Падението на султана

Загубата на Истанбул или Анкара на местните избори ще е силен удар срещу Ердоган.

"Twitter-шмитър... ще ги размажем всички тези. Международната общност може да говори каквото си поиска. Изобщо не ме интересува. Всички ще видят колко е могъща република Турция", размахва пръст Реджеп Ердоган по време на своя реч седмица преди местните избори на 30 март. Думите на министър-председателя показват как мисли най-важният политик в страната. А това става опасно както за него, така и за Турция.

"Той е все по-убеден, че е важна историческа фигура и никой около него не смее да му покаже реалността", казва пред "Капитал" Гарет Дженкинс, експерт по Турция от шведския Институт за сигурност и политики за развитие. Ердоган вижда конспиративни теории зад всички критики срещу него. Съветниците му не помагат особено - един от тях публично определя протестите от миналата година като външен заговор за убийството на премиера с... телекинеза. Турците не са безразлични към тези абсурди. Експлозията от миналото лято, започнала с екопротеста в истанбулския парк "Гези", прерасна в национално недоволство срещу авторитарния, груб и понякога откровено налудничав стил на Ердоган. Имиджът му бе допълнително накърнен от мащабния корупционен скандал през декември и изтичащите в интернет записи на негови разговори, в които става въпрос за тъмни схеми с много пари.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Ердоган отдавна е превишил срока си на годност. Не виждам никакъв начин падението му да бъде забавено. Хората осъзнават, че той вече не е в състояние да ръководи държавата", коментира пред "Капитал" Керем Йоктем, анализатор в Оксфордския университет. Местните избори могат само да ускорят това, особено ако Истанбул или Анкара бъдат спечелени от кандидати на опозицията (виж другия текст). Но по пътя надолу Ердоган може да нанесе много щети, които имат потенциала да разтърсят не само Турция, но и региона.

Конкуренция, къде си

Една от особеностите на турската политика от идването на Ердоган на власт през 2003 г. е изключителната слабост на опозицията. "Причината за успеха на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в началото беше, че зад нея застана широка коалиция от либерали, дясноцентристи и религиозни хора. Един след друг обаче те се отдръпват от партията", коментира Керем Йоктем. "Знаците бяха там още в самото начало. Ясно беше, че Ердоган ще стане авторитарен. Хората обаче избраха да си затворят очите за това", добавя Гарет Дженкинс, който живее в Турция от 25 години.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Основните опозиционни партии в Турция са три."