(Неу)местни избори

Димитър Бечев е директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). В момента той наблюдава на място предизборната седмица в Турция.

Чаршията на истанбулския квартал "Бешикташ", вторник следобед. Усещането е предизборно. Навсякъде по околните улички и площадчета висят знамена и транспаранти с лика на кандидатите за районен кмет, на партийните лидери и претендентите за кмет на Истанбул. Ако се вгледате внимателно, ще забележите, че най-често срещаното лице е това на Мурат Хазнедар – номиниран да управлява "Бешикташ" от опозиционната Републиканска народна партия (РНП). Това не е случайно. Районът е нещо като бастион на РНП, основана не от кого да е, а от самия Мустафа Кемал Ататюрк. Шансът да победи човек на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) клони към нулата. Нищо че в близост е офисът на премиера Ердоган за Истанбул. На централното площадче в бешикташката чаршия, току-до дюкяна на легендарния чичо Пандо – трето поколение истанбулски българин, чийто специалитет е каймакът с мед – хора на РНП са сложили сергия с предизборни диплянки и брошури. До нея – инструкции с големи букви как да се заобиколи забраната, наложена наскоро върху Twitter от турските власти. Социалните медии са се превърнали в арена на борба. В неделя на милионен митинг в Истанбул премиерът Тайип Ердоган, започнал главоломната си политическа кариера именно като кмет на мегаполиса през 90-те, се закани да блокира и Facebook и YouTube, ако се наложи. Пък външният свят да си мисли каквото ще. За пореден път премиерът описа компрометиращите звукозаписи, които редовно излизат в интернет, като "шантаж", "монтаж" и "дублаж" (френското влияние в турския е точно толкова силно, колкото и в българския).