Грузия се надява украинската криза да предизвика острата реакция на Запада

Случващото се с Украйна може да върне грузинското членство в НАТО обратно на дневен ред.

Шест години след като загубиха земя във войната с Русия, грузинците вярват, че битката за Украйна ще реши тяхната собствена съдба. И се надяват, че НАТО и ЕС ще забързат интеграцията им в западния блок, пише Reuters.

Властите в Тбилиси единствени сред бившите съветски републики на изток в Кавказ следват прозападен курс и чувстват близост със случващото се в Украйна. Тази солидарност пролича, когато стотици грузинци организираха протести в подкрепа на Майдана, виждайки в събитията там отражение на собствената си борба за по-близки връзки с ЕС.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Страната с население от 4.5 млн. души, която се надява един ден да се присъедини и към НАТО, сега иска силен отговор от страна на Запада на руското анексиране на Крим. "Изходът от украинската криза определя бъдещето на грузинската свобода, сигурност и суверенитет. Това ще реши дали Москва ще успее да наложи сферата си на влияние и да раздели Европа или не", обяснява пред Reuters Елен Кощариа, анализатор от Тбилиси. Тя смята, че Русия се опитва да възстанови Съветския съюз. "Ако международната общност не успее да спре действията на Москва, това ще бъде послание към нея, че действията й нямат реални последици. И това ще я окуражи да финализира създаването на нов Съветски съюз, включително чрез въвличането на Грузия в него", твърди Кощариа.

Ускоряване на евроинтеграцията

Подобно на Украйна Грузия също има нестабилни отношения с Русия. Москва реагира на грузинската независимост през 1991 г. след колапса на Съветския съюз с мерки като търговски санкции и подкрепа за сепаратисти, за да задържи страната в орбитата си. Всичко това достигна кулминация по време на петдневната война заради грузинските отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. Русия запазва контрола си над тях до момента.



След първоначални изявления, които трябваше да не раздразнят Москва, на 6 март парламентът в Тбилиси прокара резолюция, критикуваща руската политика към Украйна и призоваваща ЕС и НАТО да забързат процеса на интеграцията на страната. Според нея руските "агресивни действия" представляват "сериозна заплаха не само за нашия приятел Украйна, но и за Грузия и цяла Европа". Досега САЩ и ЕС наложиха санкции над Русия, но Тбилиси се надява на по-остра реакция.

"Русия откъсна Крим от Украйна така, както откъсна Абхазия и Южна Осетия от Грузия. Украйна е по-важна за Европа от Грузия, разбира се. Но се надявам, че ЕС и САЩ ще бъдат по-активни сега, въпреки че до този момент не виждам сериозни действия", казва пред Reuters 19-годишният студент Леван Габричидзе.

Въпреки относително малката й икономика на територията на Грузия има тръбопроводи, които прекарват каспийски газ и петрол за Европа и Тбилиси иска засилени връзки с Брюксел и Вашингтон, въпреки че това притеснява Русия. Тбилиси върви към споразумение за търговия и други видове сътрудничество с ЕС. То трябваше да бъде подписано заедно с друга бивша съветска република – Молдова, до края на годината. Но миналата седмица европейските лидери решиха това да бъде направено до юни заради страхове, че страните могат да попаднат под руски натиск.

Перспективи за НАТО

Брюксел иска да избегне повторение на твърдите мерки от страна на Москва, като например миналогодишното спиране на вноса на молдовско вино. "Ние сме изключително активни с Молдова и Грузия. Загрижени сме за неща, които внезапно могат да се случат – как тяхното вино изведнъж не бе допуснато и какво може да се случи като натиск. И ние сме готови за това", твърди върховният представител на ЕС по външните работи Катрин Аштън.

Връзките на Грузия с НАТО са по-сложни, въпреки че кризата с Крим отново върна на дневен ред въпроса за това дали Тбилиси може да бъде включен в алианса. Преди време на Грузия бе предложена възможността за евентуално членство, но то бе замразено след войната през 2008 г. Сега на среща на НАТО през септември трябва да се обсъди положението на четири страни – Грузия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина.

Генералният секретар на НАТО Андерс фог Расмусен не коментира директно, когато бе запитан миналата седмица за перспективата за нови членки, но намекна, че украинската криза ще има отражение върху дискусиите. "Официалната позиция е, че е прекалено рано да се отговори на този въпрос. Но смятам, че видяното през последните седмици може да има влияние върху това", заяви Расмусен.