Сергей Хрушчов: Прехвърлянето на Крим към Украйна беше чисто икономическо решение
Сътрудникът в Brown University и син на Никита Хрушчов пред "Капитал"
Сергей Хрушчов, синът на съветския лидер Никита Хрушчов, е бил 19-годишен, когато с одобрението на баща му Крим е бил прехвърлен от Русия към Украйна през 1954 г. Хрушчов-младши твърди, че отлично си спомня събитията от онова време. От 1991 г. Сергей Хрушчов живее в САЩ и работи като старши научен сътрудник в Института за международни отношения към Brown University в щата Род Айлънд. "Капитал" разговаря с Хрушчов по телефона.
Какви са спомените ви от времето, когато Крим бе прехвърлен на Украйна?
Спомням си всичко много добре, макар баща ми да не обичаше да обсъжда вкъщи въпроси от работата си. Въпросът за Крим изобщо не беше въпрос, това си беше чисто икономическо решение. За петилетката 1951 - 1955 г. беше планирано изграждането на Каховската ВЕЦ по долното течение на река Днепър. Също така беше записано, че след построяването й и запълването на язовира с вода е необходимо да се изградят два канала за напояване на земеделските земи в Донбас и Крим. Единият канал беше наречен Южноукраински, а другият - Севернокримски.
Когато наближи 1953 г. Държавната планова комисия (Госплан) започна да планира следващата петилетка 1956 - 1960 г. В края на 1953 г. планът беше изпратен за утвърждаване на съветското правителство заедно с огромен списък въпроси и забележки. Един от въпросите беше за двата канала, изграждането им беше планирано да започне през 1957 г. С Южноукраинския канал нямаше проблеми, той изцяло преминава през територията на Украйна, обаче Севернокримският канал започва в Украйна, а разпределителната мрежа е разположена в Русия.
Държавната планова комисия е предположила, че такова положение ще доведе до бюрократични усложнения, тъй като е щяло да има две строителни организации, подчинени на различни правителства (Русия и Украйна). Неизбежно е било възникването на търкания, напрежения, сблъсъци на интереси и т. н. И с цялата тази каша е трябвало да се оправят в Москва. Строителството е щяло да се забави. За да се избегне това, Държавната планова комисия предложи Крим да се прехвърли от юрисдикцията на Руската федеративна социалистическа република (РСФСР) към юрисдикцията на Украйна.
Това предложение е било разгледано от президиума на ЦК на КПСС и баща ми, Никита Хрушчов, веднага е изразил одобрението си. Съгласили са се и останалите членове на президиума. Хрушчов е казал на президиума, че идеята за прехвърлянето на Крим към юрисдикцията на Украйна е доста разумна и казал: "Хайде да го направим." Между другото по същото време, февруари 1954 г., се провеждаха тържествата по случай 300-годишнината от присъединяването на Украйна към Русия. Хрушчов е предложил прехвърлянето на Крим да се направи точно на датата на юбилея - 19 февруари (подписването на т. нар. Переяславски договор през 1654 г.). Президиумът на ЦК се е съгласил и през февруари 1954 г. се проведе заседание на Върховния съвет на РСФСР, където беше решено Крим да бъде прехвърлен от юрисдикцията на РСФСР към юрисдикцията на Украйна.
Последва заседание на Върховния съвет на Украйна, където се взе решение Крим да бъде приет под нейна юрисдикция. Това е всичко. Не е имало никакви проблеми, просто, така да се каже, руското "и" без точка се промени на украинското "i" с точка, Ялта стана от "град" - "місто", и санаториумът вече не беше "Южни", а "Пiвденный". На нас всичко това ни звучеше смешно, но не притесняваше никого. Нямаше никакви проблеми с Крим до разпадането на СССР.
Излиза, че прехвърлянето е било безпроблемно?
Напълно безпроблемно. Такива решения се взимаха редовно. Между другото през 1954 г. четири други области в РСФСР също претърпяха териториално преразпределение. Подобни преразпределения бяха обичайно нещо по времето на СССР. Имаше търкания между Естония, Латвия и Русия за някакви малки територии след разпадането на Съветския съюз, но в крайна сметка се разбраха.
Около прехвърлянето на Крим към Украйна се раждат разни измислици - че уж баща ми решил да го направи като подарък за майка ми или пък че си изкупвал вината, защото е участвал в репресиите в Украйна. В действителност по време на пика на репресиите той беше в Москва, а не в Украйна.
Бившият заместник министър-председател на Русия Михаил Полторанин има още по-богата фантазия - писа в някакъв вестник, че се е планирало да се създаде ерейска република в Крим и че американските евреи били дали огромен заем на РСФСР. Обаче по-късно бива създаден Израел (1948 г.) и идеята за еврейска република в Крим отпаднала. Заемът обаче трябвало да се връща. И баща ми уж решил да прехвърли Крим от Русия към Украйна, защото парите били дадени на РСФСР за Крим, а тъй като Крим вече не бил част от РСФСР, можели и да не връщат дълга.
