"Twitter-шмитър... ще ги размажем всички тези. Международната общност може да говори каквото си поиска. Изобщо не ме интересува. Всички ще видят колко е могъща република Турция", размахва пръст Реджеп Ердоган по време на своя реч седмица преди местните избори на 30 март. Думите на министър-председателя показват как мисли най-важният политик в страната. А това става опасно както за него, така и за Турция.
"Той е все по-убеден, че е важна историческа фигура и никой около него не смее да му покаже реалността", казва пред "Капитал" Гарет Дженкинс, експерт по Турция от шведския Институт за сигурност и политики за развитие. Ердоган вижда конспиративни теории зад всички критики срещу него. Съветниците му не помагат особено - един от тях публично определя протестите от миналата година като външен заговор за убийството на премиера с... телекинеза. Турците не са безразлични към тези абсурди. Експлозията от миналото лято, започнала с екопротеста в истанбулския парк "Гези", прерасна в национално недоволство срещу авторитарния, груб и понякога откровено налудничав стил на Ердоган. Имиджът му бе допълнително накърнен от мащабния корупционен скандал през декември и изтичащите в интернет записи на негови разговори, в които става въпрос за тъмни схеми с много пари.
"Ердоган отдавна е превишил срока си на годност. Не виждам никакъв начин падението му да бъде забавено. Хората осъзнават, че той вече не е в състояние да ръководи държавата", коментира пред "Капитал" Керем Йоктем, анализатор в Оксфордския университет. Местните избори могат само да ускорят това, особено ако Истанбул или Анкара бъдат спечелени от кандидати на опозицията (виж другия текст). Но по пътя надолу Ердоган може да нанесе много щети, които имат потенциала да разтърсят не само Турция, но и региона.
Конкуренция, къде си
Една от особеностите на турската политика от идването на Ердоган на власт през 2003 г. е изключителната слабост на опозицията. "Причината за успеха на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в началото беше, че зад нея застана широка коалиция от либерали, дясноцентристи и религиозни хора. Един след друг обаче те се отдръпват от партията", коментира Керем Йоктем. "Знаците бяха там още в самото начало. Ясно беше, че Ердоган ще стане авторитарен. Хората обаче избраха да си затворят очите за това", добавя Гарет Дженкинс, който живее в Турция от 25 години.
Основните опозиционни партии в Турция са три. Това са кемалистката Републиканската народна партия (РНП), крайнодясната и консервативна Партия на националистическото движение (ПНД) и кюрдската Партия на мира и демокрацията (ПМД). Показателно е, че нито една от тях не успява да увеличи подкрепата си след протестите в Турция, защото всъщност недоволството беше и срещу всички тях.
Кюрдската партия е активна основно в югоизточната част на Турция, където живеят и мнозинството кюрди, но не събира по-широка подкрепа в останалата част на страната. Националистите от ПНД спечелиха 13% на последните парламентарни избори, но не могат да се похвалят с особени постижения. "Лидерът им (Девлет Бахчели – бел. ред.) е несменяем от 1997 г. насам и е напълно безполезен", казва Гарет Дженкинс.
На този фон РНП, която се самоопределя като "партията, основала Турция", има потенциал да се превърне в най-неприятния проблем за Ердоган. Кандидатът й Мансур Яваш има реални шансове да спечели столицата Анкара след години на доминация на ПСР. Разликата между двамата кандидати в момента е в рамките на статистическата грешка, но загубата на столицата би била силен удар срещу Ердоган.
Но най-голямото предизвикателство за премиера може да дойде от собствената му партия. Претендентите са трима – президентът Абдула Гюл, бившият говорител на правителството Бюлент Арънч и вицепремиерът Али Бабаджан. "И тримата дават ясно да се разбере, че не са на една и съща страница с Ердоган", казва за "Капитал" Шахин Алпай, преподавател в университета "Бахчишехир" и колумнист на в. Zaman. Красноречиво бе поведението на Арънч, който напусна постовете си в правителството заради намерението на Ердоган да затвори религиозните училища на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен през ноември. Президентът Гюл също публично прокара разделителна линия между себе си и премиера и въпреки забраната за ползване на Twitter публикува съобщение в социалната мрежа с текст: "Това е недопустимо."
