Кримската криза изостря етническото напрежение в Латвия

Инфографика Руско население в бившите съветски републики Увеличаване Руско население в бившите съветски републики Преглед на оригинала Автор: Капитал Daily Смаляване

Рускоговорящите жители на Латвия често обитават отделени квартали от своите латвийски съседи.

Мемориално шествие от около 1500 латвийци в столицата Рига, предвождани от ветерани от Втората световна война, полага цветя пред Паметника на свободата, който е символ на националната независимост. Хората отдават почит на онези, които са загинали, защитавайки Латвия от Съветския съюз през войната.

Но след случилото се в Украйна мнозина в Прибалтика се страхуват, че историята може да се повтори, разказва в свой репортаж британската ВВС. "Ако Киев падне, тогава руските амбиции няма да свършат. Смятам, че ние ще бъдем следващите в списъка на Москва", твърди млад мъж, участващ в процесията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Но мемориалната служба е дълбоко противоречива, защото тези ветерани са се сражавали срещу Русия, но на страната на нацистка Германия. По време на Втората световна война, преживели репресиите на Сталин, много латвийци виждат в лицето на Хитлер по-малката от двете злини. Затова ветераните и техните поддръжници са обвинявани, че са фашисти, особено от голямата рускоговоряща общност в страната.

Втора ръка човек

Проруските симпатизанти обвиняват прозападните националисти в Латвия в крайнодесен екстремизъм. А опасенията са, че кримската криза ще доведе до етническо напрежение. Както и в Украйна, някои рускоговорящи жители казват, че са дискриминирани. "Чувствам се като човек втора ръка. Искаме равни права за нашия език, както и равни социални и икономически права", обяснява пред ВВС Александър Гапоненко, който се преместил в Латвия с родителите си, когато бил още дете.



Според латвийските власти през ХХ век хора от Съветския съюз са премествани в Прибалтика като целенасочена политика за размиване на местната култура и традиции. И днес все още рускоговорящите жители понякога са наричани "окупатори".

След колапса на Съветския съюз през 1991 г. Гапоненко като много други руснаци не получава автоматично латвийско гражданство и губи държавната си работа. Днес той е класифициран като "негражданин", което означава, че все още не му е позволено да работи за държавата и няма правото да гласува. Около 300 000 рускоговорящи жители, или 13% от латвийското население, са "неграждани". За да станат латвийци, те трябва да издържат тест по езика и културата, дори да са родени тук.

Латвийското правителство твърди, че окуражава всички жители да станат граждани. И обвинява Москва, че използва темата, за да разпалва недоволство сред местното рускоговорящо население и да създава политическа нестабилност.

Разделено общество

Рускоговорящите жители често обитават отделени квартали от своите латвийски съседи и се социализират на различни места. В центъра на Рига един бар може да е пълен с етнически руснаци, а до него друг – с латвийци. Според различните изследвания броят на рускоговорящото население варира от 26 до 42%.

Разделението се подсилва и от политическата система. Партиите, популярни сред латвийските гласоподаватели, успяват да направят управляващи коалиции. Докато партията "Център на хармонията", за която гласуват основно рускоговорящи жители, е заседнала в опозиция.

Още по-проблематично е, че етническите руснаци често получават информацията си от контролирани от Москва медии. Така че двете общности имат две противоположни гледни точки за това кой е виновен за украинската криза. Междувременно се увеличават страховете, че Русия може да окуражи латвийски предимно рускоговорящи гранични райони да последват примера на Крим и да се отделят.

Опасения от засилване на разделението има и в Литва и Естония, където етническите руснаци са съответно 5.8% и 24.8% от населението. Всичко това не остава незабелязано от Брюксел: "Ако сте балтийска страна, тези дни едва ли се чувствате комфортно", казва пред Reuters анонимен европейски представител.

Но и трите държави са членки на ЕС и НАТО, така че е малко вероятно Москва да изпрати войски и да започне конфликт, на който Западът ще отговори с военни средства.