И руският президент Путин, и министърът на външните работи Лавров непрекъснато повтарят, че прехвърлянето на Крим към Украйна е било направено от Хрушчов в пълен разрез и противоречие със съществуващото тогава съветско законодателство. Вашият коментар?
Руснаците като цяло са доста невежи по отношение на собствената си история. За президента Путин и министър Лавров, най-просто казано, помощниците им са ги подхлъзнали. В Русия изобщо има тенденция доста неща да се измислят, хората ги мързи - не става дума дори да се ровят из архивите, а просто да отворят някой стар вестник и да прочетат. Всичко, което ви разказах, е описано във в. "Известия" от 1954 г., така че, ако обичате, предайте на г-н Лавров, че са го излъгали.
След отстраняването му от власт (1964 г.) баща ви изпитвал ли е съмнения по отношение трансфера на Крим - че е била направена грешка, че нещо не е наред?
Никакви съмнения не е изпитвал. И защо е трябвало да се съмнява, че нещо не е наред? И руснаците, и украинците в Крим си живееха мирно и в разбирателство, между тях не е имало проблеми. За какво да се съмняват - че имат течаща вода и канализация? Или че вместо от Москва пенсиите ги плащат от Киев?
Проблемът възникна през декември 1991 г., когато в Беловежката пуща се събраха руският президент Борис Елцин, украинският Леонид Кравчук и председателят на Върховния съвет на Беларус Станислав Шушкевич. В пълно противоречие с Конституцията на СССР тримата решиха да унищожат Съветския съюз и да си разделят териториите. Четох интервю на президента Кравчук, където той описва как точно е станало: "Вече се споразумяхме за всичко, изготвихме заключителен документ, а мен на душата ми е тревожно какво ще правим с Крим. От една страна, Крим уж е наш (украински), а от друга - не съвсем? Отидох при Елцин и му казвам: "Борис Николаевич, какво ще правим с Крим?" Обаче на Елцин в този момент явно хич не му беше до Крим, той се чудеше как да се справи с Горбачов. И за да не му досаждам, Елцин просто ме отпрати с ръка - "взимай го". Ами взех го. Това беше всичко."
Ако Елцин не беше отпратил Кравчук и не му беше казал "взимай го", нямаше да имаме сега тази каша. Проблемът възниква, когато изведнъж се оказвате в чужда държава, когато изневиделица всичко се променя. А преди това? Преди това нямаше проблем - нито баща ми е имал проблем, нито аз, нито някой изобщо в Русия или Украйна.
Според вас предполагал ли е президентът Кравчук (на 80 г. в момента, пенсионер) до какво може да доведе подобна неопределеност по отношение статута на Крим?
Мисля, че не е предполагал. Проблемът не е в Крим, проблемът е, че Украйна се оказа прекалено ангажирана с търканията между населението в източните (проруски) и западните (проевропейски) области. Крим беше занемарен и се почувства изоставен. Отгоре на това на дневен ред постоянно стоеше проблемът за статута на Севастопол, където живеят много хора - ще остава ли там руският флот, няма ли да остава? Защото без руския флот, разбира се, Севастопол няма да е това, което е, защото просто няма да има работа.
Опасявам се, че новата власт в Киев ще прави същото по отношение на източните области на Украйна - вместо да се вслуша и да търси начин да удовлетвори исканията на хората там, просто ще ги потискат.
Бихте ли прогнозирали как ще се развиват отношенията между Русия и Украйна, какво може да се очаква след една година, след пет?
В Крим има много руснаци, а също и татари. Украинците са малко - в Москва, предполагам, има повече украинци, отколкото в Крим. Те работят там, защото в Москва има работа, а в Крим няма. Мисля, че лека-полека нещата ще се успокоят и ще се нормализират. Сега в Киев на власт дойдоха радикални сили, които действат под лозунга "Западът ще ни подкрепи". Но ако си спомняте репликата на Остап Бендер от "Дванадесетте стола", Западът няма да им помогне, защото - дали са в ЕС или не - те ще си останат Украйна и ще трябва да решават проблемите си сами. Ако проявят разумен подход, той трябва да е балансиран и по отношение на Запада, и по отношение на Русия.
Президентът Путин заема относително разумна позиция. Когато Киев обяви, че ще въвежда визи за Русия, Путин им препоръча да се въздържат от такава мярка, тъй като тя ще навреди много повече на Украйна, отколкото на Русия - всички работещи в Москва и Русия украинци ще трябва да напуснат. Подкрепям позицията на Путин по този въпрос (министър-председателят на Украйна Арсений Яценюк съобщи, че няма да се въвежда визов режим - бел. ред.). Надявам се, че няма да има ново нагнетяване на напрежението и че няма да се стигне до нови кръвопролития.