Но не е реалистично да се очаква, че Гюл ще направи по-резки крачки, поне за момента. "Кариерата му се основава на това, че не е агресивен, той е спокойният човек (в противовес на Ердоган – бел. ред.)", казва Гарет Дженкинс. И добавя, че ако сега критикува остро Ердоган, президентът ще бъде обвинен за провала на местните избори. "Гюл не иска да бъде човекът, който убива краля", обобщава Керем Йоктем.
Главоломно спадащият рейтинг на премиера е най-яркото доказателство за нарастващата умора на турците от него и ефекта на неспиращите скандали. Към края на януари доверие в Ердоган имат 39.4% при 59.1% година по-рано. "Началото на края беше паркът "Гези". Той достигна върха на популярността си и сега вече е сигурно, че тя върви надолу", коментира за "Капитал" Барчин Инанч, редактор във в. Hurryiet Daily News.
Бърз срив или болезнено свличане
Едно от основните предимства на Ердоган е, че той може да се свързва с хората, посочва Гарет Дженкинс. Но корупционният скандал, в който бяха замесени министри и хора от най-близкото обкръжение на премиера, както и аферата с уличаващите го записи не са неща, които могат лесно да се обяснят и да бъдат забравени. "Всички очакват да видят как това ще повлияе на изборите. Но мисля, че кариерата му е приключила. Как може да се пребори с корупционните обвинения", пита реторично Шахин Алпай. Но го има риска, че тръгвайки си, Ердоган може да нанесе огромни щети. "Той живее в свят на конспиративни теории, цензурата е като в Северна Корея. Може дори да започне война, ако това би мобилизирало поддръжници", смята Керем Йоктем.
Теориите за евентуална война със Сирия са една от циркулиращите спекулации в навечерието на трите важни събития за Турция в следващите месеци - местни, президентски и парламентарни избори. След известно затишие по границата между двете държави на 23 март Турция свали сирийски военен самолет, за който твърди, че е навлязъл във въздушното й пространство. Това едва ли е било направено без санкция от Ердоган.
"Страхът е, че Ердоган ще бъде много опасен, когато полети надолу – може да обяви извънредно положение или да провокира война със Сирия. Много хора спекулират, че това е част от усилията му да отвлече вниманието от корупционните обвинения", твърди Шахин Алпай. Но намеква, че военните може би не биха го последвали, ако няма истинска провокация. Барчин Инанч също е уверена, "че армията няма да направи толкова безразсъдна стъпка".
Следващите месеци в Турция ще са интригуващи. Местните избори ще са индикатор какви са вредите от скандалите върху популярността на Ердоган и партията му. Те ще бъдат и тест дали планът на премиера да промени конституцията и да стане президент на изборите през лятото все още може да се осъществи. Много вероятно е това да се окаже невъзможно и Ердоган да се запъти към изхода от политическата система.
"Twitter-шмитър... ще ги размажем всички тези. Международната общност може да говори каквото си поиска. Изобщо не ме интересува. Всички ще видят колко е могъща република Турция", размахва пръст Реджеп Ердоган по време на своя реч седмица преди местните избори на 30 март. Думите на министър-председателя показват как мисли най-важният политик в страната. А това става опасно както за него, така и за Турция.
28 коментара
Статията е в стил на пожелателно мислене. Прогнозите са за победа на Ердоган. Победа за него е подобрение на резултата от вота през 2009.
Истинският въпрос е дали и колко подкрепа ще събере опозицията. Защото младите, много от които бяха по улиците миналото лято, традиционно не гласуват.
