(Неу)местни избори

Димитър Бечев е директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). В момента той наблюдава на място предизборната седмица в Турция.

Чаршията на истанбулския квартал "Бешикташ", вторник следобед. Усещането е предизборно. Навсякъде по околните улички и площадчета висят знамена и транспаранти с лика на кандидатите за районен кмет, на партийните лидери и претендентите за кмет на Истанбул. Ако се вгледате внимателно, ще забележите, че най-често срещаното лице е това на Мурат Хазнедар – номиниран да управлява "Бешикташ" от опозиционната Републиканска народна партия (РНП). Това не е случайно. Районът е нещо като бастион на РНП, основана не от кого да е, а от самия Мустафа Кемал Ататюрк. Шансът да победи човек на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) клони към нулата. Нищо че в близост е офисът на премиера Ердоган за Истанбул. На централното площадче в бешикташката чаршия, току-до дюкяна на легендарния чичо Пандо – трето поколение истанбулски българин, чийто специалитет е каймакът с мед – хора на РНП са сложили сергия с предизборни диплянки и брошури. До нея – инструкции с големи букви как да се заобиколи забраната, наложена наскоро върху Twitter от турските власти. Социалните медии са се превърнали в арена на борба. В неделя на милионен митинг в Истанбул премиерът Тайип Ердоган, започнал главоломната си политическа кариера именно като кмет на мегаполиса през 90-те, се закани да блокира и Facebook и YouTube, ако се наложи. Пък външният свят да си мисли каквото ще. За пореден път премиерът описа компрометиращите звукозаписи, които редовно излизат в интернет, като "шантаж", "монтаж" и "дублаж" (френското влияние в турския е точно толкова силно, колкото и в българския).

Местните избори на 30 март имат огромно значение за Турция. Над 50 млн. гласоподаватели ще отидат до урните за пръв път след летните протестите около парка "Гези" и след корупционния скандал, избухнал в средата на декември. И управляващи, и опозиция гледат на вота като на референдум за цялостното управление на ПСР. Почти като предстоящите избори за Европейски парламент в България, където също залогът е съдбата на правителството. Ердоган заяви, че целта е 38% на национално ниво – приблизително резултатът на предишните общински избори през 2009 г. Така премиерът се презастрахова, поставяйки летвата доста по-ниско от онези 49%, които взе през юни 2011 г. на вота за парламент.

Битката е за големите градове

"Който вземе Истанбул, взима Турция", казват местните. Този път опозицията излъчи силен претендент в лицето на Мустафа Саръгюл, кмет на района "Шишли". Той е своеобразен двойник на Ердоган – харизматичен популист с бизнес нюх, около когото витаят подозрения за нечисти сделки. Но шансовете му да детронира настоящия кмет Кадир Топбаш не са чак толкова големи. Топбаш има реален принос за многомилионния град – например огромното подобрение на обществения транспорт. Силен резултат на Саръгюл обаче ще му вдъхне амбиция да се бори за лидерското място на РНП и да замени сегашния председател Кемал Кълъчдароглу. Поне така се говори по истанбулските кафенета и във вестникарските колонки.

Но основната интрига си остава Анкара. Социологическите агенции дават лека преднина на опозиционния кандидат Мансур Яваш пред представителя на ПСР Мелих Гьокчек, несменяем на поста от 1994 г. Яваш, който е кадър на Партията на националистическото действие, се прехвърли към РНП и на теория може да привлече гласове от няколко страни, включително и от разочаровани поддръжници на Ердоган. Евентуален успех ще е новина от национален мащаб. "Който изгуби Анкара, губи Турция", гласи втората част на популярната максима.

Третият интересен сюжет засяга населения с кюрди Югоизток на Турция. Партията на мира и демокрацията (ПМД), нещо като легално крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), се стреми да разшири влиянието си и да спечели властта в още повече общини в сравнение с 2009 г. Изглежда, че Ердоган е готов да отстъпи. На парламентарните избори конкуренцията между неговите кандидати и кюрдските националисти беше безпощадна (в региона други партии на практика няма). Но сега Тайип и кюрдите са обвързани в неформална коалиция и водят преговори за решаване на кюрдския въпрос чрез по-широки права за малцинството, евентуално освобождаване на лидера на ПКК Абдула Йоджалан от затвора и може би дори формална автономия на югоизточните провинции.

Резултатите от местните избори ще станат ясни още в понеделник, тъй като има само един тур. Те могат

Да пренаредят картите

в политическия живот. Няма съмнение, че ПСР ще спечели най-голям дял. Но ако резултатът е сравнително нисък (под 40%), това ще даде импулс на хората около президента Абдула Гюл да се противопоставят по-директно и решително на Ердоган. Те ще бъдат подкрепени и от мрежата на проповедника Фетхуллах Гюлен, която от месеци е в открита война срещу турския премиер. И тогава залогът ще са президентските избори през август, когато за пръв път държавен глава ще се излъчи с директен вот. Кой ще е новият президент – Гюл или Ердоган, питат се всички. Ако управляващите се представят силно на местните избори, отговорът ще е в полза на Ердоган.