се очакват повече инвестиции в отбрана на страните - членки на НАТО, по-смислени действия в развитието на отбранителните способности и вероятно включване на сценарии, които предполагат агресивни действия от типа на тези на Русия в момента срещу една или повече държави от съюза.

За България това би означавало натиск за повече разходи, включително за превъоръжаване. "Военната изтребителна авиация е единствената област, където все още имаме пълна зависимост от Русия", посочва Бойко Ноев. Според Тодор Тагарев фактът, че българската армия продължава да разчита на руско въоръжение, е нещо, което задължително трябва да се промени. "Не е казано, че трябва да става изцяло, че трябва да сменяме например стрелковото въоръжение. Важно е обаче да се случи за по-чувствителни сфери като противовъздушна отбрана (ПВО) и системи за управление. Там, където имаме руски системи за управление, категорично и много бързо трябва да минем към превъоръжаване. Това е нещо, което за съжаление не беше направено за последните 15 години. Не направихме опити дори за някакво сериозно превъоръжаване. ПВО-то ни все още си остава изцяло на руска база, което е изключено оттук нататък при това, което видяхме като действия на Русия", смята Тагарев. Но пък сигурността си има цена, и след като години наред София се правеше на разсеяна за ангажиментите си в рамките на алианса, сега това може да се окаже неприемливо.