Колкото до масовите протести, те се повтарят циклично. През 2007, когато отново имаше избори две в едно, бяха Републиканските шествия. Те събираха милиони. Без резултат.
А флуктуациите в курса на лирата още не са ударили толкова сериозно по джоба на ердогановия електорат, за да се обърне той към центъра.
Така че изходът на изборите далеч не е предрешЕн.
Ако Ердоган падне, какво ще е следващото управление!?
Просто не мога да повярвам как успявате да изкарвате най популярния и обичан политик в Турция в толкова отрицателна светлина.
Има две вероятности за това :
1. Паднали сте от Марс и не знаете къде се намирате
2. Не знаете какво се случва в Турция и преписвате от други медии.
Препоръчвам на читателите които търсят истината и за да не вземат да получат инфаркт от "неочакваната" победа на управляващата партия на местните избори на 30 Март просто да обърнат статията на 180 градуса (трудно ми е да открия нещо вярно в нея ) и ще получат действителната картина в нашата съседка.
И каквото и лошо да пишете за него няма да промените нищо. Просто разберете че народа на Турция (и целия Близък изток и на Балканите ) го обича. Това ние в България не можем да го проумеем. Как може един народ да обича своя премиер толкова много че да го управлява 12 години. Може би защото ние няма кого да обичаме по този начин и това ни прави ревниви..... може би
Послепис: На 30 Март вечерта си пийте хапчетата за сърце, щото Ердоган ще вземе още повече гласове.
До коментар [#3] от "nihata":
Надявай се...
Дано по-скоро да си иде нейде няма да е видим...
"публично определя протестите от миналата година като външен заговор за убийството на премиера с... телекинеза"
Явно, пътят към масовата лудост е много бърз. Вероятно краят на ерата на Ердоган не е толкова далеч, но какво следва. Още по-голяма радикализация или нещо друго ? Само преди дни протестиращи кюрди разрушават православна църква в Истанбул, полицията не ги е спряла, не са толкова далеч масовите погроми над гърци от 50-те години. Явно в турското общество дремят сили, които могат да превърнат светската държава в едно чудовище подобно на Иран
Абсолютната власт покварява.Ердоган е вече много години на власт и почва да си вярва и сам ,че е като бог.Той безспорно направи много за Турция и във вътрешен план и на международната сцена,но започва да върви по стъпките на "диктаторите" от бившите соц.държави.И както и в България например ще бъде свален от власт от "приятели" ( справка съдбата на Живков )
До коментар [#3] от "nihata":
Отивай си в Турция, щом толкова си влюбена в Ердоган!
До коментар [#3] от "nihata":
Ти не разбираш ли, че няма значение нито процента популярност, нито процента обич, нито нищо подобно. Човек с разума си първо трябва да си задава въпроси, важни въпроси. Например - що за премиер би блокирал социални мрежи и интернет сайтове, където други хора изказват свободно мнение и критики за властта?!? И отговорът е - страхлив човек, човек, който не желае истината да излезе на яве, който не желае хората да бъдат информирани чрез най-широкодостъпните и неманипулирани източници. Що за човек привижда в най-свободните мрежи за връзка между хората опити да бъде свален от власт? Ако е убеден, че управлението му е успешно, че хората го обичат, че го обожават и на всяка цена са готови да гласуват за него, то какво значение имат свободно изказани мнения по интернет, както и видеа!!! по Ютюб - резултатите от едно такова управление биха били достатъчни, за да направят хората сигурни в него. Да не говорим, че щом като народната обич и още повечето гласове ги виждате в такива огромни количества, то явно не ви пречи фактът, че Ердоган и грам не успя да докаже невинността си по корупционния скандал.
Отворете си очите! Ердоган може и да е всякакъв и обичан от всички, но вие не трябва да бъдете слепци, гласуващи "от обич", а да сте критичен гражданин, гласуващ с разума си!!!
Пожелатерно мислене, както отбелязва Добрия войник Швейк. На изхода от голямата сцена то е задължително, май!